Решение по дело №360/2019 на Софийски градски съд

                       Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                          гр. София, ……………..2019 г.

             

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                          

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                        КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ

 

при участието на секретаря Е.ЧАУШЕВА и прокурора Н.КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА ВНОХД №360 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

      С присъда от 19.05.2017г., постановена по НОХД №14028/2016г., СРС, НО, 17-ти състав, е признал подсъдимия А.Й.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 г., около 16.00 часа, в гр. София, в локално платно на бул. „Околовръстен път“, на около петдесет метра преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ в посока на движение към посоченото кръгово кръстовище чрез нанасяне на удар с метална палка в областта на лицето на В.А.Н. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лицева травма със счупване на първи горен десен зъб и счупване на първи горен ляв зъб, като описаното счупване на предните резци реализира медико-биологичния признак - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди - осъществено е на публично място в светлата част на денонощието, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

С присъдата подсъдимия А.Й.Г. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на 24.02.2016 г. около 16.00 часа в гр. София, в локално платно на бул. „Околовръстен път“, на около петдесет метра преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ в посока на движение към посоченото кръгово кръстовище в съучастие като извършител с Г.Г.Б. и Х.И.Х. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към. обществото - по време на движение с лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с ДК № ******* и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с ДК №******* засекли лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ е ДК №*******, с което принудили водача на последния автомобил - В.А.Н., да отбие и спре колата в локалното платно за движение, след което започнали да му викат на висок глас и при излизането на Н. от управлявания от него автомобил, А.Й.Г. слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че носи черен пистолет в кобур на кръста си и с метална палка нанесъл удари в лявата ръка, в областта на предмишницата на пострадалия Н.; Г.Г.Б. също слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че и той носи черен пистолет в кобур на кръста си и нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., след което счупил с тази палка лявото странично огледало на автомобила на Н. марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ с ДК №*******; а Х.И.Х. при слизането си на пътя нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., като Х. освен това със същата метална палка ударил в областта на дясната й ръка и излязлата на пътя спътница на Н. - М.Д.Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - противоправните действия в много груба форма са скандализирали присъстващите на мястото на инцидента, като с оглед на интензитета и продължителността на описаните действия е изразено изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, нападението е извършено по особено нагъл и безсрамен начин, на оживено място в светлата част на денонощието и е засегнало нравствените принципи и чувства на гражданите по особено дързък начин с демонстративно грубо погазване на установените обществени порядки, регламентиращи цивилизованост, адекватност и нормалност на отношенията между хората на обществено място, с поведението и действията си, извършителите скандализирали обществото и изразили грубо нахалство, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е постановил да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ  едно общо най-тежко наказание измежду така наложените на подсъдимия А.Й.Г. наказания, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, е  ПРИСПАДНАЛ от така определеното наказание времето, през което подсъдимия Г. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 25.02.2016 г. до 14.06.2016 г., както и времето, през което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест” за времето от 14.06.2016 г. до 28.09.2016 г.

С тази присъда подсъдимият Х.И.Х. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 г. около 16.00 часа в гр. София, в локално платно на бул. „Околовръстен път“, на около петдесет метра преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ в посока на движение към посоченото кръгово кръстовище в съучастие като извършител с Г.Г.Б. и А.Й.Г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - по време на движение с лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с ДК № ******* и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с ДК №******* засекли лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ е ДК №*******, с което принудили водача на последния автомобил - В.А.Н., да отбие и спре колата в локалното платно за движение, след което започнали да му викат на висок глас и при излизането на Н. от управлявания от него автомобил, А.Й.Г. слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че носи черен пистолет в кобур на кръста си и с метална палка нанесъл удари в лявата ръка, в областта на предмишницата на пострадалия Н.; Г.Г.Б. също слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че и той носи черен пистолет в кобур на кръста си и нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., след което счупил с тази палка лявото странично огледало на автомобила на Н. марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ с ДК №*******; а Х.И.Х. при слизането си на пътя нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., като Х. освен това със същата метална палка ударил в областта на дясната й ръка и излязлата на пътя спътница на Н. - М.Д.Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - противоправните действия в много груба форма са скандализирали присъстващите на мястото на инцидента, като с оглед на интензитета и продължителността на описаните действия е изразено изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, нападението е извършено по особено нагъл и безсрамен начин, на оживено място в светлата част на денонощието и е засегнало нравствените принципи и чувства на гражданите по особено дързък начин с демонстративно грубо погазване на установените обществени порядки, регламентиращи цивилизованост, адекватност и нормалност на отношенията между хората на обществено място, с поведението и действията си, извършителите скандализирали обществото и изразили грубо нахалство, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК, е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от 4 /четири/ години.

На основание чл.59, ал.1 от НК, е ПРИСПАДНАЛ от така определеното наказание (в случай, че бъде приведено в изпълнение) времето, през което подсъдимият Х.Х. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 25.02.2016г. до 26.04.2016г.

Със същата присъда подсъдимият Г.Г.Б. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2016 г. около 16.00 часа, в гр. София, в локално платно на бул. „Околовръстен път“, на около петдесет метра преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ в посока на движение към посоченото кръгово кръстовище в съучастие като извършител с Х.И.Х. и А.Й.Г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - по време на движение с лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с ДК № ******* и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с ДК №******* засекли лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ е ДК №*******, с което принудили водача на последния автомобил - В.А.Н., да отбие и спре колата в локалното платно за движение, след което започнали да му викат на висок глас и при излизането на Н. от управлявания от него автомобил, А.Й.Г. слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че носи черен пистолет в кобур на кръста си и с метална палка нанесъл удари в лявата ръка, в областта на предмишницата на пострадалия Н.; Г.Г.Б. също слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че и той носи черен пистолет в кобур на кръста си и нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., след което счупил с тази палка лявото странично огледало на автомобила на Н. марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ с ДК №*******; а Х.И.Х. при слизането си на пътя нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., като Х. освен това със същата метална палка ударил в областта на дясната й ръка и излязлата на пътя спътница на Н. - М.Д.Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост - противоправните действия в много груба форма са скандализирали присъстващите на мястото на инцидента, като с оглед на интензитета и продължителността на описаните действия е изразено изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, нападението е извършено по особено нагъл и безсрамен начин, на оживено място в светлата част на денонощието и е засегнало нравствените принципи и чувства на гражданите по особено дързък начин с демонстративно грубо погазване на установените обществени порядки, регламентиращи цивилизованост, адекватност и нормалност на отношенията между хората на обществено място, с поведението и действията си, извършителите скандализирали обществото и изразили грубо нахалство, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, е постановил да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК, е  ПРИСПАДНАЛ от така определеното наказание времето, през което подсъдимият Б. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 25.02.2016 г. до 26.04.2016г., както и времето, през което спрямо него е била изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест” за времето от 26.04.2016г.до 20.06.2016 г.

С тази присъда, на основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият А.Й.Г. е бил ОСЪДЕН да заплати на гражданския ищец В.А.Н. с ЕГН **********, причинените от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди, в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното й заплащане, както и сумата от 500 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение на повереник, като Е ОТХВЪРИЛ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят сторените в наказателното производство разноски, както следва:

Подсъдимият А.Й.Г. да заплати разноски по делото в досъдебното производство в полза на държавата и по сметка на МВР в размер на 131.04 лева, за възнаграждение за изготвяне на експертизи, както и 350.00 лева за разноски в съдебната фаза на процеса, по сметка на СРС, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер от 320.00 лева;

Подсъдимият Г.Г.Б. да заплати разноски по делото в досъдебното производство в полза на държавата и по сметка на МВР в размер на 131.04 лева, за възнаграждение за изготвяне на експертизи, както и 50.00 лева за разноски в съдебната фаза на процеса и по сметка на СРС;

Подсъдимият Х.И.Х. да заплати разноски по делото в досъдебното производство в полза на държавата и по сметка на МВР в размер на 131.04 лева, за възнаграждение за изготвяне на експертизи, както и 50.00 лева за разноски в съдебната фаза на процеса и по сметка на СРС.

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът е  ОТНЕЛ в полза на държавата веществените доказателства, които принадлежат на подсъдимите и са послужили за извършване на престъпленията - стандартен газ-сигнален пистолет с фабричен № CAT 11134, марка „GAP“, модел „Типа“, калибър 9mm; 6/шест/ броя газово-сигнални патрони кал. 9мм; 4/четири/ броя стандартни звукови-сигнални патрони кал. 9мм; метална телескопична палка, опакована в прозрачен полиетиленов плик и запечатана с картон А0232652 и печат 410 НЕКД-СДВР; 1 брой метална сгъваема щурмова палка, черна на цвят, опакована в хартиен плик и запечатана с картон серия А 0262894 и ЧВП 408 НЕКД-СДВР; 1 бр. телескопична палка, опакована в хартиен плик и запечатана с картон серия А 151378 и ЧВП 410 НЕКД-СДВР, (на съхранение в 04 РУ-СДВР).

Съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата и останалите веществените доказателства (флаш памет, биологични следи и част от зъб), като вещи без стойност, които да бъдат унищожени.

   Срещу тази присъда е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се сочи, че първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон досежно отмерените наказания на подсъдимите А.Г. и Х.Х.. Подробно се сочат обстоятелства, които според прокурора са такива, които отегчават вината на двамата подсъдими и не са били взети предвид от първия съд при определяне размера на наказанията на двамата подсъдими. Иска се наложените на подсъдимите А.Г. и Х.Х. наказания да бъдат увеличени, като бъдат отмерени около средния размер, предвиден от законодателя за съответния вид деяние. Иска се още, след увеличаване на наказанията, определеното при условията на чл.23, ал.1 от НК, общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Г., да бъде увеличено на основание чл.24 от НК, с 1/2 , а увеличеното наказание „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия Х., да бъде постановено да се изтърпи от подсъдимия ефективно, при първоначален „общ“ режим.

Срещу присъдата е подадена и жалба от защитника на тримата подсъдими – адв. М.Т. от САК, с която се обжалва присъдата както в наказателната, така и в гражданската й част. Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и постановена при нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, без да се посочва в какво се изразяват твърдените процесуални нарушения. Иска се присъдата на районния съд да бъде отменена, като подсъдимите бъдат оправдани по предявените им обвинения, както и да бъде отхвърлен изцяло предявения ГИ.

Жалба срещу присъдата е подаден и от ЧО и ГИ – В.А.Н., чрез повереника му, адв. А.М.. В жалбата е изразено недоволство както от размера на наложеното на подсъдимия А.Г. наказание, за престъплението по чл.131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал.2 от НК, така и от уважения размер на гражданския иск. Претендира се от въззивния съд да увеличи размера на наказанието, наложено на Г. за това престъпление, както и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението.

В закрито заседание, проведено на 13.02.2019г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на СГП поддържа подадения протест срещу присъдата на СРС и моли да бъде уважен по изложените в него подробни съображения. Посочва, че наказанията на подсъдимите А.Г. и Х.Х. следва да бъдат увеличени, тъй като първостепенният съд не е съобразил редица отегчаващи вината на двамата подсъдими обстоятелства. По отношение на подсъдимия Г. сочи, че не е взето предвид обремененото му съдебно минало, начина и естеството на извършените деяния, а по отношение на подсъдимия Х. намира, че първият съд не е съобразил, че хулиганските действия на този подсъдими са били насочени срещу повече от едно лице, проявена е изключителна агресия и физическа саморазправа, с оглед на което пледира наказанията на тези двама подсъдими да бъдат увеличени, като по отношение на подсъдимия Х. да бъде постановено ефективно изтърпяване на наложеното му наказание.

Повереникът на ЧО и ГИ В.А.Н. – адв. М., претендира за увеличение на наказанието, наложено на подсъдимия Г. за престъплението по  чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК, като изтъква, че Г. е искал настъпването на общественоопасните последици от това деяние, нападнал е пострадалия с метална палка, съзнавал е, че нанася удари в областта на главата на пострадалото лице, което говори за намерението на подсъдимия да го увреди. Счита, че неправилно е отмерено присъденото от първия съд обезщетение, чийто размер не е достатъчен да обезвъзмезди пострадалия за претърпените болки и страдания в резултат от деянието, поради което иска да бъде уважен гражданския иск до пълния му предявен размер, ведно със законната лихва.

ЧО и ГИ - В.А.Н., не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по жалбата.

Защитникът на подсъдимите Г., Х. и Б. – адв. М., пледира за оправдаване на подзащитните му.  Излага доводи за несъставомерност на обвинеието, предявено им по чл. 325, ал. 2, пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като за престъплението „хулиганство“ следва да бъдат едновременно налице грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото, докато описаните действия в ОА, според него са насочени единствено към пострадалия и тези действия на подсъдимите били провокирани от поведението на свидетеля Н. при управление на превозното средство, с което свидетелят се е придвижвал, с оглед на което подсъдимите не са имали умисъл да скандализират обществото, а да се саморазправят с пострадалия. Посочва още, че не споделя изложеното в мотивите на първия съд, че деянието е осъществено при квалифициращия признак „изключителен цинизъм“, с оглед на обстоятелството, че пострадали от деянието са две лица и действията на подсъдимите били възприети от всички преминаващи МПС -та, както и че било налице заплаха с оръжие, както е приел районния съд. Изтъква, че в показанията на  свидетеля Н. се съдържат данни за демонстративно показване на дръжката на оръжие, но по делото липсват данни това да са оръжия по смисъла на закона, а че деянието е възприето от множество лица, е предположение на първоистанционния съдебен състав. По отношение на обвинението, предявено на подсъдимия Г., квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК, излага твърдения, че данни за авторството в лицето на Г. се съдържат единствено в показанията на пострадалото лице, докато неговата спътница – свидетелката Д., при проведеното разпознаване с нейно участие, сочи другиго, като лицето, нанесло удар на Н. по устата. Алтернативно заявява претенция за намаляване на наложените на подсъдимите наказания, като счита, че първият съд при отмерването им не е отчел изразеното от подзащитните му съгласие за провеждане на производството по реда на чл.371, т.1 НПК, без да бъдат разпитвани свидетели и вещи лица, което е довело до бързина на производството, не е взето предвид добросъвестното процесуално поведение на подсъдимите, като недооценено е останало поведението на пострадалия, с оглед на което моли наказанията да бъдат определени при условията на чл.55 от НК.

Подсъдимият Г.Г.Б. в своя защита заявява, че не е участвал в това деяние и показанията на пострадалите нямат нищо общо с действителността, много неща се премълчават и за много неща лъжат. В правото си на последна дума заявява, че е невинен.

Подсъдимият А.Й.Г., в лична защита моли за справедливо решение, в последната си дума казва, че е невинен.

Подсъдимият Х.И.Х., в правото си на лична защита също моли за справедливо решение, в правото си на последна дума заявява, че е невинен.

Софийски градски съд, като съобрази доводите, наведени в протеста и жалбите, както и възраженията, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отмяна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съд е точен, логичен и пълен.

Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не намери нито едно основание да промени приетата по делото до момента фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият А.Й.Г. е роден на *** г. в гр. Пазарджик, българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци“, бул. „******, с ЕГН- **********.

Подсъдимият Х.И.Х. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН- **********.

Подсъдимият Г.Г.Б. е роден на *** ***, български гражданин от руски произход, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес:***, с ЕГН- **********.

На 24.02.2016 г., следобед, свидетелят В.А.Н. пътувал за работа с личния си автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ с peг. № *******, придвижвайки се от местността „Камбаните“ в гр. София по бул. „Околовръстен път“ в посока към гр. Перник, като трафикът в този пътен участък бил натоварен. Заедно с него в автомобила пътувала приятелката му – свидетелката М.Д.Д., която седяла на предната дясна седалка в автомобила. Около 16.00 часа, в участъка от бул.“Околовръстен път“ между бул.“Симеоновско шосе“ и бул.“Черни връх“, свидетелят Нумов управлявал автомобила със скорост от около 100 км./ч., като често сменял лентите за движение, за да се придвижи по-бързо. Докато свидетелят Н. *** към кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“, автомобилът му бил засечен от други два автомобила, движещи се заедно почти един до друг - лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с peг. № ******* и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с peг. №*******. В тези два автомобила пътували подсъдимите А.Й.Г., Г.Г.Б. и Х.И.Х., както и свидетелят М.М.. Двата автомобила се намирали в крайна лява лента и опитвали да се придвижат към крайната дясна лента, но свидетелят Н., който в този момент се движел в средната лента, не им отстъпил място, за да го изпреварят и да се престроят, като им подал и звуков сигнал. Подразнен от това, подсъдимият Г.Б., който пътувал с лекия автомобил „Крайслер“, спуснал прозореца на дясната врата и хвърлил по колата на свидетеля В.Н. бутилка от минерална вода, която ударила стъклото на предна лява врата на автомобила, но не го счупила. Това действие стреснало водача В.Н. и спътницата му - свидетелката М.Д., която с телефона си опитала да заснеме регистрационните табели на двата автомобила. Водачите на автомобилите с марки „Крайслер“ и „Ауди“ извършвали агресивни маневри на пътя, въпреки оживения пътен трафик, вследствие на които се придвижили едновременно в крайната дясна лента непосредствено преди автомобила на свидетеля Н., с което принудили свидетеля да отбие и спре автомобила си в локалното платно за движение на бул. „Околовръстен път“, на около петдесет метра преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“. По пътя преминавали множество други автомобили, като пътуващите в тях могли да възприемат непосредствено случващото се.

Двата автомобила, в които се придвижвали подсъдимите, спрели пред автомобила на свидетеля Н., като лицата в тях започнали да му викат на висок глас. Свидетелят В.Н. слязъл от автомобила си, като тогава подсъдимият А.Й.Г. също излязъл от автомобила „Ауди“ и се насочил към свидетеля Н., при което демонстрирал заплашително, че носи черен пистолет в кобур на кръста си. Междувременно подсъдимият Г.Б. също излязъл от автомобила „Крайслер“, с който пътувал и демонстрирал заплашително, че и той носи черен пистолет в кобур на кръста си. С него от същия автомобил слязъл и подсъдимият Х.Х., като двамата последвали подсъдимия Г. и се запътили към Н.. Подсъдимият Г. приближил свидетеля и извадил метална палка, с която нанесъл удар в областта на лицето на Н. и разбил устата му. В резултат от този удар били избити предни горни зъби на В.Н.. Освен този удар по главата на пострадалия, подсъдимият Г. нанесъл с металната палка още няколко удара в лявата ръка, в областта на предмишницата на свидетеля Н., след което се отдалечил, крещейки му заплашително. Междувременно, подсъдимият Г.Б. също извадил метална палка и нанесъл удари с нея в областта на лявата ръка на свидетеля Н., като освен това и счупил с тази палка лявото странично огледало на автомобила на свидетеля. Подсъдимият Х.И.Х. при приближаването си към свидетеля също извадил метална палка и с нея нанесъл удари в областта на лявата ръка на пострадалия Н..

В резултат от нанесените от подсъдимия Г. удари в областта на главата на пострадалия Н., на последния били причинени телесни увреждания, а именно - „Тежка лицева травма: разкъсно-контузна рана на горната устна в основата на носа; разкъсно- контузни рани на двете устни; оток и кръвонасядане на устните; счупване на първи горен десен зъб и на първи горен ляв зъб; избиване на металокерамична коронка на втори горен ляв зъб; охлузване на лявата ноздра“. А от ударите, нанесени с металните палки по ръцете на пострадалия, му били причинени травма на левия горен крайник; кръвонасядания и тежък оток на меките тъкани на лявата предмишница.

Всичко това било наблюдавано от приятелката на свидетеля Н. – свидетелката Д., която към този момент седяла на предната дясна седалка на автомобила. След като видяла нанесените удари от тримата подсъдими на приятеля й и кръвта по лицето му, тя излязла от автомобила „Мицубиши“ и започнала да крещи на подсъдимите, като чрез мобилния си телефон заснела и видеоклип с част от нападението.

В този момент подсъдимият Х. посегнал с металната палка, която държал в ръцете си и нанесъл удар на излязлата до автомобила М.Д. в областта на дясната ръка, с което й причинил кръвонасядания и отоци по пръстите на дясната ръка и на дясната предмишница.

Междувременно, покрай така спрелите три автомобила, преминавали множество други автомобили, но никой не отбил и не се намесил.

Веднага след случилото се, подсъдимите Г., Б. и Х., заедно със свидетеля М.М. се качили в автомобилите „Крайслер“ и „Ауди“ и потеглили в неизвестна посока.

Свидетелите Н. и Д. също се качили в автомобила си и потеглили. Свидетелят В.Н. оставил приятелката си Д. на адрес ул. „Червена стена“ № 33, а той отишъл в болница „Токуда“ в гр. София, за да му бъде оказана медицинска помощ, а впоследствие посетил и УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, за да се освидетелства, след което подал сигнал за случилото се в 04 РУ СДВР.

Междувременно свидетелката Д. записала видеоклипа с инцидента, който била заснела, на флаш- памет и я предала на брата на свидетеля Н. – свидетелят Я.Н., който я предоставил на журналист от Нова телевизия. По този начин още същата вечер клипът бил излъчен по националните медии. Впоследствие, на 25.02.2016г. С.Н.предала с протокол за доброволно предаване флаш-памет с така заснетия видео-клип, както и снимки на номерата на автомобилите на служител на 04 РУ СДВР.

Още същата вечер служители на 04 РУ СДВР установили собствениците на автомобилите „Ауди“ - свидетелят И.Б.и на „Крайслер“ - свидетелят Р.Б., на които автомобили незабавно било извършено претърсване и изземване. В автомобила „Ауди“ била намерена телескопична палка, в джоба на предната лява врата. Свидетелят Борисов съобщил на полицейските служители, че тримата подсъдими и свидетелят М.М. са управлявали двата автомобила, като се свързал с подсъдимите и ги уведомил, че се издирват за инцидента.

Така, малко след полунощ, подсъдимите Г., Б. и Х. и свидетелят М.се предали доброволно в 04 РУ СДВР, където били задържани по ЗМВР. В последствие на 25.02.2015г. били извършени ПСД – претърсване и изземване на обитаваните от тях жилища. В стая № 506 в бл. *******в ж.к. „Студентски град“, обитавана от подсъдимия Х.Х. е намерен и иззет пистолет с надпис „GAP“, кал. 9 мм, с № 022503, ведно с 1 брой пълнител за същия, съдържащ 10 броя газови патрони с различни на цвят капачки; както и 1 брой метална сгъваема щурмова палка, черна на цвят. С протокол за претърсване и изземване на апартамент № 10 , находящ се в гр. София, бул. „*******, обитаван от подсъдимия Г., е иззета трета телескопична палка.

След образуване на досъдебното производство на 25.02.2016г. е извършен и оглед на местопроизшествие с предмет на огледа – лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Спейс рънър“ с peг. № *******. При огледа са намерени и иззети веществени доказателства: част от твърд бял предмет, наподобяващ зъб, намерен върху таблото на автомобила и биологични следи – обтривки с червеникаво-кафява материя, намерена върху предна лява врата, преден капак и предна дясна врата на автомобила.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на същите доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд – показанията на свидетелите Р. П., Я.Н. и М.М.; показанията от ДП на свидетелите В.Н., М.Д., И. Б., Р.Б., Р. Н., Д.С., М.Г., Г. Ж., Х. С., М.Л., А. Ц., Н. Х., М. М., Д. П., Ж.С., А. Б., М. Д., Д. Д., В. Л., И. Б., З. В., Л. Д., М. Н. и Я. М., приети по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 НПК; заключения на биологични експертизи, изготвени от вещото лице А. К., заключение на балистичната експертиза, изготвено от вещото лице Д. П., приети и приобщени към доказателствата по реда на чл.373, ал.1 вр.чл.283 НПК;  заключения на съдебно-медицинските експертизи на свидетелите Н. и Д., както и допълнителната СМЕ на свидетеля Н., всички изготвени от вещото лице д-р Димитър Николов, приети в хода първоинстанционното съдебно следствие,  заключение на видео-техническа експертиза, изготвена от вещите лица В., К.и П., приета по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; писмените доказателства по делото –  протокол за оглед на лек автомобил „Мицубиши“, протоколи за претърсване и изземване на лек автомобил „Ауди“ и лек автомобил „Крайслер“, протоколи за претърсване и изземване от жилищата на тримата подсъдими, всички одобрени от съдия в СРС, както и осем протоколите от извършени разпознавания на лица, с участието на свидетелите Н. и Д.,свидетелства за съдимост на подсъдимите Г., Х. и Б., протоколи за доброволно предаване, заповеди за задържане на подсъдимите и др.

        Въззивният съдебен състав споделя напълно анализа на доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, направен от районната инстанция в мотивите към атакуваната присъда. Съдът е обсъдил в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. Обсъдени са противоречията в доказателствената съвкупност и са изложени причините, поради които съдът е ценил с доверие едни доказателства, а други не е кредитирал. С оглед обстоятелството, че въззивната инстанция се солидаризира изцяло с доказателствения анализ и оценка на събрания доказателствен материал, извършени от първия съд, липсва необходимост от повторно обсъждане на доказателствата, още повече, че и страните не спорят по тях. Отговор обаче ще трябва да намерят в настоящето решение възраженията на страните, обективирани в протеста и въззивните жалби, както и тези, направени в съдебно заседание пред въззивния съд.

        На първо място е необходимо да се отчете, че производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 НПК, като подсъдимите и техният защитник са направили искане да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, изготвили биологичните експертизи, а изготвените в досъдебното производство протоколи за тези ПСД да се ползват непосредствено от съда при постановяване на присъдата. ЧО и ГИ, както и неговият повереник са дали съгласие производството да протече по реда на Глава ХХVІІ НПК, като не се разпитват посочените лица. Това съгласие на страните правилно е било одобрено от съда, тъй като посочените доказателства са били събрани по предвидения в НПК ред. В тази връзка и доколкото още при първоинстанционното разглеждане на делото, страните не са имали  спор по доказателствата, резонно във въззивното производство, основните възражения на защита на тримата подсъдими и на останалите страни в процеса, не са свързани с доказателствата и тяхната оценка, дадена от първостепенния съдебен състав, а касаят приложимото право. Единственото възражение по доказателствата е за липсата на достатъчна доказателствена обезпеченост, посредством която да се установява авторството на деянието, квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, за което е привлечен да отговаря наказателно подсъдимият Г.. В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание, защитникът на този подсъдим излага твърдения, че единствените доказателства, че именно подсъдимият Г. е нанесъл удар с палка в главата на Н., се съдържат в показанията на самия пострадал, като дори спътницата на последния – свидетелката Д., не разпознава подсъдимия Г. като лицето, което е нанесло удари в областта на главата на приятеля й.

В действителност, както и защита сочи, основното доказателство, че именно подсъдимият Г. е нанесъл удари с палка по главата на Н., са показанията на същия, които са подробно обсъдени от районния съд в мотивите към атакуваната присъда. Първоначалните показания на свидетеля Н., който се явява и пострадал от деянието по 131, ал. 1, т. 12, са събрани от органа на досъдебното производство още в деня на инцидента, когато спомените на пострадалия от преживяното са били съвсем живи. Това е и причината показанията на този свидетел да са изключително подробни и обстоятелствени, като още при този първоначален разпит, свидетелят дава детайлно описание на външността на нападателя, който с метална палка му е нанесъл удари в областта на главата, след което му нанесъл удар и в областта на лявата ръка. Свидетелят Н. описва по външност и другите двама участници в инцидента, като ясно заявява кой от подсъдимите от кой от двата процесни автомобила е излязъл, кой е управлявал лекия автомобил марка „Ауди“ и кой е бил шофьорът на „Крайслера“, както и пътникът в тази кола, седящ до шофьора. Първият съдебен състав е ценил с доверие в цялост показанията на свидетеля Н., като е изложил обстойни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от въззивния съд и не е нужно да бъдат отново повтаряни. Описанието, което пострадалият Н. дава на лицето, нанесло му удари с метална плака в областта на главата, е идентично с описанието, дадено от свидетеля в проведения разпит преди разпознаването, извършено с негово участие. Свидетелят Н. с категоричност е разпознал подсъдимия Г., като нападателят, нанесъл му удар по главата, след което го е ударил по ръката. Пострадалият е разпознал и другите двама нападатели, които преди разпознаванията е описал подробно по външни белези, като е посочил по какво може да ги разпознае. Подробно описание на нападателите, свидетелят Н. прави още в първоначалните си показания, които не са във връзка с проведеното разпознаване с негово участие. Отличителните физически характеристики, които пострадалият отбелязва за всеки от подсъдимите, остават устойчиви при проведените няколко разпита на свидетеля Н., включително и при проведените такива преди да бъде извършено разпознаване с негово участие. Всичко това сочи, че свидетелят много добре е възприел и тримата нападатели, което обяснява подробното описание на всеки от тях както по външен вид, така и при последователността на действията, извършени от всеки от подсъдимите, включително и конкретните удари, нанесени от всеки един от предадените на съд лица в различните части на тялото на пострадалия. Контролираният съд  с основание е ценил извършените с участие на свидетеля Н. разпознавания, тъй като те са проведени при спазване на всички изисквания на процесуалния закон. За разлика от пострадалия Н., свидетелката Д. е разпознала единствено подсъдимия  Х., който й е нанесъл удар с метална палка по ръката. Резултата от извършените разпознавания с участието на свидетелката Д., въззивният съд отдава на обстоятелството, че Д. е наблюдавала събитията от вътрешността на автомобила, опитвайки се да заснеме с телефона си действията на нападателите, което не й е позволило да възприеме в цялост външността на всеки от тях. Очевидно е успяла да запомни по външност единствено подсъдимия Х., който й е нанесъл удар с метална палка по ръката, което е съвсем разбираемо, тъй като само този подсъдим свидетелката е видяла в непосредствена близост, докато другите двама е наблюдавал от разстояние, седейки в автомобила. Обстоятелството, че свидетелката Д. не разпознава подсъдимия Г. като лицето, нанесло удар по главата на свидетеля Н., не оборва показанията на пострадалия досежно този факт. Напълно естествено е именно пострадалото лице да дава подробно описание на всеки един от нападателите, доколкото той е бил основен обект на проявената от тримата подсъдими агресия, като всеки от тях е нанесъл удар/удари по тялото на Н., който ги е възприел от съвсем близко разстояние. Ето защо и основен източник на доказателства за авторството на деянието, с което е причинена на Н. средна телесна повреда, са именно неговите показания и извършеното с негово участие разпознаване. Не на последно място, необходимо е да се отбележи, че макар и показанията на Н. да са пряк източник на доказателства в обсъжданата насока, те не са единствено доказателствено средство за тези факти. В подкрепа на неговите твърдения, за участие на тримата подсъдими в осъщественото спрямо него и приятелката му нападение са както показанията на свидетелката Д., която е категорична, че Н. е бил нападнат от три лица, така и записа от мобилния телефон на Д., който е бил обект на ВТЕ. От заключението на ВТЕ се установява, че на изследвания запис са заснети общо 4 лица, като видно от приложените към заключението кадри, едното от лицата е пострадалия, а другите три лица са неговите нападатели.

Обсъдените до тук доказателствени средства, са в достатъчна степен пълни, ясни и точни, депозирани са обективно и безпристрастно, поради което представляват достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на изводи за категорична доказаност на тези факти, включително и за авторството на деянието, квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с оглед на което необосновано се явява възражението на защитата, че авторството в лицето на подсъдимия Г. по отношение на това деяние не е установено.

Останалите възражения на защитата на подсъдимите са свързани със съставомерността на инкриминираните деяния, поради което ще получат отговор именно при обсъждане на престъпленията от правна страна.

На база така събрания по делото доказателствен материал първостепенният съд е стигнал до единствено верния извод,  че с поведението си подсъдимите Г., Б. и Х. са осъществили състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 24.02.2016 г. около 16.00 часа, в гр. София, в локално платно на бул. „Околовръстен път“, преди кръговото кръстовище с бул. „Черни връх“ в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - по време на движение с лек автомобил марка „Крайслер“, модел „Гранд Вояджер“ с peг. № ******* и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с peг. №******* засекли лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейсрънър“ с peг. №*******, с което принудили водача на последния автомобил - В.Н., да отбие и спре колата в локалното платно за движение, след което започнали да му викат на висок глас и при излизането на Н. от управлявания от него автомобил, подсъдимият А.Г. слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че носи черен пистолет в кобур на кръста си и с метална палка нанесъл удари в лявата ръка, в областта на предмишницата на пострадалия Н.; подсъдимият Г.Б. също слязъл на пътя, демонстрирайки заплашително, че и той носи черен пистолет в кобур на кръста си и нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., след което счупил с тази палка лявото странично огледало на автомобила на Н., марка „Мицубиши“; а подсъдимият Х.Х. при слизането си на пътя нанесъл удари с метална палка в областта на лявата ръка на пострадалия Н., като Х., освен това, със същата метална палка ударил в областта на дясната й ръка и излязлата на пътя приятелка на Н. - свидетелката М.Д., като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Несподелими са възраженията на защитата, че деянието, квалифицирано по чл.325, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е несъставомерно от субективна страна, доколкото действията на подсъдимите са били насочени спрямо свидетеля Н., провокирани от предизвикателното му поведение на пътя и спрямо свидетелката Д., провокирани от отправените от последната псувни и обиди, а не срещу нарушаване на обществения ред, съответно с действията си подсъдимите не са целели до изразят явно неуважение към обществото, съответно умисълът им не е обхващал да бъде скандализирано обществото.

Отговор на това възражение е дал още първият съдебен състав в мотивите към атакуваната присъда, като правилно е цитирал приетото в т. 4 от Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС, че хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми, някои от които са свързани и с посегателства срещу личността, нанасяне на обиди или телесни повреди, което по дефиниция не изключва осъществяването на хулиганство като престъпление срещу реда и общественото спокойствие.

Основните признаци на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са непристойните действия, чрез които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към обществото. С оглед конкретно повдигнатото срещу тримата подсъдими обвинение за квалифицирано хулиганство, извършено с изключителна дързост /чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК/ е необходимо да е установено засягане на интересите на обществото или отделната личност в много груба форма.

В конкретния случай поведението на тримата подсъдими се е изразило в пренебрежителното им отношение не само към пострадалия Н., но и към пътуващата с него свидетелка Д., като тримата явно са демонстрирали нежеланието си да се съобразят със законовите норми и с правилата на морала, открито и по най-груб начин са изразили незачитането на личността на другите граждани и случайните минувачи по Околовръстен път. В случая деянието е извършено на публично място, на натоварен пътен участък, в светлата част на денонощието, като същото е било възприето не само от свидетелите Н. и Д., а и от всички преминаващи по пътя, с което освен това е застрашило и безопасността им като участници в движението. Въпреки че повод за реализираните от подсъдимите действия, е станало поведението на свидетеля Н. на пътя, те не са имали личен мотив за действията си, тъй като не са се познавали с Н., не са имали предходни отношения с него. Подразнени от неговото поведение като участник в движението, вместо да потърсят законосъобразен начин чрез уведомяване на компетентните органи да бъде ангажирана отговорността на нарушителя, те са решили да се саморазправят с непознатото за тях лице, като „въздадат правосъдие“, демонстрирайки грубо незачитане на правата както на отделната личност, така и на обществото като цяло, и изразявайки по красноречив начин чувството си за недосегаемост и безнаказаност. Въпреки предходната провокация от страна на свидетеля, няма личен мотив в действията на тримата подсъдими. Макар и действията им да са били насочени предимно срещу телесната неприкосновеност на Н., с тях те са целели да демонстрират както на пострадалия и спътницата му, така и на преминаващите в този момент, че те са над закона и над правата на останалите членове на обществото, а не само да „накажат“ неправилното поведение на пътя.

Хулиганските действия на тримата подсъдими са се изразили в засичането на управлявания от свидетеля Н. автомобил, принуждаването му да отбие в края на платното, демонстрацията пред свидетеля Н. на носеното от подсъдимите Г. и Б. оръжие – пистолети, отправените към свидетеля викове на висок тон, нанасянето на удари с палка по автомобила на Н. от подсъдимия Б.,  нанесените по ръцете на двамата свидетели удари, представляват груби хулигански действия, извършени от всеки един от подсъдимите едновременно.

Обосновано и правилно първият съдебен състав е приел, че в случая е налице и квалифициращият признак на деянието - „изключителна дързост, доколкото хулиганските действия на тримата подсъдими са надхвърлили обикновеното хулиганско поведение, квалифицирано по основния състав, с оглед на интензитета и продължителността на извършените от тримата подсъдими действия, изразеното изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, нападението срещу свидетелите  Н. и Д. е извършено по особено нагъл и безсрамен начин, на оживено място в светлата част на денонощието. Това поведение на тримата подсъдими по особено дързък и груб начин е засегнало нравствените принципи установени в обществото и е погазило правовия ред. С поведението и действията си извършителите са скандализирали свидетелите  Н. и Д. и действията им са били възприети от преминаващите множество граждани по Околовръстен път. Техните действия разкриват особена наглост и изразяват грубо нахалство и пренебрежение към нормите на поведение, установени в обществото, като обективират явното им неуважение към личността на свидетелите Д. и Н. в частност, и към обществото като цяло. Действията на тримата подсъдими са продължили дълго във времето, отличили са се с изключителен интензитет, като още със слизането си от автомобилите нападателите не са направили опит да изчистят чрез разговор възникналото недоразумение, а са нападнали Н. и приятелката му, нанасяйки им множество удари.

Въззивният съд споделя изложеното от първата инстанция, намерило опора в цитираната в мотивите съдебна практика, че при употребата на оръжие при извършване на хулиганските действия (независимо дали заплаха с оръжие или фактическото му използване) е налице квалифициращият признак на хулиганството „изключителна дързост“. Действително, от доказателствата по делото с необходимата безспорност и категоричност се установява, че подсъдимите Г. и Б. демонстративно са показали на свидетеля Н., носените от тях пистолети в кобури на кръста, с което е реализирана отправена заплаха с оръжие. Доколкото обаче, с внесения в СРС ОА, тези действия на подсъдимите Г. и Б. не са инкриминирани като такива, които да са отличили хулиганската им проява с квалифициращия признак „изключителна дързост“, а са инкриминирани само като хулиганска проява от страна на двамата подсъдими, то и същите не могат да бъдат обсъждани на тази плоскост. Тези прояви на двамата подсъдими следва да се отчетат като отегчаващо вината им обстоятелство при индивидуализацията на наказанията им за извършените престъпления по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото тези двама подсъдими са реализирали допълнителни хулигански действия, надхвърлящи осъществените такива от подсъдимия Х., изразили се в демонстрирането на носеното от тях оръжие.

Тук е мястото да бъде посочено, че ирелевантно за предмета на доказване по делото е обстоятелството, че процесните пистолети не са огнестрелно оръжие съгласно закона, в какъвто смисъл бе едно от възраженията на защитата, свързано с доводи за несъставомерност на деянието по чл.325, ал.2 вр. ал.1 НК. Свидетелят Н., виждайки целенасочено и демонстративно показаните му пистолети, поставени в кобур на кръста на двамата подсъдими, не е имал знание, че това са газ-сигнални пистолети, които не представляват огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ. Той ги е възприел като бойно оръжие, годно да причини смърт, възприел ги е като заплаха именно с оръжие. Нещо повече, по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОБВВПИ, оръжия са както огнестрелните, така и неогнестрелните оръжия. Във връзка с изложеното по-горе досежно липсата на описание на тези действия на подсъдимите Г. и Б. в диспозитива на ОА във връзка с квалифициращия признак „изключителна дързост“, то и необосновани се явяват възраженията на защитника, че осъщественото от подсъдимите деяние е несъставомерно по чл.325, ал.2 НК, доколкото според защитата оръжията не са били такива по смисъла на закона. С оглед разсъжденията на въззивната инстанция, изложени досежно показаните по демонстративен начин пистолети от подсъдимите Г. и Б., това обстоятелство следва да бъде отчетено единствено при индивидуализацията на техните наказания, което и бе подробно обосновано по-горе.

  Нападението срещу свидетелите Н. и Д. е извършено от тримата подсъдими по особено нагъл и безсрамен начин, на оживено място в светлата част на денонощието, продължило е дълго във времето, било е изключително интензивно и недаващо възможност за  ответна реакция от страна на нападнатите, като с поведението си подсъдимите са скандализирали свидетелите Н. и Д., които са били преки потърпевши от хулиганските действия, поведението им е било възприето и от  преминаващите граждани по Околовръстен път, които са станали свидетели на демонстрираното от извършителите изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и личната неприкосновеност на Д. и Н..

Всеки един от тримата подсъдими лично е извършил хулигански действия, обхванати от общия престъпен резултат, т.е. всеки от тях е действал като извършител на инкриминираното деяние. Подсъдимите са действали в съучастие, под формата на съизвършителство, като ясно са съзнавали, че предприемайки опасни маневри при движението си с двата автомобила, хвърляйки бутилки към автомобила на пострадалия, засичайки го и принуждавайки го да спре в локалното платно на Околовръстен път, викайки и нанасяйки удари с палка по ръцете на свидетелите Н. и Д. и по автомобила им, тримата са предприели това поведение при общност на умисъла, всеки от тях съзнавайки своите собствени действия, както и действията на другите двама, са целели постигането на престъпния резултат – да покажат грубо незачитане и неуважение спрямо личността на двамата свидетели и спрямо обществения ред, установен в страната. Подсъдимите Г., Б. и Х. са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и пряко са целели настъпването на общественоопасните му последици, като поведението им е било едновременно и организирано. Подсъдимите са съзнавали, че действията им са непристойни, искали са с ударите си освен да „накажат” свидетеля Н. за поведението му на пътя, да покажат и неуважението си към обществото, поставяйки себе си над установените норми, демонстрирайки, че те са над установените правила за поведение, които за тях „не важат“, като с действията си са целели да покажат и на множеството хора, преминаващи в този момент по Околовръстен път, че не зачитат установения в страната правов ред и че те са над закона.

По отношение на подсъдимия Г. е налице реална съвкупност от престъпления, като хулиганското му деяние по чл. 325, ал.2, вр. ал. 1 от НК, извършено в съучастие с другите двама подсъдими, е прераснало в нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия Н., която е била нанесена по хулигански подбуди. Налице е реална съвкупност от престъпления, тъй като подсъдимият Г. е извършил хулигански действия, които са предшествали нанасянето на средната телесна повреда, а е извършил и такива действия след нанасянето й. Когато деецът независимо от причинената средна телесна, нанесена по хулигански подбуди, извърши и други умишлени действия, осъществяващи състава на престъплението „хулиганство“, наказателната му отговорност следва да се ангажира за съвкупност от престъпления по чл.131, ал. 1, т. 12  и по чл.325 НК /Решение №82/80г. на ІІ НО на ВС/. В конкретния случай подсъдимият Г. в съучастие с другите двама подсъдими, по време на движение засекли автомобила, управляван от пострадалия, с което го принудили да спре в локалното платно, след което започнали да му викат на висок глас, подсъдимият Г. излизайки от автомобила си, заплашително демонстрирал на Н. носения от него пистолет в кобур на кръста, като тези действия на Г. са хулигански по естеството си и са предхождали нанасянето на удар с метална палка в лицето на Н., с който удар на последния е причинена средна телесна повреда. След удара с металната палка по главата на пострадалия, подсъдимият Г. нанесъл и удар с метална палка в лявата ръка на Н., което действие по своята същност също е хулиганско и е следващо удара, с който е причинена средната телесна повреда на пострадалия. Именно за така описаните действия, реализирани от Г. извън действията му, с които е причинил на пострадалия средна телесна повреда, следва да бъде ангажирана отговорността му за извършено престъпление по чл.325 от НК.  По изложените съображения и въззивният съд намери, че за подсъдимия Г. е налице реална съвкупност от престъпления по чл.131, ал. 1, т. 12  и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.

По безспорен начин от доказателствата по делото се установява, че именно подсъдимият Г. е нанесъл удар с метална палка в областта на главата на пострадалия Н., с който му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в лицева травма със счупване на първи горен десен зъб и счупване на първи горен ляв зъб, като описаното счупване на предните резци реализира медико-биологичния признак - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – при липса на предходни взаимоотношения между дееца и пострадалия, по незначителен повод /недобросъвестното поведение на Н. на пътя/, осъществено е на публично място, в светлата част на денонощието, при грубо нарушаване на обществения ред и демонстриращо явно неуважение към установените правила.  

        Вида и характера на причинените на свидетеля Н. травматични увреди, се установяват от изготвената в ДП СМЕ, както и от назначената в хода на съдебното следствие пред първия съд СМЕ и представеното СМУ, които и въззивният съдебен състав кредитира с пълно доверие, аналогично на първостепенния съд. Посредством посочените способи на доказване се установява, че причиненото на Н. увреждане, съответства на визирания в чл. 129, ал. 1 НК признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето“.

Налице е и причинната връзка между нанесения от Г. удар в областта на главата на Н. и избиването на зъби на пострадалия, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Именно нанесеният силен удар от страна на подсъдимия Г. в лицето на пострадалия с металната палка е довел до описаните лицеви травми, включително и до счупването на двата предни горни зъби почти до венеца, което се приравнява на тяхното избиване.

Квалифициращият признак „хулигански подбуди” също е налице, установим посредством събраните по делото доказателства. За наличието на този квалифициращ признак по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, сочи липсата на предходни взаимоотношения между подсъдимия Г. и пострадалия, липсата на данни за вражда между двамата предхождаща деянието, което води на извод, че липсва личен мотив у подсъдимия за реализиране на това деяние. Поводът за нанасяне на удара в главата на пострадалия е дребен и незначителен – подаването на звуков сигнал на двата автомобила, с които са пътували подсъдимите и непропускането им при опита да се престроят в друга пътна лента. Деянието е извършено на публично място, в светлата част на денонощието, пред погледа на множество хора, преминаващи по Околовръстен път. Всичко това показва, че с действията си подсъдимият Г. е целял не само да „накаже“ пострадалия за поведението му на пътя, причинявайки му телесни увреждания, но и да изяви себе си, да покаже на пострадалия и на преминаващите по Околовръстен път, че той, за разлика от Н., може да погази установения ред както и всичко, което се изпречи на пътя му, да покаже, че може да върши каквото си поиска без да има кой да го накаже и независимо от това какво поведение му повелява закона. Цялостното му поведение и действия са били провокативни и демонстративни, насочени към изявяване по недвусмислен начин усещането му за безнаказаност.  Демонстрирал е чрез действията си, че не зачита както неприкосновеността на отделната личност, така и установените норми и правила за поведение в обществото, скандализирайки пострадалия и неговата спътница и демонстрирайки пред преминаващите по пътя наглото си, безцеремонно и грубо поведение, с което явно е изявил усещането си за безнаказаност .

Въззивният съд намира, че наложените на тримата подсъдими наказания са правилно отмерени и съответни както на доказателствата по делото, така и на данните за личността на всеки един от подсъдимите. Известно несъгласие въззивната инстанция изразява с изложената от първостепенния състав аргументация досежно обстоятелствата, преценени като смекчаващи и отегчаващи такива, което се изразява в следното:

При отмерване на наказанието на подсъдимия Г. за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, районната инстанция е приела като смекчаващи вината обстоятелства предизвиканото от поведението на пострадалия раздразнение, трудовата ангажираност на подсъдимия Г.,  семейното му положение, наличието на малолетно дете, за което полага грижи, а също и грижата за семейството му, а като отегчаващи такива е отчела обремененото съдебно минало на подсъдимия, който е осъждан за тежки умишлени престъпления, както и за престъпление от частен характер, използването на палка за нанасяне на удара, както и съпътстващото му инцидента поведение. 

Въззивният съд не може да се съгласи, че съпътстващото инцидента поведение на подсъдимия Г. следва да се третира като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, доколкото и първостепенният съд не е посочил изрично в мотивите си кои съпътстващи действия преценява като отегчаващи вината му. Това съпътстващо поведение /предхождащо и последващо средната телесна повреда/ е инкриминирано във връзка с деянието по чл.325, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и представлява част от елементите, формиращи обективната страна на това престъпление, за което също е ангажирана наказателната отговорност на Г.. Наказателната доктрина е категорична, че не могат да бъдат преценяни като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства онези, които са част от фактическия състав на конкретното престъпление. В конкретния случай, съпътстващото поведение на подсъдимия Г. при нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия Н., е инкриминирано с ОА във връзка с предявеното му обвинение за хулиганство, част от действията на Г. извън нанесения удар с палка в главата на пострадалия, представляват елементи от обективната страна на престъплението „хулиганство“, а друга част са обективирали квалифициращия признак „изключителна дързост“. Единствено демонстративното показване на носенето от подсъдимия  оръжие следва да се отчете като отегчаващо вината му обстоятелство, но при индивидуализацията на наказанието за престъплението „хулиганство“, доколкото това негово хулиганско действие надхвърля извършените от подсъдимия Х. такива. Ето защо съпътстващото поведение на подсъдимия Г. при нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия не може да бъде обсъждано като отегчаващо вината му обстоятелство. Въззивният съдебен състав не се солидаризира и с отчетеното от районната инстанция като отегчаващо вината обстоятелство, използване на палка за нанасяне на удара. Вида и естеството на средството, с което е нанесен удара е отегчаващото вината обстоятелство, тъй като използваната от Г. метална палка за нанасяне на инкриминирания удар, представлява оръдие, с което биха могли да се причинят много по-тежки наранявания на нападнатия, отколкото ако удара е нанесен с друг предмет. Палката по естеството си е предназначена за нанасяне на удари, но когато е метална, пораженията от нея ще са още по-големи.

Въпреки това отмереното от първостепенния съд наказание за това престъпление е точно, тъй като напълно правилно първата инстанция е приела, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова, които да обосноват определяне на наказанието по чл.55 от НК, поради което обосновано същото е отмерено при приложение нормата на чл.54 НК, като е отчетен превес на смекчаващите вината обстоятелства, което от своя страна е обусловило определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ под средния предвиден в закона размер и по-близко до минималния такъв. С оглед обаче, наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, а именно обремененото съдебно минало на дееца и естеството на използваното допълнително средство /метална палка/ за причиняване на съставомерния престъпен резултат, неоснователни се явяват претенциите на защита за намаляване на така наложеното наказание, както и за индивидуализацията му при условията на чл.55 от НК.

Обосновани са възраженията на защитата, че в мотивите на първия съд липсва изрично отбелязване при изброяване на смекчаващите вината обстоятелства, безупречното процесуално поведение на тримата подсъдими и изразеното от тях желание производството по делото да протече по реда на чл.371, т.1 НПК. Въззивният съд се съгласява, че процесуалното поведение на подсъдимите следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство по отношение и на тримата. Въпреки това и отчитайки го, този съдебен състав намери, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства за нито един от подсъдимите, тъй като за всеки от тях са налични достатъчно на брой отегчаващи обстоятелства, на фона на които не би могло да се приеме, че са налице условията на чл.55 от НК за индивидуализацията на наказанията им, защото за нито един от подсъдимите и най-лекото предвидено в закона наказание за реализираните от тях деяния не се явява несъразмерно тежко на извършеното.

По отношение на наказанието, наложено на подсъдимия Г. за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, въззивният съд счете, че и то е отмерено в точния размер, като отново не са налице условията на чл.55 НК, поради което  законосъобразно размерът му е определен в съответствие с разпоредбата на чл.54 от НК.  Въззивният състав се съгласява, че смекчаващите вината обстоятелства са същите, отчетени при индивидуализацията на наказанието, наложено на Г. за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК. Отегчаващите вината обстоятелства за това деяние са същите, посочени при определяне на наказанието за предходното престъпление, но като допълнителни отегчаващи обстоятелства тук следва да се отчетат извършването на деянието в съучастие, заплашителното демонстриране на носения от Г. пистолет, както и че нападението, в което са се изразили част от хулиганските действия на подсъдимите е било насочено срещу две лица. Въззивният съд и тук се счита длъжен да заяви несъгласието си с първата съдебна инстанция, отчела интензитета на нападението като отегчаващо вината обстоятелство. Съображенията са същите, като изложените по-горе във връзка с обстоятелствата, които са част от обективната страна на квалифицирания престъпен състав. Интензитета, с който са осъществени хулиганските действия от тримата подсъдими правилно е бил отчетен на плоскостта, на която са преценени обстоятелствата, определящи хулиганската проява на тримата подсъдими като такава, извършена с „изключителна дързост“, поради което това обстоятелство не би могло да се регистрира повторно при преценката на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимото лице обстоятелства, доколкото то е част от обективната страна престъплението, определяща квалификацията му по по-тежкия състав, предвиден в чл.325, ал.2 НК.

Макар и посоченото обстоятелство да се изключва от отегчаващите такива, правилно е преценено от първия състав, че наказанието на подсъдимия Г. за това престъпление следва да се индивидуализира при относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, какъвто е налице и след изключването на интензитета, с който е реализирана хулиганската проява от отегчаващите вината обстоятелства, тъй като въззивният съд отчете още едно такова, а именно заплашителното демонстриране на носения от Г. пистолет, което действие липсва при хулиганските действия, осъществени от подсъдимия Х.. В съответствие с доказателствата по делото и наличните данни за личността на дееца, законосъобразно е отмерено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, който размер е по-близък до средата, предвидена в закона.

И въззивната инстанция счита, че наказанията наложени на подсъдимия Г. в тези размери, в най-пълна степен ще допринесат за реализиране както на индивидуалната, така и на генералната превенция, като цели на наказанието, определени в чл.36 от НК.

С оглед заявената претенция от ЧО и държавното обвинение за увеличаване на наказанието, наложено на подсъдимия Г. за престъплението по  чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, освен гореизложеното, трябва да се подчертае, че налагането на наказание не е самоцелно. То винаги преследва постигането на определен, положителен резултат, значим както за обществото като цяло, така и за отделния индивид, извършил престъпление. Съгласно чл.36 от НК индивидуалната превенция се осъществява в две насоки – да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него, като му се отнеме възможността да върши друго престъпление. С други думи, наказанието е насочено към отстраняване от съзнанието на извършителя на отрицателните възгледи и ценности, към премахване на придобитите противобществени навици. Индивидуалната превенция е свързана и с превъзпитанието на престъпния деец, т.е. с формиране на нови ценности и вътрешни задръжки. Следва да се има предвид, че по принцип продължителността на наказанието не гарантира автоматично по-добър превъзпитателен ефект върху осъдения. За да може една санкция да въздейства възпитателно по отношение на осъдения и предупредително върху другите членове на обществото, тя трябва да бъде справедлива, т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, трябва да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. В конкретиката на фактите по делото, по отношение но подсъдимия Г. са налице и не малък брой смекчаващи вината обстоятелства, които макар и да не са многобройни, са отчетени правилно от първата съдебна инстанция и правилно е преценено, че наказанието на този подсъдим за нанесената средна телесна повреда трябва да бъде отмерено под средния размер и по-близо до минимума, тъй като е налице превес на смекчаващи над отегчаващите обстоятелства. При отмерване на наказанието, не следва да се пренебрегва и поведението на пострадалия, станало повод за разгърналия се инцидент. Най-сетне, за определяне размера на санкцията следва да се отчита казаното по-горе, че обемът на наказателната принуда трябва да съответства на обществената опасност както на дееца, така и на извършеното деяние. Имайки предвид, че до момента Г. е осъждан веднъж за престъпление от общ характер, очевидно същият не е личност със завишена обществена опасност, което пък от своя страна води на извод, че не е необходимо наказанието да бъде определено в по-голям размер от отмереното от районния съд, тъй като и с това наказание ще бъде постигнато превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законосъобразно поведение.

Ето защо не могат да бъдат удовлетворени претенциите на ЧО и на автора на протеста за увеличаване на наказанието, наложено на Г. за престъплението по  чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.

 Законосъобразна е преценката, че разпоредбата на чл.66 от НК е неприложима по отношение на Г., тъй като към момента на осъществяване на деянията, подсъдимият вече е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“.

Напълно правилно контролираната инстанция е приложила нормата на чл.23, ал.1 НК, тъй като в случая е налице реална съвкупност от престъпления, реализирани от подсъдимия Г., преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което е определила като общо най-тежко наказание за двете престъпления, „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Извършено е и приспадане по реда на чл.59, ал.1, т.1 и т.2 НК, като от определеното общо най-тежко наказание, е приспаднато времето, през което Г. е бил задържан по реда на ЗМВР, с МНО „задържане под стража“ и с МНО „домашен арест“, което приспадане е напълно съответно на изискванията на чл.59 НК.

В съответствие със закона е определено общото най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, защото са налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, доколкото не са налични изискванията на закона, посочени в т.1 и т.2 на ал.1, чл.57 ЗИНЗС.

Тук е мястото да се посочи, че правилна е преценката на районния съд, че не са налице предпоставките за увеличение на определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК. Доколкото е налице съответен протест в тази насока, въззивният съд макар и солидарен с извода на първата инстанция, е длъжен да изложи подробни съображения за това. Въпреки данните за предходната съдимост на Г., следва да се отчете естеството на деянията, за които е бил осъден. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че първото му осъждане е за престъпление от частен характер, като това осъждане е с голяма давност от настоящето деяние. На практика подсъдимият Г. има само едно осъждане за престъпление от общ характер, което датира от 2010г. и е за деяния, осъществени през 2009г. До момента на осъждането по настоящето дело, подсъдимият не е имал други противообществени прояви, както и до настоящия момент върху него не е въздействано с цялата тежест на наказателната репресия, тъй като предходно наложеното му наказание е било отложено за изпитателен срок. Налице е и значителен период от време от предходното осъждане на дееца до осъществяване на деянията по настоящето дело, което сочи, че той все пак не е личност с утвърден модел на противоправно поведение и същият подлежи на превъзпитание. Поради всички тези съображения и въззивният съд намери, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г. като основни цели на личната превенция, преследвана от законодателя с налагане на съответния вид и размер наказание, не е необходимо да бъде увеличено по реда на чл.24 НК, определеното общо най-тежко наказание за двете престъпления, осъществени в условията на реална съвкупност. С оглед на това, неоснователна се явява обективираната в протеста на СРП претенция в тази насока.

Въззивният съд намери, че и наказанието на подсъдимия Х. е отмерено точно и в съответствие с доказателствата, и данните за неговата личност.

Правилно са преценени от контролирания съд смекчаващите вината на този подсъдим обстоятелства – необремененото му съдебно минало, младата му възраст – едва 23 годишен към датата на деянието, добрите му характеристични данни и реализираното от пострадалия неправомерно поведение на пътя, станало повод за инцидента. Като отегчаващи вината му обстоятелства първият съд е отчел извършването на деянието в съучастие с още две лица, нападението над физически по-слаби лица, включително и над лице от женски пол и използването на метална палка. Въззивната инстанция се солидаризира изцяло с така заявената позиция на първоинстанционния състав, както и че по отношение на Х. не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да предпоставят индивидуализацията на санкцията при приложението на чл.55 НК.

Въззивният съд в отлика от приетото от първия такъв, не счита, че по отношение на подсъдимия Х. е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Налице е относителен баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства за този подсъдим. Въпреки това отмереното от първия съд наказание не се нуждае от корекция. За този извод на контролиращата инстанция принос имат най-вече необремененото съдебно минало на дееца, което сочи, че у подсъдимия Х. все още не е формирано криминогенно мислене, до този момент върху него не е оказвано въздействие чрез способите на наказателната репресия и младата му възраст, която се характеризира с типичните за възрастта му импулсивност и недообмисленост на действията. Не на последно място, с оглед  обстоятелството, че до сега подсъдимият Х. не е имал противоправни прояви и все още е във възраст, в която по-лесно би могло да се постигне неговото превъзпитание към спазване на законосъобразно поведение, определеното от първостепенния съд наказание се явява адекватно на преследваните цели – да се превъзпита дееца и да се възпре от извършване на други общественоопасни деяния.

Същите са аргументите и във връзка с начина на изтърпяване на наказанието. При наличие на всички законови предпоставки за приложението на чл.66 от НК, напълно правилно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, наложено на Х., е отложено за изпитателен срок от 4 години, който срок ще въздейства възпиращо на подсъдимото лице и ще допринесе за формирането у него на нагласи и поведение, съответни на обществените очаквания и изискванията на закона. И тук с пълна сила важи казаното по-горе по отношение на подсъдимия Г. във връзка с вида и размера на санкциите, поради което не е необходимо да бъде преповтаряно.

Изложеното досежно наложеното на подсъдимия Х. наказание, отразява голяма част от съображенията на въззивния съд да приеме за неоснователни претенциите на прокуратурата за увеличаване размера на наказанието, определено на този подсъдим, както и за неговото ефективно изпълнение. За пълнота на изложеното в тази връзка е нужно да се посочи, че необосновани са и доводите, изложени в протеста, че необходимостта от реално изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ е продиктувана от високата обществена опасност на деянието. Обществената опасност на деянието е негово основно обективно качество,  което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху обществените отношения, или иначе казано, в колкото по-голяма степен се засягат обществените отношения с определен вид деяния, толкова по-висока санкция предвижда законодателят за тях. В настоящия случай, подсъдимият Х. е предаден на съд за престъпление по чл.325, ал. 2 вр. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 години. С оглед размера на наказанието, предвидено в санкционната част на нормата на чл.325, ал.2 НК, това престъпление не е тежко по смисъла на закона,  не е предвидена и долна граница на наказанието, което сочи, че обществената опасност на този вид деяния не е толкова висока, както се твърди в протеста. При индивидуализацията на наказанието следва да се съобразява не само обществената опасност на извършеното деяние, но и обществената опасност на дееца. Както бе посочено вече по-горе, подсъдимият Х. не е осъждан до сега, няма данни за други противоправни негови прояви, младостта му също дава основание да се приеме, че настоящето деяние е инцидентна проява в неговия живот, а също и че неговото превъзпитание би могло да се постигне и без наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. И не на последно по значение място, нужно е да се подчертае, че за да бъде постигната генералната превенция, за която автора на протеста смята, че не би била постигната с така отмереното на подсъдимия Х. наказание, от съществено значение е преди всичко неизбежността на наказанието, своевременното санкциониране на престъпните посегателства, а не само и не толкова големият размер на наказанието. За обществото като цяло от значение е да не се създава чувство за безнаказаност и недосегаемост. Така определеното наказание на Х.Х. от първия съд, е напълно достатъчно, за да бъде показано на останалите членове на обществото, че поведение, каквото подсъдимият Х. е имал, е противозаконно и за такова поведение никой не може да остане ненаказан. По изложените съображения протеста на СРП в тази му част също е неоснователен и следва да се остави без уважение.

Атакуваната присъда е правилна и в частта, с която е определено по вид и размер, и наказанието, наложено на подсъдимия Б.. Въззивният съд намери, че районната инстанция правилно е отчела като смекчаващо вината на този подсъдим обстоятелство, неправомерното поведение на свидетеля Н. на пътя, което е предизвикало раздразнение у дееца. Като смекчаващо вината му обстоятелство следва да се отчете и неговата трудова ангажираност, която не е взета предвид от първия съд, тъй като производството спрямо Б. е протекло по реда на чл.269 НПК, без личното участие на подсъдимия, поради което и контролираната инстанция не е имала данни, че подсъдимото лице работи.  В съответствие с доказателствата, като отегчаващи вината му обстоятелства са приети обремененото съдебно минало, извършването на деянието в съучастие с още две лица, нападението над физически по-слаби лица, нанесената от Б. увреда по автомобила на Н., използването на метална палка и демонстративното показване на носеното от него оръжие.

Въззивната инстанция не споделя извода на първия съд, че е налице относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Б.. Според въззивния съд е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Отчитайки обаче приноса на пострадалия за възникналия инцидент, провокативното му поведение на пътя, което е било в разрез с правилата за движение, както и раздразнението, което това поведение е провокирало у подсъдимия Б., наказанието наложено от първия съд е правилно отмерено.

Този състав споделя приетото от районния съд, че не са налице условията на чл.66 от НК, да бъде отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, определено на подсъдимия. Към датата на деянието Б. вече е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, което препятства приложението на нормата на чл.66 НК.

Законосъобразно на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК, е било приспаднато от наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години времето, през което Б. е бил задържан по реда на ЗМВР, с МНО „задържане под стража“ и с МНО „домашен арест“.

В съответствие със закона е определено това наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, защото са налице предпоставките на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“, но не и на б. “в“ от ЗИНЗС, както неправилно е посочил в мотивите си първият съд, доколкото настоящето деяние не е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Към момента на постановяване на присъдата Б. вече е бил осъден на ефективни наказания „лишаване от свобода“ и не са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наложеното му наказание „лишаване от свобода“, в които случай нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС, изисква наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С оглед признаването на подсъдимия А.Г. за виновен за престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129,ал.2, вр. ал. 1 от НК, за което му е било повдигнато обвинение, правилно е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданският иск, предявен от пострадалия Н., с който се претендира обезвреда за претърпените от последния болки и страдания, които се явяват пряка и непосредствена последица от осъщественото от подсъдимия Г. нападение, с което е причинил на Н. телесно увреждане, субсумиращо признаците на средна телесна повреда.

Въззивният съдебен състав изцяло се съгласява с аргументите на първостепенния съд за уважаване на предявената от пострадалия претенция за причинени му неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания до сумата от 8000 лева, поради което и същите няма да бъдат отново преповтаряни. В този смисъл неоснователно се явява искането на ГИ да бъде уважен предявения иск до пълния му размер. Първостепенният съд е изложил изключително подробни съображения за това какви страдания и болки е претърпял пострадалия в резултат от деликта, за времето, в което същите са продължили, за промяната в начина на живот на Н. в резултат от нанесените му телесни увреждания и преценявайки всички тези факти и обстоятелства в съответствие с принципа за справедливост е приел за основателен и доказан предявения ГИ до сумата от 8000 лева, като обосновано и аргументирано го е отхвърлил като неоснователен до пълния му предявен размер. В допълнение към изложените от районния съд съображения в тази насока, следва да се отчете и предхождащото деянието поведение на пострадалото лице, с което е провокирано възникването на инцидента. В този смисъл и с оглед съображенията на първия съд, които се споделят напълно от въззивния състав, за уважаване на предявения иск именно до размера, посочен в присъдата, претенцията на ГИ В.Н. за присъждане на обезщетение в по-голям размер от присъденото в първата инстанция, се явява неоснователна и следва да остане без уважение.

С оглед изхода от делото, правилно са били присъдени сторените в наказателното производство разноски в тежест на всеки един от подсъдимите и съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК. Законосъобразно подсъдимият Г. е бил осъден да заплати и сумата от 320 лева, представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважената част от предявения от Н. граждански иск.

Изцяло в съответствие с предвиденото в чл.53, ал.1, б. „а” от НК първостепенният съд се е произнесъл и по веществените доказателства, събрани по делото, поради което и в тази част присъдата ще следва да се  потвърди.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1, т. 6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

                                          РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата от  19.05.2017г., постановена по НОХД №14028/2016г., СРС, НО, 17-ти състав.

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.