РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Велико Търново , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500643 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Й. И., подадена чрез
назначения ú особен представител – адвокат Н. Н. от ВТАК, против Решение № 200 от
07.07.2020 г. по гр.дело № 1842/2019 г. на Районен съд – Г. О. в частта, с която е прието за
установено, че жалбоподателката дължи на „В. к. Й.“ ООД сумата 33,79 лв. -
представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 122150 на обект, находящ се на
адрес: гр. Г. О., ул. „С. К. Б.“ № ..., вх. Б, ап. 2, по издадени фактура № 27643055 от
30.06.2016 г. и фактура № 27891823 от 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 25.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 8,30 лв. –
представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка една
фактура за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 30.10.2016 г. включително,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 1205/2019 г. на ГОРС, както и в частта за разноските, в която
жалбоподателката е осъдена да заплати на дружеството сумата 24,20 лв. – представляваща
направени разноски в производството по гр.дело № 1841/2019 г. на ГОРС, сумата 300 лв. –
представляваща възнаграждение за особен представител и сумата 21,42 лв. –
представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело № 1205/2019 г. на ГОРС.
В жалбата се заема становище за неправилност на първоинстанционното решение в
атакуваните части. Развиват се доводи, че въпреки новелата на чл. 61 от Общите условия
1
(ОУ) на дружеството, общината е следвало да представи на ВиК-дружеството данни за
новия ползвател на имота, тъй като дори жалбоподателката да подаде заявление, тя нямало
да бъде отписана до записване на абоната на нов потребител, поради невъзможността да
съществува партида без име. Счита се за безспорно доказано, че жалбоподателката не ползва
имота от месец юни 2016 г., поради което не следвало да заплаща за неползвана от нея вода.
По отношение на разноските се сочи, че направените от ищеца такива за заплатено
възнаграждение за особен представител, не следва да бъдат поставяни в тежест на
ответника, тъй като реално исковата претенция е почти изцяло отхвърлена. Моли се за
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да бъде
отхвърлена изцяло предявената искова претенция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - „В. к. Й.“ ООД.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката се представлява
от особения представител, който поддържа депозираната жалба и моли за уважаването ú по
изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна се представлява от адвокат Т.Т. от АК-Г., който оспорва жалбата
като неоснователна и моли за оставянето ú без уважение. Претендира присъждане на
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели
на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира
обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в атакуваните
части. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност в обжалваната
част и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 422 от
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „В. к. Й.“ ООД
срещу М. Й. И. за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца суми по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1206/2019 г. на ГОРС – главница в размер на
547,56 лв., представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 07.01.2014 г. до
07.09.2016 г., за абонатен № 122150 на обект, находящ се на адрес: гр. Г. О., ул. „С. К. Б.“ №
..., вх. Б, ап. 2, по издадени фактури, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане, както и лихва за забава върху главницата в размер на 208,88 лв.,
дължима за периода от 30 дни след датата на издаване на всяка фактура до датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предметът на въззивното производство по волята на страните е ограничен до въпроса
за основателността на исковата претенция за главница за периода от 05.05.2016 г. до
2
07.09.2016 г. в общ размер на 33,79 лв., ведно със законната лихва от 25.06.2019 г. до
окончателното изплащане, както и за мораторната лихва върху главницата считано от 30 дни
след датата на издаване на всяка фактура до 30.10.2016 г. включително.
Наличието на облигационни отношения между страните по делото по договор за
представяне на водоснабдителни и канализационни (ВиК) услуги, сключен при общи
условия, по който ищцовото дружество се явява доставчик, а ответницата – „потребител“ по
смисъла на § 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги (ЗРВКУ), за обект в град Г. О., ул. „С. К. Б.“ № ..., вх. Б, ап. 2, с абонатен № 122150,
не се спори, а и се установява от приобщените към доказателствения материал актове №
********** и № ********** за демонтаж и монтаж на водомер и два броя карнетни листи.
Не се спори също, че ищецът е издал на името на ответницата фактура №
27643055/30.06.2016 г. за отчетния период 05.05.2016 г. до 08.06.2016 г. на стойност 4,61 лв.,
както и фактура № 27891823/30.09.2016 г. за отчетния период 08.06.2016 г. до 07.09.2016 г.
на стойност 29,18 лв., приобщени към доказателствата по делото. Не е спорно още, че по
тези фактури не е налице плащане.
Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ищцовото дружество (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и
публикувани по реда на чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ в един местен и един централен ежедневник)
потребителят е длъжен да заплаща ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране (чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2), като изразходваните количества питейна вода се
отчитат по показанията на водомер (чл. 22) в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може
да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, с посочване на трите имена и адреса на
свидетеля (чл. 23, ал. 4). Съгласно чл. 22, ал. 3 от ОУ в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета и след отчитане на
показанията на водомерите изравнява количеството вода в съответствие с реалното
потребление.
От представените по делото карнетни листи за отчитане на показанията на водомера,
обслужващ абонатен № 122150, се установява, че на 05.05.2016 г. е записано показание на
водомера „1110“ куб.м. и „3“ куб.м. консумирана вода, на дата 08.06.2016 г. без посочени
показания на водомера е отбелязана консумация на вода в размер на 3 куб.м. и вписване в
графа забележка „изнесли се“. За отбелязаните в листите дати 07.07.2016 г. и 08.08.2016 г.
липсват посочени показания на водомер и количество консумирана вода. За дата 08.09.2016
г. са посочени показания на водомера „1132“ куб.м. и консумирана вода „19“ куб.м. За
датите 08.06.2016 г., 07.07.2016 г., 08.08.2016 г. и 08.09.2016 г. в карнетните листи не е
налице подпис на потребител, негов представител или на свидетел.
Разпитана в съдебно заседание пред първоинстанционния съд свидетелката Д. Н. –
инкасатор при ищцовото дружество, заявява, че приложените по делото карнетни листи,
включително записаните в тях цифри, са попълнени от нея. Сочи, че имотът е общинско
жилище и че в повечето случаи при отчитането на показанията достъпът е бил осигуряван от
ответницата, като същата е удостоверявала показанията на водомера с полагане на подпис в
картентните листи. След предявяване на карнетните листи свидетелката обяснява, че през
месец юни 2016 г. е направила отбелязване, че „ хората са се изнесли от жилището“. Сочи,
че в момента в жилището вече живее друга жена.
Преценявайки нанесените в карнетните листи данни и показанията на свидетелката
Н., съотнесени към разписания в общите условия на дружеството ред за отчитане на
3
количествата питейна вода, настоящият съдебен състав намира, че с процесните две фактури
е остойностено количество служебно начислена консумация на вода. Вярно е, че общите
условия, приложими в отношенията между страните по делото, позволяват извършването на
такова служебно начисляване на консумация с последващо изравняване на количеството
вода в съответствие с реалното потребление, но при липса на подпис на потребител, негов
представител или свидетел в карнетния лист за дата 08.09.2016 г., който да удостовери
показанията на водомера, нанесени от инкасатора в карнетния лист, не може да се приеме,
че начисленото за периода 05.05.2016 г. – 07.09.2016 г. количество вода е реално потребено,
още по-малко при наличието на данни че ответницата е напуснала имота и при направено
оспорване от нейна страна за липса на потребление в процесния период.
При това положение недоказано по делото остава, че ищцовото дружество реално е
доставило количествата питейна вода за процесния период (05.05.2016 г. - 07.09.2016 г.),
отразени в издадените от него на името на ответницата фактура № 27643055 от 30.06.2016
г. и фактура № 27891823 от 30.09.2016 г., на които се основава исковата претенция.
И тъй като доказването на реално предоставяне на ВиК услуги на ответника е в
тежест на ищеца, исковата претенция за частта на главницата, предмет на настоящото
въззивно производство, се явява неоснователна, като влече неоснователност и на
акцесорната претенция за лихва за забава върху тази част на главницата.
С оглед даденото различно разрешение на спора от първостепенния съд, обжалваната
част на съдебно решение подлежи на отмяна.
Извън горното съдът намира за необходимо да посочи, че обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата
инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Ето защо обективираните във въззивната
жалба доводи и възражения по приложението на чл. 61 от ОУ на ВиК оператора, доколкото
касаят правилността на първоинстанционния акт в обжалваната му част, не следва да бъдат
обсъждани от въззивния съд.
При този изход на спора въпросът за отговорността за разноски за
първоинстанционното и за заповедното производство подлежи на преразглеждане. Предвид
частичното отхвърляне на исковата претенция, по отношение на която
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила, и
неоснователността и на останалата част от ищцовата претенция, предмет на разглеждане в
настоящото въззивно производство, по правилата на чл. 78 от ГПК ищецът няма право на
разноски за първоинстанционното, респективно за заповедното производство, поради което
на отмяна подлежи и обжалваната част на решението на ГОРС, с която съдът е възложил
разноски в тежест на ответницата. При това положение безпредметно е разглеждането на
възражението на жалбоподателката дали правилно разноските за особен представител в
първоинстанционното производство са възложени изцяло от ГОРС в тежест на ответницата
по исковете.
Поради основателността на депозираната въззивна жалба неоснователно се явява
искането на ответника по жалба за присъждане на разноски за настоящото въззивно
производство.
Съдът съобрази и обстоятелството, че дължимата за въззивното производство
държавната такса не е внесена и не е събрана предварително, тъй като въззивната жалба е
подадена чрез особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. По тази
причина държавната такса следва да бъде присъдена с настоящото решение. С оглед изхода
4
на спора, същата е в тежест на дружеството – ответник по жалбата, като размерът ú възлиза
на 25 лв., на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, В. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 200 от 07.07.2020 г. по гр. дело № 1842/2019 г. на Г. районен
съд в частта, с която е прието за установено, че М. Й. И. дължи на „В. к. Й.“ ООД сумата
33,79 лв. - представляваща обща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен № 122150 на обект,
находящ се на адрес: гр. Г. О., ул. „С. К. Б.“ № ..., вх. Б, ап. 2, по издадени фактура №
27643055 от 30.06.2016 г. и фактура № 27891823 от 30.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 8,30 лв.
– представляваща лихва за забава, считано 30 дни след датата на издаване на всяка една
фактура за периода от датата на падежа на всяка една фактура до 30.10.2016 г. включително,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 1206/2019 г. на ГОРС, както и в частта, с която М. Й. И. е осъдена да
заплати на „В. к. Й.“ ООД сумата 24,20 лв. – представляваща направени разноски в
производството по гр.дело № 1841/2019 г. на ГОРС, сумата 300 лв. – представляваща
възнаграждение за особен представител и сумата 21,42 лв. – представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.дело № 1206/2019 г. на ГОРС, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „В. к. Й.“ ООД, ЕИК .........., седалище и адрес на
управление: гр. В. Т., ул. „П.Я.“ № ..., срещу М. Й. И., ЕГН **********, адрес: гр. Г. О., обл.
В. Т., ул. „С. К. Б.“ № ..., вх. Б , ап. 2, за приема за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата 33,79 лв. – главница, представляваща обща стойност на ползвана, но
незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за
абонатен № 122150 на обект, находящ се на адрес: гр. Г. О., ул. „С. К. Б.“ № ..., вх. Б, ап. 2,
по издадени фактура № 27643055 от 30.06.2016 г. и фактура № 27891823 от 30.09.2016 г., за
периода 05.05.2016 г. – 07.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане, както и сумата 8,30 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода считано от 30 дни след датата на издаване на всяка фактура до датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
1206/2019 г. по описа на Г. районен съд.
В останалата част Решение № 200 от 07.07.2020 г. по гр. дело № 1842/2019 г. на Г.
районен съд, като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „В. к. Й.“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. В.
Т.о, ул. „П.Я.“ № ...., да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд – В. Т. държавна
такса за въззивното производство в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), както и
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
5
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6