Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.04.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети март 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар:
ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ
ТОНЕВА
гр.дело
№ 5794 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е с правно основание чл.288,
ал.12 от Кодекса за застраховането.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София твърди в исковата си молба, че на основание
чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане(отм.), сега
557, ал.1 т.2 б."а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета
№110260/19.03.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 17250 лв. за
увреден при ПТП, настъпило на 19.04.2014г., на път ПП-1-5км, т.а. „Рено Магнум“
с ДКН 27 D 6946, собственост на “Dona Vlus”. Виновен за катастрофата бил Е.Ж.Г./наследодател
на ответницата/, който управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“ с ДКН СТ 2192
ВВ, при движение по път ПП-1-5 km с несъобразена скорост и след употреба на
алкохол, загубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил правомерно движещия се там т.а. „Рено Маганум“, като
така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ
(отм.) сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ Е.Ж.Г.управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът поканил
ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не
е погасило задълженията си.
Моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди С.К.П.,
законен наследник на Е.Ж.Г., да заплати на Гаранционен фонд сумата от 17250,00
лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета
№110260/19.03.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът С.К.П.
представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло предявения иск. Счита, че претенцията на ищеца се основава на неверни,
непълни и недоказани факти. Оспорва твърденията на ищеца, че е изплатил по щета
№110260/19.03.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 17250,00лв.;
че виновен за ПТП е Е.Ж.Г., както и че същия е извършил посочените нарушения.
Заявява, че е отговорила на изпратената регресна покана, като е заявила, че е
приела наследството на Е.Ж.Г.по опис – ч.гр.дело №2765/2014г. по описа на РС
Ст.Загора, като излага подробно от какви недвижими имоти и движими вещи се
състои наследството и каква е тяхната стойност. Заявява, че след смъртта на
сина й Е.Ж.Г., й станало известно, че приживе той е получил кредит от „БАНКА
ДСК“ ЕАД, по който плащането е преустановено. Наред с това получила и покана за
доброволно изпълнение по изп.дело №20188710400010 на ЧСИ Яна Георгиева, ведно с
приложен изпълнителен лист от 27.12.2013г., издаден по ч.гр.д. №6090/2013г. по
описа на РС Стара Загора, от които й станало известно, че в качеството й на
наследник на Е.Ж.Г., следва за заплаща задължението на сина си към взискателя
"БАНКА ДСК" ЕАД, което възлиза общо на 29709,62 лв. Същевременно
обаче, съгласно чл.60, ал.2 от ЗН, в качеството си на наследник, приел
наследството на наследодателя си по опис, съгласно законовите изисквания
отговаря само до размера на полученото наследство, което съобразно оценката на
назначеното от съда вещо лице е общо в размер на 10 536,67 лв. Въпреки
огромните затруднения и непрежалимата скръб, в изпълнение на задълженията си по
закон започнала разсрочено погасяване на дължимите суми към "БАНКА
ДСК" ЕАД, като за целта самата тя била принудена да вземе заем.
Заявява, че
изплатила изцяло дължимата сума в полза на БАНКА ДСК" ЕАД, като първи
предявил правата си кредитор на покойния й син - Е.Ж.Г., до размера, на която
сума ответницата отговаря за всички задължения към кредиторите на сина си, в
качеството й на наследник, приел наследството на наследодателя си по опис,
съобразно законовите изисквания. Поради това, към настоящия момент активът на
наследството, останало от покойния син на ответницата е изчерпан, като надлежно
са извършени съответните плащания в полза на първия предявил правата си
кредитор "БАНКА ДСК" ЕАД, съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗН.
Сочи, че съгласно
чл.60 ал.2 от ЗН следва да отговаря ограничено за задълженията на наследодателя
си, или само до размера на приетото по опис имущество, оставено в наследство от
покойния й син - Е.Ж.Г..
Позовава се на
практиката на ВКС, че „Всъщност приемането по опис на наследството има
правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника, и в това се изразява
неговата защитна функция.“
С оглед на
изложеното счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което
моли да се отхвърлят изцяло.
Възразява също, че
по отношение на претендираните от ищеца вземания за главница и лихва е изтекла
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, считано от датата на деликта -
19.04.2014 г., с оглед на което същите за недължими поради погасяване по
давност. Претендира направените по делото разноски.
След като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.04.2014г. се установява, че на 19.04.2014г. около 1,30
часа по път I-5, км 206 е възникнало ПТП между лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ СТ 2192 ВВ, управляван
от наследодателя на ответницата С.К.П. – Е.Ж.Г./удостоверение
за наследници №2256/20.04.2015г./ и товарен автомобил „Рено“ с рег.№ 27D6946 с прикачено полуремарке с рег.№27З6285, управляван от турския
гражданин Али Ихсан. С постановление от 25.08.2014г. на ОП Ст.Загора
наказателното производство по ДП №зм548/2014г. по описа на РУП Казанлък,
образувано във връзка с ПТП от 19.04.2014г. е прекратено. В постановлението е посочено, че в хода на
разследването е установено, че Е.Ж.Г.е управлявал МПС с концентрация на алкохол
2,64 промила и с висока скорост 120 км/ч; в резултат на движението с висока
скорост и пияното му състояние той изгубил контрол над автомобила; като причина
за възникване на ПТП е посочено: навлизането на лек автомобил „Мерцедес” с
рег.№ СТ 2192 ВВ в срещуположната лента за движение, при което водачът му Е.Ж.Г.сам
се е поставил в положение да попадне в опасната зона на спиране на товарния
автомобил; при ПТП Е.Ж.Г.е получил травматични увреждания и изгаряния,
несъвместими с живота, в резултат на което е починал. В постановлението е
посочено също, че вината за настъпването на ПТП е единствено на пострадалия Е.Ж.Г.,
който е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол и с несъобразена
превишена скорост за конкретния пътен участък.
От представената по
делото Справка за сключена застраховка „ГО” на Гаранционен фонд се установява,
че към датата на ПТП 19.04.2014г. лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ СТ 2192 ВВ няма активна застраховка
„Гражданска отговорност”.
От представените доклад по щета за имуществени вреди
№110260/19.03.2015г. и нареждане за превод на валута е видно, че по образуваната
преписка по щета
№110260/2015г., с преводно нареждане от 01.04.2015г. ищецът е заплатил на
собственика на пострадалия товарен автомобил обезщетение за имуществени вреди в
размер на 8819,78 евро.
От представеното
удостоверение за наследници №2256/20.04.2015г. е видно, че Е.Ж.Г.,
починал на 19.04.2014г. е оставил за свой законен наследник майка си –
ответницата С.К.П..
С регресна покана изх.№ ГФ-РП-492/13.05.2015г. ищецът съобщава
на ответницата
С.К.П. за изплатеното по щета №ГФ-11-0260/19.03.2015г.
обезщетение и кани същата в едномесечен срок от получаване на поканата да внесе посочената сума в касата
или по сметка на ГФ. Регресната покана е получена от ответницата на
27.05.2015г.
По делото са
представени: препис от определение по ч.гр.дело №2765/2014г. по описа на РС
Ст.Загора, от което е видно, че С.К.П. е приела наследството на сина си Е.Ж.Г.по опис, като актива на наследството е на стойност 10 536,67лв.;
изпълнителен лист от 27.12.2013г., издаден по ч.гр.дело №6090/2013г. на РС
Ст.Загора, от който е видно, че Е.Ж.Г.е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 21 710,38лв. главница по
договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2013г., 2105,78лв. договорна
лихва, 928,19лв. лихва за забава, 60лв. такси, законна лихва върху главницата
от 21.12.2013г. и 1194,09лв. разноски; покана за доброволно изпълнение от
03.06.2014г. до С.К.П.
по изп.дело 20148710400010 по описа на ЧСИ Яна Георгиева; споразумение от
07.01.2015г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.К.П., във връзка с размера и изплащането
на присъдените в полза на банката суми, за които е издаден изпълнителния лист
от 27.12.2013г., 13 броя операционни бележки за периода м.01.2015г. до
м.12.2015г. и извлечение по сметка, от които е видно, че в посочения период
ответницата е изплатила изцяло в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД дължимата по
споразумението сума, съобразена с актива на наследството, останало от
наследодателя Е.Ж.Г..
Съгласно разпоредбата на
чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ /отм/ Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, като по
силата на чл.288 ал.12 КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8.
В настоящия случай от обсъдените по-горе доказателства безспорно
се установява, че причинителят на ПТП не е имал застраховка “Гражданска
отговорност” за периода на ПТП. Също, че ищецът е заплатил на правоимащия
обезщетение за причинените имуществени вреди. Предвид горното и с оглед
разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ Гаранционния фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размер на платеното, което както се установи по-горе е 8819,78
евро, или 17 249,99лв.
Ответницата възразява, че искът е неоснователен, тъй като е
приела останалото от сина й наследство
по опис; отговаря само до размера на полученото наследство и в качеството си на
наследник на Е.Ж.Г.е изплатила изцяло задълженията на наследодателя си до
размера на полученото наследство към първия предявил правата си кредитор, с
което е изчерпан активът на наследството.
По делото безспорно се установи,
че С.К.П.
е приела под опис оставеното от сина й Е.Ж.Г.наследството, като
приемането е вписано по реда на чл.49 ал.1 ЗН на 01.08.2014г. Поради това отговорността на ответницата е ограничена до размера на 10
536,67лв.
Съгласно разясненията дадени в
решение №226 от 04.04.2018г., т.д. №1906/2016г. на ВКС, IIт.о. по чл.290 ГПК, „Преценката
относно обема на отговорността на наследника, приел наследството по опис,
задължително следва да се извърши в производството по предявен срещу него иск
за задължения на наследодателя и има отношение към пасивната му
материалноправна легитимация, поради следното: Принудителното изпълнение е
факултативен стадий за удовлетворяване на притезания. Наследникът може да
погаси дължимото доброволно преди, по време или след исковия процес. Този
пример сочи, че размерът на отговорността му следва да бъде съобразен от съда в
исковото производство и да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.
При предявяване на осъдителен иск против наследник, приел наследството по опис,
въпросът за съществуването и размера на задължението на наследодателя се
включва в предмета на спора, но по него не се формира сила на присъдено нещо.
Поради това не могат да се черпят доводи, че тъй като приемането по опис само
по себе си не притежава правопогасяващ ефект относно вземането на кредитора, то
и ограничената отговорност на наследника по чл.60 ал.2 ЗН е без значение за
исковото производство. Всъщност приемането по опис на наследството има
правоограничаващо действие с оглед отговорността на наследника, и в това се
изразява неговата защитна функция. На следващо място е нужно да се изтъкне, че
съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист,
както и че не може да взема предвид факти и обстоятелства, настъпили преди
постановяване на решението, което се изпълнява. Въпросът относно размера на
отговорността на наследник, приел наследството по опис, може да стои пред
съдебния изпълнител само в хипотезата на чл.429 ал.2 ГПК – когато
изпълнителният лист е бил издаден срещу наследодателя. Следва да се посочи, че
в този смисъл е и практиката на ВС по приложението на чл.60 ал.2 ЗН – решение №
1511 от 01.07.1975 г. по гр.д.№ 1056/1975 г. І г.о. и решение № 3464/16.01.1979
г. по гр.д.№ 2160/1978 г. І г.о., като и в двата случая ответниците, приели
наследството по опис, са били осъдени за задължения на наследодателя до
размера, респективно стойността, на полученото от тях в наследство имущество.
На последно място, след като съдът е длъжен да предостави на недееспособния
наследник срок, в който той да приеме наследството по опис, съгласно чл.61 ал.2 ЗН, то в същото производство следва да вземе предвид и резултата от извършеното
приемане с предвидените в закона последици от това, включително да разгледа и
възраженията на кредитора, в т.ч. срещу обема на наследството, установен в
охранителното производство по чл.553 и сл. от ГПК“.
Съгласно разпоредбата на чл.66
ал.1 от ЗН, когато наследството е прието по опис, всеки кредитор или заветник
може да поиска районният съдия да определи реда и начина, по който наследникът
ще плаща на кредиторите. В случай, че това не е направено, какъвто е настоящият
случай, наследникът, който е приел наследството по опис плаща на кредиторите по
реда, по който те предявяват пред него правата си, до изчерпване на активите.
От данните по делото и в частност
от представената по делото покана за доброволно изпълнение от 03.06.2014г. по изп.дело
20148710400010 по описа на ЧСИ Яна Георгиева се установява, че първи е предявил
пред ответницата правата си кредиторът на наследодателят й Евгени Генчев – „БАНКА
ДСК“ ЕАД, чието задължение е възлизало на 25 998,44лв., докато ищецът е
предявил права около година по-късно - с регресна покана, получена от С.П. на
27.05.2015г. Към този момент ответницата вече е заплатила на кредитора „БАНКА
ДСК“ ЕАД, чрез съдебен изпълнител по-голямата част от задължението на
наследодателя си, като към м.12.2015г. цялото задължение към този кредитор
съобразено с размера и оценката на описаното наследството /10 536,67лв./ е било погасено. С плащането към кредитора „БАНКА
ДСК“ ЕАД активът на наследството е изчерпан изцяло.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен. Установи се, че ответницата
е приела наследството на Евгени Генчев по опис и е заплатила задълженията на
наследодателя си до размера на полученото под опис от нея наследство, по реда
на предявяване на вземанията на кредиторите, като активът от наследството е
изчерпан изцяло.
Пълномощника на ответницата
е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2
от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2019г.,
в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът счита, че
следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено
със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ответницата да претендира
и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна за
разноски за процесуално представителство на ответницата.
Предвид горното
съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния представител на ответницата
адвокатско възнаграждение в размер на 1047,50 лв. /чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул.Граф Игнатиев №2 ет.4,
представляван от Борислав Иванов Михайлов против С.К.П., ЕГН **********,***, на
основание чл.288
ал.12 КЗ във вр. с ал.1 т.2 б.”а” КЗ, иск за
сумата от 17 250,00 лв., представляваща
изплатено обезщетение
по щета №110260/2015г. за причинени имуществени вреди при ПТП на 19.04.2014г.,
причинено от Е.Ж.Г.при управление на лек
автомобил „Мерцедес” с рег.№ СТ 2192 ВВ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, ул.Граф Игнатиев №2 ет.4, представляван
от Борислав Иванов Михайлов, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.Т.М., ЕГН **********, вписана
в Адвокатска колегия гр. Стара Загора, с адрес: гр.Стара Загора, ул.Ген.Гурко
№67 вх.А ет.2 ап.3, при условията на чл.38
ал.2 от ЗА сумата от 1047,50 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено от адв.И.М. процесуално представителство на ответницата С.К.П..
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :