Р Е
Ш Е Н И Е № 1133
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10470 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от А.И.Ч. против Р.И.А.,
Д.К.К. и П.Н.К..
В исковата молба се твърди, че
бащата на ищеца – И.А.Ч. (Ч.) е притежавал следния недвижим имот, находящ се в
село Я., а именно: 693/ 943 идеални части от дворно място с площ от 943 кв.м.,
представляващо ****, ведно с цялата жилищна сграда с площ от 72 кв.м. и цялата
второстепенна постройка с площ от 15 кв.м., на основание нотариален акт № **,
том ***, дело № **** г. Останалите 250/943 идеални части се водели на чичото на
ищеца К.А.Ч.. Ищецът поддържа, че през последните 25 години цялото дворно място
се владеело от семейството му, като първоначално до смъртта на баща му на ****
г., се владеело от него, а след тази дата продължил да го владее и ползва той.
През 2008 г. ищецът решил да отдели притежаваната от него къща и стопанска
постройка, ведно с прилежащите 693/943 идеални части, както и да отдели делът
на братовчедка си Д.К.К. в размер на 250/943 идеални части в самостоятелен
парцел, като се изработи ПУП и се обособят два отделни имота, за които да се
извърши делба. Със Заповед № **** г. на кмета на Община К., влязла в сила на
22.01.2009 г., било одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ на *** по плана на
село Я., като от посочения УПИ били образувани два нови поземлени имота – ****
В деня, който бил уговорен за подписване на договора за делба ищецът и
ответницата Д.К.К. се скарали, като ищецът й заявил, че от този момент тя
нямала работа в имота му, че той е изключителен собственик на цялото дворно
място, за което били отредени ****. Ищецът поддържа, че от 13.02.2009 г.
променил основанието, на което владеел процесния имот, като започнал да го
владее с намерение да го свои, считайки го за своя изключителна собственост.
Това си намерение бил демонстрирал пред всички повече от 10 години. Ищецът
оградил дворното място с ограда, обработвал го и събирал плодовете от него,
като никой не можел да влезе в имота без негово разрешение. Посочва, че от
13.02.2009 г. до момента на подаване на исковата молба в съда владее
непрекъснато, необезпокояван от никого процесните имоти, което намерение
демонстрирал пред всички. В началото на месец февруари 2019 г., когато
възнамерявал да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка, узнал,
че партидата на имота била сменена. Ответниците Д.К.К. и съпругът и П.Н.К. се
били снабдили с нотариален акт за право на собственост върху 20/940 идеални
части от описаното дворно място, без сградите, като основанието, което било
посочено било завещание и давностно владение. По изложените съображения
предявява настоящия иск, с който претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че е собственик на основание придобивна давност по
отношение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № *** от кв. ****,
за който със заповед **** г. на кмета на Община К., влязла в сила на 22.01.2009
г. са отредени УПИ **** с площ от 693 кв.м. и УПИ **** с площ от 250 кв.м.,
находящи се в кв. 26 по плана на село Я., община К. Моли за отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за право на собственост на основание
обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** г. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Р.И.А., с който признава предявения иск, като го
счита за основателен и доказан. Признава изложените от ищеца фактически
твърдения в исковата молба. Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК да не и се
възлагат в тежест разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор и от ответниците Д.К.К. и П.Н.К.
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорват изложените от
ищеца фактически твърдения за предприемане на действия по изработване на ПУП и
разделянето на имота на два УПИ. Посочват, че причината да не се реализира
плануваната делба била в поведението на ищеца, който започнал да предявява
претенции по отношение на намиращото се имота на ответниците дърво. Оспорват
изложените от ищеца твърдения да е владял имота. Твърдят, че цялото дворно
място от 943 кв.м. още преди изменението на регулацията чрез оформянето на два
нови УПИ, било фактически разделено на място, така че двете негови части да
отговарят на правата на всяка от страните в съсобствеността. Поддържат, че
по-малката част от дворното място с площ от 250 кв.м. се владеела от
ответниците, а другата част – от ищеца. Оспорват преди и след 2009 г. ищецът да
е упражнявал фактическа власт по отношение на посочените 250 кв.м. Признават,
че ищецът е собственик на УПИ **** – новообразувания парцел с площ от 693
кв.м., но не и по-отношение на парцела с площ от 250 кв.м., който бил тяхна
собственост по силата и на завещателно разпореждане от 2004 г. Молят за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ****, рег. № ***, дело № **** от 29.04.2005 г., вписан в СВ
Пловдив под акт № ***, том ***, вх.рег. № **** г. се установява, че И.А.Ч. е
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ
се в село Я., а именно: 693/ 943 идеални части от дворно място, цялото с площ
от 943 кв.м., съставляващо УПИ **** от кв. **** по регулационния план на село Я.,
одобрен със Заповед № **** г., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ
от 72 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 15 кв.м.
С
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № ***, том ***, рег.
№ ****, нот. дело № **** г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***, том ***,
вх.рег. № **** от 24.04.2009 г., Д.К.К. е призната за собственик на основание завещание
и давностно владение по отношение на 250/ 940 идеални части от дворно място,
цялото с площ от 940 кв.м., находящо се в село Я., представляващо имот пл. № ***
от кв.***, без построените в него сгради, за което за отредени УПИ **** с площ
от 690 кв.м. и УПИ **** с площ от 250 кв.м.
Със
заповед № **** г. на кмета на Община К., влязла в сила на 22.01.2009 г., е
одобрено частично изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ *** в кв.*** по плана на село Я.,
като са образувани два нови УПИ *** и УПИ ****.
Видно от удостоверение за
наследници изх. № **** г., издадено от Община К., И.А. Ч. е починал на дата ****
г., като е оставил за свои законни наследници Р.И.А. - дъщеря и А.И.Ч. – син.
Видно
от нотариален акт за нотариално завещание № ***, том ***, рег. № ***, дело № **** К.А.Ч. завещава за след
смъртта си на Д.К. Ч.½ идеална част от УПИ ***, кв. *** по плана на село
Я..
С декларация от 28.01.2003 г. И.А.Ч.
декларира, че в парцел **** има обособена част на брат му К.А.Ч., за която част
той плаща отделно данък и тя граничи с УПИ VII-323
на Б.И.Р.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели на всяка страна. От
показанията на свидетеля Я.С.Г. се установява, че процесният имот бил ограден
от всички страни, с изключение на частта към неговия имот. Изяснява, че
единственият вход за имота бил от към лицето му. Виждал е само ищецът да владее
имота, като засаждал домати, фасул и други земеделски култури, поддържал
парцела. Всички в селото знаели, че това е имотът на ищеца. Свидетелят
изяснява, че не е виждал ответниците в процесния имот, а те имали друг имот в
близост до него.
От показанията на свидетеля Г.И.А.
се установява, че познава процесния имот и откакто се помнил ищецът го
стопанисвал; не е виждал друг да го работи, не е виждал и ответниците там.
Ищецът засаждал земеделски култури в дворното място. Не е чувал някой да е
правил проблем на А. във връзка със собствеността по отношение на парцела. В
източната част на двора, която граничи с къщата на двамата братя Б.и М., А.
построил паянтов навес.
Свидетелят А. А.Г.изяснява, че частта
от дворното място, която била под имот с № *** била отредена за ответницата Д.,
като наследствена от баща й. Пояснява, че ответницата имала и друга къща в село
Я., на около 400-500 метра от процесния имот. В него тя влизала от стълби, в
имота на съседите. Знае, че през 2009 г. страните се събирали при нотариус, но
се скарали. Не помни какви са били изявленията на страните тогава, нито дали А.
е заявил на ответниците, че целият имот бил негов. Описаната от свидетеля част
от имота, не се работила нито от ищеца, нито от Д..
Свидетелката И.А.Г. изяснява, че
когато и да ходела в имота, той бил пустеещ, имало трева. Ответницата Д.К.
влизала в имота през мястото на съседа Б., като не навлизала в частта с
жилищната постройка. Заявява, че веднъж като е ходила е видяла ищеца в имота.
Не била чувала ищецът да забранява на Д.да влиза в парцела.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
допустимостта на предявения иск:
Съдът
е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с който ищецът
претендира да бъде признато за установено, че е собственик на основание
придобивна давност, въз основа на упражнявано давностно владение повече от 10
години, по отношение на ПИ № ***, за който са отредени УПИ *** и УПИ *** по
плана на село Я. Изложените в исковата молба твърдения са, че през 2009 г.
страните по делото са имали намерение да поделят съсобствения между тях
поземлен имот, от който наследодателят на ищеца – И.А.Ч. притежавал 693/ 943
идеални части, а неговият брат и наследодател на ответницата Д.К. бил
собственик на 250/ 943 идеални части. Доколкото страните не постигнали съгласие
за прекратяване на съсобствеността между тях, ищецът заявил на ответниците, че имотът
бил само негов. В писмения отговор, ответницата Р.И.А. не оспорва правото на
собственост на ищеца по отношение на целия недвижим имот, като подкрепя
неговите твърдения, че само той е владял парцела, а тя самата нямала претенции.
Ответниците Д.и П. К., от своя страна, не оспорват, че ищецът е собственик на
693/ 943 идеални части от имота, а единствено оспорват иска по отношение на
претендираните 250/943 идеални части, за които твърдят да са собственици, като
за целта са се снабдили и с нотариален акт за обстоятелствената проверка от
2009 г.
Задължителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск за
собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на
производството, е наличието на правен интерес. При положителния установителен
иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът твърди, че ответникът
претендира право, което изключва това на ищеца. Предвид изложените по-горе
твърдения и заявените от всяка от страните оспорвания, съдът намира, че ищецът
няма правен интерес да предявява и поддържа иск за собственост по отношение на
693/ 943 идеални части от имота. За тази идеална част ответниците К. нямат
възражения ищецът да е собственик, доколкото това е била и частта от
съсобствеността на неговия наследодател. Ответницата Р.А. също не оспорва
правото на собственост на ищеца. Единственият спор, който е налице между
страните е дали ищецът е придобил по давност 250/ 943 идеални части от
поземления имот, които са били оставени в наследство на ответницата К. от
нейния баща и за които тя, заедно със съпруга и през 2009 г. са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост.
Предвид
изложеното, съдът приема, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск
за признаване за установено, че е собственик по давност на 693/ 943 идеални
части от процесния поземлен имот, доколкото нито ответниците оспорва тези му
права, нито пък те претендират права, които изключват неговите досежно тези
идеални части. Отделно от това, ищецът в обстоятелствената част на исковата
молба е изложил твърдения, че неговият наследодател е бил собственик на имота до
посочените идеални части, които той е наследил след смъртта му. Това
обстоятелство изключва възможността да претендира да е собственик и на друго
основание, в това число и оригинерно по отношение на същата идеална част от
имота. По така изложените съображения производството по делото следва да се
прекрати като недопустимо, в частта му, с която се иска да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 693/ 943
идеални от процесния имота на основание придобивна давност, доколкото никой от
ответниците не оспорва неговите права по отношение на посочената идеална част
от имота. Предмет на разглеждане по същество е предявеният иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 250/ 943
идеални части от процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, считано от 2009 г. до момента.
По
съществото на правния спор:
Наведеното от ищеца придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с
намерение да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в
разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният
(corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи
дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В
случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В този смисъл са
задължителни разяснения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В последния случай,
за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия следва да са от такъв характер, че с тях по ясен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението (interversio possessionis), при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите собственици и е започнал да държи за себе си с намерението да ги
свои, като тези действия следва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици.
В настоящия случай, не е спорно
между страните, че процесният поземлен имот с пл. № 325, за който със заповед
от 2008 г. са отредени два урегулирани поземлени имота, е бил съсобственост
между родителите на ищеца А.Ч. и на ответницата Д.К., а именно – И.и К.Ч.,
които са били братя. Не е спорно и какъв е бил размерът на притежаваните от
всеки от съсобствениците идеални части, които след тяхната смърт са преминали в
наследство на техните деца – настоящите страни. Страните по делото са имали намерението
през 2009 г. да поделят имота, като за целта са изработили проект за изменение
на ПУП, който е бил одобрен и реално от поземления имот са образувани два нови УПИ,
всеки със площ, съответстваща на дела на всеки от съсобствениците. До този
момент – 2009 г., ищецът не твърди да е упражнявал фактическа власт по
отношение на спорните идеални части от имота, като техен собственик, т.е.
дотогава той е държал частта на своите съсобственици за тях самите, а не за
себе си. Твърденията му се свеждат до това, че през 2009 г. е променил
субективното си отношение досежно спорните идеални части и е започнал да владее
имота изключително за себе си. Както се посочи по-горе, за да се приеме, че
това е така, съсобственикът следва да докаже, че е извършил действия, с които е
преобърнал владението и че те са достигнали до знанието на съсобствениците –
насрещните страни. При разпределена с доклада на съда доказателствена тежест,
ищецът не успя в рамките на настоящото производство да докаже посочените
обстоятелства. Недоказани останаха твърденията му, че при нотариуса през 2009
г., ищецът е заявил на ответницата Д.К., че вече счита имота за изцяло негов. В
действителност, разпитаните на ищеца свидетели установиха, че той осъществява
фактическа власт по отношение на дворното място, като засажда зеленчуци,
поддържа го, както и че го е заградил от всички страни освен от северната. С
тези свои действия обаче той не е преобърнал държането на чуждите идеални части
във владение. Още повече, ответницата К. е имала достъп до имота и е влизала в
него, макар и през имота на съседите – така разпитаните свидетели Г.и Г.. Следва
да се има предвид също, че неупражняването постоянно на фактическа власт по
отношение на един собствен имот, не би могло да доведе до загубване на
собствеността. Затова и в случаите на съсобственост, при която един от
съсобствениците владее своята идеална част и държи тази на другите за тях, той
следва да доведе до тяхното знание намерението си да владее имота изцяло като
негов.
Следва да се има предвид също,
че несключването на договор за доброволна делба на процесния имот не би могло
да доведе до преобръщането на държането във владение за ищеца. Законът не
предвижда изискване за мотивиране на отказа, нито му придава друго значение,
освен по пречка за извършване на доброволна делба, който има за последица
запазване на съсобствеността. В този случай, това не означава намерение на
съсобственика да държи целия имот като свой – не установява подобна презумпция.
Причините за отказа могат да са най-различни и доколкото не са установени по
делото и не е установена законова презумпция за тях, не може да се направи
еднозначен извод, че отказът означава, че сънаследник, който отказва да сключи
доброволна делба, счита себе си за собственик на идеалните части на останалите
съсобственици. Така – решение № 113/ 08.08.2019 г., постановено по гр.д. № 3243
по описа за 2018 г. на ВКС, I г.о.
Предвид изложените съображения
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. Ответницата Д.К. доказа да е сторила
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 12.08.2019 г., която сума следва да й се присъди.
Ответницата Р.А. също е доказала да е сторила разноските с размер на 500 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.07.2019 г., за които ще
бъде задължен ищецът.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
А.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, против Р.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***,
Д.К.К., ЕГН: ********** и П.Н.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно
владение, считано от 2009 г., на 250/
943 идеални части от поземлен имот с пл. № *** от кв. ***, находящ се в
село Я., общ К., обл. П., за който със заповед № **** г. на кмета на Община К.,
влязла в сила на 22.01.2009 г. са отредени УПИ
**** с площ от 690 кв.м., при съседи: **** и улица, и УПИ **** с площ от 250 кв.м., при съседи: улица, ****, находящи се
в кв. **** по плана на село Я., община К..
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 10470 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ по отношение на предявения
от А.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, против Р.И.А., ЕГН: **********, адрес: ***,
Д.К.К., ЕГН: ********** и П.Н.К., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на основание придобивна давност въз
основа на упражнявано от него давностно владение, считано от 2009 г., на 693/ 943 идеални части от поземлен имот
с пл. № **** от кв. ****, находящ се в село Я., общ К., обл. П., за който със
заповед № **** г. на кмета на Община К., влязла в сила на 22.01.2009 г. са
отредени **** с площ от 690 кв.м., при съседи: **** с площ от 250 кв.м., при
съседи: улица, *****, находящи се в кв. 26 по плана на село Я., община К., като
НЕДОПУСТИМО.
ВРЪЩА искова молба
вх. № 41302/ 24.06.2019 г., В ЧАСТТА
й по отношение на предявения от А.И.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, против Р.И.А.,
ЕГН: **********, адрес: ***, Д.К.К., ЕГН: ********** и П.Н.К., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание
придобивна давност въз основа на упражнявано от него давностно владение,
считано от 2009 г., на 693/ 943 идеални
части от поземлен имот с пл. № *** от кв. ****, находящ се в село Я., общ К.,
обл. Пловдив, за който със заповед № **** г. на кмета на Община К., влязла в
сила на 22.01.2009 г. са отредени **** с площ от 690 кв.м., при съседи: **** с
площ от 250 кв.м., при съседи: улица, **** находящи се в кв. 26 по плана на
село Я., община К., като НЕДОПУСТИМА.
В тази част решението има
характер на определение.
ОСЪЖДА А.И.Ч., ЕГН: **********
да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК на Д.К.К., ЕГН: ********** сумата
от 500 лв. (петстотин лева) –
разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.И.Ч., ЕГН: **********
да заплати на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК на Р.И.А., ЕГН: ********** сумата
от 500 лв. (петстотин лева) –
разноски в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив,
а в частта за частично прекратяване на производството по делото, имаща характер
на определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.