М О Т И В И към АНД 1806/2019год.
на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО по постановление на ВТРП от 15.10.2019год., с предложение по
чл.78а от НК, е срещу обвиняемия В.Д.В. с ЕГН: ********** ***, за това, че на 20.12.2017 г. в гр.
Велико Търново, при сключване на договор със Заложна къща „Колибри“ ЕООД гр.
Велико Търново за паричен заем, обезпечен със залог върху движими вещи,
потвърдил неистина в частен документ - декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата
за дейността на заложните къщи, приета с постановление на Министерски съвет №
40/18.02.2009 г., към заложен билет № 1121/20.12.2017 г., в която по силата на
изрична разпоредба на постановление на Министерски съвет залогодателят е
специално задължен да удостовери истината - като декларирал, че е собственик на
заложените вещи - златен синджир 14 к и обеци с грамаж 4,400 гр., и употребил
този документ на същата дата и място пред К.П.К.- управител на заложната къща,
като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство - престъпление по
чл. 313, ал. 3 вр. с ал.1 от НК.
В съд.заседание прокурорът не се явява и не
взема становище по обвинението.
Обвиняемият В. редовно призован не се
явява, като се представлява от упълномощен защитник адв.П.Д.. Последният счита,
че макар формално да са налице признаците за извършено престъпление по чл. 313, ал. 3 вр. с
ал.1 от НК, то следва да се
приложи чл.9ал.2 от НК, тъй като случаят е маловажен. Алтернативно отправя
искане за минимално адм.наказание.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Производството е
образувано и водено срещу В.Д.В. за извършено от него
престъпление по чл.313ал.3вр.ал.1 от НК.
В хода на разследването са
събрани и приобщени по предвидения в НПК процесуален ред писмени и гласни
доказателства от значение за разкриване на обективната истина. Извършени са
графически експертиза, разпитани са свидетели и е приобщен инкриминирания
документ в оригинал.
С оглед на
така събраните доказателства в хода на разследването, съдът счита, че
постановлението на ВТРП е обосновано, като
същото е постановено при една изяснена фактическа обстановка.
Обвиняемият В.Д.В. ***. Не е осъждан за престъпления. През
2017 г.
се запознал с непълнолетната П.А.Д.. Същата живеела в гр. Русе със семейството
на баща си, който продължително отсъствал, защото работел по корабите. В негово
отсъствие за нея се грижела съпругата на баща й. Д..често посещавала баба си и
дядо си в с. О.М.. В., който е пет години по-възрастен от нея я канел на срещи.
Започнал да я черпи с марихуана, а след това и с амфетамини. Някъде преди Коледа
на 2017 г.
В. решил, че може да използва непълнолетната, за да се сдобие с пари. Казал й,
че има наложена глоба от 500 лв., и й поискал сума в такъв размер, за да си я
плати. Момичето отказало, тъй като нямало пари. Той обаче започнал да й звъни
постоянно по телефона и да я заплашва, че ако не му даде парите, щял да каже на
родителите й, че е вземала наркотици.
На 20.12.2017 г. сутринта видяла, че има много неприети
повиквания от обвиняемия през нощта. На поредното позвъняване й казал, че е в
гр. Русе и спешно се нуждае от тези 500 лв. Като му казала, че няма пари, той
поискал да му даде подарения от баща й златен ланец, за да го заложи и с парите
да плати глобата. Първоначално Д..отказала, но той я заплашил, че ще запали
имота на баба й и дядо й в с. О.М. и тя отишла да се срещне с него. За
придвижването си до гр. Русе помолил св.Г.Г., който да управлява неговия лек
автомобил „Мерцедес“. Св.Д..му дала собствените си златен синджир 14к и обеци с
грамаж 4,400 гр. В. поискал да отпътуват до гр. В. Търново, за да заложи там
златните накити на непълнолетното момиче. Посочил му да спре пред заложна къща
„Колибри“ ЕООД в гр. Велико Търново. Поискал от К.П.К.- управител на заложната
къща, да сключи договор за заем като да даде в залог златните бижута на Д....
Уговорили се за сумата 150 лв, предвид размера на обезпечението. В. представил
личната си карта и Д..попълнила с данните заложния билет № 1121/20.12.2017 г. и
Декларацията към него. В. се подписал за „Заемател“ на заложния билет и на
„Декларатор“ на декларацията към него. Написал и трите си имена. Това е
установено от заключението на графическите експертизи по делото. Така
декларирал пред служителя, че е собственик на заложените вещи. Декларацията се
издава на основание чл. 14, ал 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи,
приета с постановление на Министерски съвет № 40/18.02.2009 г. и предвижда
задължение на залогодателя да удостовери истината относно собствеността си
върху заложената вещ. Доколкото подписването на тази декларация се явява
задължително, за да получи парите по сделката, то същият се явява употребен
пред К.П.К.като доказателство за невярно удостовереното обстоятелство.
Тъй като получил заем само от 150 лв., В. пак започнал да
звъни на Д..., за да му осигури пари и да я заплашва, че ще разкаже за
наркотиците на близките й. Притеснено, младото момиче взело заем от приятели и
още същия ден обвиняемият се върнал до гр. Русе, за да получи от нея още 200
лв. И на следващия ден продължил да настоява Д..да му осигури още пари. Този
път взела 130 лв. заем от друга приятелка и още същата вечер ги дала на В.,
който пак пристигнал в гр. Русе. След това известно време не я търсил.
Поради поведението й, близките се притеснили, разбрали за
отношенията й с В.. Тогава разказала на близките си за предаване на златните си
накити на В. и това, че не й ги връща. При проведения разговор с него, той
посочил заложната къща в гр.Велико Търново и
предал заложния билет и брат й - св. Д. А. Д., който заплатил дължимата сума и получил
златните накити на сестра си.
От обективна страна В.Д.В.
*** при сключване договор със заложна къща „Колибри“ ЕООД гр.Велико Търново за
паричен заем, обезпечен със залог върху движими вещи, потвърдил неистина в
декларация по чл.14, ал.3 от Наредбата за
дейността на заложните къщи към заложен билет № 1121/20.12.2017г. Декларацията е частен документ, доколкото не отговоря на изискванията за официален
такъв по см. на чл. 93, т. 5 от НК. Издава се по силата на ПМС, тъй като Наредбата е приета с постановление на
Министерски съвет № 40/18.02.2009 г. Съгласно посочената разпоредба залогодателят
е длъжен да декларира собствеността си върху заложената вещ. Обвиняемият е
потвърдил неистина, тъй като декларирал, че вещите златен синджир 14 карата и
обеци с грамаж 4,400
грама са негова собственост. Същите са собственост на П.А.Д. от гр. Русе. Употребил този документ на същата
дата и място пред К.П.К.- управител на заложната къща, за да докаже, че като
такъв има право да заложи вещите като обезпечение, и така да получи заемната
сума.
От субективна страна обвиняемият е
извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл - същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че потвърждава неистина в
декларацията, но въпреки това я е подписал, за да удостовери отразените в нея
обстоятелства и да се сдобие със заемната сума.
В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 313, ал. 3 вр. с ал.1 от НК.
В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият
състав по делото не са налице обстоятелства, които да обусловят приложението на
чл. 9 ал. 2 НК. Според посочената разпоредба не е престъпно деянието, което,
макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Това означава, че за да бъде едно деяние
малозначително, то въобще не трябва да оказа отрицателно въздействие върху
обществените отношения, чиято защита се дава чрез конкретния престъпен състав
или засягането на съответните обществени отношения трябва да е в такава ниска
степен, която е недостатъчна, за да може извършеното да се третира като
престъпление т.е. преценката за наличие на чл. 9 ал. 2 НК е свързана по правило
само с обществената опасност на деянието, а не и тази на дееца.
Малозначителността не е някакъв абстрактен белег на деянието, а представлява
негово конкретно обществено качество, което във всеки отделен случай подлежи на
изследване. От установените в наказателното производство факти е видно, че
престъпната дейност на подс.В., нито е малозначителна, за да не е обществено
опасна, нито обществената й опасност е явно незначителна. Обществената опасност
на деянието се обуславя от редица обстоятелства време, място, начин на
извършване на престъплението, предмет на увреждане респ. засягане, както и с
динамиката и обществената значимост на съответното престъпно посегателството. Излаганите от защитата доводи
относно мотивите за извършване на престъплението и за ниската степен на
обществена опасност на подсъдимия имат значение единствено за определяне вида и
размера на наказанието.
Смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства: чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства:
няма.
По
горните съображения и като взема предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300
лева, че от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и че
привлеченият не е осъждан към момента на извършване на деянието и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78 а от НК, съдът намира, че са
налице предпоставките за прилагането му. Отчитайки данните за семейното, материално положение и
имотно състояние на привлечения, съдът счита, че следва да му се наложи
административно наказание глоба, в минималния размер от 1000 лева, предвиден в
чл.78 а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието.
Следва
да се присъдят и направените по делото разноски до настоящия момент в размер
на 351.31 лева, които привлеченият да
заплати на ВТРС.
По тези съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: