№ 10407
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110125051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на Ц. К. П. срещу ***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че срещу нея бил издаден изпълнителен лист от 10.05.2014 г., по
ч.гр.д. № 3975/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав, по силата на който е
осъдена да заплати на *** следните суми: сумата от 3215,73 лева – главница за
периода от м. 04.2011г. до м.04.2013г.; сумата от 370,39 лева - мораторна лихва
върху главницата от 31.05.2011г. до 19.12.2011г.; сумата от 319,30 лева -
разноски по делото, включващи сумата от 71,72 лева – държавна такса и
сумата от 247,58 лева – юрисконсултско възнаграждение и е изп. дело №
20248600400835/2024г. по описа на ЧСИ ***.
Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по
давност, поради изтичането на тригодишен давностен срок.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявените искове. Твърди, че приложимата давност не е
изтекла /посочено е, че давността е 5-годишна, а не 3-годишна/, тъй като
същата е прекъсната с депозираната молба за образуване на изпълнително
дело № 2014*0402288 по описа на ЧСИ ***, а впоследствие и с депозираната
молба за образуване на изпълнително дело № 20248600400835/2024г. по описа
на ЧСИ ***. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
1
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от
3215,73 лева – главница за периода от м. 04.2011г. до м.04.2013г.; сумата от
370,39 лева - мораторна лихва върху главницата от 31.05.2011г. до
19.12.2011г.; сумата от 319,30 лева - разноски по делото, включващи сумата от
71,72 лева – държавна такса и сумата от 247,58 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 10.05.2014 г., по
ч.гр.д. № 3975/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав и е образувано изп. дело
№ 20248600400835/2024г. по описа на ЧСИ ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – по арг. от ал. 2. В това
производство е уредена защитата на длъжника след като кредиторът е
предприел действия въз основа на изпълнително основание, като тази защита
може да се основава само на факти и обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По аналогия нормите се прилагат и по отношение
на влезлите в сила заповеди за изпълнение, доколкото разпоредбата на чл. 416
ГПК предвижда, че същите влизат в сила и се ползват със стабилитет (за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)). В
този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на
ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да
намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не е
проведено.
С оглед изложеното, за основателността на предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти - с оглед
наведените в исковата молба твърдения – изпълнение на задължението чрез
плащане и изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с
изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма
право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за
изпълнение, възражение с твърдение за плащане на задължението в
двуседмичния срок за изпълнение с прилагане на доказателства по чл. 414а.
ГПК (нов – ДВ, бр. 86 от 2017 г.), възможност за жалба срещу заповедта в
частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното
изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. Това
произтича от особения характер на заповедното производство, уредено в глава
ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми, установяващи
специфични права (съответно задължения), относими само към страните по
вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение. Поради
характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби
на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника
и осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен,
2
защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна
(дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), за да бъде
заявителят задължен да установява вземането си по исков ред в предвидения в
чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на горепосочените способи за защита
води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание
да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в
заповедното производство (така Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС
по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010
г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от
27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК).
Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по
реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на
заповедта за изпълнение. Видно от представените по делото доказателства,
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, която е стабилизирана окончателно на 23.04.2014 г. По изложените
съображения, съдът не обсъжда подробно изложените в исковата молба
възражения, относно наличието облигационна връзка между длъжника и ***;
и доставката на топлинна енергия и пр. за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3975/2014 г. на СРС, 50 състав и
съответно ИЛ от 10.05.2014 г.,
По възражението за настъпила погасителна давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 116, буква "б"
от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение, но ако
същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната. Съгласно чл.
116, буква "в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Доколкото, погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС (така Тълкувателно решение
3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС), то периодът изминал
до 26.06.2015 г., не се зачита за релевантен за погасяване на задължението по
давност при наличие на образувано и неприключило изпълнително
производство.
От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно
документите, съдържащи се в копие на изп.д. № 2014*0402288 по описа на
ЧСИ ***, рег. № *, се установява, че същото е образувано въз основа на молба
с вх. № 49342/06.06.2014 г. по описа на ЧСИ ***, подадена от ***, в
качеството на кредитор по изпълнителен лист от 10.05.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 3975/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав. По така образуваното
изп. дело, давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е прието ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
3
От документите по изп.д. № 2014*0402288 по описа на ЧСИ ***, се
установява, че с молби от 09.03.2017 г.; 21.02.2018 г. и 10.02.2020 г.,
взискателят *** е поискал от ЧСИ *** извършване на действия по
принудително изпълнение, като в тази връзка съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземанията на длъжника в търговски банки, както и
вземане за трудово възнаграждение от установения работодател – ***.
Установява се извършени плащания от длъжника по изпълнителното
дело както следва: сумата от 10 лв. – платена на 29.08.2017 г.; сумата от 10 лв.
– платена на 12.10.2017 г.; сумата от 10 лв. – платена на 19.12.2017 г.; сумата
от 10 лв. платена на 13.07.2018 г.; сумата от 20 лв. - платена на 11.03.2020 г.
С постановление от 11.01.2024 г., ЧСИ е констатирал прекратяване на
производството по изп.д. № 2014*0402288 по описа на ЧСИ ***, тъй като
взискателят в продължение на две години не е поискал извършване на
изпълнителни действия – осн. по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба вх. № 17139/06.03.2024 г. по описа на ЧСИ ***, кредиторът ***
е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника Ц. К. * и да
бъдат предприети изпълнителни действия.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.
Такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая с молба вх. № 6064/10.02.2020 г., взискателят *** е сезирал
ЧСИ, като е поискал извършване на изпълнителни действия, в това число
насочване на изпълнението чрез опис и оценка на собствените на длъжника
недвижими вещи с цел изнасянето им на публична продан. Молбата на
взискателя не е изпълнена, като след този момент срещу длъжника не е
предприето извършване на валидни изпълнителни действия.
Предвид горното съдът намира, че погасителната давност по отношение
на процесното задължение е прекъсната последно на 10.02.2020 г., с
цитираната молба, от когато е започнала да тече. В тази връзка съдът съобрази
разясненията по Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, а именно - за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
4
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е
материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на
неговите субективни права. Правно и фактически, действията на взискателя
следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при
осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен
видпоради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1
ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК (вж. мотивите на т. 3
на ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно в настоящия случай, погасителната давност е изтекла
на 10.02.2023 г., а доколкото изпълнителният лист срещу длъжника (сега
ищец) е издаден на основание чл. 416 ГПК, т.е. въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, поради което за вземането е
неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и същото се погасява с
изтичането на общия за вземането давностен срок, който по арг. от
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, относно „понятието "периодични плащания", по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД, а така също и за лихви, е тригодишен.
По изложените съображения, към момента на образуване на изп.д. №
20248600400835/2024г. по описа на ЧСИ ***, по молбата на *** от 06.03.2024
г., правото за принудително изпълнение на задължението по изпълнителен
лист от 10.05.2014 г., по ч.гр.д. № 3975/2014 г. по описа на СРС, 50-ти състав е
погасено по давност.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 1 034 лв. от която 194 лв. –
заплатена държавна такса за производството и 840 лв. – заплатено изцяло и в
брой адвокатско възнаграждение, съобразно представен ДПЗС.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът като взе предвид,
цената на предявения иск, ниската правна и фактическа сложност на делото,
както и приключването е му в рамките на две съдебни заседания, намира че
възражението за прекомерност е основателно, като за извършената по делото
работа справедливият размер на възнаграждението възлиза на сумата от 500
лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Ц. К. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, не дължи заплащане на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, на сумата от 3215,73 лева – главница
за периода от м. 04.2011г. до м.04.2013г.; сумата от 370,39 лева - мораторна
лихва върху главницата от 31.05.2011г. до 19.12.2011г.; сумата от 319,30 лева -
разноски по делото, включващи сумата от 71,72 лева – държавна такса и
5
сумата от 247,58 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист от 10.05.2014 г., по ч.гр.д. № 3975/2014 г. по описа на СРС,
50-ти състав, въз основа на който е образувано изп. д. №
20248600400835/2024г. по описа на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, да заплати на Ц.
К. П., ЕГН **********, сумата от 694 лв. - разноски за производството.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6