РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 5629 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от Б.Л.Б. ЕГН **********,*** в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника О.П. ***, представлявано от кмета Г.С. да
заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, изразяващи се
във физически болки и
страдания, и в изживян психически стрес, страх и тревожност вследствие на
нападението върху него от три безстопанствени кучета, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 53,72 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи
за преглед, медицинско удостоверение и лекарства, вследствие на нападението на
безстопанствените кучета, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 21.04.2017 г. вечерта
бил на гости на негов приятел – Р.Д.,*** /до Историческия музей/ в гр.Плевен,
от където си тръгнал около 23 часа, придружаван от Р., който го изпратил до
началото на Градската градина, и по
точно до мястото където се намирала детска градина „Щурче“ и минавала
велоалеята. Сочи, че тогава, в района на заведението „Мексиканската шапка“, бил
нападнат от три агресивни безстопанствени кучета. Твърди, че едното от тях
ухапало левият му крак, като му причинило ръзкъсно-контузна рана по задната
повърхност на лявата колянна става. Излага, че нападението на кучетата не е
било провокирано по никакъв начин от него, тъй като дори не ги бил забелязал,
докато те не се спуснали в тъмното и го нападнали в гръб. Описва, че размахал
ръце и крака и така успял да се предпази от последяващи ухапвания. Излага, че
ясно разпознал кучетата, тъй като живеел наблизо и пътят му минавал през
Градската градина, където често ги виждал и добре ги познавал. Сочи, че едното куче било кафяво, второто
имало кафява и бяла окраска, а третото, което го захапало - било черно. Твърди,
че това са безстопанствени, улични кучета, без порода, които ежедневно среща да
се скитат в този квартал. Излага, че в следствие на ухапването, което било напълно изненадващо
за него изпитал огромен страх и ужас, както и силни болки в крака. Твърди, че
бил в паника и тъй като живеел наблизо веднага се прибрал вкъщи, където майка
му, му оказала първа помощ с намиращите се в домашната им аптечна медикаменти и
превързочни материали. Сочи, че на сутринта
отишъл в спешния ортопедичен кабинет, където бил приет от д-р Е.Б., който зашил
раната, превързал го и му поставил ваксина за тетанус, като му предписал и
лечение с антибиотик Клиндамицин-М1Р 600 мг. Излага, че освен това бил
препратен до инфекциозна клиника - пртивобесен кабинет за поставяне на
противобясна ваксина. Сочи, че закупеното лекарство било на стойност 23.72лв.,
и го приемал в продължение на седем дни.
Излага, че в периода 22.04.2017г. - 22.05.2017г. му била поставена и
задължителната противобясна ваксина, която се състояла от пет болезнени
инжекционни апликации, като освен това се наложило няколкократно смяна на
превръзката. Твърди, че на 22.04.2017 г. бил освидетелстван от лекар специалист
по съдебна медицина и деонтология доц.д-р Д.Д., който му издадал
съдебно-медицинско удостоверение № 216/2017г., в което са описани причинените
му увреждания. Сочи, че в първите дни на лечението претърпял силни болки,
неудобства и трудности свързани с медицински манипулации, с възстановяването. Сочи, че търпял неудобства и в чисто
битово-хигиенен план, тъй като раната не трябвало да бъде мокрена. Твърди, ,че
през цялото време в периода на възстановяването, който продължил повече от
месец, изпитвал болки и неудобства при стъпване, клякане, ставане, изкачване на
стъпала, неудобства в ежедневното обслужване и в работата, тъй като се
занимавал със строителство и ремонтни дейности. Сочи, че инцидентът се отразил особено
негативно на психиката му, като предизвикал у него страх и тревожност, които чувствал
и до днес. Твърди, че от деня на инцидента, вследствие на нападението и
ухапването живее в безпокойство и стрес и се притеснявал винаги, когато видел
куче. Сочи, че на 03.06.2017г. в близост до ДНА отново бил нападнат от същите
кучета, но този път не бил ухапан, тъй като носел чадър, с който успял да се
предпази. Поради изложеното прави извод, че ответникът не е взел мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на животните. Счита, че за причинените
му имуществени и неимуществени вреди вследствие на нападението и ухапването от
безстопанствените улични кучета следва да отговаря О.П. тъй като по силата на
ЗЗЖ на общината е възложено да отговаря за безстопанствените животни на нейна
територия. Навежда доводи, че за случая са подадени два сигнала до О.П. като
първият от тях е от негова позната - И. Д., тъй като поради шока от случилото
се, не бил в състояние лично да стори това непосредствено след инцидента.
Твърди, че впоследствие и лично подал сигнал с подробно описание на животните и
местонахождението им. Сочи, че от
отговора на О.П. разбрал, че безстопанствените кучетата се залавят и след като
им се извършат задължителните манипулации се връщат на местата на залавянето
им, тъй като и към момента все още няма действащ постоянен приют за
настаняването и отглеждането на безстопанствените кучета. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е установило, че ответната страна не е изпълнила
предписаните й в чл.41, ал.1, вр. Чл.47, ал. От ЗЗЖ задължение, поради което
следва да понесат отговорност. В нарочни писмени бележки сочи, че ищецът по
никакъв начин не е провокирал нападението от кучетата. Сочи, че разпитаните по
делото свидетил потвърждават, че става въпрос за безстопоанствени кучета, които
се скитат около дома на ищеца. Твърди, че свидетелите описали подробно кучетата,
които били маркирани с ушни марки, както и това което е захапало ищеца. Излага,
че по делото се доказало и, че вследствие на ухапването ищецът е изпитал
огромен шок и ужас, като в първи дни на лечението си претърпял силни болки и
неудобства, които били свързани както с медицинските манипулации, които са му
направени, така и в чисто битово – хигиенен план. Сочи, че по делото безспроно
се е установило, че вследствие на ухапването ищецът не е могъл да работи за
около 30 дни. Навежда доводи, че ухапването от кучето се отразило негативно
на писихиката на ищеца, като
предизвикала у него старх и тревожност, която според свидетелските показания
продължава и до днес. Твърди, че вследствие на ухапването и, за да избегне
контакт с кечутата, доверителят й не минава по обичайния си път за вкъщи, а
заобикаля. Сочи, че фактът, че ищецът не е потърсил психиатрична помощ не води
до извод, че не е претъпрял страх и нервен срив от изживяното. Счита, че са
налице предпоставките визирани в закона за ангажиране отговорността на
ответната страна, доколкото тя не е изпълнила визираните й в ЗЗЖ задължения за
настаняване в приюти на безстопанствени кучета и контролиране на агресивното им
поведение. Твърди, че претендирания размер за репариране на претърпените от
ищеца неимуществени вреди в размер на 3000 лева е справедлив. Счита, че по делото са събрани доказателства
установяващи и основателността на исковата ппретенция за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди от ищеца. Поради изложеното моли съда да уважи
предявените искове и даим присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита същата за допустима, но неоснователна, както по основание така и по
размер. Излага, че о.П. е
ненадлежна страна. В подкрепа на тезата си сочи, че съгласно
действащата нормативна база - Закона за защита на животните, Закона за
ветеринарно-медицинската дейност, Наредба №12 и Наредба №25 на Общински Съвет
гр.Плевен, правомощията на общината, са ограничени до дейностите по контрол,
ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета, като в
изпълнение разпоредбата на чл.41 от Закона за защита на животните, към О.П. е
създадено Звено „Приют за безстопанствени животни" - регистриран по чл.
137, ал. 1 от ЗВМД, в който се настаняват безстопанствените животни и се
извършват действията и манипулациите по чл.47 от Закона за защита на животните
- кастриране, обезпаразитяване, поставяне на ваксина срещу бяс, маркиране и
връщане на животното на мястото където е заловено, с изключение на изрично
посочени в чл.48 от ЗЗЖ места. Излага се, че законът за защита на животните
забранява евтаназията на животни, освен при наличието на строго определните
предпосгваки, които в повечето случаи е трудно да бъдат установени при
последващото залавяне на животните, ако те бъдат индивидуализирани и открити. Твърди се, че при сигнал,
подаден по съответния надлежен ред в Центъра за административно обслужване на
граждани, в писмен вид или на дежурния телефон на О.П. администрацията е длъжна
да извърши проверка по постъпилите молба, жалба или сигнал и да предприе че
предвидените мероприятия по чл.11 от Наредба №25 на ОбС Плевен, във връзка с
чл.179 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Излага, че в случая регламентираните от
закона задължения на общината са своевременно изпълнени. Сочи, че видно от
писма ЕК-94И-3948-1/05.07.2017г. до Б.Б. и ЕК-94И-3948-1/28.04.2017г. и
ЕК-94И-3948-1/05,07.2017г. до И. Дуимитрова, след постъпване на сигнали от И. Д.
и Б.Б., компететните служители от звено "Приют за безстопанствени
животни" са извършили акция и са предприели предвидените от закона
охранителни и превантивни мерки. Предвид на изложеното, счита че О.П. не е
извършила противоправни действия или бездействия, с които да е довела до
настъпане на процесиите вреди. Твърди и,
че,за да се ангажира ангажира отговорността на О.П. и, за да са налице
предпоставките за приложение на чл.50 и чл.52 от ЗЗД, следва по безспорен и категоричен
начин да се докаже, че въпросното куче е безстопанствено - без собственик и
свободно-движещо се, т.е. че се намира под надзора на О.П. Сочи, че наличието на безстопанствени кучета
на територията на о.П. само по себе си не е закононарушение и не обуславя
отговорността на общината по отношение на конкретния инцидент. Излага, че от
представените от пострадалия медицински документи е видно, че е констатирана
разкъсно-контузна рана, като „уврежданията могат да бъдат обяснени с действието
на кучешки зъби", което обаче не доказва отговорността на О.П. Сочи, че
ако въпреки това съдът счете, че исковата молба е основателна, то твърди, че
претендираното обезщетение не кореспондира с реално причинените вреди и
претенцията е прекомерно завишена. Излага, че при определяне справедливия
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва размерът
бъде съобразен с установената - и доказана по делото фактическа
обстановка.Счита, че справедливият размер на обезщетението е 1 000 лв., като
моли над тази сума, искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да отхвърли предявения иск. В нарони писмени бележки твърди, че от
събраните по делото доказателства и по – конкретно от свидетелските такива по –
никакъв начин не може да се установи, че кучетата са безстопанствени, което от
своя страна може да ангажира отговорността на о.П. Сочи, че от свидетелските
показания се установило, че за кучетата се грижил „клошар”. Твърди, че по делото
не е доказано коолко кучета са причинили претендираните вреди, всички или само
едно от тях са безстопанствени. Твърди,
че доколкото свидетелите не са очевидци на инцидента не могат да посочат кое
куче е ухапало ищеца и дали то е безстопанствено. Навежда и подробни доводи, че
доколкото инцидента е станал в тъмната част на денонощието не може да се
установи кое куче е ухапало ищецът и дали то има ушна марка. Излага, че по делото не е доказана и причинно
следствената връзка между поведението на общината и причинените вреди. Твърди,
че не са събрани доказателства, че служителите на о.П. не са изпълнили
нормативно предписаните им задължения в Наредба №36 за регистрацията и
отглеждането на кучета на теритоията на общината. Излага и, че приложеното от
ищеца самолечение също е затруднило заздравяването и възстановителния процес.
Моли съда, ако счете, че искът е допустим
основателен, то да приеме същия за прекомерен.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от пробщения по
делото лист за преглед на пациент, издаден на 22.04.2017 г. на името на ищеца
от доктор Е.Б., че на първия е снета анамнеза – „разкъсно контузна рана от куче
в областта на задколянната ямка”, катоо му е направен „ТАТ” и му е назначена
терапия.
Видно е както от представената по делото рецепта на
името на Б.Б., така и, от касовият бон, издадена от Аптека, находяща се в ***,
че ищецът е изпълнил предписанот лечение от лекаря и е закупил медикамент – Клиндамицин”
на стойност от 23,72 лева.
Установява се от приобщеното по
делото медицинско направление, че ищецът е насочен за поставяне на противобясна
ваксина.
Видно е от прибощеното по делото
Медицинско удостоверение за пред съд №216/2017 г., че вещото лице е поставило
заключение, че при прегледа на ищеца се установило : разкъсно – контузна рана
на задната повърхност на лявата колянна става, зашита с хирургични конци, като
уврежданията добре могат да бъдат обяснени с действия на кучешки зъби. Посочено
е и, че увреждането представлява разстройство на здравето, временно и неопасно
за живота.
Установява се от приложената по
делото фактура, че ищецът е заплатил сумата от 30 лева за прегледа и
изготвянето на медицинското пред съд.
По делото са депозирани и
сигналите, които ищецът и неговите близки са подали до ответната страна, във
връзка със станалия инцидент, както и дадените отговори от о.П.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено и неоспорена от страните. В
заключението си вещото лице установява, че: от данните по делото се установява, че ищецът
е ухапан от бездомно куче на сочената от нето дата, в резултат на което е получил
разкъсно – контузна рана по задната повърхност на горната трета на подбедрицата
на левия крак. В заключението си вещото лице сочи, че противобясната ваксина,
поставяща се по определена схема с 5 инжекционни апликации, в продължение на
един месец е задължително при ухапване от безпризорни кучета и диви животни.
Прави извод, раната зараства за срок от две – три седмици и половина, като на
мястото на раната се оформя белег. Излага, че по делото няма данни за
усложнения и удължение на оздравителния процес. Твърди, че периода през който
ищецът е търпял болки и страдания е
продължил до един месец. Сочи и, че всеки човек, който изпада в такава
ситуация може да получи нервен стрес с негативно влияние върху психическото и
емоционалното му състояние. Счита, че в конкретния случай това е било
краткотрайно, тъй като по делото не са представени документи за преглед от психиатър и предписване на
медикаменти, повлияващи централната нервна система. В проведеното по делото
о.с.з. сочи, че за оздравителния процес няма значение че раната му е зашита на
следващия ден.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Е.Н.К., Р.Н.Д., И.Х.Д. и М.В.М..
Свидетелят Е.Н.К. майка на ищеца разказва, че инцидента станал на
21.04.
Свидетелят Р.Н.Д. приятел на ищеца
свидетелства, че в деня, в който Б. е бил захапан от кучето му е бил на гости,
за да се разберат за ремонт, който да му направи ищеца. Свидетелства, че ищецът
си тръгнал от тях между 10.00-11.00 часа. Излага, че докато си допушвал
цигарата навън чул, че лаят кучета, както и, че на другия ден разбрал, че
приятелят му бил захапан. Сочи, че след инцидента забавил започването на
ремонта между 20 дни и 30 дни. Твърди, че приятелят му куцал около 10 дни. Свидетелства, че след инцидента
ищецът се страхува да минава по този път и заобикаля. Твърди, че четири дни
след инцидента отишли да видят кучетата, които имали ушни марки и ищецът
ги разпознал.
Свидетелят И.Д., съученик на ищеца свидетелства, че в
деня преди инцидента бил в тях и му
помагал да започне ремонт, както и, че след ухапването му се обадил и му казал,
че го е захапало куче и няма да може да отиде да направи ремонта. Твърди, че
видял раната, която била „доста голяма“. Разказва, че ищецът му казал, че черно
куче го нападнало в гръб, съборил го на земята и го захапало, след което дошли
още две кучета. Сочи, че ищецът разпознал кучетата, тъй като ги бил виждал и
преди. Излага, че чакал приятеля си около месец, за да започнат ремонта.
Твърди, че преди случката ищецът не се страхувал от кучета, но че в момента го
е страх и като види куче се дърпал.
Свидетелят М.В. разказва, че той закарал
ищецът до Бърза помощ, където видял раната му, която била зашита с около 8
шева. Твърди, че след като зашили раната на ищеца отишли да му поставят
противобясна ваксина и докато чакали пред кабинета друг пациент също се
оплакал, че е бил ухапан от това куче. Разказва, че той е виждал кучетата,
които през деня когато има хора по пейките не са агресивни и лежат, но че вечер ставали агресивни. Сочи, че ищецът близо месец ходил с изпънат
крак, тъй като не можел да го свива, което от своя страна пречило на работата
му, тъй като нямало как да си стъпи на крака. Твърди, че възстановяването било около месец, след което започнал да върши дребни
неща. Разказва, че ищецът се страхува от кучета, като разказва случка, при
която ищецът не е искал да излезе от колата, тъй като навън имало куче.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът първоначално е квалифицирал
иска, като такъв по чл.50 ЗЗД. С оглед на събраните по делото доказателства
съдът счита, че предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД. На страните е
разпределена правилно доказателствената тежест, всяка една от тях е провела
доказване на фактите, които я ползват, поради което съдът следва да постанови
акт по съществото на спора.
За доказване на основателността на исковата си претенция и
за
да получи защита увреденото лице, респективно за да бъде ангажирана деликатната
отговорност на причинителя /причинителите/, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво
действие или бездействие. Съдът приема, с оглед на обсъдените по-горе
доказателства, че този елемент от ФС е налице - под формата на бездействие.
Съгласно Закона за защита на животните, Закона за
ветиринарномедицинската дейност и Наредба №6 за регистрация и отглеждане на
кучета на териоторията на О.П. ответникът е задължен да контролира, ограничава
и овладява популацията на бездомните кучета на територията на общината. Въпреки
разпределената доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК,
ответникът не е оборил твърдението на ищцата, че кучето е безстопанствено, като
не е ангажирал доказателства за надлежна регистрация на кучето, съгласно
Наредба №6/2011 г. Съдът счита, че доводите на процесуалния представител на
ответника в писмените бележки, че ищецът не е доказал ухапването да е причинено
от бездомно куче, са неоснователни, доколкото именно в негова тежест е било да установи, че кучето
има регистрация, респективно собственик. Съгласно чл.11 от
цитираната Наредба №6 контролът на същата наредба се осъществява от Кмета на О.П. или упълномощени от него лица.
Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата е регламентирано, че този контрол се извършва
чрез проверка по постъпили жалби, молби, сигнали, но и чрез периодични
проверки, което означава, че същите освен проверовъчен характер следва да имат
за поставена една превантивна цел, а именно: извършване на съответна рутинна
проверка за това има ли на територията на общината и конкретно на територията
на града свободно движещи се безстопанствени кучета, колко на брой са, движат
ли се на глутници и къде, представляват ли опасност за населението, представляват
ли такива кучета опасност за физическата безопасност на гражданите на ответната
община и не на последно място - представляват ли опасност и за тяхното
здравословно състояние и т.н. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че кучетата стоят непрекъснато в Градската градина. Съгласно чл.11, ал.3 на
Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на кучата на територията на о.П. е
регламентирано, че до края на месец февруари Кметът
на О.П. или оправомощен от него заместник-кмет, информират Общински съвет
относно осъществявания контрол по тази Наредба до края на предходната година.
Ответникът не е представил доказателства в тази насока. Съгласно чл.40 и сл. от
Закона за защита на животните е предвидено приемане на програми от общинските
съвети за овладяване популацията на безстопанствените кучета и предвиждане на средства за изпълнението им; изграждане от органите на местната власт на приюти за безстопанствени животни и т.н. Въпреки че
не е представена по делото, на съда е служебно известно, че в О.П. има приета
Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на
територията на О.П. Случилият се с ищцата инцидент обаче сочи на неизпълнение
на задълженията на Общината за осъществяване на адекватен надзор върху
безстопанствените кучета на нейната територия.
Налице е и вторият
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправност на
деянието, тоест изискването със
същото да е нарушен закона, без да е необходимо да е извършено престъпление.
Неизпълнението на задълженията на Общината, свързани с надзора на
безстопанствени кучета на нейна територия безспорно е противоправно, тъй като
не са изпълнени задълженията, вменени с цитираните по-горе Програма за овладяване
на популацията на безстопанствени кучета и Наредба №6 за регистрацията и
отглеждането на кучета на територията на О.П.
Вината, като елемент от ФС се предполага до доказване на
противното – тоест причинителят /причинителите/ на увреждането може да доказва,
че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност, каквито доказателства
в настоящия случай не са представени.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът счита, че е безспорно е установено тяхното настъпване, както и
пряката причинно-следствена връзка с бездействието на ответника. Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То
трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
При формиране на изводите си досежно справедливото
обезщетение съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели. Показанията са базирани на непосредствени впечатления що се отнася
до последствията от инцидента върху здравето и психиката на ищеца, логични и безпротиворечиви
са и изцяло съответстват на установената от останалите доказателства фактическа
обстановка по делото.
Безспорно ищецът е претърпял физическа болка от самото
ухапване. Този извод е логичен при установеното накърняване физическата цялост
на тялото. Нападението от животни движещи се на глутница и последвалото
захапване от едно от тях, в тъмната част на денонощието, когато пострадалият не
може да разчита на помощ от преминаващи, с оглед на времето, когато е станало е
от естество да предизвика силна уплаха у всеки. Макар след преодоляване на
първоначалния шок естествено да е и намалял интензитетът на емоционалното
преживяване, от свидетелските показания безспорно се установява, че и към
настоящия момент ищецът изпитва страх преминавайки покрай кучета която обичайна
психическа последица е обусловена от процесния инцидент.
Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства,
съдът намира, че по делото е установено, че ищецът е търпял физически болки с
продължителност около един месец, период през който раната е зараствала. По
делото се установи от съвкупната преценка на свидетелските показания, че
вследствие на ухапването ищецът не е могъл да
работи пълноценно и да изпълни поетите от него ремонтни дейности. При
определяне на размера на справедливото обезщетение следва да бъде отчетен и
фактът, че ищецът е в млада възраст, при която оздравителните процеси са и
по-бързи.
С оглед на изложеното и съобразявайки формираната съдебна
практика по размера на присъжданите обезщетения с оглед конкретните наранявания
и последици, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 2000лв
справедливо обезщетява претърпените от ищеца болки и страдания, като до този
размер исковата претенция следа да се уважи, а за разликата над тази сума до
предявения размер от 2500лв искът следва да бъде отхвърлен.
Доколкото претърпените неимуществени вреди произтичат от
непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи и заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на увреждането – 21.04.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата.
По делото безспорно се доказа, че вследствие на
захапването от кучето ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
сторване на разходи за лечение и преглед при лекар. Доколкото тези вреди са
доказани ищецът следва да бъде репариран
за сторването им като ответникът бъде осъден да заплати същите в размер на
53,72 лева
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 755 лв., от които 175 лева ДТ, 120 лева депозит за вещо лице, 60 лева депозити за свидетел и 400 лева адв. възнаграждение. Съобразно изхода на спора и размера на уважения иск на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 507,77 лева .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.П. ***,
представлявано от кмета Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Б. ЕГН **********,***, сумата от 2000лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от изразяващи се във физически болки и страдания, и в изживян психически
стрес, страх и тревожност вследствие на нападението върху него от три
безстопанствени кучета, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 53,72 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в
направените разходи за преглед, медицинско удостоверение и лекарства,
вследствие на нападението на безстопанствените кучета, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените
вреди за разликата над 2000лв /две хиляди лева/ до предявения размер от 3000лв /три хиляди лева/, на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.П. ***,
представлявано от кмета Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Б. ЕГН **********,*** сумата от 507.77 лв. /петстотин и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: