№ 874
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500566 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на М. С. И. срещу решение №
260055 от 09.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 186 по описа за 2020 г. на Районен съд
– Провадия, с което на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права по
отношение на децата Д.С. Д. с ЕГН ........... и Й.С. Д. с ЕГН ........... се предоставя на баща им С. Д.
К., при когото е определено и местоживеенето им; определен е режим на лични отношения на
майката М. С. И., с децата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от събота в 10.00
ч. до неделя 17.00 ч. с преспиване, през коледно-новогодишните празници на всяка четна година,
през Великденските празници на всяка нечетна година, един месец през лятото, когато бащата не е
в годишен отпуск; М. С. И. е осъдена да заплаща в полза на всяко едно от децата месечна
издръжка в размер на по 160 лева, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи
считано от 20.02.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва при забавено
плащане, на основание чл.127 вр. Чл.143 СК, издръжка за минал период от 01.08.2019г. –
19.02.2020г. включително, в размер на по 1064,83 лева, за всяко едно от децата, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, като са отхвърлени предявените от М. С. И.
срещу С. Д. К. искове с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 от СК и чл.143 СК за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо детето Й.С. Д. на майка й М. С. И., за определяне на
местоживеенето на детето при майката; за определяне на режим на личен контакт между бащата и
детето и осъждане на С. Д. К. да заплаща в полза на детето Й.С. Д. чрез нейната майка и законен
представител М. С. И. месечна издръжка в размер на 160 лева считано от датата на постановяване
на решението.
В съдебно заседание на 13.04.2021г. въззивницата е заявила, че поддържа въззивната жалба
и оспорва решението само в частите, с които упражняването на родителските права по отношение
на детето Й. е предоставено на бащата и въззивницата е осъдена да заплаща издръжка за детето Й..
Излага, че решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Въззивницата счита, че съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Изводите на съда не се
потвърждават от установените по делото факти и събраните доказателства. Сочи, че по отношение
1
на детето Й. е упражняван психически тормоз от страна на бащата и се създава отчуждение към
майката. Излага също, че бащата не упражнява нужните грижи и контрол по отношение на детето.
По отношение на издръжката се излага, че при определянето й не са взети предвид
възможностите на въззивницата за изплащане на издръжката, както и установените по делото
обстоятелства, че същата е платила за операция на бащата на С.К. и изплаща вноски по теглен
кредит, парите от който са вложени за благоустрояване на къщата, собственост на С. Колев.
По изложените съображения моли да се отмени решението, като се постанови ново, с което
упражняването на родителските права по отношение на детето Й. се предостави на майката, като се
определи режим на лични отношения при който бащата да има право да вижда и взема детето,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с
преспиване. Счита, че дължимата от бащата издръжка за детето Й. следва да се определи в размер
на 160лв. месечно
Въззиваемият С. Д. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за
потвърждаване на решението, постановено от РС.
Представител на ДСП Провадия – соц. Работник И.И. е изразил становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че постановеното от ПРС решение е съобразено с
интересите на детето, тъй като от разговорите проведени и с двете деца на страните се установява,
че те са отчуждени от майката и не желаят да се срещат и общуват с нея. Посочва също, че
родителите следва да бъдат насочени към социална услуга в ЦОП за преодоляване на
родителското отчуждаване.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Д. К. срещу М. С. И., иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК. Претендира се родителските права по отношение на децата
Д. р. на 06.02.2003г. и Й., р. 19.01.2009г. да бъдат предоставени за упражняване на бащата, при
когото да бъде определено и местоживеенето на децата, като бъде определен предложен в исковата
молба режим на лични контакти между майката и децата, както и майката да бъде осъдена да
заплаща издръжка в полза на всяко от децата в размер на 160 лева месечно, считано от 22.02.2020г.
до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяване на задължението за заплащане на
издръжка, както и заплащане на издръжки за всяко от децата за минало време за периода от
01.08.2019г.-31.07.2019г.
Ищецът излага, че от съвместното си съжителство с ответницата имат родени две деца – Д.
р. на 06.02.2003г. и Й., р. 19.01.2009г. След раздялата на страните през м.април 2019г., когато
ответницата напуснала общия дом, грижи за децата полагал ищецът. Ответницата не се интересува
от децата, не им заплаща издръжка и получава детските надбавки, които харчи за свои нужди.
В срока по чл. 131 ГПК М. С. И. К. е оспорила предявените искове като неоснователни.
Предявява насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските
права по отношение на детето Й. за упражняване на майката, определяне на местоживеене на
детето при майката, като бащата бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на
160лв., както и да се определи режим на лични контакти на детето Й. с бащата. Излага, че страните
са разделени от м. август 2019г. Като причината за раздялата и напускането на общия дом от
страна на М.И. е упражняваното спрямо нея психическо и физическо насилие от страна на С.К..
Твърди, че получава надбавки за едно дете и не е оставяла децата без средства и подаръци.
Опитите да се вижда и контактува с децата, били осуетявани от страна на бащата, който
настройвал децата срещу майка им.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са претенциите по чл.127, ал.2 СК
относно упражняване родителските права, местоживеене и издръжка по отношение на детето Й. и
определяне на режим на личен контакт на детето, с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, доколкото в тези части въззивницата е оспорила
първоинстанционното решение.
2
В останалите части решението на РС Провадия не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от от удостоверение за раждане № 78650, издадено въз основа на акт за раждане №
I-159 /22.01.2009г. страните са родители на детето Й.С. Д., с ЕГН ..........., родена на 19.01.2009г.
Не е спорно, а и от приетите по делото доказателства се установява, че страните са разделени от
месец август 2019г., като детето живее при бащата, който полага и непосредствените грижи за
него.
От представените по делото трудови договори, справки от се установява, че М.И. е с
регистриран настоящ адрес в гр.Девня, ул.“Драва“ №14 и работи от 12.08.2016г. по трудово
провоотношение с „Уан Уърлд Клоутс Трейд България“ ООД с брутно трудово възнаграждение в
размер на 770лв., като за периода м.09.2019г. –м.08.2020г. е получила трудово възнаграждение в
размер на 10575,75лв.
В първоинстанционното производство са представени доказателства, от които се
установява, че М.И. е кредитополучател по договор за кредит от 08.01.2018г., с краен падеж –
14.12.2027г., като месечните вноски по кредита са в размер на 250лв.
В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален
работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Провадия, след посещение в дома, в който
живее детето Й. в с. Неофит Рилски, разговор с детето, бащата С.К. и по-голямата сестра на Й. – Д.
Д. и телефонен разговор с М.И. – майката на детето е посочено, че към момента на извършване на
проучването преки и непосредствени грижи за детето полага бащата. Майката от около година
живее и работи в гр.Девня. Детето е добре обгрижено и основните му потребности от храна,
облекло, подслон и хигиена. С.К. и двете деца Й. и Д. живеят н едноетажна къща в добро
техническо съС.ие, електроснабдена и водоснабдена, в три стаи и коридор с външна баня и
тоалетна. Й. ползва общо със сестра си отделна стая, обзаведена с две легла, гардероб, маса и
телевизор с добри хигиенно-битови условия. В дома на бащата живее и дядото и лелята на детето
по бащина линия. Бащата С.К. е строителен работник, работи по трудово правоотношение и
получава месечно възнаграждение в размер около 1100лв. През учебната 2020/2021г. Й. посещава
СУ“Христо Ботев“ с.Ветрино и е ученичка в 5-ти клас. От м. март 2020г. детето се е обучавало
дистанционно в дома. Детето от около година не е контактувало с майка си, като пред социалния
работник е заявило, че тя го е изоставила, поради което и не желае да общува с нея. В доклада,
социалните работници са констатирали, че комуникацията между родителите е нарушена и бащата
С.К. не желае да си сътрудничи с майката за отглеждането и възпитанието на децата.
Към момента на извършване на проучването – м.септември 2020г. детето е в добро общо
здравословно съС.ие.
От социалния доклад, изготвен от ДСП Девня се установява, че М.И. живее в жилище под
наем, находящо се в гр.Девня, ул.“Райко Даскалов, бл.70, вх.Б, състоящо се от хол, спалня, кухня и
санитарно помещение, като М.И. не ползва спалнята. В апартамента са налице добри условия за
отглеждането на детето.
Двамата родители могат да разчитат на подкрепяща среда за отглеждане на детето, в лицето
на роднини и близки приятели.
Детето не проявява желание и много рядко се среща с майка си. Пред социални работник
М.И. е споделила, че не е виждала и не е говорила с двете си деца от няколко месеца, като според
нея бащата забранява на децата да контактуват с нея.
Детето има изграден приятелски кръг от деца от учебното заведение и от района, в който
живее.
В заключение в доклада е посочено, че Й. има изградена емоционална връзка с баща си и
близки и роднини по бащина линия.
3
И двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето.
От показанията на изслушаните по делото свидетели, Г.Г. Ц. И., Т. И./сестра на
въззивницата/ и Николинка С.ова Д./дъщеря на страните/, разпитани пред първоинстанционния
съд, се установява, че докато родителите са живеели заедно и двамата полагали грижи за децата си
и общото домакинство. След като М. напуснала общия дом, децата на страните останали да живеят
при баща си, който полагал и основните грижи за тях. Страните са разделени от м. август 2019г.,
като след раздялата С.К. живее на семейни начала с друга жена. В показанията си свид. Ц. И. и Т.
И. заявяват, че С. не позволявал на децата Д. и Й. да контактуват с майка си. Свид Ц. И. два пъти е
ходила с М. при опити да се срещне с децата, но при двата опита, С. ги изгонил. М. изпращала
подаръци за децата по трети лица, но подаръците били връщани. Получаваните детски добавки,
майката спестявала в банката за децата. Свид. И./леля на Й./ също няколко пъти е искала да се види
с децата, но бащата не позволил. Свид. Д.- дъщеря на страните заявява в показанията си, че не
поддържа контакт със сестрите си, които останали да живеят при баща им, защото те блокирали
контактите в телефоните си. Свидетелите посочват, че Й. и Д. не се виждат с майка си, защото
баща им не разрешава.
При изслушването, детето Й. е заявило, че се чувства добре в дома на баща си, където
живее откакто е родена. Не знае къде е майка й и не мисли да се вижда с нея. Заявява, че е обидена
на майка си, защото има връзка с братовчед на баща й. Заявява също, че майка й не се е грижела за
нея и когато с баща й са живели заедно. Чувства се добре в семейството на баща си, харесва й да
ходи на училище, където има приятели.
По делото е изслушана и другата дъщеря на страните –Д., която е заявила че живее в дома
на баща си, заедно със сестра си Й., дядо си, леля си по бащина линия. Й. се чувства спокойна в
този дом. Тя е обидена на майка си и не иска да се вижда и чува с нея.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК съдът преценява на кого от родителите да предостави
упражняването на родителските права с оглед всички обстоятелства и интересите на детето,
отчитайки: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на
детето, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните
възможности. Преценката по всяко дело е конкретна. Дефиниция на понятието "упражняване на
родителски права" е дадена в т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г.,
Пленум на ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира тяхното
ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на
децата." Изрично е подчертано, че се предоставя само упражнението на правата, защото
задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се
запазват. Съдебната практика трайно приема, че указанията в постановлението запазват силата си
и тълкуването на материалния закон с това Постановление следва да бъде зачитано и при
действащия СК-2009г. Част от критериите, от които следва да се ръководи съдът при решаването
на спор за упражняване на родителски права са нармативно закрепени в разпоредбата на чл.59, ал.4
СК, но изброяването е примерно. Не е изчерпателно и изброяването на критериите в ППВС
№1/1974г., като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства.
Изброените в постановлението обстоятелства обаче са минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрият интерес на детето и съдът дължи обсъждането им. В
Семейния кодекс, приет през 2009г. е предвидена и възможност родителите да постигнат
споразумение, като сами по общо съгласие да решат въпросите относно отглеждането и
възпитанието на непълнолетните деца. Споразумение, с което страните са постигнали съгласие за
съвместно упражняване на родителските права и алтернативно местоживеене на детето при режим
удобен за родителите и отчитащ интересите на детето подлежи на одобрение от съда. При липса на
съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като предостави упражняването
на родителските права на единия от родителите и определи местоживеене на детето, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.4 СК и Постановлението и вземе предвид най-добрия
интерес на детето.
4
В случая не е постигнато съгласие и споразумение между страните по делото относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти на
детето с родителите. От изложените, твърдения, искания и събраните по делото доказателства се
установява, че и двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права. Двамата желаят да отглеждат и се грижат за детето, имат изградена
емоционална връзка с него, обичат го и разполагат с подходящи условия и възможности за
отглеждането му. Бащата декларира, че детето трябва да поддържа отношения с майка си, но не
посочва да е предприел действия, чрез които да сътрудничи и стимулира детето да осъществява
пълноценни контакти с нея. Конфликтните отношения между двамата родители и липсата на
комуникация, взаимните обвинения също не допринасят за предотвратяване и преодоляване на
настъпилото отчуждение между детето и майката.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че основните грижи за
отглеждането и възпитанието на детето след раздялата на родителите се полагат от бащата, с
помощта на роднини по бащина линия, които оказват подкрепа и съдействие. След раздялата на
страните, детето е останало да живее при бащата в дом, в който е живяло дотогава с двамата
родители. В жилището има осигурени добри битови условия. Майката М.И. се е установила да
живее в друго жилище, под наем. В жилището има добри битови условия. М.И. работи по трудов
договор и получава основно месечно възнаграждение в размер на 770лв.
От данните по делото се установява, че С.К. работи по трудово правоотношение и получава
възнаграждение в размер на 1100лв., като е в съС.ие да осигурява нормална издръжка за
семейството си. Не се установява от доказателства по делото, че работата и на двамата родители
налага отсъствия поради командироване или други причини.
При изслушването на бащата същият е заявил, за грижите за Й. може да разчита на помощ
от по-голямата си дъщеря Д.. Й. също помага в домакинството. Казал на Й., че трябва да поддържа
отношения с майка си, но тя не искала. От м. август 2019г. М. не е виждала Й..
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата с
поведението си съзнателно или не е създавал пречки за осъществяване на контакти на детето с
майката.
При изслушването майката е заявява пред съда, че желае да й се предостави упражняването
на родителските права защото счита, че бащата не разполага с необходимите качества, познания и
възможности да се грижи за детето и да осигурява нужната хигиена. Заявява, че при нужда може
да разчита на помощ от страна на сестра си, която живее в същото населено място- гр.Девня.
Счита, че предвид пола на детето, тя е по-подходящия родител за упражняването на ежедневните
грижи за него. Излага притеснения от това, че бащата не упражнява нужния контрол за хигиената
на детето и здравословния му начин на живот.
От всички доказателства по делото се установява, че детето е било привързано и към
двамата родители. След раздялата на родителите то е останало да живее при баща си, като изпитва
обида и гняв към майката, която е напуснала общия дом. Привързаността и емоционалната връзка
с майката е нарушена. Пред социалния работник и при изслушването пред съда детето е заявило,
че не желае да се вижда с майка си. Детето Й. посещава училище и през учебната 2020/2021г. е в
пети клас. Според проведеното социално проучване Й. има изграден приятелски кръг сред децата в
училище и района, в който живее.
От събраните по доказателства, включително и посоченото в приетите социални доклади,
се установява, че и двамата родители разполагат с подходящи битови условия, при които детето да
живее.
Относно социална среда, при която се отглежда детето, съдът намира, че по делото не се
установява детето да се отглежда в рискова среда.
Двамата родители са полагали грижи за детето, като освен заявеното желание имат и
обективна възможност да полагат грижи за детето. В тази връзка, съдът намира, че от данните по
делото не се установяват твърденията на майката, че бащата не полага достатъчно грижи за
5
здравословното съС.ие и хигиената на детето.
Обстоятелството, че детето е от женски пол само по себе си не може да доведе до извод, че
бащата не е в съС.ие или е по-малко подходящ да полага грижи за неговото отглеждането и
възпитание. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че бащата е осигурил
добри битови условия за отглеждането на детето и полага непосредствените ежедневни грижи за
детето, подпомаган от по-голямата, вече пълнолетна дъщеря на страните, баща си и сестра си. Не
се установяват отсъствия на бащата от дома за кратки или продължителни периоди от време по
каквито и да е причини. Следователно бащата има предимство пред майката при преценката за
най-добрия интерес на детето, кой от двамата родители да упражнява родителските права от
гледна точка на възможност да разчита на помощ от близки при отглеждане на детето и
изградените емоционални връзки между детето и тези близки и приятелска среда. Съдът взема
предвид и обстоятелството, че детето се отглежда в дома, в който се е родило, в позната
обстановка, където има изградена среда и установени приятелски отношения с други деца.
Майката живее сама в жилище под наем, работи на пълен работен ден и не може да разчита
ежедневно на помощ при обгрижването на детето.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата разполага с по-високи
материални възможности, като по този критерий има предимство пред майката.
По критериите наличие на възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение на
родителите към детето, желание на родителите да отглеждат и възпитават детето, пол и възраст на
детето, привързаност на детето ищцата и ответника имат равен потенциал.
Извършвайки преценката, съдът взема предвид обективния факт, че след раздялата на
родителите преди повече от година детето е живяло с бащата, който е полагала и ежедневните
грижи за него. Установи се, че детето се чувства добре и сигурно в настоящото си обкръжение.
Съвкупното обсъждане на посочените условия налага извод, че интересът на детето ще се
охрани най-добре, ако се определи местоживеене на детето при бащата, на който се предостави и
упражняването на родителските права. Предвид изложеното решението в тези части е правилно и
следва да се потвърди.
Следва да се регламентира разширен режим на лични отношения с майката, за да не бъде
задълбочено настъпилото отчуждаване и изгубена емоционалната връзка на детето с този родител.
Настоящият състав на съда намира, че определения от първоинстанционния съд режим на лични
контакти на детето с майката не осигурява в достатъчна степен интереса на детето за възможност
за лични контакти с майката. Освен това параметрите на режима не са в достатъчна степен
конкретизирани и биха създали предпоставки за спорове и конфликти между страните при
реалното му осъществяване. Съдът намира, че подходящ и отговарящ на интересите на детето е
следния режим с майката М.И.: майката да има право да вижда и взема детето Й. при себе си всяка
първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с преспиване; един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако
такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка нечетна
година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които
са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия
неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска
ваканция; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен
ден, последните пет дни от коледната и великденската ваканции.
При осъществяването на режима и двамата родители следва да окажат съдействие и да
сътрудничат за преодоляване на проблемите настъпили в общуването на детето Й. с неговата майка
и за възстановяване на връзките с нея.
С оглед установените възможности на родителите да осигуряват материално и социално-
битово детето и размера на получаването от тях доходи, съдът приема, че нужната му обща
месечна издръжка е в размер на 300лв. Бащата следва да поеме по-малката част – 140лв., предвид
6
обстоятелството, че ще полага преките и непосредствени грижи за детето. Майката следва да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 160лв. Наведените с отговора на исковата молба
и изложените във въззивната жалба твърдения за влагане на средства от страна на М.И. за
подобрения в имота на С.К. и заплащане на разходи за медицински процедури са ирелевантни по
отношение на задължението и като родител за заплащане на издръжка на непълнолетното си дете.
Първоинстанционното решение в частта относно определената издръжка, дължима от майката
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора, въззиваемият има право на разноските по делото. Такива не се
присъждат от съда , предвид липсата на искане в тази насока отстрана на С.К..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2660055/09.11.2020г., постановено по гр.д. № 186/2020г., по описа
на ПРС, в частта, с която е определен режим за осъществяване на лични контакти между майката
М. С. И., ЕГН ********** и детето Й.С. Д., с ЕГН ..........., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 10 ч. на съботния ден до 17 часа в неделя(с преспиване ), един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през Коледно-новогодишните празници на
всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна година И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката М. С. И., ЕГН ********** и детето
Й.С. Д., с ЕГН ..........., както следва: майката М. С. И. има право да вижда и взема детето при себе
си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18ч. в петък до 18ч. в неделя, с
преспиване; един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, по
споразумение с бащата, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка
година; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през
месец май, дните, които са обявени за неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ първия
неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска
ваканция; всяка четна година- дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и
Великден от 18 часа на деня предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния
почивен/неучебен ден; последните пет дни от коледната и великденската ваканции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2660055/09.11.2020г., постановено по гр.д. № 186/2020г., по
описа на ПРС, в частите, с които е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето Й.С. Д., с ЕГН ........... на бащата С. Д. К., ЕГН **********; определено е
местоживеене на детето Й.С. Д. на адреса на бащата С. Д. К. в с.Неофит Рилски, обл. Варна и М.
С. И. е осъдена да заплаща в полза на детето Й.С. Д., чрез неговия баща и законен представител С.
Д. К. месечна издръжка в размер на 160лв., считано от 20.02.2020г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, дължима на всяко пето число на месеца, за който се дължи
издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС,в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7