Решение по дело №10/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 311
Дата: 16 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Ченджиев
Дело: 20204520200010
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

…….

 

гр.Русе, 16.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..пети февруари……през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря ЕЛКА ГОРАНОВА и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията  наказателно административен характер дело № 10/2020 г.,за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Д.Й. *** ЕГН ********** против електронен фиш за налагане на глоба с.К № 2551487 ОДМВР Русе, с който на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИСТОТИН лева.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалвания фиш като необоснован и незаконосъобразен.

За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на МПС – лек автомобил “Волво” ХЦ 90 с рег.№ Р 0552 КВ.

На 09.05.2018 г. около 10,15 ч. горепосоченият автомобил се намира в гр.Русе и се движи по бул.”България” в посока ГКПП Дунав мост.

  На пътното платно, по което се движи жалбоподателят, до бензиностанция Лукойл е позиционирана дигитална стационарна радарна установка, която извършва измерване на скорост и фиксира точния час и заснема превозното средство, скоростта на която е засечена. Скоростта на движение по пътния участък,в който е ситуирана радарната установка, се регулира от правилата за движение в населено място. Точно в 10,18 ч. автомобилът с рег.№ Р 0552 КВ преминава покрай дигиталната стационарна радарна установка със скорост 90 км.ч. Радарната установка фиксира скоростта и видеозаснема автомобила.На същата дата е издаден електронен фиш с.К № 2551487.При издаването на фиша е приспадната в полза на нарушителя максимално допустимата техническа грешка от 3 км.ч. и същият е издаден за превишение на максимално разрешената скорост за движение в населено място с 37 км.ч.  

След връчване на фиша жалбоподателят представя декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която посочва, че автомобилът към момента на нарушението е управляван от починалия му към момента на връчване на фиша баща. Към декларацията не представя копие от СУМПС на лицето,което твърди, че е управлявало.

Изложеното се установява от писмените доказателства - приложение 1 към фиша и удостоверение за одобряване на средство за измерване SITRAFFIC ERS 400 и копие от декларация.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е от лице с право на жалба в законовия срок,а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен.

Приетата за установена фактическа обстановка налага следните изводи:

Не се спори обстоятелството,че лекият автомобил “Волво” ХЦ 90 с рег.№ Р 0552 КВ е собственост на жалбоподателя.

От обективна страна жалбоподателят като собственик на моторното превозно средство,с което е извършено нарушението следва да понесе отговорността за извършеното с автомобила нарушение по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП. От обективна страна нарушението е извършено чрез нарушаване на забраната за превишаване на максимално допустимата скорост за движение в населено място с 37 км.ч. Скоростта е фиксирана с техническо средство, което извършва и заснимане на регистрационния номер на МПС. Изготвеният с него запис представлява годно доказателствено средство според разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП. Чрез заснемане безспорно е установено, че фиксираната скорост от техническото средство е тази на управлявания от жалбоподателя автомобил и този въпрос не е поставен на субективната преценка на актосъставителя.

Електронният фиш е издаден и изпратен точно на лицето по чл.188 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят възразява, че автомобилът бил управляван от баща му, което декларирал надлежно пред Сектор ПП ОДМВР Русе.Същият аргументира незаконосъобразността на обжалвания фиш с обстоятелството, че наказващият орган не се произнесъл по спорните обстоятелства.

Според нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП  собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. За установяване на тези обстоятелства е предвидена процедура, състояща се в предоставяне в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Видно от събраните доказателства при възразяването си жалбоподателят не е изпълнил процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП и не е приложил копие от СУМПС на лицето, за което собственикът на автомобила претендира да го е управлявал на посочените дата и място.В това производство не е предвидено служебно начало за събиране на доказателства, поради което не може да се претендира като нарушение и липса на дадени указания.Неизвестяването на отказа за анулиране на фиша е следствие от недопускането на възражението и също не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение, влияещо на законосъобразността в тази специална хипотеза на санкциониране, предвидена в ЗДвП.Допълнителното приложените аргументи при обжалване на фиша по повод на авторството на нарушението, следва да бъдат възприети като защитна теза, доколкото не е установен нито един факт, доказващ, че е била препятствана възможността да се следва процедурата по чл.188 от ЗДвП. 

 

 

При определяне на наказанието за извършеното нарушение правилно е приложена разпоредбата на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП за превишение на максимално разрешената скорост от 31 до 40 км.ч. в населено място,санкцията на която е твърдо определена от законодателя и не дава възможност за обсъждане на справедливостта му.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения съдът намира,че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба е правилен,обоснован и законосъобразен е като такъв следва да се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба с.К № 2551487 на ОДМВР Русе, с който на С.Д.Й. *** ЕГН ********** на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИСТОТИН лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от уведомяването.

                    

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: