№ 64
гр. П., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100266 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и
ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит
с № 30037477697 от 14.06.2019 г. Поддържа, че в рамките на така възникналото
облигационно отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 2
600 лв., който е бил изцяло усвоен, а също и пакет от допълнителни услуги, с обща
цена от 2 139,48 лв. Сочи, че е било уговорено и заплащането на възнаградителна
лихва. Изтъква, че задълженията по сделката е следвало да бъдат погасявани чрез
месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж, настъпващ на
20.09.2022 г. Заявява, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, поради което е
била обявена предсрочната му изискуемост, и сега възлиза на: 2 336,97 лв. – неплатена
главница; 1 042,84 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за времевия
отрязък от 20.04.2020 г. до 08.05.2021 г.; 498,34 лв. – мораторна лихва върху
главницата, начислена за периодите от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г.
до 20.12.2021 г., и 1 778,69 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителните услуги.
Уточнява, че за визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу
която ответната страна е депозирала възражение. Затова иска тяхната дължимост да
бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
1
Ответницата – А. З. Р., с адрес в с. Ч., общ. П., ЕГН **********, оспорва
ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за главницата, ведно със законната
лихва, считано от 21.12.2021 г. до погасяването;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно вземането за договорната
(възнаградителната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– относно вземането за мораторната лихва, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за цената т. нар. допълнителни
услуги по кредита.
Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 675/22.12.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1794/21 г. на
Районен съд – гр. П..
Настоящата ответница (като длъжник) е възразила срещу цитираната заповед,
при условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно
съществуването в нейната правна сфера на оспорените вземания.
Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от
фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на фона
на установените обстоятелства и приложимия закон.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на следните предпоставки:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между ищеца и ответницата по силата на твърдения договор за кредит, по който
първият има качеството на кредитодател, а втората – на кредитополучател; 2/ реално
предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/
настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на това задължение.
- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за
дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената
кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането на тази лихва
и 3/ неизпълнение на последното.
2
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
- За допълнителните услуги – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и
кредитополучателя за ползването от последния на допълнителни услуги по кредита, на
определена цена; 2/ реалното им предоставяне; 3/ настъпване на падежа на
задължението за заплащането на стойността им и 4/ неизпълнението му.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответницата – погасяването на задълженията.
Сключването на процесната сделка между страните, по която ищцовото
дружеството има качеството на кредитодател, а ответницата – на кредитополучател, се
доказва от приложените към исковата молба документи, обективиращ самия договор и
един брой анекс към него (от 11.12.2019 г.). Подписът на ответницата върху тях не е
оспорен, поради което трябва да се счита, че те обективират нейни изявления (по
аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на договора стават ясни и базовите параметри на
облигационното отношение, а именно:
- Главница – 2 600 лв., посредством която се извършват два броя
рефинансирания в полза на кредитора, чиято обща величина е 2 296,81 лв., без изобщо
да е ясно кои са първичните задължения, по отношение на които се прави това.
- Годишен процент на разходите – 46,20 %.
- Годишен лихвен процент – 39,10 %.
- Обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 4 454,19 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 1 854,19
лв.
- Срок – 36 месеца, изтичащ на 20.09.2022 г.
- Погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителен
план, чийто последен формат е приложение към анекса.
- Предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства“.
- Обща цена на допълнителните услуги – 2 139,48 лв., платима също на
месечни погасителни вноски.
Съобразно преводно нареждане от 14.06.2019 г., което не е оспорено от
ответницата, от сумата по кредитната сделка тя е получила по банкова сметка т. нар.
„остатък след рефинансиранията“, който е 303,19 лв.
3
С нарочно уведомително писмо от 13.05.2021 г., връчено на ответницата, ищецът
я е уведомил, че обявява задълженията й по кредита за предсрочно изискуеми, заради
допусната забава в погасяването им.
Посредством заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
което няма причини да не бъде изцяло кредитирано, както и от разпита на изготвилото
я вещо лице, става ясно, че:
- Сумата, предмет на договора за кредит, която е била реално усвоена от
ответницата е именно 303,19 лв. Разликата от 2 296,81 лв. е ползвана за
рефинансиранията, упоменати в договора, но липсват счетоводни данни както за
източника, така и за характера на рефинансираните задължения.
- Възнаградителната (договорната) лихва по кредитната сделка е формиран
на базата на годишен лихвен процент от 39,12 %.
- Годишният процент на разходите, включващ само главницата по кредита
и възнаградителната лихва по него, е уговореният такъв и той е 3,71 пъти по-висок от
действащата законна лихва по просрочени задължения в лева.
- Забавата в плащанията на кредитополучателя е започнала на 17.12.2020 г.
- Общият размер на направените погасявания по кредита е 1 257,60 лв.
- Така, според счетоводните записвания при дружеството ищец,
непогасеният остатък от дълга отговаря на претендираните вземания.
В този контекст се налага изводът, че процесната сделка е нищожна заради
противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Произнасянето по този проблем предполага най-напред да бъдат отчетени някои
негови специфики от принципен порядък, а именно:
- Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, и без да е направено възражение от заинтересованата
страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (съобр. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г.,
ОСГТК на ВКС).
- Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да
бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на
страните, когато става дума за един двустранен договор. Наличието на явно
несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени,
което води до нищожност (вж. Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о.
на ВКС, Решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и
Определение № 126/ 27.01.2014 г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано,
когато съществува явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения.
4
- В този смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните по
едно облигационно отношение досежно уговарянето на насрещните престации.
Особеностите на договора, на който се основават ищцовите претенции,
релевантни към обсъждания въпрос, са следните:
- Сделката е за потребителски паричен кредит на невисока стойност (2 600
лв.) и за сравнително кратък период (36 месеца).
- Кредитополучателят е физическо лице, встъпващо в облигационната
обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства, докато
кредитодателят е търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са част
от професионалната му търговска дейност).
- С близо 90 % от кредитната сума (2 296,81 лв.) се извършва
рефинансиране на други вземания на същия кредитор, за чиито вид и правопораждащ
факт няма нито документални, нито счетоводни данни.
- Размерът на възнаградителната лихва (1 854,19 лв.) също е висок, тъй
като тя представлява близо 71,32 % от главницата. В хипотезата на възмезден договор
за паричен заем/кредит (чл. 240, ал. 2, изр. 1 ЗЗД) тази лихва е възнаграждението на
заемодателя/кредитодателя, което той получава срещу престирането в полза на
заемополучателя/кредитополучателя на паричната сума, която му е предоставил за
временно ползване. Едно такова възнаграждение трябва да бъде разумно, а не да води
до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.
- В сделката е включена и клауза за допълнителни услуги, чиято цена
(2 139,48 лв.) е 82,27 % от кредитната сума. Естеството на тези услуги обаче е такова,
че те не са свързани с някакви реални конкретни дейности, които да са в полза на
кредитополучателя и да обосноват заплащането на тази значителна стойност. За факта,
че допълнителните услуги не се отнасят до дейности, извършвани в полза на длъжника,
може да се съди и от обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително,
без да е обвързано от тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат
предоставени, без да е ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи
отнапред. А начинът, по който те са разписани в анализирания договор, показва, че са
установени, само за да се създаде привидно основание за допълнително плащане от
страна на кредитополучателя.
- Въпреки че ответницата е извършила доброволни плащания, чийто сбор
(1 257,60 лв.) е близо половината от главницата по кредита, търсеният общ кредитен
дълг (5 656,84 лв.) е повече от два пъти по-висок от последната.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
процесната сделка е натоварена с функции, излизащи извън присъщия й ефект да
обезпечи облигационно правоотношение, при което длъжникът да получи от кредитора
временното ползване на дадена парична сума, срещу което да му заплати разумна цена.
5
Печалбата на кредитодателя не е съизмерима нито с разходите, които прави, нито с
риска, който носи. Ето защо се налага и очевидният логичен извод, че така пряко се
нарушава принципът на справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищеца, за сметка на ответницата, което е в директна колизия с добрите
нрави.
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е видно, че
в основата на един такъв процесуален резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание са търсените вземания. Приетата
нищожност на договора насочва към обратното, поради което ищцовите претенции
подлежат на цялостно отхвърляне.
Същевременно неупоменаването в кредитната сделка на задълженията, които се
рефинансират с част от главницата по нея, влече нейната нищожност в тази й част и
заради липса на основание (чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД). Няма как да се приеме за
допустима от материалноправна гледна точка уговорка, чрез която страните постигат
съгласие за отпускане на кредит, с който същият длъжник ще погасява свои
задължения към същия кредитор, без да е ясно какъв е видът на тези задължения и от
какво са произтекли те.
Няма основания да се смята, че ответницата дължи връщане на сумата (303,19
лв.), за която се доказа, че реално й е била предоставена по кредита, дори и да се
приеме, че в тази част кредитният договор е действителен. Общият размер на
доброволните плащания (1 257,60 лв.), сторени по кредита, покриват напълно тази
сума. Отнасянето на доброволното плащане към нейното погасяване не представлява
компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл. 298, ал. 4 ГПК), която да се извършва
служебно от съда, а е прихващане на изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Логическата
конструкция на така даденото разрешение се опира на обстоятелството, че сумите,
които длъжникът по един договор е платил в полза на кредитора, се отнасят за
погасяване на валидните задължения по него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр.
д. № 197/19 г. на Окръжния съд в гр. Враца).
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски само на ответницата (чл. 78,
ал. 3 ГПК).
Такива обаче не могат да й бъдат присъдени, тъй като от нейна страна липсват
доказателства за реалното извършване на конкретни съдебно-деловодни разходи.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, предявени срещу А. З. Р.,
с адрес в с. Ч., общ. П., ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за
установено, по реда на чл. 422 ГПК, че последната дължи на първото следните
суми, включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
675/22.12.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1794/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 2 336,97 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит с
№ 30037477697 от 14.06.2019 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД (като кредитодател)
и А. З. Р. (като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 г.
до погасяването;
- 1 042,84 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по този кредит,
дължима за времевия отрязък от 20.04.2020 г. до 08.05.2021 г.;
- 498,34 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периодите
от 21.08.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 20.12.2021 г., и
- 1 778,69 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителни услуги по
същия кредитен договор.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7