Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
2019 22 ноември 2019 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на тринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като
разгледа административно дело номер 1219
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.И.З. ***, против заповед № 1-2207 от 07.05.2019 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/, Министерство на правосъдието, с която, като инспектор
VI-та степен /социална дейност и
възпитателна работа/ в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“, III- та
категория, затвор Бургас, I-ва категория, на
основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19,
ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/,
във връзка с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/, й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/
месеца и е предупредена, че при извършване на друго нарушение по чл.200, ал.1 ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще й
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в
несъответствие с действителната фактическа обстановка; в нарушение на административнопроизводствените
правила и материалния закона. Иска да се отмени. Ангажира доказателства.
Претендира разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът
по жалбата -
главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на
правосъдието, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна. Представил е административната преписка
по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен
интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Със заповед
№ Л-1108/05.03.2019 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”/ГД „ИН“/, изменена със заповед № Л- 1790/04.04.2019 г. на главен директор
на ГД „ИН“, е разпоредено извършване па дисциплинарна проверка по повод
постъпили предварителни данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина
от жалбоподателя във връзка с извършени СМР в административната сграда на ЗО
„Строител“, III категория, към затвора Бургас, I категория,
несъгласувани с началника на затвора Бургас, които данни са отразени в докладна
записка, вх. № 2943/05.03.2019 г. по описа на ГД „ИН“. Едновременно с това е
определен и състав на комисията, която да извърши проверката, както и срока за
приключването й/л.17 и 28 от делото/.
С протокол,
рег.№ 1099/06.03.2019 г. са приобщени материалите от проверка, разпоредена със заповед
№ 147/14.02.2019 г. на началника на затвора Бургас, I категория,
по повод изясняване на фактите относно извършени СМР в административната сграда
на ЗО „Строител“.
Във
връзка с тази проверка, жалбоподателят е изготвила докладна записка, peг. №
757/18.02.2019 г. до началника на затвора в гр.Бургас, в която е изложила факти
и обстоятелства относно необходимостта от оптимизиране на пространството в
административната сграда на ЗО„Строител“, с цел създаване на условия за
изпълнение на служебните задължения на ИСДВР, инспектор психолог и инспектор
пробация. Твърди се, че ремонтните дейности в ЗО „Строител“ са осъществени в
периода между 04.02.2019 г. и 08.02.2019 г., като за целта са ангажирани двама
общи работници по щата на затвора Бургас. Инспектор З. е заявила, че за целите
на ремонта е внесла лични 2 бр. луни за стена и 1 бр. микро - глобус за таван и
е заплатила с лични средства доставката на гипсокартона, профилите и крепежните
елементи, за което е представила копие на фактура № 76/04.02.2019 г. от „Хюмънд
билд“ ООД с получател ДП „Фонд затворно дело“ и копие на вносна бележка от
14.02.2019 г. /л.126 и 127 от делото/.
Комисията е констатирала, че при извършен преглед на охранителните камери е установено, че на 02.02.2019 г., към 17.10 ч., с автомобил тип „баничарка” в ЗО „Строител“ са докарани 10 листа гипсокартон и профили за гипсокартон, които са разтоварени от четирима лишени от свобода. Шофьорът на автомобила предал на мостовия, а той на командир на отделение в затворническото общежитие, кутия с крепежни елементи. Последното е потвърдено от надзирател в затворническото общежитие, който участвал при разтоварване на материалите и който разпознал водача на автомобила, доставил материалите, като бивш лишен от свобода. След извършена проверка в ИСИН е установено, че водачът на автомобила е условно предсрочно освободен на 13.09.2018 г. от затвора Бургас и не е служител на „Хюмънд билд“ ООД, с чиито автомобил е извършена доставката на строителните материали. Водачът на автомобила заявил в снети обяснения, че провел телефонен разговор с инспектор П.З., в който тя му казала да превози до затвора строителните материали, които ще получи от неин познат в близост до магазин „Мастерхаус“.
В хода на проверката са снети обяснения от служители в
затворническото общежитие, от които става ясно, че на 01.02.2019 г. след 13.00 ч. лишени от
свобода, назначени за общи работници, и помпиерът са разчиствали клуба,
предназначен за свиждания, което е продължило до около 17.00 часа и на 05.02.2019
г. лишените от свобода работили в кабинета на инспектор З. от 10.00 ч. до 11.30
ч. и от 15.30 ч. до 17.30 ч., на 07.02.2019 г. - от 9.30 ч. до 11.30 ч. и от
13.00 ч. до 17.00 ч./л.97-103 от делото/.
Установява се от обясненията, снети от лишените от
свобода, извършили ремонтните дейности, че са работили в кабинета на ИСДВР в
часовете от 16.30 ч. до 19.00 ч. Заявяват, че не им е извършван инструктаж преди началото или по време па
ремонтните дейности, както и че след снемането на обяснения, във връзка с
назначената със заповед № 147/14.02.2019 г. на началника на затвора в гр.
Бургас I-ва категория, комисия, са били извикани от началник сектор в
затворническо общежитие „Строител“, за да подпишат инструктажа/л.104-108 от
делото/. Снети са обяснения и от лишени от свобода, настанени в спални
помещения заедно с лицата, извършили ремонтните дейности, които сочат, че
последните се прибирали по - късно от
обикновено от работа в този период - около 18 часа /л.108, гръб и 109 от
делото/.
Комисията е установила, че в резултат на извършените
ремонтни дейности в административната сграда на ЗО „Строител“, стаята за
свиждане е с намалена площ, с което се затруднява не само провеждането на
свиждания, но и груповата работа с лишените от свобода/виж сведения от
служители от надзорно-охранителния състав-обяснение, рег.№ 1100/06.03.2019 г.,
л.97, гръб от делото/; обяснение, рег.№ 842/21.02.2019 г., л.100, гръб и рапорт,
рег.№ 745/15.02.2019 г., л.103 от делото/.
Във
връзка със заповед № Л-1108/05.03.2019 г. на главния директор на ГД „ИН“ за
изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати нарушения, инспектор П.З.
е дала обяснения, вх. № 3506/15.03.2019 г. по описа на ГД „ИН“, в които е
изложила твърдения, че ремонтни дейности в използваното от нея помещение на
територията на ЗО „Строител“ са извършвани и преди и не е имало проблеми и
проверки. З. е посочила, че първоначалният инструктаж за безопасност и здраве
при работа със сухо строителство е направен, като ежедневните инструктажи са
подписвани и от нея/л.24-26 от делото/.
Резултатите
от извършената проверка, разпоредена със заповед № Л-1108/05.03.2019 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГД „ИН“/, изменена със
заповед № Л- 1790/04.04.2019 г. на главен директор на ГД „ИН“, са обективирани
в изготвена справка, рег.№ 2967/02.04.2019 г. по описа на ГД „ИН“/л.13, гръб-16
от делото/.
Въз
основа на установените факти и обстоятелства в справката е формиран извод от комисията,
че се потвърждават предварителните данни за допуснати дисциплинарни нарушения
от П.И.З., касаещи извършването на СМР в административната сграда на ЗО
„Строител“, III категория, затвор Бургас, изразяващи се
в предоставяне на протокол за извършен от нея ежедневен инструктаж, който не е
в правомощията й; използването на
контакти с бивш лишен от свобода, който да достави до затворническото общежитие
строителни материали и неправомерно използване на данните на Държавно
предприятие/ДП/ „Фонд затворно дело“/ФЗД/ за издаване на фактура от „Хюмънд билд“
ООД с получател ДП ФЗД. В резултат на
извършените ремонтни дейности стаята за свиждане е с намалена площ, с което се
затруднява не само провеждането на свижданията, но и групова работа с лишените
от свобода. Становището на комисията, обективирано в справката е, че описаните
действия не кореспондират с преките
задължения на инспектор З., разписани в длъжностната характеристика за
длъжността „Инспектор VII-IV степен /социална дейност и възпитателна работа/“ в
затворническо общежитие II1-I категория към затвор III-I категория, с която се
е запознала на 03.12.2018 г., поради което е превишила правомощията си -
нарушение на чл.194, ал.2, т.3 ЗМВР. Предложено е, на инспектор З., за това
нарушение да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца, на основание чл.200, ал.1, т.5 ЗМВР. Писмената справка е връчена лично
на жалбоподателя, срещу подпис, на 09.04.2019 г., като едновременно с това тя е
декларирала писмено, че е запозната с правото си да подаде писмени обяснения в
срок от 24 часа, но няма да подава такива.
На 17.04.2019 г., на жалбоподател, е връчена писмена
покана, рег.№ 3340/11.04.2019 г. за даване на писмени обяснения по случая, на
основание чл.206, ал.1 ЗМВР пред главния директор на ГД „ИН“, с указания, че
следва да посочи доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства. З.
не е депозирала писмени обяснения до 22.04.2019г., видно от протокол №1950/23.04.2019
г./л.13 от делото/.
След
като са събрани и оценени всички доказателства по случая, взета е предвид
тежестта на нарушението и неговите последици, както и
цялостното поведение на служител в МВР, дисциплинарното производство е
приключило с издаване на
оспорената в настоящото производство заповед, с която административният орган,
възприемайки изцяло констатациите в писмена справка, рег.№ 2967/02.04.2019 г.
по описа на ГД „ИН“, на комисията, извършила разследването, е наложил на
П.И.З., инспектор ІV степен/социална дейност и възпитателна работа/ в
затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“, ІІІ категория, затвор Бургас, І
категория, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3, вр. чл.
200, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
6/шест/ месеца, като е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение, в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание/л.8, гръб-10 от делото/.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед № 1-2207 от 07.05.2019 г. е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл.204, т.3 ЗМВР, вр.чл.13, ал.2, т.9, предл.второ и чл.19, ал.2 ЗИНЗС, в кръга на предоставените му със заповед № 1-2173/25.04.2019 г. на главния
директор на ГД „ИН“ правомощия/л.7 от делото/.
На второ
място, същата е издадена в предвидената от закона писмена
форма и съдържа предвидените в нормата
на чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити. Посочени са извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Заповедта отговаря и на общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.
59 АПК
- посочен е издателят на акта; неговият адресат; фактическите и правни
основания за издаване на заповедта; разпоредителна част, и е указан реда за
нейното обжалване.
На
трето място, при издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да мотивират нейната отмяна.
Дисциплинарното производство е открито с нарочна заповед на
главния директор на ГД „ИН“, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, с
която, на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР, във вр.чл.13, ал.2, т.1 и
чл.19, ал.2 ЗИНЗС, е разпоредено извършването на проверка от назначената със
заповедта комисия, която да приключи с изготвяне на писмена справка в срок до
05.04.2019 г. Срокът е удължен до 12.04.2019 г. със заповед на главния директор
на ГД „ИН“. Дисциплинарното
производство е протекло в рамките на законоустановения срок, установен в
чл.195, ал.1, във вр.чл.196, ал.1 и ал.2 ЗМВР.
Съобразно чл. 207, ал. 7 ЗМВР за резултатите от проверката
дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ е изготвил писмена справка, с която е
направено предложение на З. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6/шест/ месеца. Жалбоподателят е запозната със справката и с
възможността да депозира писмени обяснения.
В изпълнение на изискването в чл.206, ал.1 ЗМВР, дисциплинарно
наказващият орган е предоставил на
жалбоподателя възможност да даде писмени обяснения във връзка с
констатираните нарушения в изготвената
писмена справка, за което го е уведомил с писмена покана.
На следващо
място, с оглед установените по делото
релевантни факти, при произнасянето си дисциплинарно наказващият орган е
приложил правилно и материалния закон.
В рамките на проведеното дисциплинарно производство е установено
конкретното нарушение и извършителя му, което се доказва от събраните по делото
доказателства и изготвената справка, рег.№ 2967/02.04.2019 г. по описа на ГД „ИН“.
Жалбоподателят
не оспорва, че е извършила деянията, квалифицирани от дисциплинарно наказващия
орган като превишаване на служебните й задължения, а именно, че е провеждала ежедневен
инструктаж на лишените от свобода, които са извършвали СМР в нейния кабинет,
което не е правомощията й; че е използвала контакти с бивш лишен от свобода,
който да достави до затворническото общежитие строителни материали, както и че
е използвала данните на ДП ФЗД за издаване на фактура от фирма „Хюмънд билд“
ООД с получател държавното предприятие.
Основното
й възражение е, че и преди са били извършвани ремонтни дейности в сградата на
ЗО „Строител“, но никога не са правени проверки. З. е заявила, че във всеки момент от назначаването й
на служба в Бургас, в който е преценила, че си заслужава предприетата
инициатива, е отделяла от личния си бюджет за постигане на целта. Сочи, че в
случая се касае за елементарно осигуряване на комфорт и хигиена на труда, който
полага в рамките на 8 часа, което приема за приоритет в живота си. Като причина
за иницииране на извършените СМР жалбоподателят е изтъкнала, в писмените си
обяснения до дисциплинарно наказващия орган, че ограниченото пространство е
създавало условия за навлизане на лишените от свобода в личните й граници, а на
лишените от свобода - невъзможност спокойно да пишат; да дават писмени
обяснения по докладни записки; да попълват психологически тестове или да
напишат молба или жалба по различни поводи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че безспорно е установено извършеното нарушение,
изразяващо се в това, че З. е осъществила действия, които не кореспондират с
преките й задължения, разписани в длъжностната характеристика за длъжността „инспектор
VII-IV степен /социална дейност и възпитателна
работа / в затворническо общежитие III-I категория
към затвор III-I.
Изтъкнатите от нея причини за предприемане на инициатива и извършването на организацията
по повод ремонтните дейности са свързани основно с осигуряване на нейния личен
комфорт, без да са налице доказателства, че тези действия са разпоредени от
компетентния за това орган. Освен това разширяването на помещението е довело до
намаляване на стаята за свиждане, което затруднява и провеждането на групова
работа с лишените от свобода.
При тези
установени обстоятелства, съдът намира, че поведението на жалбоподателя представлява
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.3 ЗМВР, за което, на основание чл.200,
ал.1, т.5 ЗМВР - превишаване на правомощия, се налага дисциплинарно наказание
„порицание“.
Процесната
заповед е мотивирана и е съобразена с целта на закона, а нарушението е доказано
по несъмнен начин. Видът и размерът на наложеното наказание са съобразени с
нормата чл.206, ал.2 ЗМВР.
Представените
допълнителни доказателства от ответника не променят тези изводи на съда.
По тези
съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на
ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева, определено съобразно
чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.И.З. ***, против заповед № 1-2207 от 07.05.2019 г. на главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на правосъдието, с която, като
инспектор VI-та степен /социална дейност и
възпитателна работа/ в затворническо общежитие/ЗО/ „Строител“, III- та
категория, затвор Бургас, I-ва категория, на
основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19,
ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/,
във връзка с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 3, във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 5 и ал. 2 Закон за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/, й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
/шест/ месеца и е предупредена, че при извършване на друго нарушение по чл.200,
ал.1 ЗМВР, в срока на наложеното
наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА П.И.З.
***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Министерство на
правосъдието, разноски в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: