Решение по дело №4751/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7975
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20191100504751
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

младши съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в. гр. дело № 4751 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 544824/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 46961/2018г. по описа на СРС, 162ри състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Х.И.Т. и М.Я.Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 63.06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018г. до окончателното ѝ заплащане, като са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 84.16 лева, непогасен остатък от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 16.09.2015г. – 28.02.2018г.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

В срока по чл.259, ал. 1 от ГПК от името на Х.И.Т. и М.Я.Т. е депозирана въззивна жалба с вх. № 5211366/21.12.2018г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от ищеца иск, като се излагат аргументи за неговата неправилност. В жалбата се поддържа, че ответниците са заплатили вземанията на „Т.С.“ ЕАД, като за периода 01.05.2014г. до 15.03.2015г., освен че са платили, се позовават и на изтекла по отношение на вземанията за този период погасителна давност. В жалбата се посочва и че не следва да намери приложение нормата на чл. 118 от ЗЗД, тъй като ответниците не искат връщане на платените от тях суми. С оглед всичко изложено се моли решението на Софийски районен съд в обжалвана част да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноските сторени в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е депозиран отговор.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран на 15.03.2018 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата от 451,27 лева, предсталяваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен номер 247379 за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2018 г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 85,60 лева за периода 16.09.2015 г. – 28.02.2018 г.; 3/ главница за такса за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 77,68 лева, дължима за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2018 г. до изплащането ѝ; 4/ мораторна лихва върху главницата за такса за дялово разпределение в размер на 15,56 лева за периода 16.09.2015 г. – 28.02.2018 г.

На 23.03.2018 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 17398/2018 г., по описа на СРС, 162 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД посочените в заявлението суми, както и разноските по делото.

Издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжниците Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********, като в законоустановения срок по чл. 414 ГПК същите са депозирали възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Във връзка с горното и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането на съда. В указания срок  и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********, като с оглед извършени от длъжниците частични плащания исковете са предявени само за неплатения остатък, а именно: за сумата от 63,06 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен номер 247379 за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, и сумата от 84,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер за периода 16.09.2015 г. – 28.02.2018 г.

В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответниците Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********, чрез адвокат И.Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Поддържа се, че ответниците са погасили претендираните от ищцовото дружество суми с частични плащания, извършени на 12.03.2018 г. и 29.05.2018 г., като се сочи, че в платежните нареждания изрично са посочили, че погасяват задълженията по двете общи фактури. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода м. 05.2014 г. – 15.03.2015 г.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 162-ри състав, решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Според разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си актуална към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

В разглеждания случай е видно от събраните по делото писмени доказателства, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, т. III, рег. № 9433, дело № 429/19.12.2008 год. на нотариус Е.Е., рег. № 367 в Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд от 19.12.2008 г. Х.И.Т. и съпругата му М.Я.Т. дарили на сина си И.Х.Т. процесният апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж.к. ******като изрично е уговорено, че дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот.

След като по делото се установява, че ответниците Х.И.Т. и М.Я.Т. са титуляри на вещното право на ползване, то въззивният съд приема, че на основание на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС именно между тях и ищеца е възникнало и съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия период.

Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество и качество, въззивният съд намира, че доколкото с определение по чл. 140 ГПК от 21.09.2018 г., с което е изготвен проект за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от проведено на 01.11.2018 г. открито съдебно заседание е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелство, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК стойност, то настоящият съдебен състав следва да приеме за безспорно установено между страните, че ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия през процесните периоди на стойност идентична с претендираната в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Спорни по делото въпроси пред въззивната инстанция са свързани с това, дали извършените от ответниците плащания в полза на ищеца са погасили изцяло вземанията на ищеца за процесния период, респективно, дали вземанията за периода от 01.05.2014г. до 15.03.2015г. са били погасени по давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

По делото са представени от страна на ответниците платежни нареждания за извършени плащания към ищеца, касаещи вземанията предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 17398/2018 г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, а именно: 1/ платежно нареждане от 12.03.2018 г. за сумата от 139,58 лева, като в основание за плащането е посочен аб. № 247379 и че с него се погасяват задължения по обща фактура № ********* от м. 07.2017 г.; 2/ платежно нареждане от 29.05.2018 г. за сумата от 397,29 лева с основание на плащането аб. № 247379, обща фактура № ********** от м. 7.2015 г., главница и лихви СРС, гр. д № 17398/2018 г., 162 състав; 3/ платежно нареждане от 29.05.2018 г. за сумата от 85,60 лева с основание на плащането аб. № 247379, дялово разпределение период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. лихви СРС, гр. д № 17398/2018 г., 162 състав.

Представени са и съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2015 г., издадена за дължими суми за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., както и съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2017 г., издадена за дължими суми за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.

От представеното съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. се установява, че за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 общия размер на задължението на ответницте към ищцовото дружество е в размер на 318,09 лева.

От представените съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2017 г. и извлечение от сметки на ищеца за задълженията по нея се установява, че за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. общия размер на задължението на ответницте към ищцовото дружество е в размер на 287,63 лева. От същия документ се установява също, че за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. са платени от ответниците суми по фактури /главници/ в размер на 154,45 лева, следователно, че сумата за плащане от ответниците по обща фактура № ********** от 31.07.2017 г. е в размер на 133,18 лева. Обстоятелството, че в съобщение към обща фактура № ********** от 31.07.2017 г. е посочено от ищеца, че за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. от страна абоната са извършени плащания на суми по фактури /главници/ на стойност 154,45 лева, настоящият съдебен състав намира за извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, който следва да бъде взет предвид от въззивния съд.

По делото е представена справка за задълженията на абонатен № 247379 от 28.02.2018 г. /т.е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/, от което се установява, че задълженията по обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. общо за главница и лихва са в размер на 397,47 лева, от които за главница 318,09 лева и за лихва 79,38 лева, както и че задълженията по обща фактура № ********** от 31.07.2017 г.  общо за главница и лихва са в размер на 139,40 лева, от които за главница 133,18 лева и за лихва 139,40 лева.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че доколкото частичните плащания не са достатъчни, за да погасят всички задължения към ищеца, поредността в погасяването се урежда от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, тъй като се касае до еднородни /парични/ задължения и ако изпълнението не е достатъчно, за да погаси всички еднородни задължения, длъжникът може да заяви кое от тях погасява. От друга страна, обаче, при съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че с платежно нареждане от 12.03.2018 г. за сумата от 139,58 лева, в което като основание за плащането е посочен аб. № 247379 и че с него се погасяват задължения по обща фактура № ********* от м. 07.2017 г., и платежно нареждане от 29.05.2018 г. за сумата от 397,29 лева с основание на плащането аб. № 247379, обща фактура № ********** от м. 7.2015 г., главница и лихви СРС, гр. д № 17398/2018 г., 162 състав са погасени изцяло задълженията на ответниците за главници и лихви, дължими по общи фактури № ********** от 31.07.2015 г. и № ********** от 31.07.2017 г. В платежните нареждания изрично е посочено, че с извършените плащания се погасяват именно задължения по горепосочените общи фактури. Към този момент задълженията по тези фактури не са били по-високи от сумите по платежните нареждания, поради което и ответниците са платили задълженията по тези фактури, а ищецът не разполага с право да ги отнесе за други задължения.

Предвид горните съображения  предявения иск за сумата от 63,06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018г. до окончателното ѝ заплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид горното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Х.И.Т. и М.Я.Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 63.06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018г. до окончателното ѝ заплащане, като вместо това предявеният иск за сумата от 63,06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018г. до окончателното ѝ заплащане, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските в производството пред СРС:

С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, с която Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на Т.С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,50 лева, разноски в заповедното производство и сумата от 160,63 лева, разноски в исковото производство.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат И.Г.Д. АК-Кюстендил, личен № *******следва да бъде присъдена сума от още 128,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците в производството пред СРС, доколкото в първоинстанционното производство е депозиран един общ отговор на исковата молба, подадена от Т.С. ЕАД, чрез адвокат И.Д., като пред първоинстанционният съд е проведено само едно открито съдебно заседание и делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.

По отношение на разноските в производството пред СГС:

Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат въззивниците Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********. Същите са направили искане за присъждането на такива, като е представен списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лева за процесуално представителство пред СГС, както и за заплатена държавна такса в производството пред СГС в размер на 25,00 лева.

Доколкото по делото не са представени доказателства, от който да се установява, че от страна на въззивниците действително са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство в производството пред СГС, то и такива разноски не следва да бъдат им бъдат присъдени.

От страна на въззивниците са представени доказателства за заплатена държавна такса в производството пред СГС в размер на 25,00 лева, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Т.С. ЕАД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН ********** сумата от 25,00 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса в производството пред СГС.

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 544824/26.11.2018г., постановено по гр.д. № 46961/2018г. по описа на СРС, 162ри състав в обжалваната част, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Х.И.Т. и М.Я.Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 63.06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018г. до окончателното ѝ заплащане, както и в частта за разноските, с която Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на Т.С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7,50 лева, разноски в заповедното производство и сумата от 160,63 лева, разноски в исковото производство. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** против Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сума в размер на 63.06 лева, представляваща непогасен остатък от стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот с абонатен номер 247379, находящ се в гр.София, ж.к. *********, обективирана в общи фактури № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 15.03.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на адвокат И.Г.Д. АК-Кюстендил, личен № *******на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от още 128,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците в производството пред СРС.

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Х.И.Т., ЕГН ********** и М.Я.Т., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 25,00 лева, представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                            

 

 

 

 

             2.