Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 11887 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Д.И.Г.-Д. срещу  М.Д.Д. и Н.Р.Д., за прогласяване за недействителен по отношение ищцата на договор за дарение обективиран в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 12, сътавляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1.12, находящ се в гр.София, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.1932.1608, с площ 88.2кв/м, заедно със складово таванско помещение № 12, с площ 4.21кв/м, заедно с 2.1% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, извършен от М.Д.Д., в полза на Н.Р.Д., без съгласието на Д.И.Г.-Д..

В исковата молба ищцата твърди, че между нея и ответника М.Д.Д. е налице сключен граждански брак, от който са родени две малолетни деца. Към датата на предявяване на иска между тях е висящо дело за развод.

Твърди, че семейното жилище е лична собственост на съпруга, придобит преди сключване на брака, а именно: АПАРТАМЕНТ № 12, сътавляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1.12, находящ се в гр.София, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.1932.1608, с площ 88.2кв/м, заедно със складово таванско помещение № 12, с площ 4.21кв/м, заедно с 2.1% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата. Считано от 22.07.2019г. напуснала заедно с децата семейното жилище, от когато с ответника М.Д.Д. са във фактическа раздяла.

Твърди, че след настъпване на фактическата раздяла и по време на висящото дело за развод, М.Д.Д. прехвърлил в полза на майка си Н.Р.Д. собствеността върху имота си представляващ семейно жилище, чрез дарение обективирано в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., за която сделка не е давала съгласие и не е налице разрешение на районен съдия, поради което същата е относително недействителна спрямо нея. Счита, че договора за дарение е сключен единствено с цел да я увреди и я лиши от възможност да предяви претенция за предоставяне ползването на семейното жилище в бракоразводния процес, до навършване на пълнолетие на малолетните и деца, като след дарението ще е налице възможност единствено за предоставянето му за период от една година, а при евенуална смърт на ответника М.Д.Д. преди надарената това ползване ще бъде прекратено.

Ответниците М.Д.Д. и Н.Р.Д. не оспорват, че между ищцата и М.Д.Д. е налице сключен граждански брак, от който са родени две малолетни деца, че между двамата е налице висящо дело за развод. Не оспорват и, че М.Д.Д. е дарил на Н.Р.Д., по време на висящото дело за развод собственият си, придобит преди сключване на брака недвижим имот, с договор обективиран в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., който имот е представлявал семейно жилище, до напускането му от ищцата на 22.07.2019г.

Възразяват, че искът е недопустим поради липса на интерес от предявяването му за ищцата, т.к. при извършване на дарението дарителят М.Д.Д. запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху дареният имот.

В отношение на евентуалност възразяват, че искът е неоснователен на същото основание, както и, т.к. дарителят притежава към момента на дарението и други имоти, които биха могли да служат за жилище на семейството, а и ищцата е напуснала самоволно семейното жилище на 22.07.2019г., поради което съпругът собственик е придобил възможността да се разпорежда свободно с него, а съпругата е загубила възможността да се позове на относителна недействителност на разпоредителната сделка.

Претендират иска да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач на страната на ищеца „С.И.“ ЕООД излага, че е собственик на имота по силата на покупко продажба с праводател ищеца, обективирана в н.а. № 68/14.07.2017г.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26 СК.

Същият е допустим, включително и по основанията твърдяни от ответниците, т.к. същите касаят неговата основателност.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че е извършено разпореждане с недвижим имот лична собственост на съпруга, представляващ семейно жилище, в полза на трето лице, по време на висящото дело за развод, без съгласието му.

В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено следното: Между Д.И.Г.-Д. и М.Д.Д. е сключен граждански брак на 27.11.2016г., от който са родени две малолетни деца. Между двамата е налице висящо гр.д. № 4562/20г.  на СРС за развод. По време на висящото дело за развод М.Д.Д. е дарил на Н.Р.Д. представляващият индивидуална собственост, придобит преди сключване на брака недвижим имот, с договор обективиран в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., а именно: АПАРТАМЕНТ № 12, сътавляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1.12, находящ се в гр.София, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.1932.1608, с площ 88.2кв/м, заедно със складово таванско помещение № 12, с площ 4.21кв/м, заедно с 2.1% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата. Имотът е представлявал семейно жилище за семейството му с ищцата, до напускането му от последната на 22.07.2019г., от когато двамата живеят във фактическа раздяла. За дарението не е давано съгласие от ищцата, както и разрешение на районен съдия, по смисъла на чл. 26 СК.

Видно от н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., дарителят М.Д.Д. е запазил за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дареният имот.

При това положение съдът намира, че съгласието на ищцата, в качеството на съпруг несобственик на имота, съставляващ семейно жилище не е било необходимо за извършване на разпореждането с договора обективиран в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г.  Това е така, т.к. дарителят е запазил за себе си правото на ползване върху дарения имот, пожизнено и безвъзмездно. По този начин правото на ищцата да получи по висящото дело за развод ползването на имота до навършване пълнолетие на родените от брака деца не е накърнено. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище след развода съдът по брачното дело установява кой е негов собственик или кой притежава вещното право на ползване върху него /така Реш. № 644/10.07.2000г., ВКС, II г.о., гр.д. №  38/2000г., Реш. № 554/15.07.2010г., IV г.о., ВКС, гр.д. № 36/10.03.2020г./.

Изложеното обезмисля обсъждане на останалите възражения на ответниците по иска и е достатъчно за да се приеме, че същият е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Поради изхода от спора в ползана ответниците следва да се присъдят съдебни разноски в претендираният размер от 3510.00лв. за ответника М.Д.Д. и 2100.00лв. за ответницата Н.Р.Д..

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.И.Г.-Д., ЕГН **********,***, предявен срещу  М.Д.Д., ЕГН **********,***, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, вх. *****, и Н.Р.Д., ЕГН **********,***, за прогласяване за недействителен по отношение ищцата на договор за дарение обективиран в н.а.  № 133, том I, рег. № 1942, дело № 108/28.04.2020г., на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 12, сътавляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1.12, находящ се в гр.София, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, който самостоятелен обект се намира на ет. 3 в сграда с идентификатор по КК № 68134.1932.1608.1, находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 68134.1932.1608, с площ 88.2кв/м, заедно със складово таванско помещение № 12, с площ 4.21кв/м, заедно с 2.1% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което е построена сградата, извършен от М.Д.Д., ЕГН **********, в полза на Н.Р.Д., ЕГН **********, без съгласието на Д.И.Г.-Д., ЕГН **********, на основание чл. 26 СК.

ОСЪЖДА Д.И.Г.-Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., ЕГН **********,***, СО, р-н „Витоша“, кв. „Манастирски ливади“, ул. „***********, вх. *****сумата 3510.00 /три хиляди петстотин и десет/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА Д.И.Г.-Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.Д., ЕГН **********,***, сумата 2100.00 /две хиляди и сто/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: