РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1859
Град
Пловдив, 15 октомври 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1480 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.С.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 6, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0441-000057 от 21.04.2021г.
на началник сектор Четвърто РУ към ОД на МВР – Пловдив.
Счита заповедта за незаконосъобразна и
издадена при допуснати множество процесуални нарушения. Твърди, че фактическата
обстановка е непълна, неточна. Жалбоподателят посочва, че е отказал
извършването на проверка за установяване употребата на наркотични или упойващи
вещества с полеви тест дрегер, тъй като час по-рано майка му му съобщила, че
баба му Д.В.Д. е починала, за което представя акт за смърт № 0404 от 21.04.2021
г., издаден от Община Пловдив. За успокоение на нервите жалбоподателят взел три
хапчета Деанксит. В момента на проверката се притесни, че това може да се
отрази на тест дрегера и да не може да присъства на погребението на баба си. Твърди,
че в ЗППАМ са описани две нарушения, а е наложена една принудителна мярка – 1.
Отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техните аналози
и 2. Неизпълнение на предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Цитира
нормата на чл.18 ЗАНН в тази връзка като съществено нарушение на процесуалните
правила и посочва, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение. Твърди, че по този начин е поставен в невъзможност да разбере какво
точно нарушение е извършено, как е констатирано и дали констатациите са извършени
с технически изправни измервателни уреди. Претендира отмяната на заповедта като
неправилна.
Ответникът по жалбата – началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР –
Пловдив в изрично становище на юрк.П. счита, че заповедта е издадена при
изяснена фактическа обстановка. Не се съдържат съмнения относно извършеното
нарушение. Моли да се остави в сила издадената заповед. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив в настоящия си състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима като подадена в законоустановения срок. Видно от заповедта, същата е
връчена на 31.05.2021 г., а жалбата е подадена на 07.06.2021 г. до съда, при
наличието на правен интерес, а по същество е неоснователна, предвид следното
установено от фактическа и правна
страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0441-000057 от 21.04.2021г. на началник сектор
Четвърто РУ към ОД на МВР – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.“Б“ от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че същата е издадена от Е.И.К.–
началник сектор “Охранителна полиция“ на Четвърто РУ към ОД на МВР – Пловдив.
По делото са приложени заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/ 19.07.2019 г. на министъра на вътрешните
работи /л.26-27 по делото/, където в т.2.9 са определени групите длъжностни
лица, сред които и „началниците на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР“,
които са упълномощени да прилагат административните мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че
заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
По същество съдът намира, че издадената заповед е законосъобразна,
предвид събраните по делото доказателства.
По делото
се събраха доказателства с административната преписка, от които е видно, че
твърдяното от компетентния орган нарушение е безспорно установено.
В
конкретния случай, видно от фактическото описание в обстоятелствената част на
заповедта, основанието за прилагане на ПАМ е отказът на жалбоподателя, в
качеството и на водач на МПС, да бъде проверен на място за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, нито пък е изпълнил предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Заповедта е
издадена във връзка с проведено административнонаказателно производство по реда
на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от
хипотезата на чл. чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т.
2А, б"б" ЗДвП.
Следва да
се подчертае, че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал
прилагането на мерките за принуда с приключването на
административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно
постановление, в която връзка е без значение образуваното съдебно производство
по жалба срещу последното. За издаването на заповедта по чл. 171, т. 2А,
б"б" ЗДвП следва да са установени фактите от хипотезата на правната
норма, в случая управление на МПС, като водачът откаже да извърши проба на
място или изследване на кръвта за установяване наличието на наркотични вещества
или техни аналози в кръвта. В този смисъл АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото
основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, още повече, че
при съставянето на АУАН жалбоподателят е записал, че няма възражения.
Жалбоподателят
не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за
прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което
настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на
административния акт по чл. 171, т. 2А, б"б" от ЗДвП. Всъщност това
не е и спорно.
От
жалбоподателя се твърди, че не се е подложил на тест на място, тъй като
употребил успокоително поради узнаването за смъртта на баба си и опасността да
не може да отиде на погребението й.
Действително,
към жалбата е приложен акт са смърт на Д.В.Д.
с посочени в него час на смъртта 13.30ч., а проверката е извършена на
същата дата в 14.20ч, но по делото не става ясно от представеният акт за смърт,
че жалбоподателят е внук на посоченото лице.
Въпреки
това, дори и да бъдат доказани по категоричен начин посочените обстоятелства,
съдът намира за необходимо да изтъкне, че законът е дал възможност в случай
като този, лицето да откаже извършването на проба на място, но може да даде
кръвна проба, от която да стане ясно какви медикаменти е употребил. В случай,
че последното бъде доказано, то тогава жалбоподателят не би търпял
неблагоприятните последици на отказа да извърши проверка за установяване
наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта.
Предвид
посоченото, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при точно
прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения – водач, управляващ МПС с наличието
на наркотични вещества или техни аналози в кръвта. На жалбоподателя е наложена
ПАМ за най-краткия срок, предвиден в закона.
Поради изложеното
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 6, против заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0441-000057 от 21.04.2021г. на началник
сектор Четвърто РУ към ОД на МВР – Пловдив.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: