Решение по дело №485/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от М. К. Ю., срещу Решение № 222/17.04.2024 г. по АНД № 538/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 38-0007243/29.01.2024 г., издадено от Началник отдел “Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“-Русе, с което на М. К. Ю. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на две хиляди лева.

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Иска се да се отмени оспореното решение № 222/17.04.2024 г. по АНД № 538/2024 г. и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП № 38-0007243/29.01.2024 г.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представено е писмено становище /наименувано като Касационна жалба/ с вх. № 3709/31.07.2024 г. от адв. Р. Ж. АК-Стара Загора. В становището уведомява съда, че не може да се яви и желае да се даде ход на делото, развива доводи за основателност на подадената касационна жалба и се иска да се отмени оспореното решение на въззивния съд и да се отмени наказателното постановление. Обосновава се в какво се изразява допуснатото от РРС процесуално нарушение. Моли да му се даде достатъчен срок за представяне на писмено становище.

Ответната страна в производството – началник отдел „Контрол“ в РД „АА“-Русе, не се явява, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна, първата съдебна инстанция е установила следното:

На 05.12.2023г. около 21:30 часа в гр.Русе на ГКПП Дунав мост, изход от Република България лек автомобил - Тойота Корола, модел Версо от категория М1 брой места 6+1, с рег.№ [рег. номер], управляван от М. К. Ю., бил спрян за извършване на проверка за нерегламентиран превоз на пътници от служители на Гранична полиция гр.Русе. При проведена беседа с лицата намиращи се в автомобила, три от тях заявили, че заплащат сума на шофьора за извършване на транспорт до Холандия, за което тези лица – М. М. Г., И. Е. И. и В. В. П., дали сведения. Водачът не представил заверено копие на лиценз на Общността за обществен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за обществен превоз на пътници на територията на Р. България. Прието било от контролните органи на РД „АА" гр. Русе, че водачът не притежава посочените по-горе документи, поради което на същия за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП е съставен АУАН, подписан от жалбоподателя, за това, че на посочената по-горе дата извършва международен обществен превоз на трима пътници, с маршрут на движение Р. България - Р. Холандия, срещу заплащане, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници. Въз основа на АУАН-а при идентична фактическа обстановка е издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление, с което на водача на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание "глоба" в предвидения в санкционната норма размер -2000 лв.

От саморъчно написаните и подписани сведения, дадени от И.И. и М.Г. в хода на административно-наказателното производство, се установява, че са заплатили на жалбоподателя сумата в размер на около 60 евро за всеки един от тях, а В.П. е обяснил, че следвало да заплати на жалбоподателя сумата в размер на около 50 евро, когато стигнат в Холандия.

При така установената фактическа обстановка РРС е приел, че водачът е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му, констатирал е, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда изводи са правилни и се възприемат от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от Закона за автомобилните превози и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение, с глоба в размер на 2000 лева. С административнонаказателната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП законодателят е въвел гаранция за спазване на изискването на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, съгласно който обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага (§ 1, т. 2 от ДР на ЗАвП). Определение на понятието "икономическа облага" се съдържа в § 56 от ДР на ЗАвП, съгласно която икономическа облага е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. Следователно, релевантен за отговорността по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е фактът превозът да е осъществен срещу заплащане или да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз с процесния автомобил.

От анализа на цитираните по-горе правни норми и събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за безспорно установено, че на 05.12.2023 г. жалбоподателят, е извършил обществен превоз на пътници (3 броя) с маршрут на движение Р. България - Р. Холандия срещу заплащане, без да притежава изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвП възможност за извършване на обществен превоз на пътници. Това се установява по еднопосочен и безпротиворечив начин от свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното следствие пред РС свидетел:М. М. Н. /актосъставител/, и писмените обяснения на М.Г., И.И. и В.П., дадени при извършената на място проверка, в които същите са посочили, че заплащат сума на шофьора за извършване на транспорта.

Установеното в акта и НП напълно кореспондира с писмените обяснения на М.Г., И.И. и В.П. и показанията на разпитания по делото свидетел. Следва да се отбележи, че релевантните факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора са установени чрез допустими и относими доказателствени средства, в т. ч. чрез сведения, дадени пред друг държавен орган.

Предвид гореизложеното, в съответствие и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, административнонаказващият орган, е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗАвП, което законосъобразно е санкционирано с предвиденото в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП наказание.

В хода на развилото се пред първоинстанционния съд съдебно производство са събрани всички допустими, относими и необходими доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства, като районният съд правилно ги е преценил и въз основа на тях е достигнал до правилни и обосновани правни изводи относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Предвид горното доводите за процесуални нарушения, извършени от съда с оглед ограничаване на събирането на доказателства, е изцяло неоснователен.

Съответна за закона е и преценката на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН спрямо конкретното деяние и определянето му като маловажен случай на административно нарушение. В конкретния случай, извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от съответния вид, нито пък са налице факти и обстоятелства, които да изключват или да освобождават дееца от отговорност. Именно обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози обуславя и факта, че последното се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания.

Предвид изложеното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Мотивиран от гореизложеното, както и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Русе,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/17.04.2024 г., постановено по АНД № 538/2024 г. по описа на РС – Русе.

Решението е окончателно.