№ 1582
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110108480 по описа за 2021 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 срещу ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* за
сумата от 132,85лева, представляваща дължима цена на потребени далекосъобщителни
услуги за периода 08.02.2018г. до 07.07.2018г. по договор за предоставяне на мобилни
услуги сключен с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с кл. №
5458976/04.03.2015г., подновяван с допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и
24.04.2017г., като задължението е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“ ЕАД на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г., за които вземания са издадени
фактури № **********/08.03.2018г., № **********/08.04.2018г., №
**********/08.05.2018г., № **********/09.06.2018г. и № **********/ 08.07.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260088/08.01.2021г. по
ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 04.03.2015г. между ответника
и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с кл. № 5458976 за номер ********** с избран тарифен план
Vivacom Net&Call XL. Месечната абонаментна такса била уговорена в размер на 29,99лева,
а срокът на договора до 04.03.2017г. С подписване на договора абонатът е изразил съгласие
и е приел ОУ на оператора. На 02.03.2017г. с допълнително споразумение ответникът е
променил условията на договора чрез избор на нов абонаментен план Maxicall XS с месечен
абонамент 5,80 за срок от 24месеца. На 24.04.2017г. отново с допълнително споразумение
1
ответникът направил избор на нов абонаментен план Smart L+ с месечен абонамент 29,99 за
срок от 24месеца. Въз основа на договора се твърди, че в периода от 08.02.2018г. до
07.07.2018г. от мобилният оператор са били предоставени услуги, чиято цена в нарушение
на задължението по чл. 25 ОУ не е била платена от потребителя. Неплащането в срока по чл.
29 ОУ на потребените услуги е дало право на оператора да прекрати едностранно
договорните отношения, като на 02.08.2018г. е извършена деактивация на абонамента. С
договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
прехвърлило вземането си към потребителя на „С.Г.Груп“ ООД, а то на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2019г., с което обосновава и активната си процесуална и материална
легитимация да получи плащане на задължението. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. За
установяване съществуване вземането по нея, получил указания за предявяване на иска по
чл. 415 ГПК. Това обосновава и правния му интерес от така предприетата форма на защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 18.10.2021г., като редовно призован,
ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено
решение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите си, ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните
договори, ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответницата има
качество на потребител по процесния договор с кл. № 5458976/04.03.2015г., подновяван с
допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и 24.04.2017г., сключени с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение, той е предоставил посочените услуги на ответницата, като е
начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер. Безспорно,
ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в
частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в
договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За действителността на клаузите
от договора, съдът следи служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото. След направена преценка, съдът не установява нищожност на
договорни клаузи.
Установява се наличие на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът като
2
цесионер е придобил от „С.Г.Груп“ ООД, което пък е придобило от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД съществуващо вземане на последното към ответника.
Цесията е била надлежно съобщена най- късно с връчване препис от исковата молба, а и
принципно този факт би имал значение при наличие на твърдения за извършвани плащания
преди това, каквито обективно липсват.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца
разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК.
Сторените в исковото производство са в размер на 25лева платена държавна такса и 180лева
адв. възнаграждение.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, т.е в общ размер на
205лева, от които 25лева платена ДТ и 180лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 съществува вземане срещу ответника ЕЛ. Г. К. , ЕГН
********** с настоящ адрес ******* в размер на сумата от 132,85лева, представляваща
дължима цена на потребени далекосъобщителни услуги за периода 08.02.2018г. до
07.07.2018г. по договор за предоставяне на мобилни услуги сключен с „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД с кл. № 5458976/04.03.2015г., подновяван с
допълнителни споразумения от 02.03.2017г. и 24.04.2017г., което задължение е прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., а впоследствие от „С.Г.Груп“
ЕАД на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.,
за които вземания са издадени фактури № **********/08.03.2018г., №
**********/08.04.2018г., № **********/08.05.2018г., № **********/09.06.2018г. и №
**********/ 08.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260088/08.01.2021г. по ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 сумата от 205лева, представляваща направени в исковото
производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. Г. К. , ЕГН ********** с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
3
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 81, вх. В, ет.8 сумата от 205лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 16538/2020г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4