Р Е Ш
Е Н И Е
№ 8 11.01.2023 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:М.Р.
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Нейка Т., като
разгледа докладваното от съдия М.Р. административно
дело №774 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на М.Г.М. ЕГН **********,
изтърпял
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора
с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Затвора - Стара Загора, като за същите се твърди, че са настъпили
в резултат на действия и бездействия на затворническата администрация. Неимуществените
вреди са оценени на стойност от 30
000.00 лв. Периодът за който се претендира обезщетение е от 01.09.2016 год. до 01.05.2018
год.
Ищецът твърди, че през времето на престоя му в
затвора вследствие на унизителните и нечовешки условия, в които е принуден да
изтърпи наложеното му наказание, му се е намалило зрението. Твърди, че килиите в
които е бил настанен не отговарят на законовите изисквания за площ, осветление
и хигиенно битови условия. Нямал е постоянен достъп до санитарен възел, като
също така е липсвало отопление и проветрение, нямало е естествена, слънчева
светлина, липсвало прозорец на килията, топла и течаща вода, включително и
сифон. Нямал достатъчна двигателна активност, като при престоя на открито
нямало фитнес зала за тренировка и спортни дейности, нямало телефон за
провеждане на разговори. Не му е била осигурявана ежедневна баня, тоалетни принадлежности,
паста за зъби, пяна за бръснене, ножчета за бръснене, тоалетна хартия и прах за
пране. Нямало аспирация в килията, както и чист въздух. Не са му били осигурени
също така шкафчета и чаршафи, както и помещения в които да се готви и приготвя
храна.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и защита,
оспорва предявения иск. Твърди, че същият е неоснователен за периода от 01.09.2016
год. до 09.09.2016 год., както и за периода 05.04.2018 год. – 01.05.2018 год.,
тъй като през тези периоди, същият не е бил в Затвора Стара Загора. Постъпил е
на 09.09.2016 год. и е бил освободен на 05.04.2018 год. Ответникът счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана, както по отношение липсата на
санитарно-битови условия в затвора за целия период на престоя, на лишения от
свобода, така и за твърденията, свързани с незаконосъобразните действия на
служителите на администрацията, изразяващи се в упражняван психически и
физически тормоз. Излагат се подробни съображения във връзка с липсата на
причинно-следствена връзка между условията в затвора и медицинското състояние
на лицето, като се отричат твърденията за влошеното му здравословно състояние,
както и за възникване на заболяването му през време на изтърпяване на
присъдата. Ответникът заявява също, че поставянето на ищеца при наличните
условия в Затвора – Стара Загора, нито е имало за цел, нито реално е довело до
потискане, унижение или неблагоприятно засягане на неговата личност. Излага се
становище, че затворническата администрация е полагала необходимите усилия за
поддържане и подобряване на санитарно-битовите условия в мястото за лишаване от
свобода, като в тази връзка е извършен и ремонт на сградата на затвора, който е
приключил в началото на 2016 год. Заявява се също, че като цяло, на лишените от
свобода се създават условия за реализиране на правата им в обхвата на
ограниченията, произтичащи от съответния наложен режим, като начинът на изпълнение
на наложеното наказание не е надхвърлил неизбежното страдание, свързано с
произтичащите от изтърпяване на самото наказание лишения. Оспорват се
фактическите твърдения, изложени в исковата молба,.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото, чрез участващия прокурор,
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Поддържа се, че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията
за извършени нарушения от страна на затворническата администрация по отношение
лишения от свобода, както и че като цяло не се доказва наличието на незаконосъобразни действия или бездействия,
довели до претърпяването на претендираните за овъзмездяване неимуществени
вреди.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото - справка с изх. №1502 от 24.03.2022
год. /лист 51-54 от делото/ на Началника на Затвора - Стара Загора, е видно, че
М. е постъпил в Затвора, гр. Стара Загора на 09.09.2016 год., а е бил
предсрочно условно освободен на 05.04.2018 год.. По отношение на исковия
период, ищецът на 09.09.2016 год. е бил настанен в „приемно отделение“ 1-ва
група, като след кратък престой до 28.09.2016 год., е преразпределен в 9-та
група. /осъдени, неработящи, учащи/. М. е изтърпял условна присъда 6 месеца
лишаване от свобода + 1 година и 8 месеца лишаване от свобода с първоначално
постановен Строг режим. Всички
помещения в Корпуса на Затвора гр. Стара Загора т.е. приемно отделение и 9
група, където е настаняван л. св. М.Г.М. разполагат със самостоятелен санитарен
възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен достъп до него, прозорци с
възможност за отваряне по всяко време на денонощието по преценка на лишените от
свобода с цел осигуряване на естествена светлина, проветрение и естествена
вентилация. Помещенията са оборудвани със стандартни легла с дюшек, шкафчета,
закачалки, маса и столове. Изкуственото осветление е реализирано с 2 бр.
луминисцентни осветителни тела 2 х 36 W. Отоплението е реализирано с локално
парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Всеки от коридорите
разполага с помещение, оборудвано с умивалници и огледала; помещение за къпане,
оборудвано с душове и помещение за сушене на пране, достъпът до които е
свободен от 6:00 ч.
до 20.00 ч. всеки ден. Топлата вода в 9 група се подавала два пъти седмично в
дните вторник и петък, когато се осъществява къпането на лишените от свобода.
На 28.09.2016 год. л. св. М. е разпределен в 9 група на Корпуса на
Затвора. Там е пребивавал до 05.04.2018 год., когато е бил условно предсрочно
освободен. В 9 група л. св. М.Г.М. е настанен в спално помещение №9. Същото
помещение е с площ 21 кв. м., разполагащо с 3 броя прозорци, два от които са
отваряеми, където са настанявани от 2 до 5 лишени от свобода. Площта на
санитарния възел в спалното помещение е 2.00 кв. м., където също има един брой
отваряем прозорец. Впоследствие л. св. М. е преместен в спално помещение №14 - 9
група на дефиринциран принцип, спазвайки изискванията за квадратурата и брой
настанени лица. Същото помещение е с площ 33 кв.м., разполагащо с 3 броя
прозорци, два от които са отваряеми, два броя чугунени радиатори за отопление,
където са настанявани от 2 до 8 лишени от свобода. Площта на санитарния възел в
спалното помещение е 1.50 кв. м., където също има един брой отваряем прозорец.
Съгласно нормативно утвърдения ред почистването и поддържането на хигиената в
спалните помещения се осъществява ежедневно от самите лишени от свобода,
настанени в съответното помещение, под ръководството на отговорника на спалното
помещение. Общите помещения (коридор на групата, помещение за сушене на дрехи,
санитарни помещения /баня, тоалетна и умивални / са почиствани ежедневно под
ръководството на отговорника на групата към „Самодейните затворнически органи“
на съответната група, като всяко спално помещение дава дежурство в рамките на
една седмица на ротационен принцип. Ежемесечно по групи и коридори се
осигуряват необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали -
метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н. Контролът относно състоянието на
хигиената в общите и спалните помещения на групите е осъществяван ежедневно от
инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи и
от надзорно-охранителния състав, в чийто пост попада съответния коридор. По
време на пребиваването си в 9 група л. св. М. не е подавал молба за
предоставяне на дрехи и обувки, тъй като видно от направената справка, същият е
получавал парични средства / пощенски запис и по банков път/, с които е имал
възможност да си закупи от лавката на Затвора тоалетни принадлежности и
хранителни продукти. Провеждал е свиждания със свои близки, получавал е
хранителни пратки, като неговите посетители са имали възможност да му донесат
дрехи и обувки, т.е. не попада в критерия за социално слаб лишен от свобода.
Ежедневно сутрин от 06.00 часа до 20.00 часа лишените от свобода в 9 група имат
свободен достъп до телефонен апарат, който е разположен в коридора на групата.
Ползването на същият става по желание и възможност на лишените от свобода без
ограничение на времетраенето, както и брой обаждания. По време на престоя на
открито лишените от свобода могат да спортуват по тяхно желание, като ползват
фитнес зала, успоредки, висилка, тенис на маса, игрище за футбол, баскетбол,
волейбол, бадминтон. Ежемесечно се провеждат междугрупови спортни турнири /футбол,
баскетбол, волейбол, тенис на маса, канадска борба, турнир по силов трибой и
др./, като се вземат под внимание метеорологичните условия. От 05.10.2017 год.
в Затвора гр. Стара Загора е открита фитнес зала, оборудвана с нови и
разнообразни уреди. Лишените от свобода имат право на две свиждания и една
хранителна пратка месечно. В хранителната пратка се допускат по списък
разрешени вещи и продукти утвърдени от Министъра на правосъдието.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля К.К.. Твърди, че по цял ден били заедно, като са били осем човека
през целия период 2016-2017 година. По време на пребиваването на ищеца в килия
№9 било пълно с бълхи и дървеници и до ден-днешен ги имало. В килия №9 имало
осем легла и в килията били настанени осем човека. Били са на двуетажни легла в
килията. В килиите през зимата рядко пускали парното, по един-два пъти на ден.
Термометри в килиите нямало, но било студено. Всеки затворник имал проблем с
тоалетната, тъй като тоалетните се разваляли често и нямало сифон, не можело да
се почистят правилно. Чистели се с парцал, не можело да изтече водата. Във
всяка килия имало такова санитарно помещение. Когато се разваляла тоалетната в
килията, ползвали друга килия, където била здрава тоалетната. Вечер са
заключени в килиите и ако тоалетната е запушена ползвали туби или кофи за голяма нужда. Имало случай през
периода 2016-2017 год., когато тоалетната на килия №9 била запушена и цялата
килия се наводнила, след което тоалетната я заключили, за да не може да се
ползва. Тази килия, в която бил, килия №10 е малко по-голяма от килия № 9.
Виждал е прозорците в килия №9. Били малки с едно крило. Не можел да преценя
точно на каква височина е бил прозорецът, но на около 1,80-1,90 м, не бил много
сигурен за височината. В неговата килия височината на прозореца била същата,
еднаква с килия №9. В килията лично той можел да отворя прозореца, но имало
момчета, които не можели. През периода 2016-2017 год. тези прозорци не можели
да се затварят, доколкото си спомнял. По отношение на осветлението в килиите,
не можели да изключват или да регулират осветлението. През деня естествената
светлина, специално в килия №9 и килия №10, не била достатъчна. Нямало 24 часа
осветление в килията. Вечер на изкуствената светлина в килията той лично не
можел да чете. В затвора имало възможност да си приготвят храна, обаче се падало
един или два котлона на цял отряд от 130 човека. Нямало отделно помещение в
килията за приготвяне на храна. Тези котлони се намирали по килиите, като си ги
разменяли и ги местели от килия в килия. Коридорите около килиите, където имали
свободен достъп, са широки около 1,50 м. В коридора трудно можело да се разминат
двама човека и ако се отворела някоя врата, имало вероятност да те удари. В
коридора имало и парапет, който бил висок около 1,20-1,30 м. Той бил висок
около 1,80 м и парапетът не ме притеснява толкова, колкото вратите, защото
доста пъти са го удряли. Подът на коридора бил с решетки, от които се виждали
втори, четвърти и девети отряд. Тези решетки били с големи дупки. Той не е бил
в килия №9, но за проблема с тоалетната знаел, защото се разчуло веднага. Дошли
старшините и им спрели тоалетната. За проблема била сигнализирана
затворническата администрация, станало наводнение вътре. Доколкото си спомнял,
за 24 часа била ремонтирана тоалетната. Не знаел каква е била причината за
запушването. Чувал съм, че санитарните възли се запушвали в резултат на
хвърлени отпадъци от лишените от свобода. Лично той бил запушвал тяхната
тоалетна с ориз. Освен санитарното помещение в килиите, имало общо санитарно
помещение на коридора, което представлявало обща баня, но там нямало обща
тоалетна. Всяка група имала отговорник. Той лично бил хигиенист в девети отряд.
Задълженията на този отговорник били да събира писма, молби, жалби; да докладва
за проблеми евентуално – развалена тоалетна или нещо счупено; да получава
хигиенни материали всеки месец за коридора. Почистването на спалното помещение било
задължение на тези, които са в килията, като за това се определял дежурен.
Дежурството затворниците си го определяли сами. М. бил отговорник на групата по
спорта, доколкото се сещал. Престоят на открито в Затвора – Стара Загора бил по
един час, който им е бил осигурен всеки ден. От няколко години им е осигурена
фитнес-зала, до която достъпът ставал със записване, за да се регулирал броя на
лишените от свобода, които я ползват.
Конкретно М. му се е оплаквал за това, че го боляли очите. Постоянно се
оплаквал, ползвал капки за очи. От време на време слагал и очила, даже неговите
е взимал като играели карти. Редът за внасяне в затвора на разрешени вещи,
които лишените от свобода получават от близките си, бил по време на свиждане
или като награда. Един път в месеца имали право на хранителна пратка, която
получавали при свиждане от близките си. М. получавал хранителни пратки само от
сестра си. Списъкът с разрешените вещи не бил поставен на видно място в
коридора. По принцип знаел какво включва той. Редът за отваряне на прозорците и
проветряване на помещенията ставало по тяхна преценка. Фитнесът в затвора бил
от 2016-2017 год., преди това нямало. Оплакванията на М. за очите не били още в
самото начало на престоя му в затвора, а били в един по-късен момент. Бил
извеждан за очен преглед при доктор Т.. Достъпът до телефона на девета група бил
като се нареждаш и чакаш. Той се намирал до решетките в началото на коридора.
Телефонът можел да се полза от 6,30 часа сутринта до 19-19,30 ч. вечер.
Преценката кога ще ползвали телефона била тяхна. Достъпът до телефона бил всеки
ден от понеделник до неделя. Пред телефона имало опашка и ако си имал време да се наредиш – говориш, ако не –
чакаш.
По делото бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. От
заключението на същата се установи следното: При
огледа на място се установило, че помещение №14 не се използва като спално
помещение. В същото няма мебели и легла към настоящия момент. Помещението
разполага със санитарен възел, с комбиниран метален моноблок, разполагащ с
мивка, в горната част на казанчето. Тоалетната разполага с прозорец, а
останалата част на помещението разполага с два прозореца. Всички прозорци са от
PVC, с единичен стъклопакет и са с размери 130/85 см., разположени в горната
част на стената, до тавана и на 1.8 м. от пода на помещението. Отваряеми са
прозореца в тоалетната и единия в помещението, като и двата са с едно отваряемо
крило (половината от прозореца). Площта на помещението е 32 кв.м., а на
санитарния възел е 1.6 кв.м. В помещението има 2 осветителни тела, за по две
луминесцентни „пури”, а в тоалетната има осветително тяло за мокро помещение с
една обикновена крушка. Помещение №9 се използвало като спално и в него имало 4
единични легла. Помещението разполага със санитарен възел, с комбиниран метален
моноблок, разполагащ с мивка, в горната част на казанчето. Тоалетната разполага
с прозорец, а останалата част на помещението разполага с два прозореца. Всички
прозорци са от PVC, с единичен стъклопакет и са с размери 130/85 см.,
разположени в горната част на стената, до тавана и на 1.8 м. от пода на
помещението. Отваряеми са прозореца в тоалетната и единия в помещението, като и
двата са с едно отваряемо крило (половината от прозореца). Площта на
помещението е 24 кв.м., а на санитарния възел е 1.5 кв.м. В помещението има 2
осветителни тела, за по две луминесцентни „пури”, а в тоалетната има
осветително тяло за мокро помещение с една обикновена крушка. Някои от
луминесцентните пури са заменени с LED. В помещенията има контакти, които се
използват за включване на електрически уреди за готвене - котлони и фурни.
Уредите за готвене са общи и се пренасят от едно помещение в друго. Част от
обзавеждането на спалните помещения са метални шкафчета, в които настанените си
съхраняват различни по вид посуда и съдове за готвене. Жилищната площ в килия
№14 е 32 кв.м. Жилищната площ в килия №9 е 24 кв.м. Към момента на огледа в
същата имало 4 бр. единични легла. При аритметично разделяне се получава по 6
кв.м. /човек. Гореспоменатите площи не включват площта на санитарните възли. От
огледа на място, който бил по обяд се установило, че в помещенията има пряк
достъп на дневна светлина и тя е напълно достатъчна за извършването на огледа и
измерванията, както и за воденето на записките в тази връзка. Т.е. освен, че
имало дневна светлина, то тя била достатъчна за четене и писане без затруднения.
Осветлението било пуснато единствено и само за да се провери изправността му. Естественото
проветряване също е осигурено чрез отваряемите крила на прозорците, по едно
съответно в тоалетната и в „спалното” помещение. По време на огледа на
обитаемата килия тези крила били отворени. Изкуственото осветление се осигурявало
от по две тела за по две осветителни пури по 36W, а в тоалетните от осветително
тяло за мокро помещение с една обикновена крушка. Някои от луминесцентните пури
са заменени с LED пури. До изготвяне на заключението вещото лице не е открило
специална нормативна база касаеща такъв обект. Санитарните помещения в килиите,
разполагали с комбинирани метални моноблокове, които имали мивка в горната част
на казанчето т.е. настанените лица имали постоянен достъп до санитарния възел и
до течаща вода. Двете килии разполагат със собствени санитарни възли, които са
постоянно достъпни за настанените лица. В помещенията има контакти, които се
използват за включване на електрически уреди за готвене - котлони и фурни.
Уредите за готвене са общи и се пренасят от едно помещение в друго. Част от
обзавеждането на спалните помещения са метални шкафчета, в които настанените си
съхранявали различни по вид посуда и съдове за готвене. Освен това в килиите
имало маса и столове. Според вещото лице, налице е предоставяне на условия за
самостоятелно приготвяне на храна, както и условия за консумацията й. В
спалните помещения осветителните тела са 2, за по две луминесцентни пури по
36W, разположени на гредите на тавана (т.е. на разстояние едно от друго), при
което се постигало равномерно осветяване на помещенията. По време на огледа
осветителните тела били в изправност. Изкуственото осветление в санитарните
възли било осигурено с осветително тяло за мокро помещение с обикновена крушка,
което също беше в изправност. В съдебно заседание, вещото лице допълни, че откъм
наредбите има специални изисквания за строежа на обществени сгради, но те не са
от този тип. Има за училища, за други подобни обществени сгради, но специално
за затвори не е срещнал. Размерите на прозорците били измерени и описани в
заключението в раздел „Констатации“, в т.6 и 7 е описано всичко, което е видял
на място. В килия №9 имало три прозореца, два са в спалното помещение, а един е
в санитарното помещение. Едно отваряемо крило имало в спалното и едно отваряемо
крило имало в санитарното помещение. Всички прозорци в килията са с размери
130/85 см, като един от тях в спалното помещение е отваряем и един в тоалетната
също е отваряем, с по едно отваряемо крило. Площта на прозореца е 1,105 кв.м,
като се умножи по две е 2,210 кв.м, като се умножи по 7 е 15,47 кв.м, а площта
и на двете килии е по-голяма. Площта на килия №9 е 21 кв.м. В случая площта на
прозорците не била достатъчна спрямо площта на килията, за да бъде спазено
изискването на чл.113 от Наредба № 7/2003 год.
Наредбите, които касаят осветлението на сградите, много често препращали
към измерване на осветеността на самото помещение. Вещото лице нямало такива
средства, с които да направи измерване на тази осветеност и затова посочил
това, което е установил. То било чисто сетивно по време на огледа на място в
двете килии. Той извършил огледа без да се пускат лампите, като през това време
си водил записки. Тоест, според него, осветлението е достатъчно за четене и
писане през деня. Огледът бил извършен около обяд. По отношение на
проветряването на помещенията, намира, че няма проблем. При огледа на място не му
се е сторило задушно, не бил останал с такова впечатление. Прозорците били
отворени в тоалетните и в спалните помещения. В спалното помещение не се е
усещала някаква неприятна миризма или застоял въздух. По отношение на
осветителните тела, в спалното помещение килия №9 на едното от осветителните
тела му направило впечатление, че крушката била опушена със запалка или със
свещ, нямам представа точно с какво, но самото тяло било опушено и като се
провел разговор с лишените от свобода се разбрало кой го е опушил, защото му
било прекалено светло. Там разбрал, че това е някаква традиционна практика.
Опушената крушка била разместена. Лишените от свобода имали достъп до самите
осветителни тела, защото имали маса и столове. Понеже не светнало едното
осветително тяло, служител на затвора наредил на затворник да размести
крушката, така че да светне. Той се качил на стол, после на масата, завъртял
пурата, тя дала контакт и светнала. Тогава всъщност видял, че тя е и опушена.
Затворниците споделили, че тъй като опушването не е било достатъчно, затова са
я и разместили, за да не може да свети.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
По допустимостта на иска:
На първо
място предявеният от М.Г.М. иск следва да бъде
квалифициран като иск по чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
включително и за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Искът е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица на държавата /служители на затворническата
администрация/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо
лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от ЗИНЗС – т. е. исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу надлежно, пасивно легитимиран ответник, по аргумент от
чл. 205 от АПК във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на затворническата администрация
представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи
и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на
наказанията „лишаване от свобода“, съобразно правното им положение и статут.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.284 от ЗИНЗС,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при
или по повод изпълнение на служебните задължения, при осъществяване на
административна дейност, подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящото местожителство
*** /към момента на подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/. Отговорността на държавата
по чл.284, ал. 1
от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от
свобода“ или на мярка „задържане под стража“; 3. претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл.
от АПК.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част на подадената искова
молба, релевираното, като основания на исковата претенция нарушения на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от
ЗИНЗС, се изразява в: 1. поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия при изпълнение на наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т.
неосигуряване на лицето на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ и съответните санитарно-битови и условия, довело до неблагоприятни
физически и психически отражения върху личността и здравето на М.; 2. Липса на
достатъчно дневна светлина и достатъчно проветряване в килията; 3.
извършването на незаконосъобразни действия на служители от затворническата
администрация, проявяващи непредоставянето на спални и санитарни
принадлежности; 4. Липса на топла вода и отопление. Описаните действия и
бездействия са довели до възникването на неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки, страдания и душевен дискомфорт в т.ч. влошено здравословно
състояние.
Видно от направеното възражение от страна на
ответника, касаещо исковият период, то за времето от 01.09.2016 год. до
09.09.2016 год. и за периода от 05.04.2018 год. до 01.05.2018 год. не следва да
се разглежда, тъй като ищеца е постъпил в Затвора Стара Загора на 09.09.2016
год. и е освободен предсрочно на 05.04.2018
год. Следователно за посочените по-горе периоди, ищеца не е бил в Затвора Стара
Загора и не може да претендира обезщетение. С оглед на това съдът намира, че
разглежданият исков период е от 09.09.2016 год. до 05.04.2018 год. Датата на
освобождаване се потвърждава и от приложената вещева ведомост, от която, е
видно, че получените от М. вещи са върнати на 05.04.2018 год., за което същият
е положил и подпис.
На първо място за да
бъде квалифицирано едно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо
да бъде установено неизпълнение на
задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
В част втора на
ЗИНЗС и част четвърта
от ППЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата чл.43, ал.3
от ЗИНЗС /в действалата през процесния период и до 07.02.2017 год.
редакция на нормата, сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м., като е било
предвидено този текст и регламентираното в него изискване за минимална жилищна
площ, да влезе в сила от 1 януари 2019 год. Очевидно е, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за минимална жилищна площ, не са били част от действащото
законодателство за част от периода на исковата претенция, за който се твърди,
че е налице неосигуряването на минималната жилищна площ /01.09.2016 год. – 01.05.2018
год./. Но по аргумент от нормите на чл. 2
и чл. 43, ал. 2
от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание. В чл.20, ал.2
от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20
от този правилник – че на лишените от свобода се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип и
арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно §9 от ПЗР на
ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в сила три години след приемането на
програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за
лишаване от свобода. Тук отново следва да се приеме, че с оглед предвидения
отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба, нормативно
въведените изисквания за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода, не са били част от действащото законодателство
за част периода на исковата претенция. Както обаче вече беше посочено, по
аргумент от нормите на чл.2
и чл.43, ал.2
от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и унизяване на човешкото им
достойнство.
От една страна съобразно установеното
по делото, за периода от 09.09.2016 год. до 05.04.2018 год., съдът приема, че
спрямо ищеца не са извършени нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
От друга страна подобен извод се налага и с оглед информацията, представена от
затворническата администрация, както и от установеното от назначената по делото
съдебно-техническа експертиза. Съгласно последните, твърденията на ищеца са
неверни и недоказани – осигурена е необходимата минимална жилищна квадратура и
съответно неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода, налице е
естествена дневна светлина, прозореца е отваряем, макар и да е височина 1.80
метра от пода. Не съществува законово задължение същите да се с определена площ
или да са разположени на определена височина. Липсата на законови изисквания за
това, както и имайки в предвид предназначението на сградата - за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, мотивира съда да приеме, че създадените
условия отговарят на законовите изисквания за квадратура, светлина и
проветрение, включително и за наличието на изкуствено осветление. Не може да се
приеме тезата на ищеца, че предвидените нормативни изисквания за осветеност,
квадратура и височина на прозорците, касаещи сградите за обществено ползване се
отнасят и за затворите по принцип. Предназначението на обществените сгради и
затвора е различно от една страна, а от друга докато в обществените сгради
гражданите пребивават по собствено желание и за кратки периоди през
денонощието, то пребиваването в затвора е принудително, ежедневно за
определения с присъдата срок на наказанието и има за цел да превъзпита
осъденото лице. В този смисъл, твърденията, че изискванията за обществените
сгради като хотели например, да са отнасят и за затворите, звучат нелогично,
дори на границата на абсурда.
Що се отнася до останалите твърдения, за
непредоставянето на спални и санитарни принадлежности на ищеца, съдът намира
същите за недоказани. По делото се представиха писмени доказателства /вещева
ведомост – лист 148 от делото/ от страна на ответника за тяхното предоставяне, като
ищеца М.М. чрез подписа си е удостоверил отказа за получаване на одеяло
войнишко, чаршафи и калъфка за възглавница, а е получил възглавница, дюшек,
сиво одеяло и чаршаф плик. С оглед разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС,
съгласно която лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални
принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки - и
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието, то съдът намира, че не е налице
бездействие от страна на ответника спрямо това му задължение. Установено, е че
през исковият период ищеца е получил парични суми в размер на 7 765.33 лв.
Нормативно установеното задължение на ответника е доразвито и в разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, съгласно която спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, поради което и оплакванията в тази насока следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Неоснователни са оплакванията и за не
предоставянето на тоалетни принадлежности, както и на паста за зъби, ножчета за
бръснене, тоалетна хартия и прах за пране. Получаването на значителни средства
в периода на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, дава възможност на
ищеца да си закупи сам същите и не е необходимо осигуряването им от
затворническата администрация.
В контекста на това и съдът намира, че оплакването
на ищеца, че се е движел по решетки, както и факта, че парапета бил нисък, не
обосновават наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Същите не водят и не представляват,
обстоятелства, които да бъдат възприети като такива, че да се приеме, че
лишените от свобода са подложени на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Аналогични са и съображенията
Налице е пряка дневна светлина и възможност за
проветряване на килията, а дали отваряемостта на половината от прозореца е
достатъчно за проветряване на цялата килия, е въпрос на субективно възприятие
на всяка едно лице, което зависи и от неговото физическо и здравословно
състояние. Налице са поставени осветителни тела, както и отоплителни такива,
като отново според съда е субективно възприятията за достатъчна осветеност на
помещението и неговото отопление. Всички тези обстоятелства следва да се
преценят и в контекста на специфичното предназначението на сградата на затвора.
Налице са и законови изисквания, които следват да се спазват с цел свеждане до
минимум на възможността на лишените от свобода да осъществяват опити за бягство
от затвора, респективно избягване на изтърпяване на постановената присъда.
Не може да се приеме основателно и оплакването за
липсата на адекватна медицинска помощ при престоя му в Затвора. Установява се,
че същият е бил извеждан за преглед в очна клиника Т., при която е установено
заболяването астигматизъм на двете очи на ищеца. Предписана е и оптична
корекция. Следва да се отбележи, че астигматизма е заболяване, което обаче не е
причинено от условията в Затвора Стара Загора. В повечето случаи същото е вродено,
или е вследствие на травма или операция на окото. Причина за същото не може да
бъде нито липсата на дневна светлина, или недостатъчно изкуствена такава.
Що се отнася до наличието на хлебарки и дървеници,
видно от показанията на свидетеля К., такива е имало и са били в изобилие.
Липса на доказателства, с които да се оборят тези показания, сочи на
неизпълнение на законовите изисквания и респективно лоши условия на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода. Безспорно се установи по делото, че на всеки
петнадесет дена са били предоставяне на лишените от свобода почистващи
препарати за почистване на помещенията, като задължение на лишените от свобода
е да си ги почистват. Този факт, на предоставяне на почистващи препарати е
безспорен между страните по делото, като за целта бе постановено определение в
открито съдебно заседание на 28.06.2022 год.
Що се касае до оплакванията за липсата на
осигуряване на ежедневна баня, то същото не се отрича от ответника, но не
съществува и законово задължение за това. Съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки
ден, но най-малко два пъти седмично. Аналогична е и разпоредбата на чл.21, ал.6
от ППЗИНЗС. По делото не се доказа нарушение от страна на администрацията на
Затвора Стара Загора в тази насока - за неизпълнение на така вменените им
законови задължения. Всъщност само в исковата молба се твърди не осигуряването
на ежедневна баня, а от страна на ответника това не се отрича, като в
представената справка е посочено, че
топла вода се осигурява два пъти седмично – във вторник и петък. Това отговаря
на законовите изисквания, поради което и съдът намира, че не е налице
неправомерно действие или бездействие от страна затворническата администрация.
Що се касае до двигателната активност на лишените
от свобода, в частност на ищеца, съдът намира, че отново е налице недоказаност
на посоченото в исковата молба. Следва да се отбележи, че съгласно чл.86, ал.1
от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на един час престой на открито. Това
обстоятелство се установява от показанията на свид. К.. От друга страна
съгласно чл.164 от ЗИНЗС, по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват
условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, като при неблагоприятни условия спортните
игри и упражнения се провеждат на закрито. Няма законово изискване, на открито
да е налице фитнес зала. Не се отрича, и от самия ищец /съдебно заседание от 17.05.2022 год. –
лист 8 от протокола/, че има такава изградена закрита фитнес зала, в която
лишените от свобода имат право да ползват съгласно утвърден график. Въз основа
на гореизложеното, съдът намира, ме оплакванията за неосигуряване на открита
фитнес зала, както и за липса на двигателна активност, са недоказани в хода на
провелото се съдебно производство.
Аналогични са съображенията и за липсата на телефон
на открито. Съгласно чл.86, ал.1, т.5 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право
на телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Видно от показанията на свидетеля К.,
телефона е можело да се ползва сутрин от 6.30 часа до 19.00 – 19.30 часа, всеки
ден от понеделник до неделя, преценката за ползването на телефона е тяхна.
Наличието на постоянен достъп до телефон ежедневно, представлява изпълнение на
законовото задължение за осигуряване на телефонна връзка. Не съществува
законово изискване същият да е на открито, още повече, че ако е така
разположен, то при лошо време, същият ще бъде неизползваем.
Безспорно е също така установено, че на лишените от
свобода се осигурява котлон за приготвяна на храна, който е крайно
недостатъчен. Всъщност такова законово задължение съдът не откри. Безспорно е
че на лишените от свобода се осигурява безплатна храна, което е разписано в
чл.84, ал.2, предложение първо от ЗИНЗС. Не е налице обаче задължение за
осигуряване на самостоятелно помещение за приготвяне на храна от самите лишени
от свобода. Липсата на такава не може да се квалифицира като унизително или
нечовешко отношение.
Съгласно
презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но за да се
предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия, които да
подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Такива в настоящото производство не бяха доказани в пълнота като
част от фактическия състав на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, поради което предявеният от М.М. иск в тази му част следва
да бъде отхвърлен.
Следва да се каже още, че при
прилагане на принципа по чл.52 от Закона за задълженията и договорите по
справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението /Решение №1102/09.04.1981 год. по гр. дело №623/1981 год./. Не
всяко неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от
ищеца чувства, ако и да са били изпитани от него, не сочат на такива
интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или състояния, които да се
определят като неимуществени вреди за ищеца. Същите не сочат на накърнени
нематериални блага, подлежащи на справедливо обезщетяване. Изложеното изключва
определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца, като претърпени
„неимуществени вреди“ подлежащи на справедливо обезщетяване, каквото той
претендира.
По тези съображения съдът намира, че
не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.284 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск от М.Г.М.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за периода
от 09.09.2016 год. – 05.04.2018 год., а за останалия период от 01.09.2016 год.
до 09.09.2016 год. и 05.04.2018 год. до 01.05.2018 год. искът е недопустим,
поради липсата на предстой на ищеца в Затвора Стара Загора.
При
този изход на спора съгласно разпоредбата на чл.286, ал.3
от ЗИНЗС, ищецът има право на разноски. Доколкото по делото същият е
бил освободен от заплащането на държавна такса и му е осигурена безплатна
правна помощ, то такива не се и следват в негова полза.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.М.
ЕГН **********, за
присъждане на обезщетение в размера на 30 000.00 лв. /тридесет хиляди
лева/, както за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна
административна дейност на администрацията на Затвора - гр. Стара Загора, за
периода от 09.09.2016 год. – 05.04.2018 год., като
неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на
М.Г.М. ЕГН ********** с правно основание чл.284 от ЗИНЗС против ГДИН София за периода от 01.09.2016
год. до 09.09.2016 год. и 05.04.2018 год. до 01.05.2018 год., като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, а в частта с характер на определение подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаването на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: