РЕШЕНИЕ
№ 751 / 10.11.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети октомври, две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна
Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Антон
Стоянов………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №720 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна жалба от ОД на
МВР - Хасково, срещу Решение №15/11.02.2022г. на Районен съд - Димитровград,
постановено по АНД №615/2021г. по описа на съда.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон.
Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че в
обжалваното наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно от
фактическа страна. Наказаното лице разбрало ясно какво нарушение му се вменява
във вина и упражнило правото си на защита в пълен обем. От всички събрани по
делото доказателства липсвали такива, които да поставят под съмнение извода, че
М. извършила нарушението, за което на същата било наложено административно
наказание, поради което правилно била реализирана административно-наказателната
отговорност на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, съдържаща в себе
си материалната норма, която може да бъде нарушена и санкционната такава, въз
основа на която било наложено съответното административно наказание. В същото
време, с оглед кръга на обществените отношения, които охранява Закона за
здравето и по-конкретно - посочените
разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не можело да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че Наказателно постановление
№254р-696/29.04.2021г. било законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното производство
не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото
на защита на В.В.М. и да са довели до невъзможност тя да реализира правата си
по един адекватен начин. В случая размерът на наложеното административно
наказание бил минималният предвиден. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно,
издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
правила.
Ответната страна, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково
счита касационната жалба за основателна. Пледира за отмяна на решението на
Районен съд – Димитровград и потвърждаване на наказателното постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
отменил
Наказателно постановление №254р-696/29.04.2021г., издадено от За Директор ОДМВР
– Хасково, с което на В.В.М., за нарушение на чл.209а ал.1, във връзка с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/, във връзка с т.7 от Заповед №РД-01-51/2021г.
на Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложена
глоба в размер на 300 лева.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд приел за недоказано по несъмнен начин, че
жалбоподателката била без маска, както и кога е трябвало да бъде с такава и
кога – може да не бъде. Посочил, че самите полицаи, разпитани пред съда,
споделяли, че действително едновременно била позволена употреба на напитки
(което изисквало да няма маска пред устата), от друга страна пък – да са с
маска всички посетители. Нямало как в един период от време посетителят да е с
маска, а в определен период от време – неясно кой, при употреба на напитка да
си сваля маската и след това да я вдига вероятно. Приел, че не може да се търси
отговорност на жалбоподателя при така установените факти. След като било
недоказано нарушението, то и НП било неправилно и следвало да бъде отменено.
Настоящата инстанция не
споделя изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление.
В случая не са налице
съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по
административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното
постановление. В последното е направено достатъчно ясно описание на
нарушението, посочени са датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на
установеното нарушение. Ето защо липсва неяснота относно вмененото на касационната
ответница противоправно деяние и и по никакъв начин не е възпрепятствано или
ограничено правото й на защита.
Неправилен е изводът на
районния съд за недоказаност по несъмнен начин, че наказаното лице е било без
маска, нито се споделя виждането, че е следвало да се докаже кога е трябвало да
бъде с такава и кога може да не бъде.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства,
включително показанията на разпитаните по делото полицейски служители, които са
непротиворечиви, еднопосочни, логични и взаимно допълващи, се установява по
категоричен и несъмнен начин, че на посочената в НП дата и място М. е
осъществила от обективна и субективна страна вмененото ѝ административно
нарушение. Ирелевантно е дали към момента на проверката В.В.М. е консумирала напитка, тъй
като не е спорно, че игралната зала попада в понятието за „обществено място“ и не е „питейно заведение“ , за да се приеме, че
е налице изключението по т.9, б.а от Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването. За М., след като е била на това закрито обществено място, в
присъствието и на други хора, е възникнало и задължението да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Същевременно, посоченото от съда, че според
споделеното от полицейските служители при разпита им, е била позволена употреба
на напитки, което изисква да няма маска пред устата, а от друга страна, е
следвало всички посетители да са с маски, не почива на данните и
доказателствата по делото. Подобни изявления на разпитаните по делото свидетели
не се съдържат в протокола от съдебното заседание.
Неизпълнението на горепосоченото
задължение обуславя и ангажиране на отговорност по чл.
209а, ал. 1 от Закон за здравето.
Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат. Безпротиворечиво се установяват лицето извършител и че същото виновно е извършило процесното нарушение.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закон за здравето (в редакцията, в сила - 14.05.2020 г.) „който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. На основание чл. 63, ал. 4 Закон за здравето (в редакцията, ДВ - бр. 44 от 13 май 2020 г.) при обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63, ал. 1 Закон за здравето, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В конкретния случай с издадена от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. са въведени следните противоепидемични мерки: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“ (т. 7). По смисъла на т. 7 от заповедта „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.
Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ в неговия минимален размер, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая.
По изложените съображения,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но не съответства на
материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което наказателното постановление да се потвърди.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №15 от 11.02.2022г., постановено по АНД №615
по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №254р-696/29.04.2021г.,
издадено от За Директор ОДМВР – Хасково, с което на В.В.М., за нарушение на
чл.209а ал.1, във връзка с чл.63 ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.7 от
Заповед №РД-01-51/2021г. на Министъра на здравеопазването и на основание
чл.209а ал.1 от Закон за здравето е наложена глоба в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.