№ 886
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503136 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2473 от 08.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г.
от Софийски градски съд е осъдил ответника – „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, като правопремник на ЗАД „ВИКТОРИЯ“АД, да заплати
на Д. К. СТ., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.07.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в
канцеларията на съда - 13.02.2018 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 700 лева;
- сумата от 555.44 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за лечение и транспорт/, ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда
- 13.02.2018 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 2 113.07 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение № 2473 от 08.04.2020
г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г. е осъдил ответника – „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, като правопремник на ЗАД
„ВИКТОРИЯ“АД да заплати на Д. К. СТ., ЕГН **********, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 4 874.17 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода
от 13.02.2015 г. до 12.02.2018 г., като е отхвърлил иска, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 18 531.31 лева;
- сумата от 169.10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, за периода
от 13.02.2015 г. до 12.02.2018 г., като е отхвърлил иска, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 645.10 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение № 2473 от 08.04.2020
г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г. е осъдил ответника – „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, като правопремник на ЗАД
„ВИКТОРИЯ“АД да заплати:
- на Д. К. СТ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 105.37 лв.;
- адвокатско възнаграждение на адв. Ж.Ж. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 787 лв.;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 863.92 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение № 2473 от 08.04.2020
г., постановено по гр.д. № 2005/2018 г. е осъдил ищеца Д. К. СТ., ЕГН
********** да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
като правопремник на ЗАД „ВИКТОРИЯ“АД, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 338.84 лв.;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. К. СТ.,
ЕГН ********** в частта, в която всеки един от предявените от него главни и
акцесорни искове са отхвърлени, за разликата над уважения до пълния
предявен размер и в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност, поради
2
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закони на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е занижено по размер и несъответства на действително
претърпените от него неимуществени вреди.
Оспорва приетото процентно съотношение на съпричиняване.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да уважи предявените искове в пълния предявен размер.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* в осъдителната част с доводи
за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че по заведената щета е изплатил на ищеца
дължимите се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, поради
което моли да се отмени решението в осъдителната част и в частта за
разноските и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят деловодните разноски, направени в двете съдебни
инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – Д. К. СТ., ЕГН ********** е предявил против „Дженерали
3
Застраховане“ АД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
22.07.2013 г. около 05:45 часа, в гр. Петрич, на ул. „Солунска” е настъпило
ПТП, при което като пешеходец е бил ударен от специален автомобил „Фиат
Дукато - Кемпер” с рег. № ** **** **, управляван от А. С. К..
Ищецът твърди още, че:
- виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобила, който при
управлението е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в
чл. 3, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 116 от ЗДвП;
- вследствие на ПТП е получил травматични увреди /открито счупване
на десен крак; счупване на носа; порезна рана вдясно, в близост до окото и
множество кръвонасядания/, за лечението на което е бил транспортиран и
приет в МБАЛСМ „Н. Пирогов“ – София;
- последователно са извършени множество оперативни интервенции за
лечение на травматичните увреждания;
- автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобистите в ЗАД „ВИКТОРИЯ“, на основание полица №
15113000398560, със срок от 27.01.2013 г. до 26.01.2014 г.;
- във връзка с ПТП е било образувано ДП № 458/2013 г. по описа на
РПУ Петрич, като А. С. К. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК.
- с влязло в сила определение от 21.09.2017 г., постановено по н.о.х.д.
№ 241/2017 г. от Районен съд Петрич е прекратено наказателното
производство;
- с Експертно решение № 2171 от 27.08.2014 г. му е призната 50 % ТНР
за срок от две години, а с Експертно решение № 2481 от 19.08.2016 г. е
призната 20 % трайно намалена работоспособност;
- за лечението /заплатени лекарства, потребителска такса, медицински
изделия и билети за транспорт/ е разходвал сумата от 3850.89 лв.;
- на 24.10.2013 г. подал молба до ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД с вх. №
010В014617 за обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени
вреди, по която е заведена щета;
4
- на 05.05.2017 г. подал уведомление с вх. № 310В037299 до
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, като правоприемник
на ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД, ЕИК *********, с която представил всички
доказателства във връзка с реализираното ПТП и претърпените вреди;
- на 20.10.2017 г. застрахователят му заплатил обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 38 000 лева и обезщетение за
имуществените вреди, в размер на сумата от 1 755.11 лева;
- счита изплатените по размер обезщетения за недостъчни да репарират
претърпените вреди, поради което с предявените искове поискал ответникът
да заплати:
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 22.07.2013 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба в канцеларията на съда - 13.02.2018 г., в размер на сумата от
60 700 лева;
- обезщетение за претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и
транспорт/, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда - 13.02.2018 г., в размер на сумата от 2 113.07
лева;
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 13.02.2015 г. до
12.02.2018 г., в размер на сумата от 18 531.31 лева;
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, за периода от 13.02.2015 г. до
12.02.2018 г., в размер на сумата от 645.10 лева;
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 130/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че по заведената
щета е заплатил на ищеца дължимите се обезщетения за претърпените
неимуществени и имуществени вреди.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че ищецът като
пешеходец е пресичал пътното платно на място, което не е било обозначено с
пешеходна пътека и е навлязъл на пътното платно без да съобрази
разстоянието до приближаващото го МПС и неговата скорост, с което
5
поведение в голяма степен е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат.
Поискал този процент на съпричиняване да се приложи и за
имуществените вреди, като строго се прецени кои разходи са пряко и
непосредствено за лечение на травматичните увреждания.
Оспорил частичната основателност на акцесорните искове за
присъждане на законната лихва с изтекла давност.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства установява че, на 22.07.2013 г., в
интервала 05:45 - 06:00 часа, в гр. Петрич, на ул. „Солунска” е настъпило
ПТП, при което специален автомобил „Фиат Дукато - Кемпер” с рег. № **
**** **, управляван от А. С. К. ударил ищеца, който като пешеходец
внезапно навлязъл на пътното платно.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза – л. 396.
Водачът на автомобила се е движел със скорост около 65 км/ч., т.е. с по-
висока от разрешената за населено място от 50 км/ч.
Ударът е бил непредотвратим и при движение на автомобил с
6
разрешената скорост от 50 км/ч.
Ищецът като пешеходец внезапно е навлязъл на пътното платно при
ограничената за водача на автомобил видимост, поради което ударът е бил
предотвратим само ако автомобилът се е движел със скорост не по-висока от
15 км/ч., която е далеч по - ниска от максимално разрешената.
Посоченото обстоятелство обосновава извода на настоящия съдебен
състав, че ищецът, като пешеходец не е съобразил поведението си с
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДвП и с това си поведение пряко
и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредоносния за него
резултат в съотношение: 60 % за водача на автомобила и 40 % за ищеца.
От заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 197/ се установява, че в пряка причинна връзка с
ПТП са получените от ищеца открито счупване на дясната подбедрица;
счупване на носните кости; разкъсно - контузна рана на носа; разкъсно -
контузна рана под лявата очница.
Уврежданията са получени при блъскане - открито счупване на костите
на дясната подбедрица и последващо прегазване през десния крак.
Първоначално е предприето консервативно лечение и налагане на
външна фиксация, след което е проведено специализирано оперативно
лечение е поставяне на метална остеосинтеза. След установяването на
правилен оздравителен процес се наложило оперативното отстраняване на
остеосинтезните материали.
Проведеното е трикратно болнично и оперативно лечение.
Вещото лице на 27.03.2019 г. е извършило преглед на ищеца, на който
последния съобщил за затруднено носово дишане през дясната ноздра.
Вещото лице констатирало наличие на леко хлътнал линеен белег, напречно
разположен на надлъжната ос на носа, с дължина 15 мм. и широк 2-3 мм. на
дясно от срединната линия на гърба на носа.
По вътрешната повърхност през средата на дясната подбедрица и зад
вътрешния глезен, и напред по вътрешния ръб на ходилото е установен белег
от хирургичните шевове.
Счупването на носната пирамида е довело до посттравматично
изкривяване на носната преграда, което налага оперативна намеса за
корекция.
7
Прогнозата за развитието на травматичните увреждания при ищеца е
благоприятна, поради съвременните и успешно проведени лечебни действия.
За лечението е разходвана посочената от ищеца парична сума,
удостоверена с документи.
Автомобилът, който е участвал в ПТП е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобистите в ЗАД „ВИКТОРИЯ“, на
основание полица № 15113000398560, със срок от 27.01.2013 г. до 26.01.2014
г.
Образувано е било ДП № 458/2013 г. по описа на РПУ Петрич и А. С. К.
е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б”, пр. 2 от НК, но впоследствие с влязло в сила определение от
21.09.2017 г., постановено по н.о.х.д. № 241/2017 г. от Районен съд Петрич е
прекратено наказателното производство.
С Експертно решение № 2171 от 27.08.2014 г. на ищеца е призната 50 %
ТНР за срок от две години, а с Експертно решение № 2481 от 19.08.2016 г. е
призната 20 % трайно намалена работоспособност.
Ищецът на 05.05.2017 г. е подал уведомление с вх. № 310В037299 до
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, като правоприемник
на ЗАД „ВИКТОРИЯ” АД, ЕИК ********* и представил всички
доказателства във връзка ПТП и претърпените вреди.
На 20.10.2017 г. застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 38 000 лева и обезщетение за
имуществените вреди, в размер на сумата от 1 755.11 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
ищеца и ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на предявените искове, а в случай на тяхната основателност
8
до размера на обезщетенията за претърпените неимуществени и имуществени
вреди и за процентното съотношение на съпричиняване на вредите.
Застрахования водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с начална дата преди 01.01.2016 г., поради което намират приложение
разпоредбите на отменения КЗ.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и
имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая автомобилът, управляван от А. С. К. е имал застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на
която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Наказателният съд е прекратил наказателното производство, тъй като
пострадалият, т.е. ищецът е заявил несъгласие да се осъществи наказателната
отговорност по отношение на А. С. К..
Независимо от това обстоятелство, приложеният констативен протокол
за ПТП и заключението на автотехническата експертиза обосновават извод,
че водачът на автомобила при управлението му е допуснал нарушение на
правилата за движение установени в чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и ал. 2,
както и на чл. 116 от ЗДвП, вследствие на което е настъпило ПТП и
9
установените по делото увреждания на ищеца.
Доколкото не е оборена установената в закона презумция за виновност,
поведението на водача осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Приложените по делото доказателства обосновават извод, че ищецът с поведението
си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в прието от
въззивния съд съотношение на съпричиняване.
Предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ са
доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът възлиза на
сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; броя и
вида на получените травматични увреждания; продължителността на общия
лечебен и възстановител период; периодът от време, в който болките и
страданията са били интензивни; благоприятната прогноза за лечение;
предстояща операция за корекция на носната кухина; останали трайни белези;
обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП – 22.07.2013 г.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване, както и да се приспадне
заплатеното вече на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
сумата от 38 000 лева, поради което прекият иск е основателен до размер на
сумата от 16 000 /шестнадесет хиляди/ лева и подлежи на отхвърляне до
10
пълния предявен размер от 60 700 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди:
Ищецът за лечението си е разходвал сумата от 3 850.89 лева, която
следва да се намали с приетото процентно съотношение на съпричиняване и
да се приспадне заплатеното по щета обезщетение, в размер на сумата от
1755.11 лева, поради което прекият иск е основателен, до размер на сумата от
555.44 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 2113.07
лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди
и имуществени вреди, заявени със самостоятелни искове, за периода от
13.02.2015 г. до 12.02.2018 г.:
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, в размер на сумата от 16 000 лева и
за периода от 13.02.2015 г. до 12.02.2018 г. възлиза на сумата от 4 874.17 лева,
до който размер искът е основателен и подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 18 531.31 лева.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, в размер на сумата от 555.44 лева и за
периода от 13.02.2015 г. до 12.02.2018 г. възлиза на сумата от 169.10 лева, до
който размер искът е основателен и подлежи на отхвърляне до пълния
предявен размер от 645.10 лева.
Следва да се присъди законната лихва върху обезщетенията за
11
неимуществени и имуществени вреди, считан от деня на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда - 13.02.2018 г.
С оглед на изложеното неоснователни са двете жалби, подадени от
ищеца и от ответника, а доколкото предмет на въззивното производство е
проверката за правилност на първоинстанционното решение в цялост ще
следва последното да потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото и непромененото съотношение на
уважена/отхвърлена част на предявените искове всяка една от страните
следва да понесе направените във въззивното производство деловодни
разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2473 от 08.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2005/2018 г. от Софийски градски съд.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12