№ 31120
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110127109 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 150722/09.05.2024г., ответникът /ФИРМА/, моли съда да измени
постановеното по делото решение от 18.04.2024г., в частта за разноските, като отхвърли
искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, с което ответникът е осъден да заплати на адвокат Б. Б.
адвокатско възнаграждение в размер на 816,08 лева за оказана безплатна правна помощ.
Изложено е в молбата, че така присъденото възнаграждение възлиза почти колкото размера
на осъдителната претенция, което води до неоснователно разместване на блага и
злоупотреба с право. Посочва, че размера на определеното адвокатско възнаграждение
следва да съответства на обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на
делото, като в тази връзка и допълва, че и двата приети за разглеждане иска произтичат от
един и същ правопораждащ факт, поради и което не следва да се определя възнаграждение
за адвокат за всеки иск поотделно, а върху сумарния размер на всички искове, като съдът
може да определи възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в каквато връзка е и най-новата практика на СЕС –
Решение от 25.01.2024г. по делото № С-438/2022г.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат Б. Б.,
като процесуален представител на ищеца е взел становище по молбата, като намира същата
по същество за неоснователна. Посочва, че цитираното от молителя решение на СЕС не
позволява неприлагане на наредбата само поради посочената в него евентуална възможност
за противоречие между чл. 101, §1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с
оглед механизма на определянето им, минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Също така позиционира вниманието на съда, че решение на СЕС по дело С-438/2022г. е от
дата 25.01.2024г., а договора за правна защита и съдействие, сключен между адвокат Б. и
доверителя му е сключен през 2023г. Моли за отхвърляне на молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
1
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с
решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решението
е връчено на молителя на 25.04.2024г., а молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в съда на дата 09.05.2024г, поради което съдът намира, че молбата е
подадена в законоустановения срок и като такава е допустима, като следва да се разгледа по
същество.
По делото е постановено решение, като съдът с оглед изхода на спора е присъдил
разноски в полза на ищеца, включително на процесуалния му представител в хипотезата на
чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, доколкото е констатирал, че по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, с който страните са договорили
представителство в горепосочената хипотеза. Размерът на адвокатското възнаграждение се
договаря, в сключен между клиент и адвокат договор за адвокатска услуга, като от значение
е преценката на договорената услуга и естеството й, а тя в случая е правна защита и
съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със искане
до съда за обявяване нищожността на договорна клауза и връщане на изначално платеното
при липса на правно основание и процесуално представителство, при което договарянето
следва да се отнесе към датата на предявяване на исковете пред районния съд на 18.05.2023
г., когато според действащата тогава от 04.11.2022 г. редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ
от ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. адвокатското възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес от 1080,41 лева се определя в размер на
408,04 лв. Отделно в чл. 2, ал.5 от Наредбата е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, то дължимите
възнаграждения на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, са в размери
както следва: по първия иск в размер на 408,04 лева и по втория също в размер на 408,04
лева. В случая, всеки един от предявените искове е насочен за защита на различни интереси
на ищеца – за обявяване нищожност на договорна клауза и за връщане на даденото без
основание, а не както неправилно е посочено от молителя. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда възможност за присъждане на по-нисък размер разноски в тази им част, ако
възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, като ограничава намаляването на разноските в тази част само до минимума,
определен в наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Този предел на намаляване се
определя към момента на присъждане на разноските, а не към момента на извършване на
разноските. Действително според съединени дела С-428/16 на СЕС, а и по-новото решение
от 25.01.2024 г. по дела № С-438/22 на СЕС/ предвид фактическата и правна сложност на
спора съдът може да слезе под минимума определен с наредба № 1/2004г. Посочените
решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА през
призмата на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски
услуги, т. е. от гледище на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения и
от гледище на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Иначе
казано – решенията на СЕС са в полза на свободното договаряне, ограничаването на което се
приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Този аспект обаче
е ирелевантен към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за
игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение, т. е. – за незачитане на свободата на
договаряне, в защита на която са цитираните решения на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал.
5 ГПК всъщност е в полза на свободната конкуренция, тъй като слага лимит на
правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска
услуга. Ако не съществуваше подобно ограничение, то съдът би могъл и изцяло да игнорира
уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, което е
2
недопустимо и срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване
по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на
съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. По тази
причина той е в синхрон с основната идея на цитираните решения на СЕС. Ето защо съдът в
конкретиката на случая намира, че не съществува основание за допълнително намаляване
под този лимит и за изменение решение в частта за разноските, с която ответникът е осъден
да заплати на адвокат Б. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 816,08 лева за оказана
безплатна правна помощ..
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 150722/09.05.2024г., с която /ФИРМА/
моли съда да измени постановеното по делото решение от 18.04.2024г., в частта за
разноските, като отхвърли искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, с което
ответникът е осъден да заплати на адвокат Б. Б. адвокатско възнаграждение в размер на
816,08 лева за оказана безплатна правна помощ.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3