Определение по дело №1816/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3354
Дата: 13 септември 2022 г. (в сила от 13 септември 2022 г.)
Съдия: Марин Георгиев Маринов
Дело: 20223100501816
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3354
гр. Варна, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501816 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд - Варна е инициирано по частна
жалба вх. № 49973/21.07.2022 г. при ВРС от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр.
София против Разпореждане № 22043/23.06.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
4021/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за
следните суми: 1 516.16 лева, представляваща възнаградителна лихва върху
главницата, дължима по договор за потребителски кредит №
**********/11.01.2021 г. за периода от 05.03.2021 г. до 10.03.2022 г., сумата
от 247.41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.03.2021 г. до 15.03.2022 г., сумата от 1390.37 лева, представляваща
дължими премии за застраховка „Защита на кредита и сметките“, сумата
534.76 лева, представляваща възнаградителна лихва върху премиите за
застраховка „Защита на кредита“ за периода 05.03.2021 г. – 10.03.2022 г.,
сумата 87.27 лева, представляваща мораторна лихва върху премиите за
застраховка „Защита на кредита и сметките“ за периода 15.03.2021 г. –
15.03.2022 г.
Жалбоподателят намира атакувания акт в обжалваната му част за
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно заповедният съд е
посочил в мотивите си, че сключените по договора застраховки са
недължими, противоречащи на добрите нрави и неравноправни. Сочи, че в
случаите, при които потребителят е пожелал сключване на застраховки или
присъединяването към застрахователни програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие, с подписването на договора, като в
конкретния случай, видно от чл. 7.1. потребителят е пожелал това, а съгласно
1
чл. 19 от договора не е бил длъжен. Твърди, че независимо от
обстоятелството дали кредитът се отпуска с цел получаване на парична сума
от кредитополучателя за заплащане стойността на стока или за да се
финансират застраховки, средствата по отпуснатия кредит формират
стойността му. Излага, че в конкретния случай размерът на застрахователната
премия е посочен в разписания между страните застрахователен сертификат,
като същият е формиран в съответствие с размера на кредита и неговата
продължителност. По отношение размера на претендираната лихва за забава
обосновава, че същата е в размер на законната лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 пункта надбавка, както е уговорено в чл. 9 от договора, като поради
просрочие на част от анюитетните вноски излага, че се начислява и
допълнително възнаграждение за банката в размер на договорната лихва или
лихва за забава общо в размер на 51.09 %. Поддържа, че размерът на
възнаградителната лихва е 41.09 % на годишна база, посочен в чл. 9.1 от
договора, като заявява, че същият се дължи като възнаграждение за
предоставената сума в заем, съгласно чл. 430 от ТЗ. В заключения излага, че
уговореният годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.36 % изцяло
съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което счита, че
заповедният съд неправилно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за сумите, представляващи възнаградителна лихва. Моли за
отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната му част, както и за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
посочените суми.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът, като констатира, че е сезиран с редовна и допустима за
разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване акта на ВРС, по същество намира жалбата за неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 4021/2022 г. по описа на ВРС, XX-ти
състав, е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК
*********, гр. София, заявление с вх. № 20991/29.03.2022 г. срещу Н. СТ. Д.,
от ***** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
за суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката,
както следва: сумата от 3 941.97 лева, представляваща непогасена предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
**********/11.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.03.2022 г. до
окончателното й погасяване, сумата от 1516.16 лева, представляваща
дължима възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.03.2021 г. –
10.03.2022 г.; сумата от 247.41 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 15.03.2021 г. – 15.03.2022 г., сумата от 1390.37 лева,
представляваща дължими премии за застраховка „Защита на кредита и
сметките“, сумата 534.76 лева, представляваща дължима възнаградителна
лихва върху премиите за застраховка „Защита на кредита“ периода 05.03.2021
г. – 10.03.2022 г., както и сумата от 87.27 лева, представляваща мораторна
2
лихва върху дължимите премии за застраховка „Защита на кредита и
сметките“ за периода 15.03.2021 г. – 15.03.2022 г., на основание чл. 418, вр.
чл. 417, т. 2 от ГПК.
ВРС е издал заповед за незабавно изпълнение единствено за сумата от 3
941.97 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по
Договор за потребителски кредит № **********/11.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.03.2022 г. до окончателното погасяване на сумата,
като е отхвърлил заявлението за останалата част от претенциите.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е
постановен отказ да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, с оглед
на което настоящият състав дължи произнасяне по правилността на
обжалвания акт, единствено в частта за сумите, предмет на частната жалба.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Относно претенцията от 1 516.16 лева, представляваща възнаградителна
лихва върху главницата, дължима за периода от 05.03.2021 г. до 10.03.2022
г.,. съдът намира същата за неоснователна, поради следното: Видно от
представения в заповедното производство Договор за потребителски кредит
№ **********/11.01.2021 г. страните са уговорили годишен лихвен процент
(ГЛП) по кредита в размер на 41.09 %, посочен в чл. 9.1 от договора, както и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.36 %, посочен в чл. 10 от
договора. Съгласно 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. От изложеното следва, че размерът на
възнаградителната лихва е част от разходите по кредита, които формират
общия размер на ГПР, като последният съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
от ЗПК не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България или 50 %. Настоящият състав
намира, че уговореният размер на възнаградителна лихва е в рамките на
допустимия по закон, доколкото не надвишава пет пъти законната лихва, но
въпреки това в договора не е предоставена информация за начина на нейното
формиране и условията за прилагане възнаградителна лихва именно в размер
на 41.09 %. Липсата на предоставена информация е в нарушение на
правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, според което такава информация се
предоставя на кредитополучателя за всички приложими лихвени проценти.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че размерът на възнаградителната
лихва формира ГПР, който в конкретния случай е определен на 49.36 %.
Очевидно наред с разход за заплащане на възнаградителна лихва в размер на
41.09 %, кредитът се оскъпява с още 8.27 %, за които не е ясно как са
формирани и за какви точно разходи се дължат. Годишният процент на
разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при
вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява
3
стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото
оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и
като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и
посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови
компоненти. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то
следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Още повече, че в
конкретния случай и съгласно чл. 19 от договора заемополучателят се е
съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна
премия в размер на 1 410.84 лева, които кредиторът превежда директно по
сметка на застрахователя при нареждане от кредитополучателя, а видно от
представения погасителен план сумата за застрахователна премия е включена
като компонент, формиращ главницата по договора. В тази връзка следва да
се посочи, средствата за застрахователна премия, които заемополучателят
следва да заплати като главница, всъщност представляват разход по кредита,
който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. В настоящия
случай за съда, а и за кредитополучателя неизвестен остава факта дали сумата
за застрахователна премия е съобразена и включена като компонент,
формиращ ГПР, с оглед преценка за неговата законосъобразност, респективно
съответствие с изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът намира, че поради
изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от
ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
Предвид изводите на съда за недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, недължими се явяват и претенциите за заплащане на
сумата от 1 390.37 лева, представляваща стойността на премии за застраховка
„Защита на кредита и сметките“. С оглед акцесорния характер на претенциите
за възнаградителна лихва и лихва за забава, дължими върху премията за
застраховка, и предвид извода за неоснователност на главното вземане, то
последните също следва да бъдат отхвърлени.
С оглед горното и макар при различни мотиви, настоящият състав
достига до идентичен извод с този на заповедния съд за недължимост на
сумите, предмет на частната жалба, поради което и разпореждането, в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират от частния жалбоподател, а и с оглед изхода
на спора такива не се следват.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22043/23.06.2022 г., постановено по
4
ч.гр.д. № 4021/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Н. СТ.
Д. за следните суми: 1 516.16 лева, представляваща възнаградителна лихва
върху главницата, дължима по договор за потребителски кредит №
**********/11.01.2021 г. за периода от 05.03.2021 г. до 10.03.2022 г., сумата
от 247.41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 15.03.2021 г. до 15.03.2022 г., сумата от 1390.37 лева, представляваща
дължими премии за застраховка „Защита на кредита и сметките“, сумата
534.76 лева, представляваща възнаградителна лихва върху премиите за
застраховка „Защита на кредита“ за периода 05.03.2021 г. – 10.03.2022 г.,
сумата 87.27 лева, представляваща мораторна лихва върху премиите за
застраховка „Защита на кредита и сметките“ за периода 15.03.2021 г. –
15.03.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5