№ 2572
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501334 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 45830/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГК, 76 състав, ЗАД „А.”- гр. София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на
основание чл.405, ал.1 КЗ на Р. И. В. /ЕГН **********/ сумата 69.97 лева, „част от
общо дължимите 921.22 лева, представляващи щета № 10120030103128/ 19.08. 2018 г.“,
ведно със законната лихва от 04.08.2021 г. до окончателното й изплащане, и сумата
4.96 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.8 ГПК, като искът е
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 100 лева, частично от 1 316.60
лева, като неоснователен. На основание чл.77 ГПК ответникът ЗАД „А.” и ищецът Р. В.
са осъдени да заплатят по сметка на СРС суми от по 200 лева всеки- възнаграждение за
вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба от Р. И. В. /ищец по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде постановена
отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за присъждане на останалата
част от претендираното по делото обезщетение, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу цитираното първоинстанционно решение и
от ответника ЗАД „А.“- гр. София, който моли същото да бъде отменено като
1
неправилно в осъдителната му част и да бъде постановено решение за отхвърляне на
предявения срещу дружеството частичен иск, с присъждане на разноски по делото.
Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.
Предявен е иск с правно основание чл.405 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбата на ищеца Р. В. е основателна.
Разгледана по същество, жалбата на ответника ЗАД „А.“ е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва
да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, в която частичният му иск по чл.405
КЗ е отхвърлен за горницата над присъдената сума от 69.97 лв. до пълния предявен
размер от 100 лв. /или за сумата 30.03 лв./, частично от сумата 1 316.60 лв.
Независимо, че въззивният съд споделя изложените в мотивите на обжалваното
решение съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения
от ищеца В. срещу застрахователя- ответник пряк иск като основателен /чл.272 ГПК/,
не може да бъде споделен изводът за определянето на съотношение, довело до
отхвърляне на частичния иск в посочената по- горе част.
Не е спорно по делото, а се установява и от представената комбинирана
застрахователна полица № 0306X0555893 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ от
24.04.2020 г., че между страните е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ със срок на действие от 00:00 ч.
на 26.04.2020 г. до 23:59 ч. на 25.04.2021 г., сключена за процесния автомобил „БМВ
118Д“ с рег.№ СВ **** ММ съобразно клауза „П“ и допълнително покритие
„Асистанс“, при застрахователна сума от 8 100 лв. и застрахователна премия от 607.50
лв., изплатена изцяло от застрахования, видно от приложената по делото квитанция от
24.04.2020 г.
Със заявление за изплащане на обезщетение за вреди по МПС от 4.06.2020 г. Р.
И. В.- собственик на застрахования при ответника автомобил, уведомил застрахователя
за настъпило на 28.05.2020 г. застрахователно събитие- градушка, довело до
нанасянето на вреди по застрахованата вещ.
2
Въз основа на това заявление от страна на застрахователя- ответник е
образувана щета № 10120030103128/ 4.06.2020 г., съставен е опис на щетите по
претенцията на същата дата- 4.06.2020 г., в който са отразени увреждания
/вдлъбнатини/ по външната конструкция на автомобила, описани като: „ламарина
таван- 20 бр. вдлъбнатини, заден капак- горна част- 1 бр. вдлъбнатина, и заден панел- 3
бр. вдлъбнатини“, като са посочени и видовете операции, които следва да бъдат
извършени за отремонтиране на щетите- „боядисване /PDR/“.
Впоследствие от застрахователя до ищеца е отправено писмо на 17.06.2020 г., с
което е отказано плащането на обезщетение по процесната щета, „поради
несъответствие между декларирания механизъм на събитието и характера на
настъпилите по автомобила увреждания“, като е посочено, че съгласно експертното
становище /на експерти на застрахователя/ „констатираните вреди по автомобила не
биха могли да настъпят вследствие падналата в гр. София на 28.05.2020 г. градушка,
която била с размери на оризово зърно“.
Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство
авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, налице е причинно-
следствена връзка между процесното събитие- градушка, и настъпили вреди, при което
са били увредени детайли от външната конструкция на паркирания лек автомобил
„БМВ 118Д“ с рег.№ СВ **** ММ. Посочено е от вещото лице, че от снимковия
материал, приложен по делото на електронен носител- диск, ясно се вижда, че
уврежданията на тавана представляват вдлъбнатини, получени при съприкосновение с
твърди предмети, които са въздействали във вертикална посока отгоре- надолу. Тези
увреждания- като вид, характер, разположение и дълбочина, напълно съответстват да
са получени при природно бедствие- падане на градушка. Като вид, брой и степен на
деформация щетите по автомобила могат да бъдат получени при валеж на градушка-
тип суграшица и попадане на по- едри парчета лед върху автомобила. Към датата на
събитието процесният автомобил е бил на 12 години, 4 месеца и 27 дни от датата на
първоначална регистрация. Посочено е от експерта, че по делото не е приложен
протокол за оглед на процесния лек автомобил при сключване на застрахователната
полица на 24.04.2020 г. и че в застрахователната полица няма отбелязани увреждания
на автомобила, като от приложения по делото снимков материал /на диск/ не се
констатират увреждания по застрахования автомобил при сключване на полицата.
Дадено е заключение, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието, е 900.22 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
За основателността на предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
3
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“
относно процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят
носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
действителният размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване на
застрахователната му отговорност- твърдяно неизпълнение на договорно задължение
от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е
довело до възникване на застрахователното събитие, респ. при доказване на фактите,
които са в тежест на ищеца, носи тежестта да докаже, че е погасил задължението си
чрез плащане.
В случая по делото не е спорно, а се установява и от събраните писмени
доказателства, че между страните е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, в срока на действие на
която- на 28.05.2020 г. собственият на ищеца и застрахован при ответника лек
автомобил „БМВ 118Д“ с рег. № СВ **** ММ бил увреден.
Видно от представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е
застраховано при условията на клауза „П“ /пълно каско/, с допълнително покритие:
„Асистанс“. Съгласно т.12 от раздел III /„Покрити рискове“/ на приложените по делото
Общи условия на застрахователя по застраховка на МПС „Каско“, по клауза „П“
/пълно каско/ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Според
т.7 от раздел III по клауза „М“ /минимално каско/ застрахователят покрива пълна
загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от следните рискове:
пожар и/или експлозия, възникнал/и по време на престой на МПС и неработещ
двигател, в резултат на техническа неизправност и/или случайно събитие (т.7.1);
природни бедствия- буря, ураган, градушка, наводнение, проливен дъжд, гръм и
мълния, удар на МПС от предмети, отнесени от буря или ураган, действие на морски
вълни, свличане или срутване на земни пластове, натрупване или свличане на сняг или
лед /т.7.2/. Според т.8 от раздел III по клауза „Ч“ /частично каско/ застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
рисковете: всички рискове, посочени в клауза „М“ /т.8.1/; пожар и/или експлозия,
възникнал/и по време на движение на МПС или при включване и работа на двигател по
време на престой /т.8.2/; авария, произлязла от сблъскване на МПС по между им или с
други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по
пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното
покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела /т.8.3/;
злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в механично, химично или друго
въздействие върху застрахованото МПС /т.9/; пълна загуба или частична щета на
4
застрахованото МПС от друго пътно превозно средство, човек, животно или предмет,
докато застрахованото МПС е било паркирано /т.10/. Клауза „К“ на Общите условия
/т.11 от раздел III/ е предвидена за застрахователно събитие кражба на МПС /с
различни хипотези/.
Установява се въз основа на събраните по делото доказателства- писмени
доказателства и експертно заключение на авто- техническа експертиза, преценени
съвкупно, че в срока на застрахователното покритие процесният лек автомобил „БМВ
118Д“ е бил увреден, като няма съмнение, че уврежданията, представляващи над 30
броя вдлъбнатини по външната конструкция на автомобила, са в причинно- следствена
връзка с твърдяното от ищеца застрахователно събитие- градушка, като според вещото
лице „като вид, брой и степен на деформация щетите по автомобила могат да бъдат
получени и при валеж на градушка- тип суграшица, и попадане на по- едри парчета лед
върху автомобила“. Няма твърдения, нито са ангажирани подкрепящи ги
доказателства, посочените увреждания по автомобила- вдлъбнатини по външната му
конструкция, причинени от градушка, да са били налични при сключване на
застрахователната полица на 24.04.2020 г., като безспорно е установено по делото, че
са били налични при извършения от застрахователя на 4.06.2020 г. оглед на
автомобила. Описани са в съставения от застрахователя опис на щетите по претенцията
/частен документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти, и като такъв-
противопоставим на ответника/, за които е предвидена операция „боядисване /PDR/“.
Следователно, тъй като се касае за механично въздействие върху автомобила, за което
не се установява да е настъпило при механизъм, различен от твърдения от ищеца-
градушка, правилно е прието в обжалваното решение, че е налице покрит риск по
смисъла на т.7.2 от Раздел III на Общите условия- Клауза „М“, включена в Клауза „П“,
като не се установява да е налице изключен риск по смисъла на Раздел „IV“ от Общите
условия на застрахователното дружество.
Неоснователно, при тези аргументи, се явява възражението на застрахователя-
ответник, че настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск по
смисъла на общите му условия. Нито приложеното писмо на МЗХГ- ИА „Борба с
градушките“ от 14.07.2020 г., нито извадката от поместена на електронен сайт
информация с дата 28.05.2020 г., изпълняват изискването за провеждане на дължимото
от ответника насрещно доказване за опровергаване на твърдението, че на посочената
дата на територията на кв. Филиповци в гр. София, където е бил паркиран процесният
автомобил, не е имало природно бедствие- градушка или градушка- тип суграшица с
падане на ледени късове, вследствие на които именно са причинени процесните
увреждания. Такова доказателствено значение би имало издадено от НИМХ- БАН
удостоверение, но не и писмото на МЗХГ, приложено по делото, съдържащо данни,
основани на налична радарна информация.
5
С оглед приетото от съда, че настъпилото в срока на застрахователното покритие
по сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“ на МПС
застрахователно събитие представлява покрит риск, в полза на ищеца е възникнало
вземане за застрахователно обезщетение по договор по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС от 24.04.2020 г.
Относно посоченото от застрахователя- ответник основание за отказ да бъде
извършено застрахователно плащане- поради некоректно деклариране на събитието,
следва да се отбележи, че дори съобщението за механизма на настъпване на събитието
да е некоректно, то наличието на такава неточност не може да обоснове освобождаване
на застрахователя от отговорността да заплати застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие. Дали увредите се дължат на градушка или на
градушка- тип суграшица, при която е имало падане на ледени късове, причинили
вдлъбнатини върху външната конструкция на автомобила /обстоятелство, безспорно
установено по делото/, не представлява обстоятелство, обосноваващо освобождаване
на застрахователя от задължението да заплати застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка „каско“. Тъй като не се касае за изключен от
застрахователя риск, неточното съобщаване на обстоятелствата относно настъпилото
застрахователно събитие, доколкото е възможна неточна преценка на застрахованото
лице за дефиниране на природното събитие, не може да обоснове извод, че е направено
с цел заблуда на застрахователя и че се касае за неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя- арг.
чл.408, ал.1, т.3 КЗ, и се намира в пряка причинна връзка с настъпването на събитието
по смисъла на чл.395, ал.4 КЗ. В случая неточното съобщение за механизма на
настъпване на застрахователното събитие, дори да е налице такова, не може да доведе
до прилагане последиците на чл.408 КЗ, тъй като няма данни с поведението си лицето,
в чието държане е бил автомобилът, да е увеличило риска от настъпване на
застрахователното събитие. Обстоятелството, че съобщението за механизма на
настъпване на събитието е неточно, при положение, че не се твърди от застрахователя-
ответник застрахованият автомобил да е бил умишлено увреден от застрахованото лице
/чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ/, по преценка на настоящия въззивен съд не рефлектира върху
възникването на задължението за застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение, като не отговаря и на критериите по чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не
представлява основание за отказ за плащането на дължимо застрахователно
обезщетение.
Неправилен, обаче, е изводът на първоинстанционния съд за присъждане на част
от претендираното обезщетение, определено на база съотношението между целия
размер на посочената от ищеца по частичния иск претенция и сумата, за която съдът
признава, че се дължи застрахователно обезщетение. Определянето на посоченото в
обжалваното решение съотношение не намира опора както в закона, така и
6
постановената относно частичните искове съдебна практика, вкл. ТР № 3 от 22.04.2019
г. по тълк. дело № 3/ 2016 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, тъй като според експертното
заключение необходимата за възстановяване на автомобила стойност, изчислена по
средни пазарни цени към датата на събитието, е 900.22 лв., по предявения пряк иск по
чл.405 КЗ следва да бъде присъдена цялата претендирана от ищеца сума от 100 лв.,
заявена частично от сумата 1 316.60 лв.
При това положение с настоящото въззивно решение на ищеца следва да бъде
присъдена останалата част от претендираното застрахователно обезщетение- в размер
на 30.03 лв. /100 – 69.97 = 30.03 лв./, ведно със законната лихва от завеждане на
делото- 2.08.2021 г., до окончателното й изплащане.
При тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно в обжалваната от ищеца част и вместо това следва да бъде постановено
решение за присъждане на останалата част от претендираното застрахователно
обезщетение от 30.03 лв. /100 – 69.97 Лв./, ведно със законната лихва от завеждане на
делото- 2.08.2021 г., до окончателното й изплащане. В частта, в която на Р. В. е
присъдена сумата 69.97 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото, и
сумата 4.96 лв.- разноски по делото, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да
заплати на ищеца допълнително разноски в размер на 45.04 лв. /за платена държ.
такса/. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят- ответник дължи да
заплати на жалбоподателя- ищец сумата 505 лв.- разноски за въззивното производство
/25 лв.- държ. такса, и 480 лв.- платено адв. възнаграждение/. На основание чл.77 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата 200 лв. /допълнително/-
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 45830/ 2021 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав, в частта, в която предявеният от Р. И. В. /ЕГН
**********/ срещу ЗАД „А.”- гр. София /ЕИК ****/ иск с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ е отхвърлен за горницата над сумата 69.97 лв. до пълния предявен размер от
100 лв. /или за сумата 30.03 лв./, частично от сумата 1 316.60 лв., претендирана като
застрахователно обезщетение по щета № ********* 03128, и в частта, в която Р. В. е
осъден да заплати по сметка на СРС сумата 200 лв.- разноски по делото, на основание
чл.77 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на основание чл.405,
7
ал.1 КЗ на Р. И. В. /ЕГН **********/ сумата 30.03 лв. /тридесет лева и 03 ст./,
представляваща горница над присъдената от СРС сума от 69.97 лв. до пълния предявен
размер от 100 лв., претендирана частично от сумата 1 316.60 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпило на 28.05.2020 г. застрахователно събитие-
градушка, при която са нанесени вреди по застрахован по застраховка „каско“ лек
автомобил „БМВ 118Д“ с рег.№ СВ **** ММ, за което е образувана щета №
10120030103128, ведно със законната лихва от 2.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, а също и сумата 45.04 лв. /четиридесет и пет лева и 04 ст./- разноски за
първо-инстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 45830/ 2021
г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 76 състав, в останалата част, в която ЗАД „А.”- гр.
София /ЕИК ****/ е осъдено да заплати на основание чл.405, ал.1 КЗ на Р. И. В. /ЕГН
**********/ сумата 69.97 лева, по предявен частичен иск за сумата 100 лв. от сумата
1 316.60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 28.05.2020
г. застрахователно събитие- градушка, при която са нанесени вреди по застрахован по
застраховка „каско“ лек автомобил „БМВ 118Д“ с рег.№ СВ **** ММ, за което е
образувана щета № 10120030103128, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата 4.96 лв.- разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и да заплати по сметка на СРС сумата 200
лв.- разноски, на основание чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на Р. И. В. /ЕГН
**********/ сумата 505 лв. /петстотин и пет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8