Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 13049 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 162412 от 28.07.2020 г., постановено по гр.
д. № 63154/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, е отхвърлен предявеният от М.С.Н.-А.
срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за заплащане на сумата от
1560,41 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да
заплати на СДВР сумата от 50,00 лева разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищцата М.С.Н.-А.. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното
решение. Иска се да бъде отменено решението и да се постанови друго,
с което предявения иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Столична дирекция на вътрешните работи, с който я оспорва.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Излага съображения, че разпоредбата
на чл. 9 НСОРЗ не е приложима към държавните
служители в МВР поради липса на предвидените в нея предпоставки -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Отношенията между страните във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния ЗМВР
и издадените въз основа на него наредби, поради което са неприложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ. При наличие на празнота приложение следва да намери
ЗДСл, а не КТ. Излага, че не е налице непълнота в действалата в процесния исков
период Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. и последващите наредби, поради което
не се прилага по аналогия чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Поддържа се, че в ЗМВР е уредена
еднаква нормална продължителност на дневното и нощното време от 8 часа, като
при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Предвид това не следва да намери приложение чл. 9, ал. 2 от
наредбата, доколкото предвижда заплащането на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на съотношението между различната нормална продължителност на
дневното и нощно работно време, установено в КТ, което е едно и също при работа
на смени - 8 часа през деня и нощта, при което коефициентът би бил 1, в който
случай броят на нощните часове не се увеличава. Предвид изложеното ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е полагал нощен труд,
надвишаващ установената чл. 187, ал. 3,
изр. 4 ЗМВР продължителност от средно 8 часа за всеки 24 часов период, поради
което възнаграждение за извънреден труд не му се дължи. Моли за потвърждаване
на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от 1560,41 лв.,
представляваща обезщетение за извънреден труд в размер на 241,38 часа за
периода от 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г., получен в резултат на
преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Като писмени доказателства по делото са приети заверени
копия на графиците за работа на служителите за периода м.09.2016 г. - 30.06.2019
г., обобщени протоколи за положен извънреден труд от държавните служители,
работещи на смени за периода м.09.2016 г. - 30.06.2019 г., обобщени протоколи
за отчитане на отработеното време между 22,00 и 06,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници в отдел „Пътна
полиция“ за периода м.09.2016 г. - 30.06.2019 г., както и справка за
изплатеното допълнително възнаграждение за положен труд за времето от
22,00 до 06,00 часа и за положения извънреден труд от ищцата за периода
01.09.2016 г. - 30.06.2019 г.
Видно от представените писмени доказателства, че през
процесния период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение,
възникнало на основание ЗМВР, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността „младши инспектор“ в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, в рамките на
което е полагал труд на 24-часови смени, съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно заключението на приетата в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, която
настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като компетентна и обоснована, за
исковия период ищцата е отработила 4896 часа по график, при работни часове по
норматив от 4592 часа, положила е общо 1632 часа нощен труд, което представлява
1881 часа приравнен нощен труд към дневен. Отработените часове по график с
приравнен нощен труд в дневен са в размер на 5145 часа. Според вещото
лице, отработените в повече часове /извънреден труд/ след преобразуването на
нощния труд в дневен при прилагане на чл. 9 НСОРЗ, получен като разлика между положения
нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143, е в размер на 553 часа.
Съгласно заключението на ищцата за положения извънреден труд са начислени
1793,02 лв. за 272 часа, а изчислената сума за извънреден труд за доплащане възлиза
в размер на 1904,05 лв.
В открито съдебно заседание вещото лице разяснява по реда
на чл. 200, ал. 2 ГПК, че без да се превръщат нощните часове в дневни е имало
извънреден труд, който е начисляван е във фишовете за заплати и е изплатен. Посочените
цифри в заключението за извънреден труд са след превръщането на нощните часове
в дневни.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от
2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица.
Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия
и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период са издадени Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.), Наредба №
8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., приети на основание чл. 187,
ал. 9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки
отработен нощен час или за част от него от 22,00 до 6,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Съгласно чл. 33, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. възнагражденията за труд извън редовното работно време
се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена. В
цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. - действала в периода 19.08.2014 г. - 02.06.2015
г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. /отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в
сила от 11.07.2016 г. / и Наредба № 8121з-779/29.07.2016 г. /в сила от
02.08.2016 г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално
отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден
само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до изменението
на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2
от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, вр. чл. 20 и
чл. 22 от Наредбата за заплатите на служителите в администрацията предвижда
допълнителни възнаграждения за всеки отработен час нощен труд (след 22,00 до
6,00 часа) в размер на 0,25 лв. Идентично е
предписанието на чл. 8 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. - ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 1.07.2007 г.),
съгласно която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., независимо от начина на отчитане на работното
време (подневно или сумирано); системата на заплащане на труда; вида на
работните смени (смесени с дневна и нощна продължителност или само нощна). Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Посочената в чл. 9 от
наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на
противното би довело до поставянето им в неравностойно положение спрямо
държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и
с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).
Както бе посочено,
съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР нормалната продължителност на дневното
работно време, установена при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа.
В ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната
продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното
време през процесния период, поради което приложение следва да намери правилото
на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Както се посочи, нормалната продължителност на дневното работно време,
установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в
МВР, е 8 часа дневно или 40 часа седмично, поради което отношението между
така определената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР продължителност и нормалната
продължителност на нощното работно време от 7 часа, е 1,143. Общото правило на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Специалната
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, а предвижда възможност в нощния труд да
е осем часа, а не седем, както предвижда КТ за работещите по трудово
правоотношение. Изключването на възможността положения от служителите на МВР
през нощта труд да не се приравнява в дневен, както по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, е в
несъответствие с чл. 6, ал. 2 КРБ. Ето защо неоснователни са
възраженията на ответника за неприложимост на установения на чл. 9 НСОРЗ към държавните служители в МВР
поради липса на предвидените в нормата предпоставки.
Освен това, съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж на работниците и служителите, работещи
при сумирано изчисляване на работното време, се определя, като изработените
часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в
дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време. Определеният по този начин
стаж не може да е по - голям от броя на работните дни за периода на сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като
отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.
С оглед изложените съображения за приложимост на
установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент, настоящият съдебен
състав приема, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаване на въпроса дали е
положен извънреден труд от страна на ищеца, съответно
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд.
Следва да се посочи, че в решението на СЕС от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г., е прието, че
член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Отговорено е, че чл. 20 и 31 от Хартата на основните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от
седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Освен това съгласно т. 74 и 76
от решението съображенията от правен и икономически порядък за липсва на
преобразуване на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. В решението е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика
на СЕС разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и
разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на
съответното законодателство и е съразмерна на тази цел.
Възражението за изтекла давност, заявено с отговора на
исковата молба, е частично основателно. Процесните вземания се погасяват с тригодишен
давностен срок по чл. 111,
б. „а“
ЗЗД, която започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането. Вземането за третото
тримесечие на 2016 г. е станало изискуемо на 01.10.2016 г., с оглед сумарното
отчитане на тримесечен период на извънреден труд. Исковата молба е подадена на 31.10.2019
г., при което вземанията за периода преди 31.10.2016 г. се явяват погасени по
давност. От изложеното следва извод,
че задължението
за извънреден труд за м. септември 2016 г. в размер на 215,72 лв. е погасено по
давност.
Съдът приема, че задълженията в размер на 1688,33 лв. за
периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019 г. не са погасени по давност, като с
оглед диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, предявеният иск за сумата от 1560,41
лв. се явява основателен изцяло.
Изводите на въззвния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете - уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има жалбоподателя -
ищец. Претендира разноски в размер на 480 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, фактура от 18.02.2020 г. и документ за банков превод,
поради което е налице основание тези разноски да се присъждат в полза на
ищцовата страна с включен ДДС /така Определение № 109/18.02.2016 г. по ч. т. д.
№ 1983/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение и др./. Възражението
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и доколкото
претендираното възнаграждение е в размер, близък до минималния, изчислен
по разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 (изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020
г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималнтие адвокатски възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 400 лв. Възражението за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, и изчисления съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минимален размер.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 62,42 - държавна такса за
първоинстанционното производство, сумата от 200 лв. за възнаграждение на вещо
лице, както и сумата от 31,21 лв. - държавна такса за въззивното обжалване.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 162412 от 28.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 63154/2019 г. по описа на СРС, 119 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати на М.С.Н.-А. с ЕГН **********,***,
офис 318, по искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1560,41 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.06.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
31.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски за
възнаграждение за адвокат в общ размер на 880 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 62,42 лв. - държавна
такса за първоинстанционното производство, сумата от 200 лв. - възнаграждение
за вещо лице и сумата от 31,21 лв. - държавна такса за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.