№ 4736
гр. ***, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Д. Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110117950 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответницата Д. Ц. Ц. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *****, като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не
е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 3 058,58 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 518,55
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г.; 25,20 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.; 5,70 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.11.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 60627/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Ц. Ц., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. Р. В., е подала отговор на исковата молба, с който
1
оспорва исковете. Счита изложените с исковата молба доводи за неоснователни, тъй като не
са доказани. Сочи, че не са ангажирани доказателства относно реално дължимите суми,
както и дали са погасявани такива. Оспорва да дължи претендираните суми, тъй като не е
доказано, че отразяват реално доставеното количество топлинна енергия, с оглед липсата на
данни за извършено реално отчитане на измервателните уреди в негово присъствие.
Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва сключването на валиден договор с
ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – *** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение в била законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за нея е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема за установено, че в рамките на исковия
период ответницата Д. Ц. Ц. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия. За да достигне до този извод съдът съобрази най-
напред данните, удостоверени в представения договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.06.1988 г. (л. 83 от делото), по силата
на който Йор. Ил. Ц. и Ц. Н. Ц.в са придобили собствеността върху апартамент № 48,
находящ се в гр. ***, комплекс „***“, ул. „***“, в жилищна сграда – блок № ***, вх. Б,
заедно с таванско помещение № 48 и избено помещение № 48, както и съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно е, че
съгласно т. 5 от договора той годен да прехвърли собствеността върху недвижимия имот,
предмет на сделката, без да е необходима нотариална форма, като с оглед представеното
писмо с изх. № 47-5Д26-1914(1)24.10.2014 г. на *** р-н „***“ (л. 15 от делото), в което също
е удостоверено придобиването от наследодателите на ответницата на процесния апартамент
по силата на същия договор за покупко-продажба от 21.06.1988 г., съдът приема, че макар да
2
се наблюдава несъответствие в описанието на административния му адрес, налице е
съответствие между апартамента, предмет на придобивната сделка, и този, за който се
отнасят исковите претенции, още повече, че от страна на ответницата изобщо не е заявено
оспорване в тази насока. На следващо място от представеното удостоверение за наследници
с изх. № РЛН21-УГ51-21210/22.12.2021 г. (л. 14 от делото) се установява, че Йор. Ил. Ц. и Ц.
Н. Ц.в са починали съответно на 27.11.1998 г. и на 08.12.2000 г., оставяйки за свой единствен
наследник по закон ответницата Д. Ц. Ц., като с оглед липсата на данни за настъпили в
периода от осъществяване на придобивната сделка от 21.06.1988 г. до смъртта им
юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, съдът приема, че той е бил
част от наследствената им маса, а това означава, че на основание наследствено
правоприемство след смъртта на родителите си именно ответницата Ц. се легитимира като
негов собственик в рамките на исковия период, респ. като клиент на топлинна енергия за
битови нужди по отношение на него. Ето защо, с оглед действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката тя се явява легитимирана да отговарят за процесните вземания,
касаещи същия.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на
процесното жилище, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.04.2002 г., списък към него и
договор от 18.05.2002 г. (л. 18-20 от делото), справки за използвана топлинна енергия (л. 84-
85 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната част от заключението
по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия
период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата –
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ***, ж. к. „***“, бл. ****, е била възложена и
3
извършвана от третото лице – помагач - ***.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ***, ж. к.
„***“, бл. ****, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от
общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответницата не са начислявани суми за отопление, а единствено такива за битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до
крайния извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за битово гореща вода са начислявани служебно на база 2 броя
потребители съгласно т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, тъй като абонатът не е осигурил достъп, без по делото
да се твърди, че това не е било така, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота – 153 куб. м. и този на етажната собственост – 9 289 куб. м. От техническа гледна
точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни
сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява,
че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на
протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът
е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на
ответницата не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответницата
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 3 219,66
лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (4 455,79 лв.) и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (1 236,13 лв.), като
посочената по-горе стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без
начисляване на лихви по тях. Както се посочи по-горе, основанието за начисляване на
процесните суми за битово гореща вода, а именно: на база неосигурен достъп от абоната за
целия исков период е установено от съдебно-техническата експертиза, а освен това
ответницата не твърди да е осигурила такъв, в който случай този ред на начисляване не би
бил приложим. Съдът намира, че при наличие на неосигурен достъп, както е в настоящия
случай, по отношение на компонент битово гореща вода приложение следва да намери чл.
69, ал. 2, т. 2 от горната Наредба, като начисляването на същата следва да се извърши от
4
фирмата за дялово разпределение при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
литра на обитател за едно денонощие. В случая, този ред за начисляване на сумите за битово
гореща вода действително е бил спазен, но с оглед данните по съдебно-техническата
експертиза за целия исков период това е ставало на база 2 броя обитатели, т. е. общо 280 куб.
м. дневно, без по делото да са ангажирани доказателства, че това действително е било така.
В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че процесният апартамент се обитава
от повече от едно лице, различно от ответницата Ц., поради което съдът намира, че
начисляването на сумите за битово гореща вода е следвало да се извърши на база 1 брой
обитатели, а не на база 2 броя такива. Оттук и при съобразяване на критериите по чл. 69, ал.
2, т. 2 от Наредбата и на база на 1 брой обитател за процесния имот съдът приема, че
стойността на общо фактурираното количество топлинна енергия за компонент битово
гореща вода за целия исков период (м.05.2020 г. – м.04.2022 г.) следва да възлиза на 2 121,75
лв., а не на 4 243,51 лв., както е прието от фирмата за дялово разпределение и както е
посочило вещото лице по съдебно-техническата експертиза в таблица № 5 от заключението
си. Към тази стойност следва да се добави и стойността на фактурираното количество
топлинна енергия за компонент сградна инсталация, което съгласно данните по същата тази
таблица възлиза на 212,28 лв. Следователно, след извършеното от съда преизчисляване на
сумите за компонент битово гореща вода (на база 1 брой обитатели) за целия исков период,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на прогнозно фактурираното количество
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. се равнява на сумата от 2 334,03 лв.
(2 121,75 лв. + 212,28 лв.). Тази сума следва да се намали с подлежащата на възстановяване в
полза на абоната такава по изравнителните сметки, която съгласно данните по таблица № 4
от заключението се равнява на 1 236,13 лв., при което съдът прави извод, че главното
задължение за цена на топлинна енергия, отнасящо се за целия исков период, възлиза в
размер на 1 097,90 лв. (2 334,03 лв. - 1 236,13 лв.), като по делото не се твърди и не се
доказва посочената сума да е била заплатена от ответницата.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от нея
ответницата Д. Ц. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано релевираното от нея
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 02.11.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след и на 02.11.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който
се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., тъй като най-късното месечно
задължение – това за м. август 2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г., т. е. преди
02.11.2020 г., поради което то, както и предхождащите го такива, включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не
5
са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. Изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК,
с оглед данните, отразени в таблицата от допълнението към съдебно-техническата
експертиза, стойността на задължението за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. се равнява на сумата от 422,03 лв., поради което тя следва да се
приспадне от общо дължимата такава за целия исков период от 1 097,90 лв., при което
размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., които съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност,
възлиза на 675,87 лв. (1 097,90 лв. - 422,03 лв.), до който размер предявеният главен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 3 058,58 лв., или за размера от 2 382,71 лв., и за периода от 01.05.2020 г.
до 31.08.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 25,20 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
*** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът *** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 25,20 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответницата. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което месечните задължения за м.09.2020 г. и м.10.2020 г.
се считат за възникнали съответно на 30.09.2020 г. и на 31.10.2020 г., или същите са станали
изискуеми съответно на 01.10.2020 г. и на 01.11.2020 г., т. е. преди 02.11.2020 г., поради което
те са обхванати от изтекла погасителна давност. В случая, с оглед данните, отразени в
представеното извлечение, отнасящо се за аб. № 147597 (л. 22 от делото), задълженията за
цена на услуга за дялово разпределение за м. септември 2020 г. и м. октомври 2020 г. са в
размер от по 1,26 лв. всяко от тях, или общо 2,52 лв., поради което тази сума следва да се
приспадне от общо претендираната такава от 25,20 лв. Следователно, размерът на
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. възлиза на 22,68 лв., до който предявеният главен иск е основателен и следва да
6
се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 25,20 лв. или за
размера от 2,52 лв., и за периода от 01.09.2020 г. до 31.10.2020 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 02.11.2023 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответницата в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019
г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното
задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.,
попадащо в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от 152,98 лв.,
начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г., до който размер
предявеният акцесорен иск за мораторна лихва следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 518,55 лв., или за размера от 365,57 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.11.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за мораторна лихва
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,70 лв. за
периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело №
60627/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 28,83 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и на 212,69 лв. - платена държавна такса, депозит
за особен представител на ответницата, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение
на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и
7
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като тя не
претендира, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „**** срещу Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.
к. „***-3“, бл. ****, ет. 10, ап. 48, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.
Ц. Ц. дължи на ***, сумата от 675,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г.; сумата от 22,68 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.11.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 152,98 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.10.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 60627/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 675,87 лв. до пълния предявен размер от 3
058,58 лв., или за размера от 2 382,71 лв., и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.; иска
за цена на услуга за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 22,68 лв. до
пълния предявен размер от 25,20 лв. или за размера от 2,52 лв., и за периода от 01.09.2020 г.
до 31.10.2020 г.; иска за мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 152,98 лв. до пълния предявен размер от 518,55 лв., или за
размера от 365,57 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга
за дялово разпределение в размер на 5,70 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г.
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж. к. „***-3“, бл. ****, ет. 10, ап.
48 да заплати на ***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 28,83 лв., представляваща разноски в производството
по ч. гр. дело № 60627/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 212,69 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца *** ***” ЕАД – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8