Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен
състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря ХРИСТИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.д № 14126
по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх.№ 25173518 от 25.11.2020 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу
Решение № 20253438 от 17.11.2020 г. на СРС, I ГО,
157 състав по гр.д. № 11822 по описа за 2020г., с което са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** Б
срещу „А.А.Г.“ ЕООД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление ***-17
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че „А.А.Г.“ ЕООД, ЕИК: ******със седалище и адрес на
управление ***-17 дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******сумата от 728.61 лева за главница, представляваща
спестен разход за цена за топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г., сумата от 116.74 лева
за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 25.03.2019 г., сумата от 35.58 лева, представляваща спестен
разход за такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018г., както и сумата от 7.06
лева за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение, като решението е постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ищеца – фирма за дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД.
В жалбата на „Т.С.“
ЕАД се инвокират съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение,
като постановено в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, съдът
неправилно е възприел, че ответникът „А.А.П.“ ЕООД като потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот, не може да отговаря по иска за неоснователно обогатяване. Поддържа се, че
от събраните по делото доказателства, се установява, че ответното дружество е
собственик на топлопреносния имот, но между страните не е бил сключен договор
за покупко-продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от „Т.С.“
ЕАД, поради което ответникът „А.А.П.“ ЕООД неоснователно се е обогатил,
използвайки доставената му топлинна енергия. Предявява се искане към въззивната
инстанция за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искови
претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК от „А.А.Г.“ ЕООД е депозиран писмен отговор на въззивна жалба с вх.
№ 25187665/16.12.2020 г, чрез адвокат И.Б.. Заявява се, че
първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, а подадената въззивна жалба – неоснователна и недоказана.
Релевират се доводи, че въззиваемият не е бил собственик никога на процесния
имот, а съгласно твърденията в исковата молба претенциите на „Т.С.“ ЕАД са
насочени към друг субект – а именно към „А.А.П.“ ЕООД. Оспорват се твърденията
във въззивна жалба на ищеца като неоснователни и недоказани. Прави се искане
въззивната инстанция да потвърди решението на СРС като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания.
При извършената проверка настоящата инстанция намира,
че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което
следва да бъдат обсъдени релевираните от жалбоподателя доводи относно неговата
правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
„Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ******твърди, че ответникът „А.А.Г.“
ЕООД, ЕИК: ******е собственик на топлоснабден
имот – магазин № 4, находящ се в гр.София, община Изгрев, ул. „******и че за
периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. е била доставяна топлинна енергия до
горния имот за стопански нужди. Изпратил е писмено уведомление до потребителя
на топлинна енергия за стопански нужди с приложени общи
условия, като ответното дружество не е предприело необходимите действия като
собственик на топлоснабден имот за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Същото обаче ползвало топлинната енергия, предоставяна от ищеца, но не е заплатило нейната
стойност и така ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 728.61 лева за главница, представляваща
спестен разход за цена за топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г., сумата от 116.74 лева за изтекла мораторна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
25.03.2019 г., сумата от 35.58 лева, представляваща спестен разход за такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018г.,
както и сумата от 7.06 лева за изтекла мораторна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г.
до 25.03.2019 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.04.2019 г. по
ч.гр.д.№ 21675/2019 г. на СРС, 157 състав. Претендират се разноски.
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът „А.А.Г.“ ЕООД,
ЕИК: ******оспорва предявените искове на
основание, че исковите претенции са с неясно правно основание, понеже не е
сключван договор за продажба на топлинна енергия, но се претендирало връщане на
стойността на обогатяването с топлинна енергия. Оспорва да е получил твърдяната
от ищеца топлинна енергия в посоченото реално количество
и качество, както и че е собственик на имота.
Твърди се, че вземанията са погасени по давност. Релевира се, че собственик на
имота е друг правен субект - „А.А.П.“ ЕООД, съгласно нотариален акт за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване с № 52, том IV, дело № 565/30.07.2014
г. на нотариус М.К.с рег. № 200 на НК. Прави се искане съдът да отхвърли
предявените искови претенции като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
Със заявление вх.№ 3027776/16.04.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
„А.А.Г.“
ЕООД, ЕИК: ******за процесните суми от 728.61 лева
за главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г.,
от 116.74 лева за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 25.03.2019 г., от 35.58 лева,
представляваща за такса за услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2016 г. до 30.04.2018г., както и сумата от 7.06 лева за изтекла мораторна
лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 30.04.2016 г. до 25.03.2019 г., с които ответникът неоснователно се
е обогатил относно топлоснабден имот, магазин № 4, находящ се в гр.София, община Изгрев, ул.
„******с аб. № 412474. Според т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК
основанието, на което се основавали претенциите е неоснователно обогатяване,
тъй като длъжникът е ползвал топлинна енергия без основание и същият дължи
връщането на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. На 24.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: от 728.61 лева за главница,
представляваща спестен разход за цена за топлинна енергия за периода от
01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., от 116.74 лева за изтекла мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г.
до 25.03.2019 г., от 35.58 лева, представляваща спестен разход за такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018г.,
както и сумата от 7.06 лева за изтекла мораторна лихва за забава върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 30.04.2016 г.
до 25.03.2019 г. и сумата от 75.00 лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На 15.05.2019 г. е подадено възражение от длъжника по чл.
414 ГПК, с
което е оспорена дължимостта на вземанията по заповедта, връчена му на 13.05.2019 г. В срока по чл. 415, ал.1 ГПК - на 02.03.2020 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед, като
указанията на съда са връчени на ищцовото дружество на 20.02.2020г.
Между страните
не съществува спор относно исковия период за времето от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г. и че топлоснабденият имот се намира в гр.София,
община Изгрев, ул. „******, както и че същият представлява магазин № 4,
ползван за търговски цели.
За да обоснове
от доказателствена гледна точка своите искови претенции, ищецът „Т.С.“ ЕАД е
представил нотариален акт за учредяване на право
на строеж срещу задължение за построяване с № 52, том IV, дело № 565/30.07.2014
г. на нотариус М.К.с рег. № 200 на НК, от който се установява, че лицата Т.К.Б.,
Д.П.Б.и Н.И.Т.са съсобственици на следния недвижим имот: УПИ, находящ се в
гр.София, ул. „******с площ от 910.00 кв.м. си учредяват, взаимно отстъпват и
си запазват, като всеки от тях придобива в изключителна собственост следните
имоти от построената жилищна сграда в УПИ, а именно: Т.К.Б. придобива в
изключителна собственост от жилищната сграда, която следва да се построи в УПИ
– апартамент № 1, апартамент № 4, магазин № 7, гаражна клетка № 9, гаражна
клетка № 10; Д.П.Б.придобива в изключителна собственост от жилищната сграда,
която следва да се построи в УПИ – апартамент № 7, апартамент № 9, ½
ид.ч. от магазин № 5, гаражни клетки № 4 и № 5; Н.И.Т.придобива в изключителна
собственост от жилищната сграда, която следва да се построи в УПИ – апартамент
№ 5, апартамент № 11, ½ ид.ч. от магазин № 5, гаражни клетки № 7 и № 8.
Със
същия нотариален акт лицата Т.Б., Д.Б.и Н.Т., като съсобственици на недвижимия
имот: УПИ, находящ се в гр.София, ул. „******с площ от 910.00 кв.м., учредяват
право на строеж в полза на дружеството „А.А.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******чрез управителя
И.С.И.за построяването на жилищната сграда в УПИ, като след построяването
ѝ и извън придобитите от реализираното право на строеж от Т.Б., Д.Б.и Н.Т.недвижими
имоти, посочени по-горе, дружеството „А.А.П.“ ЕООД става изключителен
собственик на всички останали построени имоти в сградата съгласно пункт 2.1. от
нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване
с № 52, том IV, дело № 565/30.07.2014
г. на нотариус М.К.с рег. № 200 на НК.
Собственик
на топлоснабдения имот
– магазин № 4, находящ се в гр.София, община
Изгрев, ул. „******, съгласно приетата по делото справка от Агенция за
вписванията на л.142-143 от съдебното производство, е дружеството „А.А.П.“
ЕООД, с ЕИК: ******.
По
делото е прието и неоспорено от страните заявление от дружеството „А.А.П.“
ЕООД, адресирано до ищеца, с което е заявено искане за сключване на договор
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“
ЕАД за топлоснабдения имот
– магазин № 4, находящ се в гр.София, община
Изгрев, ул. „******.
Не
се спори от страните, а и от доказателствата по делото се установява, че за
процесния имот е открита партида за доставка на топлинна енергия с абонатен №
412474.
Приети по делото
са и издаваните от „Т.С.“ ЕАД ежемесечни фактури за периода от 01.03.2016 г. до
30.04.2018 г., адресирани до дружеството „А.А.П.“
ЕООД за начисляваните суми за всеки месец доставяна топлинна енергия до
топлопреносния имот, извлечение от сметка за абонатен № 412474 за периода месец
март 2016 г. до месец октомври 2018 г., както и удостоверение за актуално
състояние на „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД.
По делото е
приобщен протокол от 12.03.2009 г. от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост за избор на фирма, която да извършва дялово разпределение,
списък на етажните собственици в гр.София, ул. „******, както и договор,
сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД от 94/01.11.2007 г. за предоставяне на
услугата дялово разпределение.
Представен е и
договор, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД от 94/01.11.2007 г., за предоставяне
на услугата дялово разпределение.
С
покана с изх. № П-4046 от 28.03.2019 г. ищецът е претендирал от ответника сумата от 845.35
лева, касаеща доставената в имота топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г.
до 30.04.2018 г., в това число сумата от 728.61 лева главница и сумата от
116.74 лева за лихва за топлоснабдения имот.
По делото са
приети извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период за абонатен № 412474, които установяват размера на дължимите суми за
топлинна енергия за периода 01.03.2016 г. – 30.04.2018 г.
Като част от
доказателствения материал са приобщени Общи условия, одобрени от ДКЕВР с
Решение от 03.02.2014 г., съгласно чл. 33, ал. 6 от които при наличие на две и
повече дължими суми при плащане, което не е достатъчно да покрие всички
задължения, клиентът може да посочи кое погасява, а ако не стори това, то се
погасява най-обременителното, ако са еднакво обременителни - се погасява
най-старото, а при едновременно възникнали задължения – те се погасяват съразмерно.
Съгласно чл. 32, ал.3 от ОУ, ако клиентът е платил сума по фактури, която след
изравнителната сметка се окаже, че е в повече от дължимо за периода и този
клиент няма непогасени задължения за предишни периоди, то с надплатено може да
се извърши прихващане със
задължения на клиента за следващи периоди или по негово искане надплатено да му
се възстанови.
С приетото по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза, при липса на възражения
от страните, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи
и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният
имот, е топлофицирана, като абонатната станция има общ топломер, отчитащ се
всеки месец по електронен път. Според СТЕ в сградата се потребява енергия за
отопление такава е била разпределяна от фирмата за дялово разпределение в етажната
собственост. Съгласно заключението технологичните разходи на доставяната
топлинна енергия са били изчисляване ежемесечно и доставяната топлинна енергия
е отчетена на база отчетеното количество топлинна енергия. В процесната сграда
са монтирани уреди за дялово разпределение, каквито са индивидуалните
апартаментни топломери, като за периода 2016 – 2018 г. за топлоснабдения имот
не е бил осигуряван достъп за отчет на топломера, като са били изготвяни
констативни протоколи за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и това
довело до служебно изчисляване на топлинната енергия на база на отопляемия обем
на магазин № 4 от 215.00 куб.м., умножен с максимален специфичен разход за
отопление. За периода 2017-2018 г. е приложен за неотчетените топломери в
сградата максималният специфичен разход за отопление. Топлинната енергия в
имота е била за отопление и за сградна инсталация, като топлинна енергия за
битово горещо водоподаване не е доставяна. Общата стойност на начислените сума
по издаваните фактури за топлопреносния имот възлизат на 606.30 лева, като
изчислената сума за реално доставената топлинна енергия за периода от
01.03.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 691.93 лева, коригирана със
задължението за доплащане на сумата от 85.64 лева, явяваща се разлика между
фактурираната сума от 606.30 лева и дължимата такава от 691.93 лева за
доставената в имота топлинна енергия. Експертът е посочил, че дяловото
разпределение на енергията е било направено от „Т.С.“ ЕООД по правилата на
Наредбата за топлоснабдяване, а фактурираните ежемесечно суми за топлинна енергия
за абонатен № 064641 са изчислени съобразно Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г.,
изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 29.10.2013 г.
По делото е
прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
по което вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и на
базата на получени данни от ищеца, е посочило, че за исковия период ищецът е
издавал ежемесечно фактури, като за сумата от 764.19 лева за главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., като не са постъпвали
плащания за погасяването ѝ. Според вещото лице издаваните от фирмата за
дялово разпределение изравнителни сметки за месеците 08.2016 г., 08.2017 г.,
10.2017 г., 08.2018 г. и 10.2018 г. са въвеждани ежемесечно за исковия период в
информационната система на „Т.С.“ ЕАД. Експертът е приел, че сумата за
главницата за топлинна енергия възлиза на 728.61 лева, а таксата за услугата
дялово разпределение е в размер на 35.58 лева или общо сумата от 764.19 лева.
Вещото лице е изчислило и законната лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на 124.84 лева за периода от 01.05.2016 г. до
25.03.2019 г. и законната лихва върху таксата за услугата дялово разпределение
в размер на 8.53 лева за периода от 01.05.2016 г. до 25.03.2019 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо. По правилността на решението в обжалваната част:
При така възприетата фактическа обстановка решаващият състав на СГС намира, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявените от „Т.С.“ ЕАД претенции по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на
предявения иск по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на „А.А.Г.“ ЕООД, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: 1) доставката на топлинна енергия до топлоснабденият имот; 2)
че е настъпило неоснователно разместване наимуществени блага, а именно, че
доставената ТЕ за исковия период е била ползвана в топлоснабдения имот без да е
била плащана, и 3) че е настъпило обогатяване за ответника и обедняване на
ищеца в резултат на извършената без основание размяна на блага, както и 4) че е
налице причинна връзка между обогатяването и обедняването и 5) че ищецът няма
друга законова възможност за защита чрез иск.
За уважаване на
предявените искове по чл.422 от ГПК чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се докаже
наличие на главен дълг, изпадане в забава, размер на акцесорното вземане и
период.
Съдът отчита, че
доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по
предявените искове с правно основание по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл.410 от ГПК
ищецът поддържа като основание на иска, че между страните не е бил сключен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди,
като се твърди, че е била доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански
нужди, че същата е ползвана и не е била заплащана. Тези
твърдения и доводи на ищеца са предопределящи за правната квалификация на
заявеното спорно право на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване).
Съгласно нормата
на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм. ДВ бр.54/2012 г.), действала до 17.07.2012
г., "потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди" е всяко физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет“.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за небитови (или за стопански) нужди, съгласно визираната
законова уредба, е необходимо да бъде установено, че е налице сключен писмен
договор между него - като физическо или юридическо лице, и топлопреносното
предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови (стопански) нужди. Това лице е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия на топлоснабдения имот по
възникналото облигационно отношение с ищцовото дружество, което е
топлопреносното предприятие. Разпоредбите на § 1, т.43 от
ДР на ЗЕ (отм. ДВ бр.54/2012 г.), действали до 17.07.2012 г., и
параграф 1, т.33а от ЗЕ вр. чл.149 от ЗЕ регламентират, че "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Според
149, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЕ (с последно изменение
ДВ бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за битови нужди и
межди топлопреносно предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
Продажбата на
топлинна енергия следва да се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи
стопанска дейност / чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ/.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет.
Безспорно е, че
ответникът е търговско дружество, осъществяващо търговска дейност, и може да
бъде потребител на топлинна енергия само за стопански нужди. Този извод следва
от легалното определение за "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди", дадено в ДР на ЗЕ, т.
42, съгласно което потребител може да е само физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съдът отчита, че
по делото е представена декларация за откриване на партида като подадена от
дружеството „А.А.П.“ ЕООД и с оглед
постановките на т.1 от ТР 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че са
налице облигационни отношения по доставка на топлинна енергия и въз основа на
декларацията за откриване на партида като предложение за сключване на договор,
съгласно чл.13 от ЗЗД между „Т.С.“ ЕАД и „А.А.П.“
ЕООД. Заявеното извъндоговорно основание на предявената искова претенция
в съответствие с диспозитивното начало не
се доказва, предвид противопоставените по делото доказателства, че за
топлоснабдения имот между ищеца и дружеството „А.А.П.“
ЕООД е налице сключен и действащ договор за доставка на топлинна енергия,
който е изпълняван от „Т.С.“ ЕАД по силата на приетото по делото заявление от „А.А.П.“ ЕООД, адресирано до ищеца, с
което е заявено искане за сключване на договор съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот
– магазин № 4, находящ се в гр.София, община
Изгрев, ул. „******. Съдът е обвързан от заявеното в исковата молба
основание на исковата претенция и дължи произнасяне по нея и то само в нейните
рамки. В нея не е заявено, нито в условията на евентуалност, друго основание на
исковата претенция, каквото би било договорното основание и договорната
отговорност по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В случая
ответникът е юридическо лице - еднолично дружество с ограничена отговорност.
Разпоредбата на чл. 149, т.3 ЗЕ регламентира,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди. Както вече се посочи по-горе, в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, така и в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава задължението на
ответника с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и
използвана от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената
от ищеца покана, страните не са подписали изрично писмен договор, но такъв е
изпълняван конклудентно от „Т.С.“ ЕАД, по силата на адресираното към него заявление от дружеството „А.А.П.“ ЕООД за откриване на
партида за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот. Ищецът поддържа, че като собственик и ползвател на
имота ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото
дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е осъществено
при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените облаги имат материално
естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на
имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. №
941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). За
да бъде ангажирана обаче извъндоговорната отговорност на ответника „А.А.Г.“
ЕООД въз основа на неоснователно обогатяване, не
е достатъчно да се установи лицето, което е собственик на процесния имот, а
следва да се докаже, че именно собственикът на имота или неговият ползвател през
исковия период е ползвал недвижимия имот и съответно е консумирал
предоставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин си е спестил необходими разходи.
Съгласно
нормата на чл. 154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,
че ответното дружество е собственик на топлопреносния имот и че е ползвало
имота през разглеждания период, като се е обогатил със стойността на
доставената му и консумирана топлинна енергия, в какъвто смисъл е и съставеният от първоинстанционния
съд по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото. В хода на производството
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи тези обстоятелства,
поради което следва да понесе неблагоприятните последици от непроведеното
доказване на основанието на исковите си претенции.
От приложените
по делото доказателства, които съдът кредитира, се установи, че в исковия
период от 01.03.2016 г. до 30.04.2018 г., собственик на топлоснабдения имот -
магазин № 4, находящ се в гр.София, община
Изгрев, ул. „******, е било друго юридическо лице - „А.А.П.“ ЕООД, с ЕИК: ******на основание приетите по
делото нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за
построяване с № 52, том IV,
дело № 565/30.07.2014г. на нотариус М.К.с рег. № 200 на НК и съгласно приетата
по делото справка от Агенция за вписванията на л.142-143 от съдебното
производство. При
тези съображения настоящата инстанция намира, че ищецът не
доказва при условията на пълно и главно доказване, че ответникът „А.А.Г.“ ЕООД,
ЕИК: ******е собственик на процесния имот, както
и че е ползвал в исковия период доставената в имота топлинна енергия.
С оглед извода
за неоснователността на претенцията на „Т.С.“ ЕАД за главницата за топлинна
енергия за сумата от 728.61 лева, обуславя се като неоснователна и претенцията
за акцесорно вземане за сумата от 116.74 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.05.2016 г.
до 25.03.2019 г. По отношение претенциите на ищцовото дружество за сумата от 35.58
лева - цена за услугата за дялово разпределение, и за акцесорното вземане за
сумата от 7.06 лева - лихва за забава за периода от 01.05.2016 г. – 25.03.2019
г., съдът намира същите за неоснователни, доколкото те също се обуславят от
доказаността на доставянето и ползването на топлинна енергия за процесния исков
период.
Поради съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба срещу него да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Въззивната инстанция не следва да
присъжда разноски на въззивника-ищец предвид неоснователността на въззивната
жалба. С право на разноски разполага въззиваемата страна, но същата не доказва да са извършвани реално такива, доколкото не е представен
договор за правна помощ с отбелязване за договорено адвокатско възнаграждение,
документ за заплатено адвокатско възнаграждение, разписка, платежно, фактура и
др., а и от друга страна, не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК за въззивното производство, поради което и такива не следва да ѝ
бъдат присъждани с настоящия съдебен акт.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20253438 от 17.11.2020 г. на СРС, I ГО, 157 състав по гр.д. № 11822 по описа за 2020 г.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника „Т.С.“
ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.