№ 473
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Й.а
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Джудит Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100601787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 27.10.2023 г. по НОХД № 16861/2021г., СРС, НО, 13 състав е признал
подсъдимия М. Й. Ц. за ВИНОВЕН в това, че на 23.01.2019 г. за времето от 12.30 ч. до
12.40 ч. в град София, в съучастие като извършител с М.В.И. - извършител и В. И. В. -
извършител, от лек автомобил марка „Хонда“, с peг. № СА *******, паркиран в гр. София,
бул. Янко Сакъзов, чрез използване на техническо средство - пулт за дистанционно
управление „Нormann“, модел HSM 4-868, пулт за дистанционно управление „Beninca“
модел TO.GO- WV, радиостанция Baofeng, модел UV 5R сериен номер ******* и чрез
използване на моторно превозно средство - л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. №
*******, отнел чужди движими вещи - 1 бр. овален метален ключодържател с надпис „Офис
1“ на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. касови ключа на стойност 7.00 лв. /седем лева/ всеки
един, или на обща стойност 14.00 лв. /четиринадесет лева/, 2 бр. секретни ключа на стойност
1.50лв. /един лев и 50ст./ лева всеки един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, 2 бр.
ключове с цветна маркираща точка - синя и зелена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/ всеки
един, или на обща стойност 8.00 лв./осем лева/, 1 бр. дистанционно управление сиво на цвят
с надпис „Льорман“, на стойност 10.00лв./десет лева/, 1 бр. ключ с цветна маркираща точка -
червена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен кръгъл ключ с нарези на стойност
3.00лв. /три лева/, 1 бр. чип, син на цвят, на стойност 4.00лв. /четири лева/, 1 бр. чип, сив на
цвят, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен ключ - удължен, на стойност 2.50 лв.
/два лева и 50 ст./, 5 бр. секретни ключа, на стойност 1.50лв. /един лев и 50 ст./ всеки един,
или на обща стойност 7.50 лв./седем лева и 50 ст./ и 3 бр. ключа за пощенска кутия, на
стойност 1.00лв. /един лев/ всеки един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, или всички
движими вещи на обща стойност 65.00 лв. /шестдесет и пет лева/, от владението на А.С. Й.а,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195,
ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като съдът на основание чл. 66, ал.
1 НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок
1
от три години.
С присъдата съдът е признал подсъдимия В. И. В. за ВИНОВЕН в това, че на
23.01.2019 г. за времето от 12.30 ч. до 12.40 ч. в град София, в съучастие като извършител с
М.В.И. - извършител и М. Й. Ц. - извършител, от лек автомобил марка „Хонда“, с peг. № СА
*******, паркиран в гр. София, бул. Янко Сакъзов, чрез използване на техническо средство -
пулт за дистанционно управление „Нormann“, модел HSM 4-868 , пулт за дистанционно
управление „Beninca“ модел TO.GO-WV, радиостанция Baofeng, модел UV 5R сериен номер
******* и чрез използване на моторно превозно средство - л.а. марка „Рено“, модел „Клио“,
с peг. № *******, отнел чужди движими вещи - 1 бр. овален метален ключодържател с
надпис „Офис 1“ на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. касови ключа на стойност 7.00 лв.
/седем лева/ всеки един, или на обща стойност 14. 00лв. /четиринадесет лева/, 2 бр. секретни
ключа на стойност 1.50лв. /един лев и 50ст./ лева всеки един, или на обща стойност 3.00лв.
/три лева/, 2 бр. ключове с цветна маркираща точка - синя и зелена, на стойност 4.00 лв.
/четири лева/ всеки един, или на обща стойност 8.00 лв./осем лева/, 1 бр. дистанционно
управление сиво на цвят с надпис „Льорман“, на стойност 10.00лв./десет лева/, 1 бр. ключ с
цветна маркираща точка - червена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен кръгъл
ключ с нарези на стойност 3.00лв. /три лева/, 1 бр. чип, син на цвят, на стойност 4.00лв.
/четири лева/, 1 бр. чип, сив на цвят, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен ключ -
удължен, на стойност 2.50 лв. /два лева и 50 ст./, 5 бр. секретни ключа, на стойност 1.50лв.
/един лев и 50 ст./ всеки един, или на обща стойност 7.50 лв./седем лева и 50 ст./ и 3 бр.
ключа за пощенска кутия, на стойност 1.00лв. /един лев/ всеки един, или на обща стойност
3.00лв. /три лева/, или всички движими вещи на обща стойност 65. 00 лв. /шестдесет и пет
лева/, от владението на А.С. Й.а, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от
НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от три
години.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК е осъдил всеки от подсъдимите
М. Й. Ц. и В. И. В. да заплатят в полза и по сметка на СРС сумата от по 50 лв. - разноски в
производството пред първата инстанция.
Срещу тази присъда е постъпила жалба и допълнение към нея от защитника на
подсъдимия В. В. - адв. И. В., с която се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционния акт, като се поддържа липсата на събрани категорични доказателства
относно извършване на процесното деяние, свързано с отнемане на чуждо имущество от
страна на В.. Не се установявал умисъл за осъществяване на фактическа власт върху
ключовете, с оглед обстоятелството, че същите след отнемането са били изхвърлени.
Посочва се, че не са били обсъдени възраженията на защитата в мотивите към съдебния акт
и конкретните действия на подс. В. и в частност в какво се изразявало личното му участие
в престъплението. Оспорва се квалификацията на деянието – използване на МПС за
отнемане на вещите, а с оглед липсата на вредни последици се изтъква, че са налице
основания за приложение на чл.9, ал.2 и чл.55 НК. Претендира се отмяна на присъдата и
постановяване на нова-оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС.Алтернативно се иска намаляване вида и размера на наказанието.
Постъпила е жалба и от защитника на подс. М. Ц.- адв. Л. Н., в която се оспорва
правилността на съдебния акт и се претендира неговата отмяна и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението. Излагат се оплаквания за
неправилност на съдебния акт, като обвинението не се явявало доказано по несъмнен начин.
С жалбите не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 и следващите от НПК въззивният съд
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол по реда на гл. 21 НПК. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, както и събирането
на нови доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. В. В. – адв.И. В.,
2
моли да се уважи въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в нея
съображения. Посочва, че от събраните доказателства по делото не могат да доведат до
обоснован извод, че подсъдимият е извършител на деянието, за което е осъден. Прави се
искане от въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да се постанови
нова, с която да се оправдае подзащитният му, алтернативно при потвърждаване на
присъдата да се наложи минималното за визираното престъпление наказание.
Упълномощеният защитник на подс. М. Ц.- адв. Н. поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Прави искане да се отмени първоинстанционната присъда поради
допуснати процесуални нарушения и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Твърди,
че от доказателствата по делото липсва умисъл за каквото и да било своене на въпросната
връзка ключове, както и че деянието е явно малозначително. Оспорва се и валидността на
извършеното действие по разследване оглед на местопроизшествие и изземване на вещи.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение, моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като законосъобразна и почиваща на събраните по делото
доказателства.
Подсъдимият В. В. редовно уведомен се явява пред въззивната инстанция, като в
лична защита и в даденото му право на последна дума от съда моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият М. Ц. редовно уведомен, не се явява пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивните жалби, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани
страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са
допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички
достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на разпитаните свидетели в хода на проведеното съдебното следствие
Е., Е., Н.Т., А. Й.а, Й.Я., В.П., В.П., Р.Б. и П..Б., показанията на М.И., разпитан на основание
чл. 118, ал.1, т.1 от НПК; заключения на СОЕ, СИЕ, СТЕ и СВТЕ, писмените доказателства и
доказателствени средства - протоколи за оглед и за претърсване, протоколи за обиск,
свидетелства за съдимост и др., както и приобщени на основание чл.283 НПК писмени
доказателства по делото.
Преценявайки на собствено основание доказателствените средства, събрани в хода на
съдебното следствие, въззивният съдебен състав не констатира основания за формиране на
съществено различни изводи относно фактите по делото, а оттам и за внасяне на изменение
във възприетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Подсъдимият М. Й. Ц. е роден в гр. София, български гражданин, неосъждан,
неженен, безработен, със средно образование, живущ в гр.София, ж.к.“******* с ЕГН
**********.
Подсъдимият В. И. В. е роден в гр. София, български гражданин, неосъждан,
неженен, безработен, със средно образование, живущ в гр.София, ж.к.******* с ЕГН
**********.
На неустановена дата преди 23.01.2019 г. в СДВР постъпила оперативна информация,
че лица с псевдоними „Малкия Понти“ (а именно подсъдимият В. В.), „М. на Джиджи“
(подсъдимият М. Ц.) и „Милети от кв.“Филиповци“ (М.И.) планират извършване на взломни
кражби от автомобили в района на парк „Заимов“, гр.София, чрез използване на технически
средства за заглушаване на сигналите на автомобилни алармени и заключващи системи,
като при намиране на ключове от жилище и документи, съдържащи адрес на жилището, да
извършват кражби от тези жилища. Според наличната информация, тримата щели да се
придвижват с л.а.марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.№ *******.
3
На 23.01.2019 г. служители на СДВР, разделени на екипи, предприели наблюдение в
района около парк „Заимов“. Около 12.00 ч. полицейските служители Н.Т. и Е. Е., които се
придвижвали със служебен л.а.“Мерцедес Е 230“ с рег.№ ******* и били ситуирани в
близост до бул. „Янко Сакъзов“, забелязали посочения л.а.марка „Рено“, модел „Клио“ с рег.
№ ******* да се придвижва по бул.“Янко Сакъзов“ в посока гара „Подуяне“, като
автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение и спрял отстрани на пътното платно.
МПС било управлявано от М.И., а заедно с него пътували М. Ц. и В. В.. След като спрели,
Ц. и В. слезли от колата, а М.И. останал на шофьорското място. Ц. и В. започнали да се
разхождат по булеварда, оставайки в близост до спрелия автомобил.
На посочената дата А. Й.а управлявала л.а. „Хонда“, с peг. № СА *******,
собственост на съпруга й - Й. Й.. Около 12.30 -12.40 ч. тя паркирала МПС на бул. „Янко
Сакъзов“, срещу спрелия лек автомобил, в който се намирал И..
Свидетелката Й.а слязла от колата и използвала дистанционно управление, за да
заключи автомобила си, като в този момент в близост до нея били подсъдимите Ц. и В..
Непосредствено преди св.Й.а да активира дистанционното, М.И., с намиращите се в л.а.
„Рено“ технически средства - пулт за дистанционно управление „Нormann“, модел HSM 4-
868, пулт за дистанционно управление „Beninca“ модел TO.GO-WV, радиостанция Baofeng,
модел UV 5R сериен номер *******, заглушил сигнала от дистанционното за заключване на
л.а. „Хонда“, с peг. № СА 2467 и така възпрепятствал заключването на автомобила. Й.а не
проверила ръчно дръжките и мислейки че е заключила МПС, се отдалечила.
В лекия автомобил, в гнездото за чаши между двете предни седалки, св.Й.а държала
две връзки с ключове: едната съдържала ключове от работното й място и представлявала
овален метален ключодържател, на който било изписано „Офис 1“, на който имало 2 бр.
касови ключа, 1 бр.секретен и три ключа, като на първия имало синя маркираща точка, на
втория — зелена, а третия бил без маркиращи точки. Другата връзка с ключове била тип
метална халка със закачено сиво на цвят дистанционно марка „Льорман“ и допълнително
закачени на халката три връзки с ключове - първата от тях била с 1 бр.секретен ключ с
надпис „ABLOY“ с цветна маркираща точка, 1 бр.малък секретен ключ за пощенска кутия, 1
бр. секретен кръгъл и 1 бр.секретен четвъртит ключове и 1 бр. секретен ключ за гаражна
врата; втората допълнителна връзка ключове съдържала 1 бр.син чип, 1 бр.дълъг секретен
ключ и 1 бр. ключ от пощенска кутия; на третата връзка имало 1 сив кръгъл чип, 4 секретни
ключове и 1 бр. ключ за пощенска кутия. Два от ключовете били предназначени за входната
врата на вход „В“ и за апартамента, обитаван от А. Й.а.
След като Й.а се отдалечила, Ц. и В. погледнали към М.И., който им направил знак с
ръка - вдигнат палец нагоре. Подсъдимите В. и Ц. отворили двете леви врати на л.а.
„Хонда“, с peг. № СА *******, влезли в него, огледали купето и взели връзките с множество
ключове, намиращи в гнездото за чаши между двете предни седалки. След това те затворили
бързо вратите на автомобила, пресекли булеварда и се качили в л.а. „Рено Клио“, с който
били дошли. Действията им били наблюдавани непосредствено от полицейските служители
Т. и Е., които междувременно споделяли и обменяли информация за случващото се и с
другите полицейски екипи. Подсъдимите потеглили в посока гара „Подуяне“, като
свидетелите Т. и Е. се движели след тях. Полицейските служители видели, че лекият
автомобил на подсъдимите спира на ул.“Тракия“ и продължили движението си покрай него.
При преминаване покрай спрялото „Рено“, св.Т. дочул разговор между тримата наблюдавани
лица - „Имаше само ключове. Нямаше адрес. Давай да продължаваме!“, след което М. Ц.
слязъл от автомобила и изхвърлил част от ключовете в намиращ се в близост контейнер за
боклук и се върнал обратно в колата.
Подсъдимите продължили придвижвайки се с л.а. „Рено Клио“ с рег.№ ******* и
използвайки пулт за дистанционно управление „Hormann“, модел HSM 4-868, пулт за
дистанционно управление „Beninca“ модел TO.GO-WV, радиостанция Baofeng, модел UV 5R
сериен номер *******, те направили неуспешни опити да проникнат в паркирани на
бул.“Дондуков“ л.а.“Волво“ с рег.№ *******, шофиран от М.Л. и л.а. „Мазда“ с рег.№
******* ММ, шофиран от А. Я..
Около 13.00 ч. управляваният от М.И. л.а. „Рено Клио“ се движел по бул.“Дондуков“,
като на светофара между ул.“Бяло море“ и бул.“Дондуков“, преминал на червен сигнал на
светофара с несъобразено скорост. Свидетелите Т. и Е. следвали неотлъчно автомобила и
4
поддържали връзка по радиостанция с екип, включващ полицейските служители Й.Я. и В.П..
Било взето решение лицата, които следели, да бъдат задържани и били предприети действия
в тази насока. Я. и П., които се придвижвали със служебен автомобил марка „БМВ“, модел
„318 И“, с peг. № *******, по бул.“Дондуков“ забелязали управлявания от М.И. лек
автомобил и подали сигнал за спиране, но той не се подчинил, като се стигнал до сблъсък
между двете МПС и преследване, при което в крайна сметка полицейските служители
успели да спрат лекия автомобил, с който се придвижвали подсъдимите и да ги задържат.
Стойността на вещите, отнети от управлявания от А.Й.а лек автомобил, съгласно
експертно заключение, възлизала на както следва: 1 бр.овален метален ключодържател с
надпис „Офис 1“ - 2.00 лв. /два лева/, 2 бр. касови ключа - 7.00 лв. /седем лева/, 2 бр.
секретни ключа -1.50лв. /един лев и 50ст./ лева всеки един, 2 бр. ключове с цветна
маркираща точка - синя и зелена, - 4.00 лв. /четири лева/ всеки един, 1 бр. дистанционно
управление сиво на цвят с надпис „Льорман“, - Ю.ООлв./десет лева/, 1 бр. ключ с цветна
маркираща точка - червена, - 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен кръгъл ключ с нарези -
3.00лв. /три лева/, 1 бр. чип, син на цвят, - 4.00лв. /четири лева/, 1 бр. чип, сив на цвят, - 4.00
лв. /четири лева/, 1 бр. секретен ключ - удължен, - 2.50 лв. /два лева и 50 ст./, 5 бр. секретни
ключа, на стойност 1.50лв. /един лев и 50 ст./ всеки един, и 3 бр. ключа за пощенска кутия,
на стойност 1.00лв. /един лев/ всеки един или всички движими вещи общо на стойност - 65.
00 лв.
От надлежно изготвените и приети по делото протоколи за претърсване и изземване
на л.а. „Рено Клио“, № ******* и протокол за обиск на М.И. се установява наличието в МПС
и респективно в М.И. при задържането му на пулт за дистанционно управление „Нormann“,
модел HSM 4-868, пулт за дистанционно управление „Beninca“ модел TO.GO-WV,
радиостанция Baofeng, модел UV 5R сериен номер *******.
От заключението на СТЕ се установява, че тези устройства могат да предизвикат
смущения и възпрепятстване на нормалната работа на оригинални пултове на дистанционно
управление на автоаларми и заключващи системи, които работят на същите честоти, ако се
намират по-близо до колата.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Контролираният съд е изпълнил задължението си, вменено му с чл.305, ал.3,
изр.2 при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от
тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимите,
поради което възраженията за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез
използване на правилата на формалната логика, както и досежно заключенията на
изготвените експертизи и писмени доказателства и доказателствени средства. Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
5
отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
На първо място съдът в този си състав намира за необходимо да изложи съображения
относно твърдението в жалбите за превратно тълкуване на събраните доказателства по
делото от първата инстанция, което не споделя. При установяване на решаващите факти,
свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. В. В. и подс. М. Ц.,
районният съд е анализирал подробно събрания и проверен доказателствен материал, сред
който с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства,
протоколите от извършените процесуално-следствени действия и изготвените експертни
заключения. Правилно в основата на мотивите си е поставил показанията на св. Т. и св.Е..
Посочените гласни доказателствени средства съдържат преки доказателства досежно
предмета на доказване, като не се констатират основания те да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Правилно и настоящата инстанция следва да отбележи, че
показанията им дадени в хода на ДП и впоследствие в хода на съдебното следствие пред
съдебния съдебен състав търпят съществени промени относно фактите от предмета на
доказване по делото, като контролираната инстанция е отстранила това несъответствие чрез
прочитането им на основание чл.281, ал. 4 НПК. Същевременно с това следва да се посочи,
че разминаванията между споделеното в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие не се дължи на недобросъвестност на доказателствените източници, а на
значителния период от време от възприятията им до възпроизвеждането им в съдебното
следствие. Ето защо и настоящата инстанция е на мнение, че следва да бъдат кредитирани с
доверие показанията на св. Т. и св. Е.,от които по безспорен начин се установява, че именно
подс. В. и подс. Ц. са извършители на престъплението.Това е така, защото и двамата
свидетели са очевидци на извършените от страна на подсъдимите действия, а именно на
първо място са били информирани предварително за планираната от подсъдимите дейност, а
впоследствие са възприели пряко и непосредствено тяхното поведение - проникването на Ц.
и В. в паркирания от св. А.Й.а лек автомобил, както и последващите – това че са възприели
и последващото изхвърляне на вещите в контейнер за боклук от подсъдимия Ц., както и
коментарът относно това, че сред отнетите вещи липсва адрес, а има само ключове, което
съдейства за изясняване на плана им на действие. В цялост настоящата инстанция следва да
обърне внимание, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установят
действията на подсъдимите, а именно че първо органите на МВР са имали информация за
автомобила, с който ще извършват действията си, второ, че същите са били наблюдавани от
полицейските служители Т. и Е., както и че за тези им техни действия са знаели и колегите
им св. Я. и св. П.. Показанията на св. Т. и св.Е. разкриват логическа хомогенност и онази
детайлност, присъща на непосредственост на придобитите впечатления. Те пресъздават
обективно личните си възприятия върху обособилата се обстановка на престъплението,
както и отразяват съхранени спомени за съществени елементи.Нещо повече, макар и да не са
били преки очевидци, техните колеги св. Я. и св. П. подкрепят изложеното от тях, тъй като
същите през цялото време са били информирани за действията на подсъдимите, а на по-
късен етап са били и лицата, които са осъществили задържането на лицата.
Качеството на свидетелката Й.а на пострадало от инкриминираното деяние лице, не
могат еднозначно да обосноват тезата за преднамереност на показанията й, а следва да се
разглеждат като основание за по-задълбочен анализ, на какъвто са били подложени.
Първоинстанционният съд прецизно е изследвал основанията, които биха могли да
обусловят евентуална заинтересованост, въз основа на което правилно е достигнал до извода
за липса на тенденциозност.
Настоящият състав приема за обективни и компетентни заключенията на изготвените
експертизи като кредитира заключенията им, като обосновани изготвени от лица с нужните
специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите и
правни изводи по делото.
Настоящата инстанция кредитира приобщените по делото писмени доказателства,
доколкото същите кореспондират на показанията на разпитаните свидетели.
Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия Ц. за процесуално
нарушение при действие по разследване-оглед на местопроизшествие и изземване на вещи.
Действието е извършено при спазване изискванията на чл. 155 и сл. НПК от компетентен
6
орган и при спазване изискванията на чл. 156, ал. 1 НПК за участие на поемни лица, като
същият е подписан без бележки и възражения от същите. От показанията на поемните лица
се установява, че същите са присъствали при действието по разследване, дават сведения за
претърсване на контейнер за боклук, както и че са подписали документи във връзка с
действието. Отчитайки показанията на визираните свидетели и съдържанието на протокола
за оглед на местопроизшествие и изземване на вещи съдът не намери процесуални
основания да изключи от доказателствената съвкупност протоколът за извършеното
действие.
Изводите си относно съдебното минало на подсъдимите въззивната инстанция
основава на приложените по делото справки за съдимост.
С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени
изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведение на
подсъдимите, а оттам и правната оценка на действията им се явяват обосновани от
информационно съдържание на доказателствената съвкупност.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установената фактическа обстановка
и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на
подсъдимите както от обективна, така и от субективна страна.
Подсъдимият В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на 23.01.2019 г. за времето от 12.30 ч. до 12.40 ч. в град София, в
съучастие като извършител с М.В.И. - извършител и В. И. В. - извършител, от лек автомобил
марка „Хонда“, с peг. № СА *******, паркиран в гр. София, бул. Янко Сакъзов, чрез
използване на техническо средство - пулт за дистанционно управление „Нormann“, модел
HSM 4-868 , пулт за дистанционно управление „Beninca“ модел TO.GO-WV, радиостанция
Baofeng, модел UV 5R сериен номер ******* и чрез използване на моторно превозно
средство - л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № *******, отнел чужди движими вещи —
1 бр.овален метален ключодържател с надпис „Офис 1“ на стойност 2.00 лв. /два лева/, 2 бр.
касови ключа на стойност 7.00 лв. /седем лева/ всеки един, или на обща стойност 14. 00лв.
/четиринадесет лева/, 2 бр. секретни ключа на стойност 1.50лв. /един лев и 50ст./ лева всеки
един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, 2 бр. ключове с цветна маркираща точка -
синя и зелена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/ всеки един, или на обща стойност 8.00
лв./осем лева/, 1 бр. дистанционно управление сиво на цвят с надпис „Льорман“, на стойност
10.00лв./десет лева/, 1 бр. ключ с цветна маркираща точка - червена, на стойност 4.00 лв.
/четири лева/, 1 бр. секретен кръгъл ключ с нарези на стойност 3.00лв. /три лева/, 1 бр. чип,
син на цвят, на стойност 4.00лв. /четири лева/, 1 бр. чип, сив на цвят, на стойност 4.00 лв.
/четири лева/, 1 бр. секретен ключ - удължен, на стойност 2.50 лв. /два лева и 50 ст./, 5 бр.
секретни ключа, на стойност 1.50лв. /един лев и 50 ст./ всеки един, или на обща стойност
7.50 лв./седем лева и 50 ст./ и 3 бр. ключа за пощенска кутия, на стойност 1.00лв. /един лев/
всеки един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, или всички движими вещи на обща
стойност 65. 00 лв. /шестдесет и пет лева/, от владението на А.С. Й.а, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост.
Безспорно, предмет на престъплението, са чужди движими вещи по смисъла на
заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането, на които
подсъдимият В. не е получил съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на
фактическата власт, упражняване от пострадалата Й.а върху инкриминираната вещ, като
подсъдимият В. В. е действал със съзнание, че тази вещ е чужда и я е отнел от фактическата
власт на нейния владелец, като противозаконно е установил своя такава върху предмета на
престъплението, с присъщото за този вид деяния, присвоително намерение.
Същевременно, деянието е достигнало до фаза на довършено престъпление, по арг. от
ППВС 6/1971г. – противоправното отнемане следва да се счита за извършено, когато деецът
прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо
да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се
7
разпореди със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й.
В случая е налице съвместна задружна умишлена дейност по чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК, като подсъдимият е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние с още две
лица като съизвършители.
По повод възражението на защитника на В., следва да бъде посочено, че
действително полицейските служители- свидетели на действията на подсъдимите лица не
установяват кой от конкретните подсъдими, проникнали в лекия автомобил- Ц. или В.
фактически е взел инкриминираните вещи, но това обстоятелство обективно не може да
бъде посочено от свидетелите, поради позицията, от която са наблюдавали действията на
подсъдимия, нито пък обективно може да бъде посочено от прокурора в обвинителния акт.
Визираното обстоятелство обаче според този състав не въвежда неяснота във фактическите
рамки на обвинението или в съставомерността на деянието или във формата на задружна
умишлена дейност във формата на съучастие и не е основание за отмяна на присъдата или
връщане на делото за ново разглеждане, защото както правилно впрочем
първоинстанционния съд е посочил след като двамата подсъдими са проникнали в МПС, с
общ умисъл и цел да бъдат отнети конкретни вещи, то е налице съучастие във форма-
извършителство, като в самото изпълнително деяние-отнемане, свързано с прекратяване на
фактическа власт и установяване на нова такава участват и двамата подсъдими без значение
кой от тях фактически е взел инкриминираните ключове, или кой впоследствие е изхвърлил
същите. Затова и не е налице процесуален пропуск при описание на изпълнителното деяние
в обвинителния акт от страна на прокурора нито във фактическите рамки, нито в
диспозитива чрез посочване на участието и на двамата подсъдими в отнемане на вещите
чрез използване на израза „взели“ от гледна точка на изпълнителното деяние, тъй като и
двамата са участвали в изпълнение на същото. Такова нарушение не е допустанто и от
първоинстанционния съд в мотивите към присъдата. Тук следва да се посочи и
разрешението дадено в т. 5 на Тълкувателно решение № 54 от 16.IX.1989 г. по н. д.
№ 49/89 г., ОСНК. Дори и съучастник, който не участва във фактическото отнемане на вещта
/какъвто е поначало помагача/ в хипотезата, когато другия съучастник отнема вещта, и след
това двамата с моторното превозно средство превозват имуществото, като те заедно с вещта
се отдалечават от местопрестъплението, за да установят трайна власт върху него, е
съизвършител. Това е така защото е участвал обективно във втората фаза на изпълнителното
деяние - в трайното установяване фактическа власт върху предмета на престъплението, в
установяване на свое владение.
Квалифициращият елемент по чл. 195, ал. 1 т. 4 НК е налице тъй като за извършване
на кражбата е използвано МПС- използван лекият автомобил „Рено Клио“ с №*******,с
който подс. В. заедно с под. Ц. и трето по делото лице след отнемане на вещите са
превозили същите и са се отдалечили от мястото на деянието с МПС. Както е посочено в
т.11 на Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) "Кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК,
когато деецът е използвал моторно превозно средство ........ за превоз на имуществото и
отдалечаване от местопрестъплението, за да установи трайна фактическа власт върху него".
8
Вещите, предмет на деянието, са се намирали в лек автомобил с автоматично заключване,
като за да бъде предотвратено заключване на вратите на автомобила и улеснено
проникването в него, са използвани технически средства - пулт за дистанционно управление
и радиостанция. Поради това е налице и следващият квалифициращ признак по чл. 195, ал.1,
т.4 от НК - използване на техническо средство. Следва да се посочи, че с оглед задружната
дейност на съучастниците е без значение кой точно е използвал техническото средство.
От субективна страна, контролираната инстанция правилно е приела, че
инкриминираното престъпление е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Действията на подс. В. В. са извършени в последователност, която несъмнено установява, че
в съзнанието му се е формирала представата, че отнема движими вещи, които не са негова
собственост, че липсва съгласие на техния собственик за това отнемане и въпреки това, по
неправомерен начин е прекъснал чуждата фактическа власт, установявайки свое владение
върху тях.Подсъдимият е осъзнавал и квалифициращите признаци от обективна страна -
използването на техническо средство от негов съучастник, както и МПС, с което
съизвършителите са си послужили.
Неоснователен е доводът на защитника, че липса умисъл за своене на вещта, като се
поддържа, че незабавно след отнемането на вещта същата е била изхвърлена. На първо
място визираното действие е било осъществено не незабавно след отнемане на
инкриминираните ключове, а след като последните вече са били отнети, подсъдимите са се
качили в лек автомобил л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № ******* и са напуснали
местопроизшествието, като същият е бил приведен в движение и са се отдалечили. В този
момент и престъплението се явява довършено. Последващото този момент действие по
изхвърляне на ключовете поради това, че липсвали данни за адреса на пребиваване на
собственика им, не означава липса на умисъл за извършване на престъплението, който
несъмнено е бил налице към момента на довършване на престъплението.
По отношение на подс. М. Ц. настоящата инстанция също изразява съгласие, че е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна на 23.01.2019 г. за времето от 12.30 ч. до 12.40 ч. в град София,
в съучастие като извършител с М.В.И. — извършител и М. Й. Ц. - извършител, от лек
автомобил марка „Хонда“, с peг. № СА *******, паркиран в гр. София, бул. Янко Сакъзов,
чрез използване на техническо средство - пулт за дистанционно управление „Hormann“,
модел HSM 4-868 , пулт за дистанционно управление „Beninca“ модел TO.GO-WV,
радиостанция Baofeng, модел UV 5R сериен номер ******* и чрез използване на моторно
превозно средство - л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № *******, отнел чужди
движими вещи - 1 бр.овален метален ключодържател с надпис „Офис 1“ на стойност 2.00 лв.
/два лева/, 2 бр. касови ключа на стойност 7.00 лв. /седем лева/ всеки един, или на обща
стойност 14. 00лв. /четиринадесет лева/, 2 бр. секретни ключа на стойност 1.50лв. /един лев
и 50ст./ лева всеки един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, 2 бр. ключове с цветна
маркираща точка - синя и зелена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/ всеки един, или на обща
стойност 8.00 лв./осем лева/, 1 бр. дистанционно управление сиво на цвят с надпис
„Льорман“, на стойност 10.ООлв./десет лева/, 1 бр. ключ с цветна маркираща точка -
червена, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен кръгъл ключ с нарези на стойност
3.00лв. /три лева/, 1 бр. чип, син на цвят, на стойност 4.00лв. /четири лева/, 1 бр. чип, сив на
цвят, на стойност 4.00 лв. /четири лева/, 1 бр. секретен ключ - удължен, на стойност 2.50 лв.
/два лева и 50 ст./, 5 бр. секретни ключа, на стойност 1.50лв. /един лев и 50 ст./ всеки един,
или на обща стойност 7.50 лв./седем лева и 50 ст./ и 3 бр. ключа за пощенска кутия, на
стойност 1.00лв. /един лев/ всеки един, или на обща стойност 3.00лв. /три лева/, или всички
движими вещи на обща стойност 65. 00 лв. /шестдесет и пет лева/, от владението на А.С.
Й.а, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна подсъдимият Ц. е действал при форма на вина пряк умисъл и
при общност на умисъла с другите двама привлечени към наказателна отговорност лица. Той
е осъзнавал, че вещите, намиращи се в лекия автомобил, управляван от А.Й.а са чужди -
собственост са на друго лице и че не се намират във фактическата власт на подсъдимия. Той
9
също така е осъзнавал, че действа заедно с още две лица, като в резултат на тази обща
задружна престъпна дейност, чуждото владение върху вещите бива прекратено и Ц., заедно
със съучастниците си установяват фактическа власт върху тях, като подсъдимият е искал и
целял именно това. Подсъдимият е осъзнавал и квалифициращите признаци от обективна
страна - използването на техническо средство от негов съучастник, както и МПС, с което
съизвършителите са си послужили.
Неоснователно се явява възражението на защитата за явна малозначителност на
извършеното от страна на подсъдимите деяние по смисъла на чл.9, ал.2 НК. За да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК е необходимо престъпното деяние поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна. В случая, стойността от 65 лева на предмета на престъплението действително
не се явява такъв със значителна стойност. Но стойността на вещите, преценени през
призмата на цялата престъпна деятелност на подсъдимите лица не дават основание да се
приеме, че в случая е приложим чл. 9, ал. 2 НК. Следва да се вземе предвид начина,
мотивите за извършване на деянието и реално преследваната цел на последващ
престъплението етап. Деянието сочи на предварително обмислена и добре планирана от
подсъдимите престъпна схема, а оттук и на завишена обществена опасност. В самото
изпълнение на престъплението са участвали повече от едно лице, целта на извършване на
деянието е била набавянето на технически средства за последващо извършване на домови
кражби, като в хода на следствието са събрани доказателства за още два случая на опит за
проникване в МПС с такава цел. В този смисъл СГС счита, че обективното проявление на
деянието и цялостната престъпна деятелност не характеризират конкретното престъпление
като такова с малозначителна или явно незначителна обществена опасност, което да го
дефинира като непрестъпно.
По отношение на наложеното наказание:
За извършеното от подс. В. В. престъпление по престъплението по чл. 195, ал.1, т. 4
вр. чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една до десет
години.
Настоящият съдебен състав намира определеното от първоинстанционния съд
наказание "лишаване от свобода", в размер на една година за справедливо от гледна точка
на установеното по делото съотношение между смекчаващи и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. Настоящата инстанция сичта, че изпълнението на наложеното
наказание на подс. В. В. правилно на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три
години. Не е налице многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което обосновано районният съд е отмерил наказанието при
приложение на разпоредбата на чл. 54 НК.
Законосъобразно и справедливо за извършеното от подс. М. Ц. престъпление по чл.
195, ал.1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК контролираната инстанция му е наложила наказание
"лишаване от свобода", в размер на една година, изпълнението което на основание чл. 66,
ал.1 НК е отложено за срок от три години, като правилно са отчетени смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
В заключение е необходимо да се посочи, че по отношение на наложените наказания
на двамата подсъдими настоящата инстанция е на мнение, че с по-леко наказание не биха
могли да се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК. Първоинстанционният съд е
спазил принципите при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на което е в
съблюдаване на мярката за използвана наказателна принуда, предвид изискването
наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени
в чл. 36 от НК, като е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и
данните за личността на подсъдимите лица.
Предвид изхода на делото, районният съд законосъобразно, на основание чл.189, ал.3
и чл.190, ал.2 НПК, е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски и
такси за издаване на изпълнителни листове.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
10
бъде потвърден, а въззивните жалби да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.10.2023 г., постановена по НОХД № 16861/2021 г., по
описа на СРС, НО,13-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11