Р Е Ш
Е Н И Е №260028
гр. Кюстендил, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд
в откритото
заседание
на дванадесети
ноември
през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
МЛ.СЪДИЯ:КАЛИН ВАСИЛЕВ
с участието на
секретаря Милена Спасова
и прокурора от КнОП Валери Пенков
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД
№ 520
по описа за 2020
г. по описа на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
На 13.10.2020 г. в Окръжен съд- Кюстендил
е постъпило искане, придружено с
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, издадени от Централно
инкасаторско бюро (CJIB) към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение
на българския гражданин Й.А. (J. A.), роден на *** г. в Р Северна Македония, гр. ***, с постоянен адрес ***.
На А. е наложена
финансовата санкция от общо 105 евро, от които 160 евро за нарушение на разпоредбите
на чл.2.25 от наредбата за обществения ред на гр. Влардинген от 2014 г.- за
това , че на 08.12.2017 г. в 03:16 часа е използвал обществен път като място за
спане, изразяващо се в разполагане на превозно средство на или до пътя и
нощуване в него в гр. Влардинген. В искането се моли да бъдат упражнени
правомощията по споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението
на решението.
Санкционираното лице Й.А. не
се явява пред окръжния съд. От събраните
доказателства се установява, че същия е регистриран на посочения адрес, но не
може да бъде намерен. От изисканата справка от ОД на МВР е видно, че
същият е напуснал Р България на
20.10.2019 г. и няма данни за
последващото му влизане в страната.
Служебният му защитник – адв. Ш. от АК - Кюстендил изразява становище за оставяне без
уважение на направеното искане, тъй като не са налице достатъчно доказателства
за извършеното деяние.
Представителят на КнОП
изразява становище за основателност на
искането.
Кюстендилският окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпило е удостоверение по чл.4
от посочения закон за признаване и изпълнение по решение № 96/215559- 18,
постановено на 22.05.2019 г., влязло в сила на 20.08.2019 г., на съдебен
орган на Кралство Нидерландия – Окръжен
съд Ротердам (Rechtbank Rotterdam) за наложена финансова санкция на лицето Й.А.
в размер на финансовата санкция на 160 за
нарушение на чл.2.25 от Наредбата за обществения ред в гр. Влардинген от 2014
г.
В удостоверението е посочено, че засегнатото
лице е санкционирано за това, че на 08.12.2017 г. в 03:16 в гр. Влардинген
е извършил престой с цел нощуване на
обществен път в превозно средство, с което е нарушил забраната на посочената
разпоредба от посочената наредба да се спи в моторно превозно средство или извън него в определен от общинския съвет
участък на пътя с ясната цел да се използва като място за спане.
Посочено е още, че лицето не се е явило на съдебния
процес, в който е постановено решението, но решението му е било връчено лично
на 04.08.2019 г. и то е било изрично уведомено за правото на повторно
разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява
делото да се разгледа по същество, вкл. и с оглед нови доказателства и което
може да доведе до отмяна на първоначалното решение. Лицето не е поискало
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок, като на лицето
документите са връчени лично от полицията. По информация на органа, издаващ
удостоверението, е посочено, че в изпълняващата държава не е постановявано
решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение, което да е
изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата държава. Посочено
е още, че решаващата държава допуска в изпълняващата държава да бъде издавано
решение за алтернативни санкции, в случай на невъзможност от изпълнение на
посоченото решение.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения
закон, компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на
финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т. е
Кюстендилският окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова санкция
е изпратено директно до компетентния орган на осн. чл.6, ал. 1 от закона от
изпълняващата държава.
Правилата за признаване на този
род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16 ал.1-8 от
него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на НПК за
неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че гражданинът на Р Северна Македония със статут на постоянно пребиваващ в Р
България Й.А. е санкциониран с влязло в
сила в Кралство Нидерландия решение на съдебен орган за плащане на глоба,
наложени за нарушение на наредба за нарушение на обществения ред на гр.
Влардинген. Т.е. в случая безспорно се касае за
влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден
от съдебен орган на страна - членка на ЕС и финансовата санкция е постановена
по повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето
е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
От приложените
доказателства обаче се установява, че наказателното преследване, във връзка с
което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, не касае основанията по чл. 30 ЗПИИРКОРНФС,
защото санкционираното деяние няма аналог в българското
административно-наказателно право- чл.30, ал.1 от Закона, нито попада в
каталога от правонарушения, за които не се изисква двойна наказуемост по чл.30,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Двойната
наказуемост е абсолютно условие, въведено от националното законодателство, като
изключение от този принцип е въведено в чл. 30, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС, където са посочени престъпленията или административните
нарушения, за които не се изисква двойна наказуемост. В случая в удостоверението
липсва отбелязване, че решението, чието признаване се иска, се отнася до
деяние, съставляващо нарушение на правилата за движение по пътищата, поради
което следва да се изследва въпроса за
наличието на двойна наказуемост.
При изследване на този
въпрос настоящият съдебен състав намира, че такава не е налице в случая. Вмененото
нарушение- забрана за използване на обществен път като място за спане,
изразяващо се в разполагане на МПС на или до пътя и нощуване в него, няма
аналог в нашето законодателство.
Според чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, решенията за налагане на финансови санкции, които са
постановени в наказателни или административнонаказателни производства в държава
- членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България,
ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни
нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава
им по законодателството на издаващата държава. След като посоченото в удостоверението
деяние не съставлява престъпление или административно нарушение, то е налице и
основание за отказ на признаването и изпълнението на решението по смисъла на чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС
Ето защо КОС счита, че е е налице
основание по чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението се отнася за деяние,
което не съставлява административно нарушение според българското
законодателство.
Предвид изложеното и на осн. чл.
32 ,ал.1, вр. чл.16, ал.7, т.2 от ЗКПИИРКОРНФС,
Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение № 96/215559- 18, постановено
на 22.05.2019 г., влязло в сила на 20.08.2019 г. на съдебен орган на Кралство Нидерландия- Окръжен съд-
Ротердам (Rechtbank Rotterdam), за
наложена финансова санкция на лицето Й.А., (J. A.),роден на *** г., с посочен в удостоверението последен известен
адрес в Р България гр. ***, роден на *** г. в
Р Северна Македония, гр. ***, с постоянен адрес
***, която санкция е в размер на 160
евро за нарушение на разпоредбите на чл.2.25 от Наредбата за обществения ред на
гр. Влардинген от 2014 г.- за това , че на 08.12.2017 г. в 03:16 часа е
използвал обществен път като място за спане, изразяващо се в разполагане на
превозно средство на или до пътя и нощуване в него в гр. Влардинген.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7- дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се
уведоми незабавно органа, постановил
решението, с изпращане на съответния формуляр 9610/17 JAI 540 COPEN 177
EJN 39,
за постановеното решение.
На осн.чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати незабавно и на Министерство на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.