Определение по дело №120/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 119

гр.Пловдив, 26.03.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в закрито заседание на 26.03.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 120 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство на осн.чл.278 във вр. с чл 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 1520/12.02.2020г., подадена от Г.П.Г., ЕГН **********, чрез адв. И.Ц., против определение, постановено в откритото с.з.на 05.02.2020г. по възз.гр.дело № 788/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което, на осн.чл.229 т.4 ГПК, е спряно въззивното производство до окончателното приключване на адм.д.№ 98/2020г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Не е постъпил в срок писмен отговор от въззиваемата страна Д. Ф. З.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на обжалване в хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК определение на въззивна инстанция, в законния срок, от активно - процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение, постановено в откритото съдебно заседание на 05.02.2020г., е спряно възз.гр.дело № 788/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, на осн.чл.229 т.4 ГПК, поради връзка на преюдициалност на спряното въззивно производство с производството по адм.д.№ 98/2020г. по описа на АдмС - Пазарджик.

Във въззивната частна жалба се поддържа, че предметът на административното дело бил идентичен с предмета на спряното гражданско въззивно производство, но незаконосъобразността на обжалваното определение за спиране на гражданското въззивно производство е обоснована с недопустимост на административното производство, тъй като при наличието на гражданско-правен спор между страните за съществуването на претендираното от Ф.вземане, било недопустимо същото вземане да се претендира и по реда на административното производство.

Изложените в частната жалба доводи, касаещи допустимостта на образуваното и висящо пред административния съд производство, не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като по този въпрос компетентен да се произнесе е административният съд, пред който административното дело е висящо, респективно по този въпрос липсват правомощия на настоящия граждански съд да се произнесе.

При дължимата служебна проверка за законосъобразност на обжалваното определение се констатира следното:

Основание за спиране по чл. 182, ал.1 б.“г“ГПК(отм.), съответно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е налице при връзка между две дела в отношение на преюдициалност на едното спрямо другото, а именно наличието между двете дела на съотношение обуславящо-обусловено, при което се спира обусловеното дело, макар и да е образувано по-рано от обуславящото.Преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е налице при следните предпоставки: 1/ в един и същ или в различни съдилища да са висящи две дела; 2/между двете висящи дела да има връзка на обусловеност в предмета, като по едното дело (обуславящото) се разглежда спор за правоотношение, съответно – за факт в предвидените от закона случаи, който спор е обуславящ за спора по другото висящо дело (обусловеното), тъй като съществуването на спорното правоотношение или факт по обуславящото дело е или предпоставка за съществуването на правоотношението по обусловеното дело, или изходът на обуславящото дело е от значение за правилното решаване на обусловеното дело 4/ между двете висящи дела да има връзка не само в предмета, но и в страните, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на решението по обуславящото дело (Определение № 96/1.2.2013г. по ч.гр.д.№785/2012г. ВКС, Определение № 610/7.8.2012г. по ч.т.д.№ 434/2012г.; Определение № 611 от 3.11.15г. по ч.гр.д.№ 498/2015г.)

В случая, между едни и същи страни - Д. Ф. З. и Г.Г. - са образувани и висящи две дела:възз.гр.д.№788/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, образувано по въззивна жалба, подадена от Д. Ф. З.“, против Решение № 118/19.07.2019г., постановено по гр.д.№ 474/2015г.по описа на РС - Пещера, с което е отхвърлен предявеният от Д. Ф. З.срещу Г.Г. осъдителен иск за парично вземане за сумата 24 446лв., представляващо първо плащане по Договор № 13/112/03261 от 14.10.2009г., ведно със законната лихва от 02.09.2015г. до окончателното изплащане и заедно с обезщетение за забава в размер на 1189.96лв., представляващо законната лихва върху главницата 24 446лв за периода от 10.03.2015г. до 31.08.2015г., и адм.д.№ 98/2020г. по описа на АдмС - Пазарджик, което, видно от представеното съдебно удостоверение от АдмС - Пазарджик от 03.02.2020г. (л.72 от възз.д.), е образувано по жалба на Г. П.Г. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/112/03614/3/01/04/01 на Д. Ф. З. - П., с който (л.69-71 от възз.д.) му се отказва изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 446лв., представляваща второ плащане по Договор № 13/112/03614 от 19.10.2009г. и договорът се прекратява.

Независимо от идентичността на страните по двете висящи дела, липсва основание за спиране по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради липса на връзка в предметите на делата. Преди всичко се констатира, че, формално, в диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение е обективиран договор за финансова помощ между страните, който е различен от този, във връзка с който е издаден обжалваният индивидуален административен акт, чиято законосъобразност е предмет на административното дело.Дори условно да се приеме, че се касае за един и същи договор за финансова помощ между страните, паричното вземане на Д. Ф. З.“, предмет на гражданското производство, е извършеното от него първо плащане по сключения между страните договор за финансова помощ, а обжалваният индивидуален административен акт е отказ за изплащане на второ плащане по договора.Освен това, обжалваният индивидуален административен акт не е елемент от фактическия състав за възникване на претендираното от Ф.вземане.При това положение, липсват основания да се приеме, че е налице връзка между предметите на двете висящи между същите страни дела, конкретно, че законосъобразността на обжалвания от Г.Г. индивидуален административен акт обуславя изхода от спряното гражданско въззивно производство, така, че страните по гражданското дело да могат да се позоват на влязлото в сила решение по административното дело.

Не до тези крайни изводи е достигнала въззивната инстанция.Като незаконосъобразно, обжалваното определение, се отменя и делото се връща на въззивна инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение, постановено в откритото с.з.на 05.02.2020г. по възз.гр.дело № 788/2019г. по описа на ОС - Пазарджик, с което, на осн.чл.229 т.4 ГПК, е спряно производството по делото до окончателното приключване на адм.д.№ 98/2020г. по описа на Административен съд - Пазарджик и връща делото на въззивния съд за продължаване на съдо-производствените действия.

Делото да се върне на ОС - Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: