Решение по дело №35236/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21015
Дата: 19 декември 2023 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20231110135236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21015
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110135236 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу М. Н. П. и А. Н. Н., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата в размер на по 820,46 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 331, вх. „А“, ет. 3, ап. 6, аб. № 150166, с аб. №
16095, ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на по 131,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 18.04.2022 г., сумата в размер на по 16,62 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на по 3,02
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 18.04.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по гр. д. № 22097/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, но не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. По
така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват, че между страните е налице
облигационно отношение, въз основа на което ответниците да са били потребители на
топлинна енергия. Посочват, че представеният от ищеца договор за извършване на
индивидуално отчитане и разпределение на ТЕ не бил сключен при спазването на чл. 63, ал.
1
1 от Наредбата за топлоснабдяването. Излагат съображения за неоснователност на
претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, като посочват, че същата се дължи
от ищцовото дружество в полза на дружеството, извършващо дялово разпределение. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца н изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на последните е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от представения по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имота № 162 от 03.08.2005 г., том IIрег. № 7165, дело № 312/2005 г.,
по описа на нотариус с рег. № 260 при НК, се установява, че наследодателят на ответниците
– Ефросина Борисова Михайлова е придобила правото на собственост върху процесния
имот. От неоспореното и прието удостоверение за наследници се установява, че последната
е починала на 30.11.2018 г., като нейни единствени наследници по закон са ответниците М.
Н. п – с и А. Н. Н. – нейни дъщери. При това положение следва да се приеме, че съобразно
действащата нормативна уредба ответниците в качеството им на собственици на процесния
имот са били клиенти на топлинна енергия през исковия период, като за част от периода (до
смъртта на наследодателя) същите в качеството на наследници по закон на собственика
освен правата са наследили и задълженията на Ефросина Михайлова, доколкото по делото
не са ангажирани доказателства, налагащи извод в друг смисъл. По делото не са ангажирани
доказателства и не се твърди наследодателят на ответниците да е отчуждил процесния имот
преди исковия период, поради което следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на правоотношение между посочените лица и ищеца по договор за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата
цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на
вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и
2
компетентно изготвено, за исковия период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, за отопление на имот, както и за БГВ. Количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на
имота по проект. По отношение на топлинната енергия, отдадена за отопление на имота,
вещото лице е посочило, че такава не е начислявана, тъй като радиаторите в имота са
демонтирани. За процесния период е начислена служебна топлинна енергия за БГВ с
разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител поради липса на осигурен достъп за
отчет на монтирания в имота водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало обаче, че
метрологичната проверка на общия топломер е била изтекла на 12.07.2020 г., а новият такъв
е монтиран на 14.04.2021 г., като за периода от 13.07.2020 г. до 13.04.2021 г. топлинната
енергия постъпила в АС е измервана с топломер с изтекъл срок на метрологична проверка с
неясна годност, поради което и не може да даде заключение дали начислените за посочения
период суми за топлинна енергия за БГВ в общ размер на 339,18 лева са правилно
начислени. Ето защо, доколкото ищецът не ангажира доказателства, установяващи
претендираната сума за топлинна енергия за отопление на имота за периода от 13.07.2020 г.
до 13.04.2021 г. в размер на 339,18 лева да е правилно начислена, същата следва да бъде
изключена от общата дължима сума. При това положение стойността на потребената за
исковия период в процесния имот топлинна енергия възлиза на сумата в общ размер на
1301,74 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, посочен в
заключението на съдебно-техническата експертиза и констатираните несъответствия
относно начислените и претендирани от ищеца суми за топлинна енергия за БГВ. По делото
не се твърди и не са ангажирани доказателства да са извършвани плащания, поради което
предявените искове се явяват основателни до сумата в общ размер на 1301,74 лева или
задължението на всеки от ответниците за стойност на потребена топлинна енергия за
исковия период съобразно квотата от съсобствеността възлиза на сумата в размер на по
650,87 лева. До този размер претенциите срещу тях се явяват основателни, а до пълните
предявени размери от по 820,46 лева същите са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 е в общ размер на 33,24 лева или всеки от ответниците
е задължен за сумата в размер на по 16,62 лева, поради което и доколкото в посочената по-
горе сума за топлинна енергия съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
не са включени и дължимите суми за дялово разпределение, то исковете за дялово
разпределение се явяват изцяло основателни.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
3
27.04.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 27.04.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва
да тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., тъй като давността за задължението за месец януари 2019 г.
изтича на 26.05.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 27.04.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза погасените по давност вземания за
главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. възлизат на сумата в общ размер на
300,09 лева, а задължението на ответниците за потребена топлинна енергия за непогасения
по давност период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в общ размер на
1001,65 лева или дължимата от всеки от ответниците сума е в размер на по 500,83 лева.
Следователно предявените искове следва да бъдат уважени до тези размери и период, а за
разликата до пълните предявени размери от по 820,46 лева и за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото претенциите за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
касаят периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., то предвид изложеното по-горе се налага
извод, че давността за същите не е изтекла, поради което тези искове следва да бъде
уважени в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК и предвид заключението на съдебно-техническата
експертиза, дължимото обезщетение за забава за процесния период от 15.09.2019 г. до
18.04.2022 г. върху дължимата сума за топлинна енергия в общ размер на 1001,65 лева
4
възлиза на сумата в общ размер на 162,29 лева. Следователно предявеният срещу всеки от
ответниците акцесорен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер
на по 81,15 лева (1/2 от 162,29 лева), а за разликата до пълните предявени размери от по
131,97 лева – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции в размер на по 3,02 лева за периода от 31.05.2019 г. до 18.04.2022 г.
се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 488,88 лева, от
които 38,88 лева за платена държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 301,05 лева или всеки от ответниците дължи разноски в
настоящото производство в размер на по 150,53 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 38,88 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 54,73
лева или дължимите от всеки от ответниците разноски за заповедното производство са в
размер на по 27,37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниксите имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като претендират такива за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Същото определено съразмерно на отхвърлената част
от исковете възлиза на сумата в размер на 153,68 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу М. Н. П., ЕГН
********** и А. Н. Н., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Н. П., с ЕГН ********** и адрес
гр. София, ж.к. „Илинден“ № 131В, вх. А, ет. 3, ап. 7 и А. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес
гр. София, ж.к. „Илинден“ № 138, вх. А, ет. 1, ап. 2, дължат на т, с ЕИК ,, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, всяка от тях сумата в размер на по
500,83 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл.
331, вх. „А“, ет. 3, ап. 6, аб. № 150166, с аб. № 16095, ведно със законната лихва от
27.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 81,15 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., както и сумата в
размер на по 16,62 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 22097/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за стойност на незаплатена топлинна енергия над уважените размери
от по 500,83 лева до пълните предявени размери от по 820,46 лева и за периода от 01.05.2018
г. до 31.12.2018 г., исковете за обезщетение за забава върху вземанията за главница за
стойност на неплатена топлинна енергия за разликата над уважените размери от по 81,15
лева до пълните предявени размери от по 131,97 лева, както и исковете за сумата в размер
на по 3,02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
5
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до
18.04.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Илинден“ № 131В, вх.
А, ет. 3, ап. 7 и А. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Илинден“ № 138, вх. А,
ет. 1, ап. 2, да заплатят на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всяка от тях сумата в размер на по 150,53
лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на по 27,37 лева – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на М. Н. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Илинден“ № 131В,
вх. А, ет. 3, ап. 7 и А. Н. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Илинден“ № 138, вх.
А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 153,68 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6