№ 58
гр. Разград , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500068 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Х. Д. от гр.Разград, чрез
пълномощник адв.Д.Б. от АК-Разград против Решение № 32/29.01.2021г., постановено по гр.дело
№ 1651/2020г. по описа на РС Разград, с което е съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан
иска, предявен от жалбоподателката против ОП “Паркстрой“, гр.Разград на правно основание
чл.225, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 600 лева, за времето от 16.04.2020г.
до 16.12.2020г.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и
постановяването му в противоречие на закона, добрите нрави и морала.Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго решение по спора, с което да бъде уважена заявената от
ищцата претенция.Излагат се подробни съображения.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна, чрез пълномощник е депозирала
отговор на въззивната жалба, в който счита същата за неоснователна и моли атакуваното решение
да бъде потвърдено.
Подадената въззивна жалба е допустима, като подадена в срок срещу акт, подлежащ на
въззивен контрол.Същата се поддържа в съд.заседание от въззивницата лично и чрез нейния
пълномощник, с искане за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения
иск.Представена е и приета по делото сл.бележка, изходяща от въззиваемата страна за проведен
инструктаж на ищцата, сега въззивница на 28.05.2020г.
В съд.заседание през настоящата инстанция въззиваемата страна не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
РС-Разград е сезиран с искова молба, подадена от И. Х. Д.. Х. Д против ответника ОП
„Паркстрой“, гр.Разград, с която е предявен иск на правно основание чл.225,ал.3 от КТ за
заплащане на сумата 5600 лв. обезщетение за времето, през което не е била допусната до работа за
периода 16.04.2020 г. – 16.12.2020 г.Заявена е претенция за разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че съществувало между страните ТПО е било
прекратено със заповед на работодателя на осн. чл.325, ал.1 т.9 от КТ, №54/05.03.2019г., която с
решение по гр.д.№554/2019 г. на РС Разград е била отменена.Посоченото решение е било
обжалвано пред РОС , който с решение по в.гр.дело №209/2019г. го е потвърдил и решението на
въззивния съд не е било допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС от
15.04.2020г.по гр.дело №4083/2019г. След влизане в сила на решени3ето по гр.дело 554/2019г.
ищцата е поискала от работодателя да бъде възстановена на подходяща за здравословното й
състояние работа, но със заповед №59/27.05.2020 г. той е възстановил на предишната длъжност
„работник озеленяване“, а впоследствие със заповед №63/05.06.2020 г. е отменил тази същата.
Ищцата сочи също така, че се е явила на работното си място и е поискала да полага труд,
който не застрашава живота й, но работодателят правил всичко възможно, за да не бъде допускана
до работа и да полага труд.
С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило становище за недопустимост ,
съответно неоснователност на предявения иск по съображения, че при разглеждане на спора във
връзка с уволнението й , извършено през 2019г.ищцата не е предявила иск възстановяване на
работа по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, наред с този за отмяна на незаконното уволнение, поради което
трудовото й правоотношение не е възстановено.
От събраните доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните се установява
от фактическа страна следното, установено правилно и от РС :
Ищцата е работила в ответното дружество на длъжност “работник“ по трудово
правоотношение от 11.04.2012г.С решение от 29.05.2019г. по гр.д.№554/2019г. РС - Разград е
отменил заповед №54/05.03.2019г. на директора на ОП”Паркстрой”, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата на осн. чл.325, ал.1, т.9 от КТ, като
незаконосъобразна.Присъдил е в полза на ищцата обезщетение в размер на 1 462.33 лв. на
основание чл.225, ал.1 от КТ за периода 06.03.2019г. – 15.05.2019г. Това съдебно решение е
потвърдено с решение на РОС по в.гр.д.№209/2019г., като ВКС с определение по гр.д.№4083/2019
г. не е допуснал до касационно обжалване решението на ОС Разград.
Видно от мотивите към съдебните решения основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е чл.325, ал.1 т.9 от КТ и по време на процеса същата е твърдяла, че
следва работодателят да й осигури друга работа.При воденето на производството за незаконното
уволнение през 2019г.ищцата не е сезирала съда с искане за възстановяване на преди заеманата от
нея длъжност, респ. не е предявила иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и по такъв иск няма произнасяне
на съда по гр.дело №554/2019г.по описа на РРС.С искане от 21.05.2020 г. ищцата е поискала от
ответното дружество да й бъде указано къде да се яви за продължаване на изпълнение на
трудовото й правоотношение. Същото искане е предявила и на 27.05.2020 г., като изрично е
поискала при предлагане на заемана длъжност ответникът да се съобрази със здравословното й
състояние. Със заповед №59/27.05.2020 г. директорът на ответното предприятие е възстановил
ищцата на предишната длъжност „работник, озеленяване”, считано от 28.05.2020 г. В т.4 от тази
заповед е посочено, че работникът е длъжен да постъпи на работа в двуседмичен срок от
получаването на екземпляр от заповедта, длъжностната характеристика и завереното копие от
уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ. С ново искане – от 01.06.2020 г.ищцата е уведомила ответника,
че не може да изпълнява длъжността „работник озеленяване”, поради противопоказни условия на
труд за длъжността. Съответно е поискала работодателят да отмени тази заповед и да издаде нова,
с която да я назначи на подходяща за трудоустроено лице длъжност. С нова заповед
№63/05.06.2020 г. директорът на ответното дружество е отменил заповед №59/27.05.2020 г.
2
Няма спор по делото, че преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, съществувало от 2012г., на 03.01.2019 г. на ищцата И.Д. е издадена експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ Разград за 50% трайно намалена работоспособност. Съответно
според становище от 29.01.2019 г. на Служба за трудова медицина в предприятието няма
подходяща за здравословното състояние и образование на работника работа, за която има свободна
щатна длъжност. Според представената от ответника служебна бележка за периода 16.04.2020 г. –
16.12.2020 г. ищцата би получила за заеманата от нея длъжност брутно трудово възнаграждение в
размер на 5 481,16лв.
Въз основа на установеното по-горе фактическа страна, РОС направи следните правни
изводи:
Ищцата претендира обезщетение на правно основание чл..225, ал.3 от КТ при наличие на
влязло в сила съдебно решение за възстановяване на работа, след незаконно уволнение, явяването
й в предприятието за заемане на длъжността на която е възстановена и недопускане от страна на
работодателя да изпълнява съответната работа.Тази предпоставка в случая не е налице, тъй като
липсва влязло в сила решение на съда по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а и отправено към него подобно
искане по гр.дело №554/2019г.по описа на РРС.Налице е възстановяване на работа от страна на
работодателя по нейно искане и то на тази длъжност, която е заемала и при предходното ТПО
между страните.Това възстановяване на работа, извършено от работодателя със заповед от
27.05.2020г. е отменено от самия него с последващата заповед от 06.06.2020г. Тази заповед не е
била предмет на съдебен контрол, поради което както правилно и законосъобразно е приел и РС не
са налице законовите предпоставки на чл.225, ал.3 от КТ за присъждане в полза на ищцата на
обезщетение , претендирано от нея в съответен размер, още повече, че не се установява по делото
,че ищцата И.Д. да се е явила за изпълнение на работата, на която е била възстановена от
работодателя по нейно искане, а нейната активност се е изразила само в това да иска предлагане
на друга длъжност, различна от заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение и
съответстваща на възможностите й, предвид издаденото й ЕР на ТЕЛК през 2019г.
По изложените съображения не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба
за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/29.01.2021г., постановено по гр.дело № 1651/2020г. по
описа на РС Разград, с което е съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, предявен
от И. Х. Д. против ОП “Паркстрой“, гр.Разград на правно основание чл.225, ал.3 от КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 5 600 лева, за времето от 16.04.2020г. до 16.12.2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3