Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2719
гр.Варна, 17.06.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на петнадесети
май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №14528 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415,ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с
чл. 430 от ТЗ и чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***-р И. С. № *, дължи
на ищеца
„Е.М." ЕООД, със седалище и
адрес на управление:*** *, пререгистрирано в Търговския регистър, с ЕИК *,
чрез пълномощника адвокат Р. Ж.М., съдебен адрес:***, ателие *, *, ЕООД, сумата
от 3574,37 лв. (три хиляди петстотин
седемдесет и четири лева, тридесет и седем ст.) – частична претенция, представляваща падежирала
към 02.07.2018г. част от общото задължение – 9670,41 лв. (девет хиляди
шестстотин и седемдесет лева, четиридесет и една ст.) по Договор за потребителски кредит от 02.06.2009г.,
от които 2000.00 лв. (две хиляди лева)
от общо дължима 8068,54 лв. (осем хиляди шестдесет и осем лева, петдесет и
четири ст.) - главница и 1574,37 лв.
(хиляда петстотин седемдесет и четири лева, тридесет и седем ст.) - договорна/възнаградителна лихва за периода 02.06.2009г. -
18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски в размер на 71,49 лв.
(седемдесет и един лева, четиридесет и девет ст.). Моли за присъждане на
разноските в настоящия процес.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 02.06.2009г. е сключен Договор за потребителски
кредит между Ю. Б. АД, с ЕИК * - от една страна и Д.И.Д., ЕГН ********** - от
друга страна като кредитополучател, по силата на който Кредиторът е отпуснал на
длъжника/длъжниците кредит в размер на 9810,00 лв.
(девет хиляди осемстотин и десет лева) със срок на издължаване – 120 месеца.
На 25.08.2014г. е подписано Допълнително споразумение
към Договор за потребителски кредит от 02.06.2009г., с което длъжникът е
признал просрочието на задължението си и общия размер
на дълга към същата дата. Погасяването на задължението е уговорено на равни
месечни вноски, съгласно погасителен
план. Крайната дата за погасяване е 20.07.2018г.
Поради неспазване на споразумението непогасеното
задължение по кредита е в общ размер на 9670.41 лв. (девет хиляди шестстотин и
седемдесет и 0.41 лева), от които 8068,54 лв. (осем хиляди шестдесет и осем и
0,54 лева) - главница, 1574,37 лв. (хиляда петстотин седемдесет и четири и 0,37
лева) - договорна/възнаградителна лихва и 27,50 лв.
(двадесет и седем и 0,50 лева) - такси /разноски по усвояване и обслужване на
кредита.
На 18.01.2016г. е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между Ю. Б. АД и „Е.М." ЕООД, по силата на
който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 02.06.2009г.,
е изкупено от „Е.М." ЕООД.
Вземането спрямо ответника е индивидуализирано по
основание и размер в Приложение 1 към договора за цесия, като цедираното вземане спрямо същия е посочено по пера.
В изпълнение на чл.99 от Закона за задълженията и договорите
длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с
изпращане на писмо-уведомление от дата 08.06.2018г., съгласно предоставените от
първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със
съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Липсата на доброволно изпълнение поражда правния интерес от предявяване на заявление по чл.
410 от ГПК.
Договорът за цесия е произвел действие, както по
отношение на цедента и цесионера,
така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно настоящият
заявител „Е.М." ЕООД.
Срокът на договора е изтекъл преди подаване на
заявлението, поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски
кредит от 02.06.2009г. са изискуеми изцяло. В условие на евентуалност твърди,
че е обявен за предсрочно изискуем и на това основание също се дължи връщане
изцяло.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника
е образувано ЧГД №11675/2018г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав, по
което е издадена Заповед за парично изпълнение 16.05.2018г., срещу която
длъжникът е възразил, за което ищецът е
уведомен със съобщение, надлежно връчено на 24.08.2018г.
Към настоящия момент погасяване на задължението по
Договор за потребителски кредит от 02.06.2009г. не е осъществено. Не е известно
и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника
кредит, да е отпаднало.
Горното поражда правния интерес на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си по Договор за потребителски кредит от
02.06.2009г. за сумата от 3574,37 лв.
(три хиляди петстотин седемдесет и четири лева, тридесет и седем ст.) –
частична претенция.
Ответникът
в срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба, чрез пълн.
Адв.М. от ВАК.
Оспорва изцяло предявените искове по основание и
размер.
На първо място, счита, че не са представени доказателства за точния
размер на претендираните суми и за извършваните
плащания от длъжника. С Договор за възлагане на вземания от 2016 г. между „Ю. Б."
АД, от една страна като цедент и ищеца, от друга
страна като цесионер, е постигнато съглашение по
силата на което първото дружество е започнало процес по прехвърляне на всички
свои парични вземания, свързани с „Портфейла" и правата по него. Видно от
стр.12 от договора, думата „Портфейл", означава между страните - „Договорите
за заем посочени в Приложение № 4 към договора". На стр.14 от договора е
уточнено, че думата „приложения" означава приложенията към настоящия
договор, които съставляват съществена и неделима част от него, и които имат
същата сила и действие, както ако бяха изрично изложени в текста на договора.
Видно от чл.5.1.1 приобретателят изпраща уведомления
до прехвърлените длъжници, което уведомление съгласно
чл.5.1.1 се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка и декларирано
съдържание. Според „Потвърждение" подписано на 18.01.2016 г. между „Ю. Б."
АД и „Е.М." ЕООД, цедента е прехвърлил на цесионера описаните в Приложение № 1 с посочване на идентификационния
номер на договора, име и ЕГН и др., вземанията си по портфейла. По делото е
приложена таблица, в която последователно са описани номера на договори,
уникален номер на случая, дата на договор, вид кредит, име на длъжника, ЕГН и
други данни. Представения от цесионера документ е с
положени подписи, но няма дата, няма означение дали това е соченото в
потвърждението от 18.01.2016 г. приложение № 1. На долния край на всяка
страница е наличен печат „вярно с оригинала" и подпис, като не е ясно,
какво точно е сверил процесуалния представител на ищеца и от какъв документ. Не
се установява, че именно вземанията на кредитора по процесния
договор за потребителски кредит са цедирани на ищеца
със сочения договор за цесия. Същите не са описани изрично в договора за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., а представеното към исковата молба
едностранно съставено от цедента или цесионера/ от представените доказателства не може да се
установи/ удостоверение за прехвърлянето им не може да бъде ценено като
доказателство в този смисъл. В представената по делото „таблица" не е
отразено, че същата касае договора за цесия от 18.01.2016 г. и е неразделна
част от него.
В чл.5.1.1 от договора за цесия, между страните е било
уговорено изрично упълномощаване на цесионера да изпраща
писмени уведомления до длъжниците по вземанията,
предмет на договора, от името на цедента, с които да
им съобщи за прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99 ал.З от ЗЗД. По делото е приложено пълномощно, по силата на което „Ю. Б." АД е
упълномощило дружеството-ищец да го представлява, като уведоми по законоустановения ред длъжниците
за сключения на 18.01.2016г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. По
делото са приложени две уведомления с идентично съдържание, адресирани до
ответника за извършеното прехвърляне на вземането му по процесния
договор, от съдържанието на които не се установява от кого са изготвени, не се
установява и от кого са подписани - положен е само подпис срещу израза „за „Е.М.“
ЕООД“. Съгласно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният му кредитор съобщи за
станалото прехвърляне. Тази норма създава задължение за цедента
да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, с цел да защити последния от
ненадлежно изпълнение, т.е. да изпълни на лице, което не е носител на
вземането. По делото не са представени доказателства, че ответникът е надлежно
уведомен за извършената цесия. Приложените от ищеца по делото 2 броя обратни
разписки с отразяване, че пратката не е потърсена от адресата, не доказват
връчване на уведомление за цесия, адресирано до ответника.
Прави и възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр.
с чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона - договорът не отговаря на
минималните изисквания за шрифт, което представлява нарушение на чл.5 от ЗПК -
не е предоставена своевременно по ясен и разбираем начин преддоговорна
информация във връзка с кредита. Не може да се приеме, че кредитополучателят би
могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи
сумата, която дължи, като договорна лихва. Посочен е лихвен процент, от който
обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22, във вр. с чл.11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
Липсва подробна информация във връзка с чл. 11, ал.1,
т.12, т.20 и т.22 от ЗПК. Освен това включената в договора клауза за възнаградителна лихва, с оглед прекомерния размер е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Ищецът не е уточнил, а и няма данни по
делото върху каква сума и как е изчислен размера на претендираната
възнаградителна лихва.
По отношение вземането за мораторна
лихва, съдът е необходимо да съобрази, че конкретен размер на вземането не е
уговорен в процесния договор за кредит, но с оглед
императивната уредба на чл.ЗЗ, ал.2 от ЗПК, това вземане не може да надвишава
размера на законната лихва. По отношение периода, за които е начислено
вземането, от представените доказателства не се установява, че ищецът е носител
на акцесорното вземане за лихва за целия заявен
период, съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се установява
за цесионера да възниква право да продължи да
начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Съобразно общото
правило на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, вземането се прехвърля с изтеклите до този
момент лихви. Още повече с договора за цесия не настъпва промяна в страните по
заемното правоотношение. Цедентът не придобива
качеството страна по договора, а само правото на вземане в обема му към датата
на прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за цесия. Самата лихва безспорно няма характер
на обезпечение /и други принадлежности/ по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД,
поради което не може да се обсъди друго основание за начисляването й.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски
- по делото следва да се присъдят сторените разноски за заповедното
производство съобразно вземанията, които евентуално бъдат приети за установени
в настоящото производство.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу Д.И.Д. искове и да
му присъди направените по делото
разноски.
В съдебно
заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца
- адв.Р.М. в писмена форма моли за уважаване
на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, поддържа отговора на
исковата молба- В хода по същество на делото, проц.представител
на ответника-адв. М. в писмена форма моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№11675/2018год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът Д.И.Д. ЕГН ********** ***-* ДА
ЗАПЛАТИ НА Кредитор „Е.М.” ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управител Р. И. М. –
Т., СУМАТА в размер на 3574,37 лв., представляваща частична претенция по
Договор за потребителски кредит, сключен на 02.06.2009г. между „Ю. Б.“ АД и
длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Е.М.” ЕООД чрез сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ 18.01.2016г., включваща следните
суми: 2000,00 лева – главница /частична претенция/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
30.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението, и 1574,37 лева
договорна/възнаградителна лихва, дължима за периода
от 02.06.2009г. до 18.01.2016г., както и сумата от 71,49 лв., представляваща
направените по делото разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит, сключен на
02.06.2009г. между „Ю. Б.“ АД и длъжника, вземането по който е прехвърлено на „Е.М.”
ЕООД чрез сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
18.01.2016г.
В срок длъжникът възразява.С разпореждане от 17.08.2018год.
заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. В указания от
съда срок, заявителят депозира настоящата искова молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия по делото договор за
потребителски кредит №FL481457/02.06.2009г. се установява , че на
02.06.2009год. между „Ю. и Е. Д. Б.“АД и Д.И.Д. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който Банката предоставя на
кредитополучателя-Д.И.Д., потребителски кредит в размер на 9 800лв.
Уговорена е годишната лихва, падежа на плащане. Съгласно чл.6 от Договора
крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до
02.06.2019год. Към договора е представен погасителен план.
На 25.08.2014год. между страните по потребителския
кредит е постигнато споразумение. Съгласно така постегнатото споразумение,
Банката приема да извърши частично опрощаване на 50% от Общия дълг, в размер на
5085.20лв., при условие че длъжникът погаси останалата част от Общия дълг в
размер на 5085.21лв., съгласно условията на споразумението/чл.2/. Според чл.4,ал.1 длъжникът се задължава на
датата на настоящото споразумение да внесе сума в размер на 300лв. за
погасяване на част от Общия дълг. Внасянето на сумата по предходното изречение
е условие за влизане в сила на настоящото споразумение. Съгласно ал.2 ан чл.4, длъжникът се задължава да погаси разликата между
Общия дълг и внесената по реда на предходната алинея сума, на равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 102лв. и една последна изравнителна вноска ,
в размер на 93.21лв., съгласно погасителния план, който е неразделна част от
споразумението. Видно от погасителния план към споразумението , крайният срок
на плащане е 20.07.2018год.
По повод договорните отношения между банката и
ответника, като писмени доказателства по
делото са приобщени и следните документи: стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за договорите за потребителски кредит; молба за потребителски
кредит № FL481457; декларация за свързани лица; бордеро от 02.06.2009г.; вносна
бележка от 02.06.2009г.; запис на заповед от 02.06.2009г.
С договор за
възлагане на вземания от 2016г., между „Ю. Б.“АД и „Е. М.“ЕООД се установява, че прехвърлителят е започнал процес по продажбата с цел
прехвърляне на всички парични вземания , свързани с Портфейла/съгласно
определението на този термин по-долу/, посредством прехвърляне на парични
вземания и свързаните с тях права.
В изпълнение на горния договор, по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания между „Ю. Б.“АД и „Е. М.“ЕООД от 18.01.2016год. на ищеца е цедирано вземането на банката, произтичащо от договора за
потребителски кредит от 02.06.2009год. Вземането е индивидуализирано, съгласно
представеното по делото приложение №1 към договора.
Съгласно чл.5.1.1. от
договора за възлагане на вземания от
2016г., между „Ю. Б.“АД и „Е. М.“ЕООД се
установява, че са делегирани права на приобретателя
да изпраща/или нарежда на посочено от него лице да изпрати/ Уведомления до
прехвърлените длъжници, включително – но не само до
всякакви гаранти поръчители на български език, като съгласно чл.5.1.2.
уведомленията до прехвърлените длъжници,
съгласно чл.5.1.1. се изпращат с препоръчана поща с
обратна разписка и декларирано съдържание. Оригиналните доказателства за
връчване на уведомленията до прехвърлените длъжници
се съхраняват от приобретателя
на прехвърлителя за проверка при поискване поотделно
за всеки конкретен случай. Приобретателят предоставя
на прехвърлителя електронен доклад , който показва
статута на уведомленията до прехвърлените длъжници на
месечна база.
Към доказателствата по делото са представени две
уведомления, адресирани до Д.И.Д. с идентично съдържание. Тези уведомления,
изхождат от ищеца, като на тях не е посочена датата от която изхождат. Видно от
обратните разписки,същите са изпратени
на 08.06.2018год. и не са получени от длъжника.
По делото са ангажирани специални познания, чрез
заключението на ВЛ по ССч.Е, което съдът цени, като
обективно и компетентно дадено. От заключението се установява следното: По
данни от преписката експертизата констатира, че потребителски кредит от 02.06.2009год. е записан при цедента и цесионера към
31.12.2015год. с обща стойност 9 670.41лв., от които дължима главница - 8 068.54лв.,
договорна/възнаградителна лихва - 1 574.37лв. и
такси и разноски -27.50лв. На експертизата не са предоставени документи
доказващи плащане от ответника след 03.11.2014год. , а следователно и след датата на цесията 18.01.2016год.
Погасителните вноски по договор следва да са 120 на брой. Към 11.11.2010год. ответникът е погасил 9 вноски и частично
10-тата вноска по погасителния план. Със следващите вноски от 13.06.2013год. до
03.11.2014год. в размер на 1 340лв. са погасяване само задължения по
главница.Датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е 30.07.2018год. На експертизата не са предоставени документи,
доказващи плащане след датата на цесията 18.01.2016год. към „Ю. Б.“ АД, както и
към „Е.М.“ЕООД, затова приема, че не са налице такива. Размерът на остатъчната
и непогасена главница към датата на подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК- 30.07.2018год. е 8068.54лв. Размерът на
непогасената договорна/възнаградителна лихва,
изчислена от експертизата към 18.01.2016год. е 1 574.64лв. Дължимите
комисионни са в размер на 27.50лв. Въз основа на направените изчисления и
данните от преписката експертизата констатира дължима главница в размер на
8068.54лв. Претендираната частично главница в размер
на 2000лв. се съдържа в общата дължима по договора за кредит главница,
непогасена от ответника. Претендираната частично
главница в размер на 2000лв. се съдържа в общата дължима по договора за кредит
главница, непогасена от ответника и падежирала към
датата на подаване на заявлението по чл.410 пред съда.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във чл.430 от ТЗ във вр. чл.99 от ЗЗД в тежест на ищцовата
страна е да установи правнорелевантните факти,
включени в предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на
твърдяното вземане по основание и размер в полза на праводателят
му цедента, валидността на този договор за цесия и противопоставимостта му на ответника, а ответникът следва
да установява фактите изключващи
твърденията на ищеца.
Ответникът оспорва материално – правно легитимация на
ищеца с възражението, че процесната цесия , от която
произхожда вземането , не му е съобщена.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор.
Съгласно чл. 99
ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне. Установеното в този текст задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
(стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). В този смисъл е и
съдебна практика - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954
г. на ОСГК на Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., ІІ т.о. ТК и др./
Няма законова пречка обаче цедентът
по договора за цесия да упълномощи друго лице,включително и самия цесионер,да
извърши от името на цедента уведомяване на длъжника за извършената цесия
на вземането. Затова,ако цесионерът е извършил
уведомяване на длъжника за цесията,то това уведомяване е надлежно и следва да
се счита,че е извършено от цедента,чрез
пълномощник,т.е че е спазено изискването на чл.99,ал.4 от ЗЗД.
В случая по силата на договора за възлагане
/чл.5.1.1/, ищецът като цесионер е изрично
упълномощен от цедента да извърши от негово име
уведомяване на длъжника за извършеното по силата на договора за цесия прехвърляне
на процесното вземане. От приложените към исковата
молба
два
броя уведомления е видно, че същите изхождат от упълномощения да извърши
уведомяването цесионер. Същите видно от разписките
към тях , не са получени от длъжника. Независимо от това съблюдавайки
установената съдебна практика съдът приема, че цесията е редовно съобщена на
длъжника. Уведомлението е факт,който е настъпил в хода на процеса,който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаване
на делото,с оглед на императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК.Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина,по който следва да бъде извършено уведомлението,то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане не
може да бъде игнорирано.В този смисъл е и съдебната практика:Решение №
123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г. на ВКС,ІІ т.о;Решение № 3/16.04.2014г.по
т.д.№ 1711/2013г.на ВКС,I т.о.;Решение № 78/09.07.2014г.по т.д.№ 2352/2013г. на
ВКС, II т.о. След като е известен за
цесията,дори и чрез връчване на исковата молба,длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване.
Вземането на ищеца, произтича от
договор за потребителски кредит от 02.06.2009год. Договорът има писмена форма,
носи подписите на страните и съдържа всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит. С подписването на договора за кредит,кредитополучателят е
удостоверил, че е предварително уведомен за всички условия по кредита, прочел е
договора и е съгласен с условията му.
Съгласно този договор „Ю. и Е. Д. Б.“АД предоставя на кредитополучателя-Д.И.Д.,
потребителски кредит в размер на 9 800лв. Уговорена е годишната лихва, падежа
на плащане. Съгласно чл.6 от Договора крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 02.06.2019год. Към договора е представен
погасителен план.
С допълнително споразумение от 25.08.2014год. страните се съгласяват, че общият размер на
всички изискуеми и непогасени вземания по договора - състоящи се от непогасена
главница, начислени и непогасени лихви, в това число и начислената лихва за
забава, както и всички начислени и незаплатени такси и комисионни , дължими във
връзка с кредита, възлизат на 10 170.41лв. По силата на така постигнатото
споразумение банката приема да извърши частично опрощаване на 50% от Общия дълг
в размер на 5085.20лв., при условие , че длъжникът погаси останалата част от
Общия дълг, в размер на 5085.21лв.Съгласно споразумението длъжникът се задължава на датата на
настоящото споразумение да внесе сума в размер на 300лв. за погасяване на част
от Общия дълг. Внасянето на сумата от 300лв. е условия за влизането в сила на
настоящото споразумение. Длъжникът се задължава да погаси разликата между Общия
дълг и внесената по реда на предходната алинея сума, на равни месечни вноски,
всяка от които в размер на 102лв. и една последна погасителна вноска в размер
на 93.21лв. съгласно погасителния план, неразделна част от настоящото
споразумение.Съгласно споразумението крайният срок за погасяване на дълга е
20.07.2018год. Видно от заключението на ВЛ по ССч.Е
сумата от 300лв. която е условие за влизане в сила на споразумението е внесена
от длъжника на 25.08.2014год. с оглед на което плащането на дълга е съобразно
уговорките в така постигнато споразумение и уточнения краен срок-20.07.2018год.
Т.е. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №11675/2018год. е настъпил крайният срок за плащане на дълга.
Възникналото по силата на договора за потребителски
кредит от 02.06.2009год. вземане е прехвърлено на ищеца с договора за цесия
от 18.01.2016год. Неизпълнението на
ответника да върне заетата сума, ведно с начислените лихви разноски, съобразно
договореностите между страните е фактът правопораждащ
вземането на ищеца.Така установеното по основание вземане е доказано по размер , чрез заключението на
ВЛ по ССч.Е.
Възраженията на ответника за недействиетлност
на договора за кредит в едната част са неотносими,
напр.това по чл.11,т.12 /касаещо овърдрафт/, в
другата са голословни и в почти всички части неприложими към настоящия случай,
тъй като договора за кредит е от 2009год., когато тези норми в ЗПК не са
съществували.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят
разноски.Сторените от ищеца разноски ,
възлизат в размер от 221лв. и се изразяват в платена държавна такса и депозит
за ВЛ. Следва на ищеца да се присъдят и разноските за заповедното производство
в размер на 71.49лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на„Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирано в
Търговския регистър, с ЕИК *, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен
адрес:***, ателие *, *, ЕООД, сумата от 3574,37
лв. (три хиляди петстотин седемдесет и четири лева, тридесет и седем ст.) –
частична претенция, представляваща падежирала към 02.07.2018г. част от общото задължение –
9670,41 лв. (девет хиляди шестстотин и седемдесет лева, четиридесет и една ст.)
по Договор за потребителски кредит от
02.06.2009г., от които 2000.00 лв. (две
хиляди лева) от общо дължима 8068,54 лв. (осем хиляди шестдесет и осем
лева, петдесет и четири ст.) - главница и 1574,37
лв. (хиляда петстотин седемдесет и четири лева, тридесет и седем ст.) -
договорна/възнаградителна лихва за периода 02.06.2009г.
- 18.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 30.07.2018год., до окончателното
изплащане на сумата, предмет на заповед за изпълнение ,издадена в производството
по ч.гр.дело №11675/2018год. на ВРС, на
основание 415,ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на„Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, пререгистрирано в
Търговския регистър, с ЕИК *, чрез пълномощника адвокат Р. Ж. М., съдебен
адрес:***, ателие *, *, сумата от 221лв.сторени по настоящото дело разноски и
сумата от 71.49лв. разноски за производство по ч.гр.д. №11675/2018год. на ВРС, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: