№ 816
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110210476 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я. К. С., с адрес гр. София, ж.к. ***, против наказателно
постановление № 21-4332-012671/23.06.2021 г., издадено от Началник Група при СДВР,
Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. За нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв., а за
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 /десет/ лв., на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
В жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено в цялост,
без да се посочват конкретни основания.
За проведеното на 14.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 28.05.2021 г. около 01:03 ч. жалбоподателят Я. С. се намирал в гр. София.
Управлявал лек автомобил „***“, ДК № ***, движейки се по бул. „***“, с посока на
движение от бул. „***“ към бул. „***“. По време на движението бил без поставен
обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Спрян бил за извършване на
полицейска проверка от свидетелите С. К. и П. С. - младши автоконтрольори при ОПП
СДВР, които констатирали, че управлява автомобила без поставен обезопасителен колан.
1
Освен това жалбоподателят не им представил контролния си талон към СУМПС, за които
нарушения свид. К. му съставил АУАН № 221656/28.05.2021 г., в който описал времето,
мястото и обстоятелствата по извършването им. Като нарушени законови разпоредби
посочил чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без
да посочи конкретни възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения
срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на всяко от извършените нарушения и дадена им аналогична правна
квалификация съобразно разпоредбите чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
Началник Група при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил на С. глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 10
/десет/ лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП - за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите С. К. и П. С., и писмени - справка-картон на
водач; заповед № 513з-2507/21.04.2015 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед №
8121з-515/14.05.2018 г.
Съдебният състав прецени показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно
депозирани, логични, обективни и в корелация помежду си. И двамата независимо един от
друг декларират, че лично са възприели жалбоподателя да управлява процесния автомобил
без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван, и че при
поискване не представил контролен талон към СУМПС или заместващ го документ. При
това съдът прие времето, мястото и обстоятелствата по извършване на описаните
нарушения, за безспорно установени.
Материалната компетентност на свид. К. по съставяне на процесния АУАН,
респективно компетентността на административнонаказващия орган по издаване на
наказателното постановление, следват съобразно заеманите длъжностни качества и
правомощията, предоставени им във връзка с тях съгласно заповед № 513з-2507/21.04.2015
г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни
органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това съдебният състав
прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяна на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно и по
двата пункта.
Въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на
посочените в АУАН и НП време и място, управлявайки лек автомобил „***“ с ДК № ***,
жалбоподателят С. е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто последният бил
оборудван. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е
изпълнена. От субективна страна е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото
като правоспособен водач на МПС е съзнавал и е бил наясно със задължението,
регламентирано от съответното правило на ЗДвП, въпреки което не е съобразил
поведението си с него.
2
Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената глоба в
предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП абсолютен размер от 50 /петдесет/
лв., при което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.
По отношение пункт втори от наказателното постановление се констатира, че при
извършената от полицейските служители проверка С. не е представил контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС, изводимо от което е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. От субективна страна при
извършването му е действал при непредпазлива форма на вина - небрежност, доколкото при
управлението на автомобила е следвало да положи необходимата грижа да носи в себе си
изискуемите от контролните органи документи, сред които контролен талон към СУМПС,
което задължение в случая не е изпълнил.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП предвижда за извършеното
нарушение глоба в абсолютен размер от 10 /десет/ лв., в който е глобата, наложена на
жалбоподателя.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая
в маловажен не се констатират по отношение на което и да било от нарушенията, въпреки
формалната възможност за това, с оглед извършването им преди влизане в сила на нормата
на чл. 189з ЗДвП, предвид липсата на обстоятелства, които да водят до извод за занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от
съответните видове.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано и по двата пункта, постановено
при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила.
Основания за отмяната или изменението му не се констатират, при което следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него - оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-012671/23.06.2021 г.,
издадено от Началник Група при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР против Я. К. С., ЕГН
********** за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 50 /петдесет/ лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП - за нарушението
по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 /десет/ лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
2 ЗДвП - за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3