Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.04.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесети март
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 613 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл. 288, ал. 1,
т.2, буква „г” от КЗ (отм.).
По
изложените в исковата молба обстоятелство и изменение размера на иска в о.с.з. на 03.10.2017г. ищецът К.И.Ч. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Вл.А., е
предявил против Г. Ф., ***, иск за
заплащане на сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат на
ПТП, настъпило на 30.05.2014г. причинено от
л.а. джип „Митсубиши Аутлендър“, с per. № *********, с неустановен водач,
ведно със законната лихва от 30.05.2014г. - датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 30.05.2014г.
в гр.София около 23:00 часа ищецът Ч.
управлявал а. Фолксваген Голф, с per. № *********и пострадал при ПТП. Твърди се, че ищецът се е
движил в гр.София по бул.”Панчо В.” с посока от
ул.”Обелско шосе” към бул.Царица Йоанна” и в района на кръстовището с бул. Сливница, л.а. джип „Митсубиши Аутлендър“, с per. № *********, с неустановен водач, преминал на червен сигнал на светофара и ударил автомобила на ищеца. Ищецът поддържа, че
виновен за ПТП е водачът на неустановения автомобил, който преминал на червен
сигнал на светофарната уредба.
Твърди се, че при претърпяното ПТП ищецът
получил множество разкъсно-контузни
рани по лицето и шията с обилна кръвозагуба.
Твърди, че въпреки извършените операции за отстраняване на стъклата, все
още са налице парчета стъкла особено близко до артерията, което води до известен
риск за здравето и живота на постаралия. Търпял и продължавал да търпи интензивни
болки.
Ищецът поддържа, че съгласно нормата на чл. 288, ал.1, т.2 б. "г" от КЗ (отм.)
ответния Гаранционният Ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато ПТП-то е настъпило на територията на Република
България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ и
владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по
чл. 346 от НК. Поддържа, че в случая е налице тази хипотеза и
отговорността на ответника е до размера на действителните неимуществени вреди,
но не повече от 2 000 000лв.
В писмения си отговор, депозиран в срока по чл.131 ГПК ответния Г. Ф., ***, оспорва изцяло
исковата претенция. Твърди се в отговора, че е налице застрахователна полица за
увреждащия автомобил - „Митсубиши Аутлендър” с ДК N ********* и същият е имал
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, полица №
06114000879898 в ЗК „ДЗИ-О.З.” ЕАД, със срок на действие от 22.03.2014г до
22.03.2015г., т.е. валидна към датата на
ПТП 30.05.2015г, която не беше представена по делото. Твърди се, че този застрахователният договор не е прекратяван по
реда и в сроковете на чл. 202, ал.1 и ал. 2 от КЗ . Ответникът счита, че този
договор е бил действащ към датата на ПТП, съответно отговорността на
застрахователя по него спрямо третите увредени лица не е отпаднала.
На следващо
място твърди, че не е установено
процесните вреди са настъпили в резултат от противоправно поведение и на водач
на неидентифицирано МПС във връзка с приложението на чл.288 ал. 1 т. 1 от КЗ
(отм.). Ответникът оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и твърди,
че не са налице всички елементи от сложния състав на непозволеното увреждане
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно противоправно поведение от
водач управлявал „неидентифицирано“ МПС, от което да са настъпили вредите за
пострадалия.
Оспорва
изцяло и претенцията за лихва, тъй като Управителният съвет на Г. Ф., като
сочи, че се е произнесъл в срока по чл.288, ал.7 от КЗ
/отм./
В
открито заседание ищецът чрез адв.Г. поддържа предявените искове. Представя
писмена защита.
В открито заседание ответникът Г. Ф. чрез пълномощника си юрк. П. оспорва исковете. Представя списък на
разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди направените от
страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В приетия констативен протокола за ПТП № 565/
31.05.2014г. е отразено настъпило на 30.05.2014 г., около 23.00 часа в гр.София
- бул.”Панчо В.” и бул."Сливница” ПТП между два леки автомобила л.а. Фолксваген
Голф, с peг.№ *******, управляван от К.И.Ч.,*** В. с посока от ул.Обелско шосе
към бул.Царица Йоанна и в района на кръстовището с бул. Сливница, участва в
ПТП с л.а. джип „Митсубиши Аутлендър“, с
per. № *********, с неустановен водач, напуснал местопроизшествието, при което
са нанесени материални щети по двата автомобила и множество порезни рани на К.И.Ч., в областта шията./л.4-л.5 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ №19392/2014г. на МБАЛСМ „Н.И. Пирогов” ЕАД
гр.София, е видно, че К.И.Ч. на 43г. е постъпил в клиниката по ЛЧХ на 31.05.2014г. в
01,30ч. с множество разкъсни рани по лицето и шията, извършена била оперативна
интервенция с местна анестезия. На 03.06.2014г. ищецът е изписан с подобрение. /л.6 от делото/
От приетото
заключение на СМЕ с вещо лице д-р И.П.П.
– дентален лекар се установява, че вследствие на ПТП ищецът К.И.Ч. - ЕГН **********
е получил множество порезни рани по лицето и шията в дясно, силно кървящи.
Вещото лице д-р П. сочи, че лечението е проведено в „Пирогов“ - под местно
обезболяване, след щателно почистване на оперативното поле се извършва ревизия
и пластично възстановяване на дефектите с тъкани по съседство. Установява се, че раните са обработени, зашити послойно и
превързани. Следоперативен период протича гладко. Вещото лице сочи, че личния преглед от 09.03.2017г. е установил уплътнение в десния ъгъл на
долната челюст, с втвърдена вътрешна част с размери 1-0,5 см., намира се
подкожно и едно уплътнение от 0,5-0,3 см. и наличие на още няколко по-малки белега в
дясната шийна област. Пояснява по-горе уплътнения при опипване са болезнени,
което предполага, че в тях има остатъчни артефакти.
Причинителите на множеството порезни рани
/стъклени парчета/ са отстранени и раните са зашити послойно и пластично
възстановени дефектите на кожата. От заключението се установява, че болките при
ищеца са с продължителност около 7-10
дни, след което са свалени шевовете. Раните са заздравели за 2-3 седмици.
Заключението
на приетото от съда и неоспорени от страните СМЕ, съдът възприема, като
обективни и компетентно дадени.
От приетото заключение на СПсихЕ с веща лице Б.
К. - психолог, се установява, че при ищецът К.И.Ч., са налице признаци на
непреодоляна психическа травма, свързана тематично с преживяното на 30 май
2014г. ПТП. В.л. психолог сочи, че ищецът
се възприема, като сериозно загрозен от наличните белези, което е влошило и
качеството му на живот.
В показанията си свидетеля очевидец Б.О.М./43г., без родство/ в о.с.з. на 3.10.2017г. сочи, че преди три
години в края на май бил свидетел на ПТП на светофара от „ Обеля“ в посока
„Люлин “ на светофара на „Сливница“ . Св. М. сочи, че бил водач на втора кола. Светнал зелен сигнал на светофара,
първата кола тръгнала, излетял един джип „Митсубиши “ и се ударил с във вратите
автомобила на К. и го отхвърлил отсреща
на бордюра. Свидетелят сочи, че от джипа слезли въоръжени мъже, отишли до колата,
погледнали и избягали. Според свидетелят
л.а. джип минал на червен сигнал при ПТП. Спряло такси, запъти се към ударената
кола. Свидетелят М. сочи, че пуснал аварийните светлини, отишъл към ударената кола и таксиметровия шофьор вече вадел К., който бил в кръв. Сочи,
че неговия автомобил се е намирал в
лявата лента, а колата на ищеца била пред него. Таксиметровия шофьор извикал
полиция. Когато дошли органите на реда им записали данните и им казали да си
ходят.
Постъпилата с писмо на СДВР от 18.10.2016г.
административно –наказателна преписка по АУАН №519383/16.07.2014г., касае ПТП
от 29.04.2014г. между л.а . „Волво С40” и рег.№ ********и л.а.Тойота и неотносима към процесното произшествие.
Заключението на изслушаната и приета съдебна
авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.А.А., установява, че
мястото на удара е по дължина на бул.П.Д.в лявата лента, а по широчина в продължение на лентите за
движение направо по бул.Сливница. Вещото
лице сочи, че поради липсата на обективни данни, не е възможно да се
изчисли скоростта на „Митсубиши
Аутлендър” с ДК № *********. Сочи, че посоката на движение на л.а. на „Митсубиши Аутлендър” с ДК № ********* е била по бул.Сливница в
посока от „Околовръстен път” към центъра и същия е имал възможност да наблюдава
светофара и да спре на стоп-линията. Вещото лице сочи, че водачът на л.а. Фолксваген
Голф, с peг.№ *******, не е имал възможност да предприеме спиране и да
предотврати удара. Вещото лице изрично подчертава, че изводите му са само на база данните от констативния протокол
за ПТП и показанията на свидетелят М..
По делото е
безспорно, като се установява и от приетата Щета №210139/04.05.2015г., че
същата е по повод на подадена от ищеца К.И.Ч. молба вх.№24-01-309/04.05.2015г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 30.05.2014г. от л.а. джип
„Митсубиши Аутлендър“, с per. № ********* с неустановен водач./л.7 от делото/
Ответникът Г. Ф. с решение №20-3/ 07.05.2015г.
на УС отказал изплащане на обезщетение по щета №210139/04.05.2015г., поради
това, че автомобил
- „Митсубиши Аутлендър” с ДК № ********* и същият е имал действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, полица № 06114000879898 в ЗК „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, със срок на действие от 22.03.2014г до 22.03.2015г., т.е. валидна към датата на ПТП 30.05.2015г., която
не е прекратена и не са налице условията по чл.288 КЗ
С писмо изх. №
24-01-309/07.05.15 г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение./л.8 от делото/
Видно от представената справка от ИЦ на ГФ от
05.05.2015г. по отношение на МПС ДК № ********* е
регистрирана задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, полица №
06114000879898 в ЗК „ДЗИ-О.З.” ЕАД./л.9
от делото/
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "г" от КЗ, който е
допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото
на иск.
По същество:
При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на
ответника по силата на чл. 288, ал. 1, т.2, буква „Г” КЗ (отм.). Ищецът твърди, че има вземане спрямо
ответника, тъй като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за
неимуществени вреди, когато неимуществената вреда е причинена от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и владението върху което е било отнето чрез престъпление по чл. 346 от
Наказателния кодекс. Следователно исковете се основават на чл. 288, ал.1, т.2,
б."г" от КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от
установяването на две групи факти: възникнали права на ищеца-ищците /срещу
причинител на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от
деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е причинено от превозно средство, отнето чрез
престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс. В случая по делото не са
ангажирани доказателства процесното ПТП да е причинено от МПС, владението върху което е било отнето
чрез изброените в закона престъпления - кражба, грабеж или престъпление по чл.
346 от НК.
На следващо
място , съдът намира, че не са установени по безспорен начин механизма на настъпването
на пътно- транспортно произшествие, които да определят по категоричен начин
противоправно поведение на неустановен водач на неустановено МПС, а по този
начин- да обосноват и надлежната пасивна материална легитимация на ответника,
от когото се претендира изплащане на обезщетение. В конкретния случай, тази
легитимация остава напълно недоказана и отказът на ответния Г. Ф. да изплати обезщетение е
напълно правомерен и нормативно обоснован. В хода на исковия процес, ищецът също не е провел пълно и главно
доказване на правопораждащите факти.
Не се установи в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция да е възникнало
задължение за ответника по чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „Г” КЗ (отм.), нито по
чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ (отм.), за
обезвреда на сочените от ищеца вреди.
Не са налице и останалите
хипотези предвидени в чл.288 КЗ /отм./, доколкото се установи, че увреждащато
МПС е установено и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, полица № 06114000879898 в ЗК „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, със срок на действие от 22.03.2014г до 22.03.2015г., т.е. валидна към датата на ПТП 30.05.2015г. Предвид горното, с оглед неблагоприятните последици от приложението на
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, искът следва да бъде отхвърлен за пълния
предявен размер, като недоказан и неоснователен.
При
неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Относно разноските:
При този изход на делото, на ответника Г. Ф. следва да
бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, в размер
на 100 лв. - за възнаграждение за юрисконсулт, определен съгласно Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ч.
с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адв.Вл.А., срещу Г. Ф., с адрес ***, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т.2, б.”г”
от КЗ (отм.), за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно
произшествие на 30.05.2014г., причинено от л.а. джип „Митсубиши Аутлендър“, с per.
№ *********, с неустановен водач, ведно със законната лихва от 30.05.2014г. -
датата на увреждането до окончателно
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.Ч.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Г. Ф., с адрес ***., на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: