Решение по дело №449/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на О. Б. против решение №3923/10.05.2012г. на РС-Б. по гр.д.№2105/2011г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора,с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемото дружество-ищец по предявените искове е подало отговор ,в който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа,че решението на РС-Б. е правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закони и при извършен обективен анализ на събраните доказателства.Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на първата инстанция.

Пред настоящата инстанция страните не сочат нови доказателства.

Като разгледа жалбата,съобрази доводите на страните и извърши съвкупна преценка на събраните доказателства,въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Не се спори между страните и се установява от представената застрахователна полица №010-9-003S/07-026823 от 21.08.2007г. на ЗК”Л. И.” ,че между това застрахователно дружество и В. Г. М. в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Фолксваген поло” с регистрационен №Е 3825 ВМ ,е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско”на МПС със срок на действие от 00:00ч. на 22.08.2007г. до 24.00ч. на 21.08.2008г. Имуществената застраховка е сключена при действието на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови.,утвърдени с протокол от 26.04.2005г. от УС на ЗК”Л. И.” по клауза 1с покритие за всички рискове.Установява се ,че по време на действие на застрахователния договор два пъти е извършено прехвърляне на собствеността върху застрахования лек автомобил на Т. лица-на В. М. и от последния на К. А. С. , като с анекси №1/14.12.2007г. и №2 /27.03.2008г. към застрахователната полица страна по застрахователния договор последователно са станали приобретателите на автомобила.От представените сметки №0151333, №078102 и №0664776 се установява,че към момента на падежа съответните собственици на застрахованото МПС са изплатили напълно застрахователните вноски по полицата .Налице е следователно валидно възникнало облигационно правоотношение по договор при общи условия за имуществена застраховка „Каско”на МПС между ищцовото дружество-застраховател и Т. лица- като собственици на застрахования лек автомобил за срока,посочен в полицата.От неоспорения протокол за ПТП №1037156 /03.06.2008г. се установява,че на посочената в протокола дата-03.06.2008г. при движение в Б. от кв.”Е." в посока към У.”П..Д.” застрахованият автомобил ,управляван от собственика към този момент-К.С., е попаднал в необезопасена шахта на уличното платно ,от която липсвал металния капак,в резултат на което на автомобила са нанесени материални щети.В срока по общите условия на застрахователния договор /в деня на произшествието/ собственикът на застрахования автомобил е уведомил застрахователя и е поискал оценка и репариране на щетите.При въззиваемото дружество е образувана преписка по щета №26483/2008г. ,по която след оглед и оценка е определено застрахователно обезщетение в размер на 111,50лв ,изплатени на собственика на застрахованото МПС.Плащането на определеното застрахователно обезщетение се установява с разходен касов ордер от 30.06.2008г. От представения доклад по щетата и уведомителното писмо до Кмета на О. Б. №3131/08.10.2008г. с характеристика на покана за доброволно плащане,се установява,че освен изплатеното на собственика на застрахованото МПС обезщетение застрахователят –ищец претендира от О. Б. и ликвидационни разноски в размер на 6,20лв,или общо сумата 117,70лв.Поканата за плащане е връчена на въззивника с пощенска пратка с обратна разписка на 13.10.2008г. Предвид неплащането на посочената сума от ответника ,за ЗК”Л. И.” е възникнал правния интерес да осъществи регресното си право чрез предявения иск по чл.213 КЗ.Претендира се и мораторна лихва в размер на 37,71лв представляваща законната лихва върху главницата в посочения по-горе размер от датата на уведомяване на ответника с поканата за доброволно плащане до предявяване на иска.

От констатациите по неоспорения доклад на вещото лице инж.Н.,приобщен по надлежния ред към доказателствата по делото,се установява механизма на произшествието ,представляващо застрахователно събитие от вида на покритите рискове по посочения по-горе застрахователен договор.При анализ на конкретната пътна ситуация експертът е дал фактическа констатация,обоснована с вида и местоположението на щетите.Вещото лице докладва,че водачът на застрахования автомобил е предприел маневра за заобикаляне и спиране,за да избегне попадането на автомобила в необезопасената шахта на пътното платно ,но не е успял напълно предвид липсата на видимост към препятствието,тъй като шахтата е разположена по-ниско от нивото на пътното платно и е невъзможно отдалече да се види ,че капакът липсва.При това пропадане на автомобила в необезопасената шахта на пътното платно са увредени предната лява гума и джанта на застрахования автомобил .Вещото лице потвърждава напълно оценката на щетите,извършена от застрахователя по образуваната преписка по щета.Съдът намира заключението на вещото лице по извършената съдебно автотехническа оценителна експертиза за обективно и компетентно, поради което и предвид неоспорването му от страните основава на това доказателствено средство фактическите си изводи досежно механизма на произшествието ,вида на щетите и оценката им.Тъй като РС правилно е установил механизма на произшествието ,за да избегне приповтаряне въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК.

При така установената фактическа страна на спора,съдът приема следните правни изводи:

Предявените при обективно комулативно съединяване искове са с правно основание чл.213 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД,както правилно ги е квалифицирал първостепенния съд. Регресното право за застрахователя е обусловено от плащането на застрахователното обезщетение –съгласно чл.213 ал.1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу виновния за увреждането от деня на плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне .Регресното право на платия обезщетение застраховател може да се осъществи както срещу прекия причинител на вредата /деликвентът/ по чл.45 ЗЗД ,така и срещу възложителят на работата,от която са произлезли вреди /по чл.49 ЗЗД/,или срещу собственикът на вещта ,от която са произлезли вредите/чл.50 ЗЗД/.В конкретния случай ищецът като застраховател е встъпил в правата на застрахования срещу субектът,отговарящ за поддържането на пътното платно на улици в населено място в състояние ,годно за нормално и безопасно движение на пешеходци и МПС.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата общините отговарят за изграждането ,ремонтът и поддържането на общинските пътища ,а задължението за поддържане на пътното платно в изправно състояние произтича от общата разпоредба на чл.3 ЗдвП и чл.167 ал.1 от същия закон.При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените по-горе законови норми.Следва да се отбележи още ,че в §1 т.19 от ППЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „препятствие на пътя”-а такова е всяко нарушаване на целостта на пътното покритие ,както и предмети,вещества и др. ,които се намират на пътя .В случая пътят ,на който е настъпило произшествието и е увредено застрахованото имущество ,е част от уличната мрежа на населено място –Б. и е безспорно ,че представлява публична общинска собственост според определението в чл.3 ал.2 т.1 от Закона за общинската собственост във вр. с чл.31 от Закона за пътищата.Поради това като е приел,че О. Б. е легитимирана да носи отговорност по предявения от ищеца регресен иск, РС е приложил правилно закона.

С отговора на исковата молба ответникът не е противопоставил правоизключващи или правопогасяващи възражения.Въведените едва в жалбата доводи за доказателственото значение на протокола за ПТП са изцяло несъстоятелни .Протоколът за ПТП съставен от оправомощено длъжностно лице в кръга на неговата компетентност е официален свидетелстващ документ ,който се ползва с обвързваща съда материална и формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства.В този смисъл практиката на ВКС е константна и непротиворечива./така в решение №98/25.06.2012г. на ВКС-ТК-ІІ т.о. по т.д.№750/2011г. постановено по реда на чл.290 ГПК,както и в решение №85/28.05.2009г. на ВКС-ТК по т.д.№768/2008г. и решение №711/22.10.2008г. на ВКС-ТК по т.д.№395/2008г./.Щом не е бил оспорен по надлежния ред от ответника ,протоколът за ПТП е годно доказателствено средство за установяване на удостоверените в него факти и обстоятелства досежно механизма на произшествието и вида на вредите.Доказани са и останалите обстоятелства относими за основателността на регресния иск –размера на щетите и стойностното им изражение при определяне на застрахователното обезщетение ,както и плащането му на собственика на застрахованото МПС.При проведено от ищеца пълно главно доказване на релевантните факти и обстоятелства за надлежното упражняване на регресното право и при отсъствие на насрещно доказване от ответника за опровергаването или изключването им,РС обосновано и законосъобразно е приел в обжалваното решение,че предявения иск по чл.213 ал.1 КЗ е основателен.Законосъобразно е преценен като основателен и акцесорния иск за мораторна лихва,доказан по основание и размер.

Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.Предвид обстоятелството,че процесуалното представителство на въззиваемото дружество се е изчерпало с подаване на отговор на жалбата без явяване на упълномощения юрисконсулт в съд.заседание съдът приема ,че не се дължат разноски за възнаграждение за процесуално представителство извън определените с обжалваното решение.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №3923/10.05.2012г. на РС-Б. по гр.д.№2105/2011г.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: