Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. №
4316 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът Р.К. Р. e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.В.Н.
за сумата от 3 850 евро – дължима
сума от неизпълнен неформален договор за
закупуване и доставка от Италия на употребяван автомобил, AUDI A6 CR 271 TD, с рама WAUZZZ4F05N030428
с дата на
първоначална регистрация 24.12.2004 г., сключен между Р.К.Р. и Н.В.Н., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 03.05.2019 г.,
както и сторените разноски – 244,48 лева държавна такса и 493,84 лева
адвокатско възнаграждение, определено въз основа на чл.38, вр. чл.36, ал.2 ЗА,
вр. чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.7, ал.7 от НМРАВ.
По ч.гр.д. № 1671 по описа
на РС-Враца съда за 2019 год. е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1056 / 09.05.2019 г.за посочените суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по чл.47 ГПК. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът
твърди че в изпълнение на неформален договор за закупуване и доставка от Италия
на употребяван автомобил, модел AUDI А6 CR 271 TD, с рама ****, с дата на първа
регистрация 24.12.2004 г., сключен между Р.К.Р. и Н.В.Н., ищецът е направил на
27.06.2016 г. в полза на ответника банков превод в размер на уговорената
продажна цена на автомобила в размер 3 850 евро /три хиляди осемстотин и
петдесет евро/.Н.В.Н. оферирал на ищеца конкретен употребяван автомобил модел
AUDI А6 CR 271 TD, с рама ****, с дата на първа регистрация 24.12.2004 г., за
който се уговорили устно, че след авансово внасяне на сумата, същият ще му бъде
доставен в България и съответно на ищеца ще бъде прехвърлена собствеността
върху автомобила.
От своя
страна, обаче, ответникът Н. не е изпълнил уговореното да закупи от Италия и да
достави на Р.К.Р. употребявания автомобил, модел AUDI А6 CR 271 TD, с рама ****,
като това не било сторено и до датата на предявяване на исковата молба.Ищецът
претендира разваляне договора, тъй като изпълнението е станало невъзможно
изцяло, а поради забавата на длъжника то е станало и безполезно. С оглед на
изложеното, ищецът счита неформалният договор за развален и претендира връщане
на даденото на отпаднало основание.Навеждат се доводи, че въпреки множеството
опити за доброволно уреждане на отношенията Н.В.Н. не е върнал на Р.К.Р. сумата
3 850 евро /три хиляди осемстотин и петдесет евро/, нито му е доставил
процесния автомобил, какъвто е бил поетият от него ангажимент.
Иска се
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.В.Н., дължи
на Р.К.Р. сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1671/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, а именно сумата на в размер
на 3 850 евро /три хиляди осемстотин и петдесет евро/ - главница,
представляваща авансов банков превод от 27.06.2016 г. в размер на уговорената
продажна цена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 03.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.Претендира разноски и в настоящото и в заповедното производство.
В срочно
подадения писмен отговор от назначения особен представител на ответника - адв. Е.М.
*** се твърди, че искът е неоснователен.Посочва се, че ищецът не доказва, че
между него и ответника е налице валидно сключен договор за доставка на лек
автомобил, както и че Н.В.Н. е оферирал на Р.К.Р. конкретен автомобил и
офертата е била приета. Ищецът не доказва, че изпълнението към днешна дата не е
възможно.Аргументира се тезата, че ищецът не доказва, че сключеният между
страните неформален договор за доставка на лек автомобил е развален. А след
като договорът, сключен между страните не е развален, няма основание да се иска
връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало основание на плоскостта
на неоснователното обогатяване.Въз основа на изложеното се иска отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид
твърденията в исковата молба и отговора към нея, събраните доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съобразно релевираните в
исковата молба фактически твърдения възникването на спорното материално право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага
от имуществото на ищците в имуществото на ответника да е без правно основание
(при отпаднало с обратна сила основание), тоест с обратна сила да е бил
прекратен годния юридически факт, пораждащ действително облигационно
правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, а именно
договорът за поръчка да е бил надлежно развален от изправния кредитор поради
виновно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника. Тези три
предпоставки трябва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е изпълнила
точно и добросъвестно поръчката по твърдяното мандатно правоотношение, ведно с
осъществяване на т. нар. отчетна сделка по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
От изложените факти в
исковата молба се налага извода, че между страните е възникнала мандатна сделка (договор за поръчка), която
представлява консенсуален, едностранен (когато е безвъзмезден), респ.
двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, като при
неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. При изпълнението на породените задължения
по договор за поръчка възникват три отношения (две вътрешни и едно външно): 1.
между довереника (мандатора) и доверителя (манданта) - то възниква с пораждането
на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на мандатора да сключи
сделка, респ. да извърши уговорените в договора правни действия с друго лице,
от свое име, но за сметка на доверителя; 2. между мандатора и третото лице
(външно) – то се характеризира с правното действие на съответната изпълнителна
сделка, в настоящия случай –сключване на договор за покупко-продажба на МПС и
3. между мандатора и доверителя – с прехвърлянето на породените от
изпълнителната сделка права и задължения мандаторът изпълнява изцяло своите
задължения по договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и задълженията
от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка.
Следователно, при
мандатната сделка за мандатора възникват две основни задължения – 1. да изпълни
поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва да изпълни поръчката без отклонения,
като следва да прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да
могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя – при т. нар.
косвено представителство, какъвто е настоящият случай.
Законодателят не е
предвидил форма за действителност на договора за поръчка, с който се поема
задължение да бъде придобито за сметка на доверителя правото на собственост
върху леки автомобили – с аргумент от обратното основание от чл. 292, ал. 3 ЗЗД, поради което действително материално правоотношение по договор за поръчка
може да бъде учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните
по съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно
правоотношение може да се установява с всички допустими от българския
граждански процес доказателствени средства.
Ответникът не е оспорил
в преклузивните срокове правнорелевантното обстоятелство, че въз основа на
платежно нареждане от 27.06.2016 г. по нареждане на ищеца е била заверена
банковата сметка на Н.В.Н. - общо със сумата от 3 850 евро, със следното
основание за плащане по платежното нареждане: „ AUDI А6 CR 271 TD ”.Направено е възражение
единствено, че от така представения документ не може да се установи, че сумата
е преведена именно за процесния автомобил.Следователно, налице е по делото
документ, от който се установява, че този паричен превод е осъществен в
изпълнение на договорно задължение по мандатно правоотношение – за закупуване
за сметка на ищеца от ответника на автомобил (МПС), поради което по делото е
доказано обстоятелството, че между страните в настоящото съдебно производство е
възникнало мандатно правоотношение със следния предмет на поръчката – закупуване
за сметка на доверителя (ищеца) от довереника (ответника) на МПС, марка AUDI А6
CR 271 TD, със задължение впоследствие, в гр. София, да се прехвърли правото на
собственост от мандатора в патримониума на манданта (при осъществяване на т.
нар. отчетна сделка – аргумент чл. 284, ал. 2 ЗЗД). В този смисъл, тъй като с
писмен акт е установено основанието на извършеното плащане на исковата сума –
изпълнение на задължението на доверителя по чл. 285 ЗЗД да снабди довереника с
парични средства за изпълнение на поръчката, не е налице уредената в чл. 164,
ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана за
доказване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. със свидетелски показания
- дори и процесният мандатен договор да е възмезден (именно във
възпроизведените пред настоящия съдебен състав субективни възприятия на
свидетеля Кирил Р. се съдържа индиция за възмездност на процесното мандатно
правоотношение – „Каза, че ако искаме да го поръчаме, трябва да му преведем
цялата сума и до две седмици автомобилът ще бъде доставен в София при нас“ С
оглед обстоятелството, че ответникът е вносител на коли, съдът приема, че
уговорената крайна цена включва и комисионната на ответника / печалба/, но не
се изяснява по несъмнен начин, дали уговореното възнаграждение е на стойност
над 5000 лв.).
От друга страна,
относителната забрана по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 164,
ал. 2 ГПК не се прилага, ако страните спорят за значението на отделни уговорки
или когато договорът не съдържа всички уговорки, като свидетелски показания са
допустими за установяване на обстоятелствата, при които двустранната сделка е
сключена, както и каква е била действителната обща воля на страните (арг. чл.
20 ЗЗД). В този смисъл е константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК – напр. Решение № 374/4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2752/2014 г., IV
г. о., ГК, в което се приема, че ако страните спорят за значението на отделни
уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, какъвто е настоящият
случай, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата,
при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните,
тъй като при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да
изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му (в този случай не е приложима разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.
3 ГПК, уреждаща относителна забрана за установяване на договори на стойност
по-голяма от 5000 лева.); Решение № 524/28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
167/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г. на IV ГО и пр.
Както бе изяснено, от
представеното платежно нареждане се установява правно-релевантното
обстоятелство, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало
договорно правоотношение, по което ищецът е превел на ответника исковата сума с
основание: „превод за МПС AUDI А6 CR 271 TD ”, поради което със събраните по
делото гласни доказателствени средства – чрез разпит на допуснатият свидетел,
се изясняват обстоятелствата, при които е сключен този мандатен договор.
Свидетелят заявява, че
знае за взаимоотношения между баща му и ответника - Н.В.Н. във връзка с
автомобил. През лятото на 2016 г.,
търсили с баща му автомобил за него марка - „Ауди А6“. Намерили обява в
интернет, обадили се по телефона. Човекът се представил като Н.В.Н., казал, че
живее в Италия и е вносител на автомобили. Уговорили си среща, той пристигнал в
София, в кв. Горубляне, показал им подробна снимка на автомобила, като казал
също, че е в добро състояние.Обяснил им , че ако искат да го поръчат, трябва да
му преведат цялата сума и до две седмици автомобилът ще бъде доставен в София
при тях. Предоставил им данни на автомобили, рама и регистрационен номер, както
и неговата банкова сметка. ***, че ако се притесняват, да напишат данните на
автомобила в платежното нареждане. Баща му – ищеца, превел парите, след което
му се обадил по телефона и Н.Н. потвърдил, че е получил парите и автомобилът до
две седмици ще бъде при тях. При срещата поискали да сключат договор, но
ответника казал, че договор се сключва когато пристигне колата, когато се
регистрира. След две седмици той не се обадил и ищеца започнал да го търси по
телефона, като обяснението на ответника било, че има проблем с колата и започна
да издирва собственика на процесната кола. Указало се, че собственикът е болен и така се звъняло
всяка седмица на Н.. В края на 2016
ищеца заявил на ответника, че се отказва от колата и иска да му преведе
парите. Н. обеща да преведе парите, но след 5-6 месеца не пристигнали никакви
пари.
Съдът приема за
достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани
по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за проведените преговори и
характера на уговорките между страните в настоящото съдебно производство са
непосредствени.
Въз основа на така
приетите за установени правнорелевантни факти, настоящата съдебна инстанция
достига до правния извод, че в процеса на доказване е изяснено обстоятелството,
че между страните в настоящия процес е възникнало действително облигационно правоотношение
по договор за поръчка, по силата на който ищецът е превел исковата сума на
ответника за осъществяване на насрещната непарична престация – да придобие за
сметка на доверителите правото на собственост върху автомобил (правно задължение
по чл. 285 ЗЗД) – по т. нар. изпълнителна сделка, който да прехвърли на ищеца в
изпълнение на т. нар. отчетна сделка (правно задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД).
Изискуемостта на
паричното задължение за връщане на тази сума при отпаднало с обратна сила
правно основание (при развален с обратна сила договор) – съобразно правната
норма на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, настъпва към момента на преустановяване
на договорна-та връзка между страните и отпадане на правното основание, годния
юридически факт (двустранния договор), обусловило дължимостта й, с обратна сила
- към момента на разваляне на договора от изправната страна по делото с
едностранно волеизявление (в този смисъл са и задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от ППВС № 1/28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г.), като, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен.
Установи се от показанията на свидетеля К. Р., че породеното мандатно
правоотношение е възмездно, поради което то е възникнало от двустранен договор,
т.е. уговорена е комисионна, възнаграждение за осъществяване на мандата (но
дори и този мандатен договор да е безвъзмезден, т.е. едностранен, доверителя
винаги може да се освободи от учредената облигационна обвързаност чрез
оттегляне на поръчката – арг. чл. 287, предл. 2 ЗЗД).
Развалянето на
двустранен договор съгласно правната норма на чл. 87, ал. 1 ЗЗД настъпва след
изпращане на покана за изпълнение, в която да се съдържа изрично волеизявление,
че след изтичане на подходящ срок, договорът ще се счита за развален. В този
смисъл, като претендират последиците от разваляне на договора (неоснователно
обогатяване при разваляне с обратна сила на процесния договор за поръчка) – за
заплащане на сумата общо от 3850 евро, представляваща дадената в изпълнение на
разваления договор сума за осъществяване на мандата, ищецът имплицитно
упражняват потестативно право за разваляне на процесния двустранен договор,
като в конкретния случай исковата молба е покана за изпълнение по смисъла на
чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.Освен това, от показанията на св.Р. се установи, че
ищецът многократно е отправял изявления до ответника, че се отказва от
автомобила и желае сумата да му бъде възстановена. По изложените съображения,
съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответника, че до последния не е изпращано изявление за разваляне на договора.
По правилата за
разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на
правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този
положителен факт – аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно
доказване. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в
чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от
кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо
точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В настоящото
съдебно производство фактът, че уговорената по процесния мандатен договор поръчка
– за придобиване на лек автомобил за сметка на доверителя, е била изпълнена
точно и добросъвестно съобразно нормативното правило, регламентирано в чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, не бе установен от довереника Н.В.Н. чрез събраните по делото доказателствени
средства. Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема,
че доверителят е бил изправен кредитор, който надлежно е упражнил своето
потестативно право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД с едностранно волеизявление да развали
процесния договор за поръчка.
Както бе изяснено, със
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от ППВС № 1/28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., е прието, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието, т.е. от момента, когато е упражнено
потестативното право за разваляне на двустранния договор.
С оглед
гореизложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 950,98 лв. / държавна такса – 244.48 лева,както и
депозит за особен представител – 706.50 лева /.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 737,48 лв. /държавна такса – 244.48 и
адвокатско възнаграждение – 493.84/.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, възнаграждението за исковото производство следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 847,80 лв. с ДДС.За производството по ч.гр.д. № 1671 по описа на РС-Враца за 2019 год., възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр.чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 592,25 лв. с ДДС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочените суми на пълномощника на ищеца адв. И. – А. Ч.Н. от САК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, вр.чл. 55, ал.1 пред. 3 ЗЗД, че
Н.В.Н., ЕГН ********** дължи на Р.К.Р., ЕГН ********** сумата от
3 850.00 евро, дължима на отпаднало основание –
развален договор за поръчка за закупуването на лек автомобил марка „AUDI„ модел А6 CR 271 TD,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 1056 / 09.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1671 по
описа на РС-Враца съда за 2019 год.,
както и законна лихва върху тази сума, считано от 03.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Н.В.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН ********** сумата от 950,58 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 4316 /2019 г. по
описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Н.В.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.Р., ЕГН ********** сумата от 244.48 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 1671 по описа на РС-Враца съда за 2019 год.
ОСЪЖДА Н.В.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. – А. Ч.Н. с ЛАН ********** от САК със съдебен адрес:*** сумата от 847,70 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Р.К.Р. - ищец по гр.д. № 4316 /2019г. на Районен съд - Враца,както и сумата 592,25 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Р.К.Р. по ч.гр.д. № 1671 по описа на РС-Враца съда за 2019 год.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: