№ 601
гр. Благоевград, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500920 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕС ДИ ПАРТНЕРС“ ООД,
ЕИК *********, чрез адв. М. П., против Решение № 227/01.07.2025 г.,
постановено по гр.д. 189/2025 г. по описа на РС - Разлог.
С обжалваното решение съдът е признал за незаконно на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Х. И. Ч. - А., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, от длъжността „Монтажник електрически елементи“ при „ЕС ДИ
ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Баня, общ. Разлог, ул. „Двадесет и пета" № 2, представлявано от управителя
Х.Г.Д., извършено със Заповед № 45/10.12.2024 г., и е възстановил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Х. И. Ч. - А., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, на длъжността „Монтажник електрически елементи“ при „ЕС ДИ
ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Баня, общ. Разлог, ул. „Двадесет и пета“ № 2, представлявано от управителя
Х.Г.Д..
Със същото решение е осъдил „ЕС ДИ ПАРТНЕРС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Баня, общ. Разлог, ул.
1
„Двадесет и пета“ № 2, представлявано от управителя Х.Г.Д., да заплати на Х.
И. Ч. - А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 5598,00 лв. (пет хиляди
петстотин деветдесет и осем лева), представляваща обезщетение за оставане
без работа в резултат на незаконното уволнение за период от шест месеца,
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 10.12.2024
г. до 10.06.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба - 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на дължимото,
както и е разпределена отговорността за разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕС ДИ ПАРТНЕРС“
ООД, ЕИК *********, чрез адв. М. П., с която се сочи, че решението е
частично недопустимо, а именно в частта, с която съдът осъжда „ЕС ДИ
ПАРТНЕРС“ ООД да заплати на ищцата законната лихва върху сумата от
5598 лв. /която представлява обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода от 10.12.2024г. до 10.06.2025г./, считано от
подаване на исковата молба - 10.02.2025 г. до окончателното изплащане на
дължимото. Твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото
страната не е заявила искане за присъждане на лихви.
На следващо място въззивникът сочи, че постановеното решение на
първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и противоречащо на
материалния закон и на процесуалните правила, предвид което излага
подробни съображения в тази насока. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ счита, че изводите на съда са необосновани, тъй като не
кореспондират със събрания доказателствен материал. Твърди, че заповедта за
уволнение съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като ищцата е
била запозната и с цялата съпътстваща уволнението документация. Сочи още,
че по делото са събрани множество доказателства за неадекватни постъпки и
странности в поведението на ищцата. Твърди, че на работното място започвала
да се държи по начин, с който провокирала и внасяла напрежение между целия
колектив, като това водило до разконцентриране и опасност от бракова
продукция; започвала да не спазва инструкциите за безопасна работа на всяка
операция; при опит за комуникация с нея поставяла слушалки и не искала да
чува какво и се говори и какви въпроси и се задават; предявявала претенции
точно от кой да бъде проверявана; напускала работното си място без никакви
обяснения; не давала възможност на изпълняващите длъжността „Инженер
качество“ и „Супервайзер“ да извършат качествен контрол, ежедневно
възпрепятства работния процес, не спазвала правилата за безопосни и
здравословни условия на труд - тичала по стълбите, качвала се на палетна
количка, за да се вози, което можело да доведе до сериозни трудови
злополуки; произвеждала некачествена продукция; не пазела машините, на
които работи и материала, с който работи; не спазвала заповеди и указания на
прекия и началник - супервайзера, постоянно влизала в конфликт със своите
колеги и имала нелоялно отношение към тях. С поведението си, ищцата
застрашавала своето здраве, създавала риск от произвеждане на бракова
2
продукция, компрометирала нейните колеги, които трябвало да поемат от
поточния производствен процес нейните изделия, поставяла в риск лицензите
и разрешителните, които притежава предприятието, както и потребителите на
готовата продукция.
Сочи, че доколкото главният иск е неоснователен, неоснователни са и
обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за
обезщетение. Твърди, че не са представени доказателства, установяващи по
безспорен начин, че за процесния шест месечен период ищцата е останала без
работа.
Сочи, че е налице необоснованост на фактическите изводи - неправилно
установена от първоинстанционния съд фактическата обстановка, не са
обсъдени всички доказателства, налице са несъобразени и неправилно
интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства. Счита, че съдът не е
взел предвид събраните по делото доказателства, не е направил обстоен
анализ на същите и по този начин е стигнал до грешни правни изводи.
Моли да бъде отменено постановеното от районния съд решение и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
ответник Х. Ч. - А..
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства от страните.
Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е
допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
намира за установено следното:
3
Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Мотивите на
решението обективират извършената от съда дейност по преценка на
съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.
Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивния
жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
От представените по делото трудов договор № 288/25.02.2021 г. и
допълнителни споразумения към него от 02.08.2021 г., 01.04.2022 г.,
01.06.2022 г., 01.01.2023 г., 02.01.2024 г., се установява, че Х. И. Ч. - А. е
работела при ответника по трудово правоотношение без прекъсване, считано
от 25.02.2021 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като
е заемала длъжността „Монтажник електрически елементи“.
Приложено е личното трудово досие на ищцата във връзка с
задълженията и ангажиментите й в трудовия процес, съобразно длъжностната
й характеристика.
Съгласно приложена Заповед № 45/10.12.2024 г. на управителя на „ЕС
ДИ ПАРТНЕРС“ ООД, правоотношението с ищцата Х. И. Ч. – А. е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, като за причина е посочено:
„обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“.
Видно от представена Докладна записка от 04.10.2024 г. от Михаил
Николов Арнаудски - инженер по качество в „ЕС ДИ Партнерс“ ООД, същият
е сигнализирал управителя на дружеството-ответник, че ищцата не спазва
инструкциите за безопасна работа, при опит за комуникация поставя
слушалки и не иска да чува какви въпроси й се задават, както и изразява
желание да бъде проверявана от един и същи настройчик, провокира и внася
напрежение в колектива, което води до опасност от генериране на бракова
продукция.
Представена е и Докладна записка от 04.11.2025 г. от Теодора Георгиева
Ядкова на длъжност супервайзер в цех „Монтажен“ „ЕС ДИ Партнерс“ ООД, в
която е отразено, че ищцата не спазва правилата за безопасни и здравословни
условия на труд, изразяващо се в тичане по стълби, качване на палетна
количка, за да се вози, което може да доведе до сериозни трудови злополуки. С
процесната докладна е сингализиран управителя на дружеството-ответник, че
ищцата произвежда некачествена продукция, не пази машините, на които
работи, проявява нелоялно отношение към колеги, закъснява за работа и др.
Видно от представен Протокол от Заседание на Комитета по условия на
труд при „ЕС ДИ Партнерс“ ООД от 02.12.2024г., е проведено заседание с
дневен ред: разглеждане на двете докладни записки относно поведението на
4
ищцата и представяне на доклад от управителя Х.Г.Д. във връзка с докладни
от служители, както и представяне пред членовете на КУТ на взетите решения
и действия, в това число ищцата Ч.- А. е преместена в друга бригада. В
изготвения доклад е отразено, че всеки нов акт на неуважение и/или вербална
или друга агресия ще е повод за прекратяване на трудовите отношения с
ищцата.
От представена служебна бележка /Приложение 16 - л. 96 от делото/ се
установява, че брутното възнаграждение на ищцата Х. И. Ч.-А. за м.11/2024г. е
в размер на 950,29 лв., а нетно - 737,41 лв.
По делото са разпитани двама свидетели при режим на довеждане по
искане на ответната страна във връзка с доказване твърденията за произведена
от ищцата некачествена продукция, както и относно отношението й към
останалите колеги и държанието й.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна
страна следното:
Прието е и в доктрината, и в съдебната практика, че в производството
по обжалване на уволнението, съдът извършва проверка за неговата
законност, като следва да се установи дали са били налице всички факти,
които се съдържат в хипотезата на правната норма, при настъпването на които
работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение. В конкретния случай трудовият договор е прекратен на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, а именно при обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор. Посоченото основание обуславя безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между
страните. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини,
които обикновено са външни за страните по трудовия договор. Причините,
които са породили тази невъзможност, трябва да бъдат непреодолими за
страните. Такива могат да бъдат налице, когато с оглед на спецификата на
изпълняваните трудови функции за определена длъжност на работника или
служителя е отнето, респ. не е издадено съответното разрешение или пък е
налице промяна в изискванията за заеманата длъжност - напр. същата вече е
предвидена за заемане по служебно правоотношение. Доколкото всяка
потенциална обективна невъзможност за изпълнение, която би могла да стане
причина за прекратяване на трудовия договор не може да бъде изрично
предвидена, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване
на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, работодателят следва да
посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Напълно обосновани са фактическите констатации на районният съд, че
в издадената Заповед № 45/10.12.2024 г. работодателят - ответник въпреки, че
се позовава от правна страна на разпоредбата на обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, не е посочил конкретни факти и данни,
относими към възложената работа на работника или служителя по трудово
правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на
5
уволнението като провери съществуването на фактите от действителността,
както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма.
Прекратяването на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е
безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение
заповедта да бъде мотивирана, т. е. в нея да се съдържат конкретните данни,
които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Изискването е съществено. Само в рамките на изложените
мотиви съдът може да извърши преценката за законност, като провери
съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното
им квалифициране (подвеждане под съответна правна норма).
Процесната заповед не е съобразена с изискванията на закона. Като
причина (мотив) за прекратяване на трудовия договор е посочено „обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Правилно решаващият
съд е приел, че не може да се установи дали е налице хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като съдът няма задължение да извършва такава
проверка, която стои извън данните в уволнителната заповед, както и да
преценява законността на уволнението чрез събиране на доказателства и
факти, неотносими към конкретния състав на уволнението.
Работникът/служителят трябва да знае обстоятелствата, на които се основава
безвиновното му уволнение, за да може да ги обори при оспорването на
законността му пред съда. Задължение на работодателя е било да установи
осъществяването на фактите в обективната действителност, които са го
мотивирали да предприеме уволнението съобразно отразеното в
обстоятелствената част на заповедта. Това по делото не е направено. Правилно
съдът е отменил заповедта за уволнение, поради незаконността й, с
произтичащите от това последици.
Ищецът е предявил и искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и получаване на обезщетение за времето,
през което лицето е останало без работа, но не повече от 6 месеца. Предвид
акцесорния характер на тези искове, постановяването на позитивно съдебно
решение зависи от изхода по главния иск за отмяната на уволнението, с който
иск те са кумулативно съединени. По делото безспорно се установи, че до
уволнението ищецът е заемал длъжността „Монтажник електрически
елементи". КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси
обезщетение за уволнението си, като това обезщетение се лимитира
законодателно до брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца,
през които уволненият действително у останал без работа – чл. 225, ал. 1 от
КТ. Съдът с решението си правилно е възстановил ищеца на въпросната
длъжност и е осъдил работодателя да заплати сумата от 5598,00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за период от шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 10.12.2024 г. до 10.06.2025 г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 10.02.2025г. до
6
окончателното изплащане на дължимото.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав формира извод
за незаконосъобразност на Заповед № 45/10.12.2024 г. на управителя на „ЕС
ДИ ПАРТНЕРС“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, какъвто е и решаващият
извод на районният съд, респективно за правилност на обжалваното
първоинстанционно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, право на разноски има само
въззиваемият и отговорността за разноски следва да бъде понесена от
въззивника.
Възззиваемият не претендира и не доказва разноски, поради което не
следва да му бъдат присъждани.
По изложените мотиви, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/01.07.2025 г., постановено по гр.д.
189/2025 г. по описа на РС - Разлог.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7