РЕШЕНИЕ
№ 3941
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110112497 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от *** срещу М. Г. Р. иск по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от сумата от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща
задължение по запис на заповед от 24.09.2020 г., с издател ***и авалист М. Г. Р., предявен за
плащане на 30.09.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението,, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на
основание чл.417 ГПК 4305/26.07.2023 г. по ч.гр.д. 6492/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че ***е издател на менителничния ефект запис на заповед с дата на
издаване 24.09.2020г. за безусловно задължаване да плати сумата от 20000 лв. при
предявяване на записа. Записът на заповед бил предявен на 30.09.2021 г. и до настоящият
момент не е платено по него. Задължението по записа на заповед било авалирано при
условията на издаването му от ответника М. Р. като следва да се приеме, че поръчителството
е по отношение на *** доколкото в текста на заповедта не е посочено за кого се
поръчителства и действа презумпцията по чл.484, ал.3 ТЗ. Посочва, че поръчителя-ответник
отговаря солидарно с издателя. Падежът на задължението бил настъпил, а задължението бе
било погасено. При изложеното иска уважаване на претенцията за неплатената главница по
записа на заповед.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез
назначения му от съда особен представител, с който поддържа, че предявения иск е
неоснователен. Счита, че издаването на запис на заповед не следва да се разглежда
изолирано от каузално отношение между страните, тъй като би представлявало сделка
лишена от основание. В уточнителна молба от 31.07.2025г. излага, че записа на заповед
обезпечава облигационно отношение между страните в настоящото производство, по което
ответника е изпълнил задължението като не може да посочи какво конкретно е
правоотношение. Счита, че задължението не е възникнало и не съществува, като сочи, че
сума не е предавана на ответника. Твърди се, че е записа на заповед е нищожан, тъй като
липсват предвидените в закона реквизити.
Иска се отхвърляне на претенцията.
1
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявеният от ищеца е иск е с правно основание на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от
ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.535 ТЗ вр. чл.485 ТЗ
Доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва:
Ищецът носи тежестта да установи редовен от външна страна запис на заповед, както и че
ответникът е авалирал записа на заповед за ***
Доколкото ответникът не навежда твърдения за конкретно каузално правоотношение,
съдът не разпределя тежест на доказване по такова. Съдът не може да задължава ищеца да
навежда твърдения за наличие на каузално правоотношение и неговото съдържание.
Като безспорно обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване с доклада
по делото е отделено, че ответникът е авалирал записа на заповед за „***
В производството е представен запис на заповед от 24.09.2020 г. издаден от *** с
който се задължава безусловно и неотменимо срещу представяне на записа на заповед да
заплати на ищеца *** сумата от 20 000 лв. В записа е посочено, че е платим без разноски,
мястото на издаване, мястото на плащане, подписан е от издателя. Посочено е, че падежът е
на предявяване.
Върху записа на заповед е обективиран авал от авалиста М. Г. Р. / който е и
представител на издателя/, при условията при които е поето задължението.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за сключването й
остава извън правоотношението и е действителна, дори да липсва такова. Поради това
предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на
заповед, като ищецът-кредитор, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, следва
да докаже вземането си, основано на менителничния ефект.
Съдът дължи проверка на редовността на записа на заповед от външна страна, като в
конкретния случай намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, доколкото
съдържа всички предвидени в нормата реквизити. В текста му се съдържа наименованието
„запис на заповед”, като издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя
сумата 20000лв. Посочени са индивидуализиращи данни на лицето, на което следва да се
плати. Посочена е датата на издаване и е поставен подпис за издателя. Посочено е мястото
на издаване. Посочено е място на плащане. Посочен е падеж на задължението – на
предявяване, като е отразено върху записа на заповед, че той е предявен на 30.09.2021г. –
преди момента на сезиране на съда със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Плащането на записа на заповед е обезпечено изцяло чрез поръчителство / авал/ от
страна на представляващия дружеството издател- ответник в настоящото производство, на
осн. чл.483 ТЗ. Поръчителството е извършено изискуемата от чл.484 ТЗ форма – върху
записа на заповед, като използван израза „авалирам задължението“ и е подписано от
авалиста. На основание чл.484, ал.3 ТЗ, доколкото не е посочено за кого поръчителства /
авалира/, се смята, че авалистът поръчителства за издателя.
При редовно предявен на издателя запис на заповед с падеж на предявяване, е без
значение дали записът на заповед е предявен на авалиста - съгласно постановените от ВКС:
Р. № 206/06.04.2015 г. по т. д. № 3701/2013 г. на ІІ т. о., постановено по чл. 290 ГПК; Опр. №
349/04.05.2012 г. по ч. т. д. № 135/2011 г. на ІІ т. о. и Опр. № 45/13.01.2014 г. по ч. д. №
2880/2013 г. на І т. о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК, предявяването на запис на заповед с
падеж на предявяване на издателя, е условие за настъпване изискуемост на вземането
спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист; за да се търси отговорност на
авалиста, е необходимо записа на заповед да е предявен за плащане на издателя, тъй като
отговорността на авалиста е производна от тази на издателя.
При изложеното, настоящият състав счита, че ответникът валидно е поел задължение
към ищеца по записа на заповед.
Ответникът е направил общо оспорване на вземането, без да уточни какво е
твърдяното от него каузално правоотношение, във връзка с което свързва неизпълнение на
ищеца – непредаване на процесната сума.
В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на
2
ОСГТК на ВКС, е прието също, че с въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение
за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като в тази хипотеза при
преценка основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали
за последица погасяване на вземането по записа на запо-вед. На изследване в това
производство подлежат и възраженията на ответника във връзка с изискуемостта на
задълженията, както и правоизключвщите възражения, доколкото биха рефлектирали върху
извода на съда за дължимост на сумата по записа на заповед, издаден за обезпечаване на
задълженията по каузалното правоотношение.
Интерес, но не и задължение от установяване на каузална причина за издаване записа
на заповед, ищецът има само с оглед разглеждането на релативните възражения на
ответника, с цел преодоляване защитата на ответника - да обори доказвана от ответника,
различна от действителната каузална причина за издаването на ефекта; да обори твърдяна от
ответника недължимост на вземането по направени правопогасяващи, правоизключващи или
правоунищожаващи възражения. Когато ответникът се защитава с общо оспорване на
вземането, ищецът не е длъжен да доказва каузално правоотношение. / така разяснено в
Решение № 112 от 23.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1556/2015 г., II т. о., ТК и посочените в
него предходни актове на ВКС/
Тъй като е установено по делото, че е редовен от външна страна записът на заповед и
е надлежно предявен на издателя, без да е нужно да е предявяван на авалиста, с което е
настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед, при общо оспорване от
ответника на вземането, няма ищецът задължение да сочи и да доказва каузално
правоотношение, като основание за възникване на вземането, връзката на записа с него.
При изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва изцяло да
бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищецът
Ищецът е доказал заплащане на 400 лв.-държавна такса, 700 лв.- за възнаграждение
на особения представител на ответника и 500,00 лв.- адвокатско възнаграждение, заплатено
в брой, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо
1600,00 лв.-съдебни разноски.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е доказал заплащане на разноски в заповедното производство: сумата от 400
лв.- държавна такса, 850,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250,00 лв.- разноски в заповедното
производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г. Р.,
ЕГН:**********, адрес: гр. *** дължи на ***, със седалище и адрес на управление: с.*** на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ вр. чл.484 ТЗ,
сумата от 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща задължение по запис на
заповед от 24.09.2020 г., с издател *** и авалист М. Г. Р., предявен за плащане на
30.09.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 25.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението,, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417
ГПК 4305/26.07.2023 г. по ч.гр.д. 6492/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Г. Р., ЕГН:**********, адрес: *** да
заплати на *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1600,00 лв.- разноски в
3
исковото производство и 1250,00 лв.- разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
9462/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4