ПРОТОКОЛ
№ 1856
****, 24.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Елена Ян. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20233100502009 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:03 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивната страна М. С. С., редовно призовано, представлява се от
адв. Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
представлявана от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., редовно призована, не
изпраща представител.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба с вх. № 26913/06.11.2023 г. от
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, в която се моли да се даде ход на
делото. Представя се кратко становище по съществото на спора.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 3975 от 18.10.2023 година:
Постъпила е о въззивна жалба вх. 62400/22.08.2023г., подадена от М. С.
С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Д. Й. от ВАК против Решение №
2889/09.08.2023г., постановено по гр.д. № 1959/2023г. на ВРС, 46-ти състав, с
което е уважен предявеният иск, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане
за установено, че М. С. С., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
следните суми: сумата 6810.40 лв. /шест хиляди осемстотин и десет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща дължима главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на
кредитна карта № ******** и Приложение № ****** към договора, сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжника М. С. С., като
вземанията по договора са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл
С.А., клон България“ в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по силата на Приложение № 1/13.05.2022 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 976.79 лв. /деветстотин
седемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2017 г. – 12.05.2022 г.,
както и сумата 368.85 лв. /триста шестдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 13.05.2022 г. – 28.11.2022 г., които суми са предмет на заповед №
7684/09.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15781/2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
Процесуалният представител на М. С. С. развива доводи за
неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на решението. Счита,
че вследствие на неправилно тълкуване на доказателствения материал по
делото и на материалния закон ВРС е достигнал до погрешен извод. За
неправилен се посочва изводът на първоинстанционния съд, че направените
възражения за недействителност на клаузите на чл.12 и чл.21 от договора за
кредит са неоснователни, доколкото са израз на свободата на договаряне на
страните и че дължимата договорна лихва от 35% не противоречи на добрите
нрави, която в действителност посочена била да е в размер „35% / 44,90%“.
2
Посочва съдебна практика, в която се коментира приемливият максимален
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, а именно – до трикратния размер на законната лихва. Изразява
становище, че в клаузите от т. 12 до т. 21 от договора за револвиращ кредит
липсвало конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на
този вид договори. В разрез с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. т. 9 , 10, 11 ЗПК
не бил посочен общият размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на
кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна
вноска и т. н. Счита, че договорката по чл. 21 от договора е нищожна,
доколкото позволявала само и единствено на кредитора едностранно да
предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като
определи параметри на договора по свое собствено усмотрение. Възразява, че
приложението с условията по договора не било подписано от
кредитополучателя, поради което не му били известни и съответно липсвали
данни за индивидуално уговаряне на постигнатите договорки. Въззивникът
намира, че уговорката относно размера на договорната лихва „35 % / 44,90%“
е противоречаща на добрите нрави, защото не бил ясен механизмът на
определянето му. Допълва, че Приложението към договора било съставено в
шрифт по-малък от законоустановения, което обуславяло неговата
нищожност на основание чл. 10, ал. 3 ЗПК. Поради изложеното, моли за
решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и
съответно отхвърлени претенциите на „Агенция за събиране на вземания“АД,
ЕИК: *********, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез
юриск. И. Н., с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
правоотношението между страните, имащо характеристиките на
потребителски кредит, е регулирано от законодателя по начин, гарантиращ
правата на потребителя, от една страна и възможността на кредитора да
уговори възнаграждение за предоставяните от него услуги в размер,
значително надхвърлящ законната лихва, от друга страна. Сочи за пример
разпоредбата на чл. 18 от Наредба за дейността на заложните къщи, която
допускала месечен размер на лихва по заемите до три на сто. Акцентира на
това, че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска,
който поемат с предоставянето на заетия финансов ресурс, поради което за
3
меродавна се счита пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната
лихва. Счита, че не е налице максимален размер на договорната лихва,
действал към момента на сключване на процесния договор, а ПМС № 72 от
08.04.1994 година за определяне на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута било приложимо само за определяне на
размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Намира, че след като една
уговорка не противоречи на закона, то тя не може да противоречи на
правилата на добрите нрави. Изразява становище, че съгласно чл. 145, ал. 2
ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между
страните, които касаят основния предмет на договора, които са ясни и
разбираеми. Отделно от това, счита, че уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва не може да се определи като нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото съгласно изричната норма на
чл. 430, ал.2 от ТЗ заемателят плаща на заемодателя лихва по кредита,
съгласно договореното. Счита, че доколкото е липсвала законоустановена
горна граница на договорната лихва при потребителските кредити,
единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по този
въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД са били правилата на добрите нрави,
поради което съдебната практика е приемала за валидна уговорка, при която
договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер на законната
лихва. Понастоящем за такава горна граница се сочи 5-кратния размер на
законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който въззиваемата страна
намира за поадекватен. Аргумент за това извежда и от обсъждането на
законодателната промяна (СТЕНОГРАМА от обсъжданията на проекта на
Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит №
****** 42-то НС), с което се обосновавала нужда от предоставяне на по-
високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност била с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви
следвало да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни
длъжници, формиращо 50 % от оборотната дейност. Намира, че поради
различието в правната и икономическата природа на възнаградителната и
законната лихва за забава е неправилно обвързването между размера на
възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава. Поради това
не споделя разбирането, че възнаградителната лихва не може да превишава
трикратния размер на законната лихва. Изразява становище, че
4
кредитополучателят е имал възможност да направи информиран избор с
каква институция да сключи договор за кредит и че уговорката за по-висок
лихвен процент не противоречи на добрите нрави, тъй като предоставените
средства били без насрещно обезпечение. Счита, че уговорката за
възнаградителната лихва не представлява неравноправна клауза, тъй като
същата е била известна на потребителя съгласно подписания договор за
кредит и погасителен план и е изиграла основна роля за формирането на
волята за сключване на договора. Посочва, че по въпросите за нищожността
на договорната лихва макар да е налице съдебна практика на ВКС, според
която за горен праг на договорната лихва се приема трикратния размер на
законната лихва, в случая приложима била разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, уреждаща, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва. При съотнасяне на разпоредбата към момента на сключване
на процесния договор, се заключава, че договореният в него ГПР не
надвишава 50%, т.е. е в рамките на допустимата граница, поради което
доводът за нищожност на договорената възнаградителна лихва се счита за
неоснователен. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без
уважение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърдено
изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Адв. Й.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по проекта за доклад. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото постъпилата
молба с вх. № 26913/06.11.2023 г. от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представения в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззивната
страна списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
5
Адв. Й.: Моля да уважите въззивната жалба. В същата изключително
подробно са изложени аргументи, защо считаме, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие тълкуването на
материалния закон. Във въззивната жалба сме посочили конкретна /според
нас относима/ съдебна практика на ВКС, която е трайна в смисъла на
изложеното във въззивната жалба.
В случай, че уважите въззивната жалба, моля да ми присъдите разноски
за безплатна правна помощ, съобразно представения договор и списък с
разноски. В този смисъл, моля да постановите съдебен акт.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
На въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ДА
СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола от съдебното заседание на електронна
поща – ********, съобразно искане обективирано в молба с вх. №
26913/06.11.2023 г.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
14:06часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6