№ 433
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20213100900142 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЮЛ. М. АС. с ЕГН
********** с адрес гр.Варна, ********* – лично и като наследник по закон на
първоначалния ищец ХР. АНГ. АС. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна,
починал в хода на процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с ЕГН **********,
ЕМ. ХР. АЛ. с ЕГН ********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********, в качеството
им на наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален
ищец ХР. АНГ. АС., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000
лева на правоприемниците на първоначалния ищец ХР. АНГ. АС. съобразно
наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М.
АС., АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за
обезвреда на претърпените от ЮЛ. М. АС. и ХР. АНГ. АС. неимуществени
вреди от смъртта на техния внук С.А.С. с ЕГН **********, починал на
06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас
1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“,
м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а.
1
„Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № ******, А.Н.Х., обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№********, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална
дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на 26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни,
определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП
отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание
по НОХД № 788/2019 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в
сила на 06.01.2021 г. Поради шофиране с превишена скорост застрахованият
водач изгубил управление върху автомобила, същият навлязъл в тревна площ,
ударил се в дървета, отчупен клон от които нанесъл травми, несъвместими с
живота, на низходящия на ищците, седящ на задна дясна седалка.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица
№********, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална
дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на 26.10.2018г. Смъртта на 17-
годишния внук на първоначалните ищци, към когото те били изключително
привързани, довела до внезапна празнота в живота им, затворили се в себе си,
често плачели, спрели да се хранят, страдали от безсъние, сънували кошмари.
Като баба и дядо на починалия, те помагали на неговите родители при
отглеждането му от неговото раждане до израстването му като младеж,
грижели се за него с голяма любов през продължителни периоди, помагали
му при трудностите в ежедневието му, съветвали го, а той ги възприемал като
втори майка и баща. Болката от загубата ищците ще изпитват до края на
живота си. По предявената на 05.04.2019г. застрахователна претенция
застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за
ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение, надлежното предявяване на
2
застрахователната претенция и отказа на застрахователя. Оспорва се
родствената връзка на първоначалните ищци с починалия, както и
твърденията за изключително близки отношения помежду им и понасянето на
болки и страдания от загубата му. Твърди се, че липсва акт по чл.300 от ГПК,
който да обвързва настоящата инстанция със задължителна сила и оспорва
наличието на виновно противоправно поведение на застрахования водач и
твърдяния механизъм на ПТП. Счита, че не са установени участниците в ПТП
и кръга на засегнатите лица. Размерът на претенциите се оспорва като
завишен по аргумент от пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, в който е
определен лимит до 5000 лева за лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Позовава се на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не е
използвал предпазен колан.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба,
в която поддържат, че механизмът на ПТП и вината на пострадалия са
установени с влязла в сила присъда. Възражението за съпричиняване се
оспорва като неоснователно с твърдения, че застрахованият автомобил не е
бил оборудван с предпазен колан, поради което задължението по чл.137а от
ЗДвП е неприложимо. Позовават се на ТР по т.д. 1/2016г. на ВКС по
прилагането на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и на противоречие на
нормата с общностното право и практиката на СЕС. Излагат се допълнителни
факти, обосноваващи особено близките отношения между първоначалните
ищци и починалия, а именно, че приживе същите са живеели в едно
домакинство и семействата са били задружни и сплотени, ищцата учела внука
си да чете и пише, помагала му в уроците и той я обичал като майка. Загубата
е допринесла в значителна степен за настъпилата в хода на процеса смърт на
първоначалния ищец ХР. АНГ. АС. само три години след инцидента, тъй като
е довела до влошаване на здравословното му състояние и загуба на желание
за живот.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който оспорва активната легитимация по исковете с твърдения за липса на
родствена връзка и наследствено правоприемство. Счита, че пар.96, ал.1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ е приложим спрямо процесните правоотношения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
3
С влязла в сила на 06.01.2021 г. присъда по НОХД № 788/2019 г., по
описа на ВОС А.Н.Х. е признат за виновен за това, че на 06.08.2018г. на път
първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно
море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна при управление на
л.а. „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № ****** е нарушил правилата за
движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на
С.А.С., на 17г. и Снежана Селим Хюсеин, на 14 г. и средни телесни повреди
на Елисавета Тинкова А., на 15г.
От представените по делото удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищците ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** и ХР. АНГ. АС. с ЕГН
**********, са възходяща от втора степен на починалия С.А.С. с ЕГН
**********.
По делото не е налице спор и от представената по делото справка от
Гаранционен фонд се установява, че л.а. „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК №
****** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по
застрахователна полица №********, издадена от ответното застрахователно
дружество, с начална дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на
26.10.2018г.
За установяване на твърдяните болки и страдания по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
М.Б.М. и А.В. А. – съответно съпруг на внучка на ищците Ю. и Х.А.и и
съпруг на ищцата Е.А.. От показанията им се установява, че приживе С.А.С.
живеел с родителите си в ********. Според първия свидетел докато
родителите му били на работа Сашо прекарвал дните си след училище при
дядо си и баба си в дома им на ул.“Новгород“ в същия квартал, където бил
регистриран и постоянният му адрес, а нощувал в дома на родителите си.
Според другия свидетел той ходел при баба си и баба си всяка съботата и
неделята с преспиване. Бабата и дядото активно помагали за отглеждането на
внука си. Дядо му го учел да цепи и подрежда дърва, да играе футбол, да
събира гъби и охлюви. Били в много добри отношения, цялото семейство
винаги се събирало по празници. След смъртта на внука им семейните
събирания били преустановени заради влошеното здравословно и психично
състояние на ищците Ю. и Х. А.и. След смъртта на внука си те много се
променили – ищцата Ю. често плачела и гледала негови снимки, а ищецът Х.
4
дори се разболял, открили му диабет, постоянно тъгувал, плачел. Затворили
се в себе си, не общували с хора както преди. Ищцата била в депресия. И
двамата пиели лекарства, но свидетелите не знаят какви. Преди инцидента
ищците имали заболявания „от старост“, но били в добро състояние за
годините си. Преди инцидента ищецът Х. А.и имал поставени диагнози –
бронхиална астма и хипертония, а след това бил диагностициран с диабет.
Ищцата Ю. А. след инцидента преживяла два инсулта.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че вследствие на внезапната смърт на нейния внук Ю.А. е развила
реакция на скръб (траурна реакция), за която доминиращи са емоционални и
соматични реакции (шок, тъга, нарушен нощен сън, понижен апетит). Ищцата
е хоспитализирана поради инсулт в периода 21.01.2019г.-31.01.2019г. и
25.05.2021г.-01.07.2021г., но би било спекулативно да се твърди, че инсултът
е вследствие от преживяните психичните процеси. По данни на осв. Ю.А.
същата е консултирана от психиатър след преживения инсулт в началото на
2019г. по повод нарушен сън, повишена тревожност, напрежение. Назначено
било лечение, което тя приемала. Не може да назове медикаментите, не
представя медицинска документация. По нейни данни втората консултация с
психиатър е през 2021г., насочена от ТЕЛК с оглед диагностично уточняване,
от която също липсва документация. Към момента на изследването Ю.А. е
психомоторна спокойна, не се установява актуално психично разстройство, не
посещава психолог, споделя, че пие лекарства „за съня“, не може да ги назове,
не представя документация. Липсват данни за психично разстройство
приживе при Х.А.. Множеството соматични страдания, липсата на обективна
медицинска документация относно психичното му състояние и
невъзможността за лично освидетелстване, не позволява оценка на
психичното му състояние.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване е
допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че в аутопсионния протокол не са описани следи от коланна
травма – ивести кръвонасядания по кожата на тялото от колана. Смъртта е
предизвикана от клон, който е проникнал в купето и е разкъсал в областта на
шията двете яремни вени, а кръвотечението от тях е изключително голямо,
поради което ползването на предпазен колан не би предотвратило леталния
изход.
5
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва настъпило
́
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е
бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие на 06.08.2018г.,
както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск. Постановената от наказателния съд присъда е задължителна за
гражданския съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на
настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли
е то и относно вината на дееца. Не е налице спор и относно настъпилата в
причинна връзка със застрахователното събитие смърт на пострадалото лице.
Представените официални удостоверителни документи са достатъчни да
установяват родствената му връзка с първоначалните ищци.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение
при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493а,
ал.3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Според
цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
6
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/
дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик от разширеното семейство. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да
е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. От посочените
разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва
да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за
неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч.
ищците като възходящи от втора степен.
При преценката за наличието им в разглежданата хипотеза обаче следва
да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията
между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
7
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че
между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е,
освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да
са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването
на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
баби/дядовци и внуци, представлява отглеждането на внука от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.) (решение
№ 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92
от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.). Особено близка
връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за
грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на
участниците във връзката; емоционална подкрепа за преживяване на тежки
житейски събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза
на другия участник работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване
на различни по-важни събития (лични и обществени празници и важни
събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели
заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали
възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.
В разглеждания случай по делото не се установяват подобни на
изброените обстоятелства в отношенията между ищците ЮЛ. М. АС. и ХР.
АНГ. АС. и техния внук, които да обуславят особено силна връзка помежду
им с интензитет аналогичен на този между родители и деца. Подобен извод не
би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства, в които
липсват данни за конкретни житейски ситуации, които да са провокирали
особена близост в отношенията помежду им. Споделеното от свидетелите, че
ищците са помагали в отглеждането на внука си в детските му години и че са
прекарвали заедно семейните празници, не позволява да се направи преценка
за изключителност в близостта между ищците и починалия, по смисъла,
разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на
нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
членове на близкия семеен кръг, характеризираща се с взаимна обич и
морална подкрепа. Не се установява твърдяното съвместно съжителство в
едно домакинство, а и гласните доказателства са противоречиви относно това
8
дали внукът е пребивавал при баба си и дядо си през работната седмица или
през почивните дни. Напротив еднопосочно се установява, че приживе Сашо
А. е живеел с родителите си, поради което не се е налагало друг да полага за
него заместваща грижа.
От друга страна свидетелските показания не установяват и понасянето
на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би
изпитала всяка баба и дядо – силна и непреодолима скръб от загубата на внук.
Сведенията, че ищците са изживели много тежко загубата на своя внук, не
могат да обусловят извод, че са понесли морални болки и страдания, по-
интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Липсват
данни за претърпяна психична травма с висок интензитет и продължителност,
развитие на психиатрично заболяване или актуална депресивна
симптоматика. По делото не са ангажирани преки или косвени доказателства
за причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищците и
последвалата смърт на ищеца Х.А., от една страна и застрахователното
събитие, от друга.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в задължителната съдебна практика, което изключва
необходимостта от обсъждане на останалите предпоставки от фактическия
състав на отговорността на застрахователя, както и релевираното от него
възражение за съпричиняване.
По изложените съображения предявените субективно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищците следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски в размер
на 4536 лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице (300 лева) и
адвокатски хонорар с вкл. ДДС (4236 лева), редуциран по възражение на
ищците до предвидения в Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер (3530
лева), увеличен с начислен 20% ДДС на основание пар.2а от ДР на наредбата,
с оглед представените доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Отговорността за разноски следва да бъде понесена от ищците разделно
съобразно материалния интерес по двата активно субективно съединени иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ********* – лично и като наследник по закон на първоначалния
ищец ХР. АНГ. АС. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал в хода на
процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с ЕГН **********, ЕМ. ХР. АЛ. с ЕГН
********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********, в качеството им на наследници
по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец ХР. АНГ. АС.,
срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в
условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000
лева на правоприемниците на първоначалния ищец ХР. АНГ. АС. съобразно
наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М.
АС., АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за
обезвреда на претърпените от ЮЛ. М. АС. и ХР. АНГ. АС. неимуществени
вреди от смъртта на техния внук С.А.С. с ЕГН **********, починал на
06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас
1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“,
м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а.
„Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № ******, А.Н.Х., обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№********, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална
дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на 26.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни,
определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, *********,
да заплати на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, сумата
от 2268 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
10
ОСЪЖДА ЮЛ. М. АС. с ЕГН **********, АЛ. ХР. АС. с ЕГН
**********, ЕМ. ХР. АЛ. с ЕГН ********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********,
всички с адрес гр.Варна, *********, в качеството им на наследници по закон
на починалия в хода на процеса първоначален ищец ХР. АНГ. АС., с ЕГН
**********, б.ж. на гр.Варна, починал в хода на процеса на 03.03.2021г., да
заплатят разделно при равни квоти на “Застрахователно дружество Бул
Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“87, сумата от 2268 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11