М О Т И В И
към Решение № 85 от 17.06.2019 година
по АНД № 343/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Бързото производство
(БП) № 197/2019 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 712/2019
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Надя
Митева – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Г.Х.И., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, разведен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан
- реабилитиран, за това, че на 30.04.2019 година в град Свиленград, област
Хасково, управлявал моторно превозно
средство (МПС) – мотопед марка „Suzuki” с рама № CA1AA-117288, което не е
регистрирано по надлежния ред – престъпление
по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 17.06.2019 година, не се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована и не взема
становище.
Обвиняемият Г.Х.И., редовно призован, не се явява. За него се явява адвокат П.К. – служебен
защитник от БП, редовно призована. Пледира пред Съда за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 601 от 21.05.2019
година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, обвиняемият И. е реабилитиран на
основание чл. 88а, ал. 1, вр.чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК,
считано от 15.07.2012 година и са му налагани административни наказания по чл. 78а
от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от служител на РУ – Свиленград – Мл.ПИ Искрен И. и приложена в
кориците на БП, става ясно, че Г.И. не е предизвиквал
конфликти и скандали с живущите в района, в добри отношения е с тях,
регистриран е като извършител на няколко престъпления, по данни на съседи
злоупотребява с алкохол редовно, не се издирва от органите на реда и има криминална
и съдебна регистрации.
В
кориците на БП е
приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от
която е видно, че обвиняемият Г.И. няма
ненавършили пълнолетие деца, не притежава недвижими
имоти, движимо имущество, включително МПС с единична стойност на 1 000 лв.,
ценни книжа, дялове в дружества и парични средство по банкови сметки и не
работи.
На
30.04.2019 година, служители на Зонално
жандармерийско управление – Кърджали и на РУ - Свиленград, изпълняват служебните си задължения като
изграждат на кръстовището на улица „Княз Борис I” и първокласен
път № 8 в град Свиленград, област Хасково, контролно-пропусквателен
пункт (КПП) с цел извършване на проверка на преминаващите МПС-та. Около 17.25 часа, свидетелят Петър
Васков Палов (служител на Зонално
жандармерийско управление – Кърджали) забелязва да се движи по
улица „Княз Борис І” към първокласен път № 8, мотопед марка „Suzuki” като
водачът е без предпазна каска. Свидетелят Петър Палов, който се намира на посоченото по-горе кръстовище
подава сигнал със стоп-палка на водача
на мотопеда да отбие вдясно.
След като водачът спира, свидетелят Антон Василев Влайков (служител на РУ – Свиленград) иска документите му и тези на мотопеда за проверка. Последният не представя такива. Свидетелите установяват, че мотопедът е без регистрационна табела. От извършената проверка се установява, че водач на процесния мотопед е обвиняемия Г.Х.И.. Последният е във видимо нетрезво състояние, поради което свидетелите Влайков и Палов искат съдействие от свидетеля
Драган Драганов. Последният пристигна на място и с помощта на Дрегер ARSM 7410 с инвентарен номер 0098 тества водача на мотопеда, като уредът отчита 0.91 промила на хиляда. Извършена е справка
в РУ - Свиленград,
от която се установява, че
обвиняемият Г.Х.И. не притежава Свидетелство за управление (СУ) на
МПС, а процесният мотопед не е регистриран по надлежния ред. Установена е рама-номерът на мотопеда - CA1AA-117288. След установяване на рама-номера на мотопеда, е
извършена справка в регистрите на МВР, която установява, че с този номер-рама
няма регистрирано МПС. За констатираните нарушения на обвиняемия са съставени Актове за установяване на административно
нарушение (АУАН), между които и АУАН серия Д № 06673363/30.04.2019 година
за извършено нарушение по чл.140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) за управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Посоченият Акт И. подписва
без възражения и получава екземпляр от същия.
Видно от Справка с № УРИ
272р-9275/03.05.2019 година става ясно, че в автоматизираната
система на МВР няма данни за регистрация на МПС с държавен контролен номер на
рама CA1AA-117288, какъвто е този
на управлявания от обвиняемия И., мотопед марка „Suzuki”.
От приложената по делото Справка за нарушител е видно, че обвиняемият е неправоспособен водач на МПС, като е
притежавал СУ на МПС № *********, което е с изтекъл срок за
валидност и не са му били
налагани административни наказания за извършени от него нарушения по ЗДвП.
Обвиняемият Г.И. се признава за виновен на фазата на БП, в престъплението,
за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за
извършеното. Възползва се от правото си по чл. 115, ал. 4 от НПК като
отказва да даде обяснения по случая.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладна записка; АУАН; Протокол за оглед на
веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Справки; Характеристична справка; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното производство и
т.н. Така също, още и свидетелските показания от БП, материализирани в
съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – Петър
Васков Палов, Антон Василев Влайков и Драган Николаев Драганов. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда
в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с
другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК и на
посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или
доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените
процесуално-следствени действия – оглед, ведно с Фотоалбум, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения
процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно
удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговия
механизъм на извършване, както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си обвиняемият Г.Х.И. е осъществил състава на престъплението
по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1
от НК.
Обвиняемият Г.Х.И. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Генерал Скобелев” № 53, област
Хасково.
Разведен е. С основно образование е. Не е осъждан –
реабилитиран, считано от 15.07.2012 година и има наложени две административни
наказания „Глоба” на основание чл. 78а от НК.
Непосредствен обект за
престъплението по чл. 345 от НК
са обществените отношения във връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният номер е основният
индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който представлява
контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата регистрация,
с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е службата - звената
„Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица или по адреса на
регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях е регистрационен режим,
с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното законодателство (ЗДвП и
Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със законодателството на Европейския
съюз (ЕС) като общите характеристики на регистрационните номера за страните - членки на ЕС, са установени с Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета на ЕС от 3 ноември 1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните
свидетели Петър Васков Палов, Антон
Василев Влайков и Драган Николаев Драганов, както и от писмените доказателствени източници -
всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че обвиняемият Г.Х.И. е извършил
фактически действия по управление на мотопеда, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в депозираните
от него обяснения, дадени на БП, в които заявява, че се признава за виновен. Надлежният
ред за регистрация на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов
нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена
от Министъра на МВР. Съгласно § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП „Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има
двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост
не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред, е неправомерно.
Няма спор, според правната уредба и вътрешното законодателство на страната ни,
установен е регистрационен режим за всички ППС и тяхното движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, е допустимо
единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия Г.Х.И., с оглед
изяснената му съпричастност към ползването на мотопеда.
Иначе казано при приетите за
установени факти по делото, Съдът намери, че от правна страна, обвиняемият Г.Х.И. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй като на 30.04.2019
година в град Свиленград, област Хасково, управлявал МПС – мотопед марка „Suzuki” с рама № CA1AA-117288, което не е регистрирано
по надлежния ред, предвиден в
Наредба № I-45 от 24.03.2000
година. Този ред изисква поставянето отзад на регистрационна табела. В случая регистрация няма
извършена.
Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно
лице (собственикът на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия Г.Х.И.
виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на
вменяемост. Същият е съзнавал ясно,
че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като такава няма
извършена, както и е бил наясно с установения ред и правилата за регистрация на
ПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи без регистрационна табела и че
такава се издава от оправомощените органи след преминаването през съответни
процедури по регистрацията. Въпреки това, при ясно формирани в съзнанието си
тези представи, той напълно съзнателно управлявал мотопеда без регистрация. От
тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който обвиняемият И.
е съзнавал противоправността на деянието си, както и общественоопасния му
характер, следователно е имал представа и за общественоопасните му последици,
предвиждал е неизбежността от настъпването им, като от волева страна се е
съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на съзнание у дееца, че
общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са неизбежен резултат
от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който смисъл е и константната
практика на ВКС.
По отношение на наложените две административни наказания „Глоба” в размер на по 350 лв. и две наказания „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок съответно от 10 месеца и 6 месеца:
Реабилитация по право по чл. 86 от НК и абсолютна/пълна
- по чл. 88а от НК,
несъмнено се отличават. Разпоредбата на чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК свързва заличаването на последиците от осъждане с
наложено наказание „Глоба” с изтичане на едногодишен срок от изпълнение на това
наказание, а чл. 88а, ал. 1 с препратка към чл. 82, ал. 1
от НК за срока, изисква изтърпяване на наказанието. Двете понятия
касаят една и съща дейност, но от гледна точка на различни субекти, свързани с
нея. Понятието изпълняемост на наказанието се свързва с възможността то да бъде
изпълнено по отношение на осъдения, то е във връзка с органите, оправомощени за
изпълнението, които следва да предприемат и реализират под съответната форма и
ред определени действия. Докато понятието изтърпяване на наказанието е от
гледна точка на субекта, който следва да понесе съответните лишения и ограничения,
в които се изразяват тази наказателна санкция; изпълнението на наказанието е
пряко обусловено от вида му. Практически, изпълнението (изтърпяването) на
наказанието „Глоба” е чрез изплащане на съответната сума. Съгласно чл. 178, ал.
1 от ДОПК „публичните задължения се изпълняват доброволно чрез
плащане в брой или безкасово ...”. При принудителното изпълнение се прилагат
различни изпълнителни способи, чрез които се стига по принудителен път също до
плащане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност по чл.
78а от НК приложение намира срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, респ. този по чл. 88а, ал. 1,
вр.чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и
тези лица могат да бъдат освободени от наказателна отговорност повторно ако е
изтекла една година,
респ. две години за
наложената Глоба. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) №
2/28.02.2018 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2017 година на
ОСНК, неизпълнимото поради изтекла давност наказание „Глоба” се приравнява на
изтърпяно такова, като необходима предпоставка за повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане
на давността за изпълнение на Глобата и едногодишния срок, респ. двугодишния срок. И доколкото Глобата, налагана на
основание чл. 78а от НК представлява административно наказание, давностните
срокове, с изтичане на които се погасява възможността за принудителното й
изпълнение, са уредените в ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а” от ЗАНН
административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две години когато се
касае за наказание „Глоба”. Съгласно ал. 2 на същия член давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение
на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН независимо от спирането
или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява ако е
изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока по ал. 1. В случая видно от
приложената по делото Справка за съдимост с Решение, постановено от Районен съд
- Свиленград по АНД № 246/1990 година, влязло в сила на 09.10.1990 година по реда на чл. 78а от НК на И. е било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 350 лв. за престъпление по чл. 343а, б. „а”, предложение второ от НК за деяние, извършено на 10.01.1990 година и с Решение, постановено от Районен съд -
Свиленград по АНД № 103/1999 година, влязло в сила на 25.05.1999 година по реда на чл. 78а от НК на И. е било наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 350 лв. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК за
деяние, извършено на 26.10.1998 година. Видно от наличната по делото Справка от ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково, приложена в кориците на БП, изискана с
оглед установяване на обстоятелството дали посочените Глоби са платени, е посочено, че няма данни посочените Глоба да са регистрирани за
принудително събиране в ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково. Видно от Справки от
Районен съд – Свиленград става ясно, че за Глобата по АНД № 103/1999 година
няма данни дали е издаден Изпълнителен лист (ИЛ) и дали има образувано
изпълнително дело; а по отношение на АНД № 246/1990 година – има издаден ИЛ и
има образувано изпълнително дело по описа на ДСИ при Районен съд – Свиленград,
което е отбелязано в Деловодната книга като „свършено” на 26.03.1991 година и
архивирано и унищожено пред 1996 година. При тези данни и съобразно указанията, дадени с
цитираното по-горе ТР според настоящия Съд административното наказание
„Глоба” по АНД №
246/1990 година и административното наказание „Глоба” по АНД № 103/1999 година,
са били изпълнени съответно на 27.03.1994 година година (, когато е изтекла тригодишната давност за изпълнение на наказанието) и на 26.05.2001 година (, считано от влизане в сила на Решението и следа като е изтекла двугодишната давност за изпълнение на
наказанието), т.е. от посочените моменти (27.03.1994 година и 26.05.2001 година) Държавата е загубила правото си на
принудително изпълнение и длъжникът може да плати само доброволно, и съответно
от тези дати
започва да тече и едногодишния, респ. двегодишния срок.
Сроковете изтичат съответно на 27.03.1995 година и на 26.05.2003 година, от която последна във връмево отношение дата и И. се
счита „реабилитиран” по отношение на посочените административни
наказания. В този смисъл неплатилият длъжник, по отношение
на когото Държавата е загубила право на принудително изпълнение, има статут на
платилия.
По отношение на наказанията
„Лишаване от право да управлява МПС” – видно от Справката на Районен съд –
Свиленград няма данни по отношение на тези наказания, т.е. реабилитацията
настъпва съответно на 10.10.1992 година и на 26.05.2001 година, тъй като по отношение изпълнението на тези наказания
не са били предприети никакви мерки от страна на държавните органи за
изпълнението им и съответно от тези дати
започва да тече и едногодишния, респ. двугодишния
срок за реабилитация. Срокът
изтича на 10.10.1993 година и на 26.05.2003 година.
Т.е. от дата 26.05.2003 година И. се счита „реабилитиран” по отношение на
посочените административни наказания.
С оглед изложеното в настоящия случай
са налице материалноправните предпоставки,
даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване
на обвиняемия Г.Х.И. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от И. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване
от свобода” до 1 година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият И. не е осъждан за престъпление
от общ характер – реабилитиран е; не е осъждан за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на
процесното престъпно деяние – реабилитиран е; той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК – реабилитиран е, като именно
към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи
императивно неговото приложение и в резултат
на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в
ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Г.Х.И. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание - Глоба.
При
индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на Г.Х.И., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение
на фазата на БП, изразеното съжаление, декларираното
желание да спазва правомерно поведение за в бъдеще и сравнително добрите му характеристични
данни. В тази връзка не може да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на обвиняемия, доколкото възрастта от
53 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи,
няма доходи и не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца, с имотното му положение
- не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното му такова – разведен е.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият И. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето – обвиняемия (няма доходи). В този смисъл, Глобата
в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с имотното
и семейното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от него.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на обвиняемия като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него И.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени
разноски, като при признаването на И. за
виновен по предявеното обвинение, Съдът на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да
заплати единствено дължимата
държавна такса в
размер 5 лв, в случай на служебно издаване на ИЛ,
вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)