Решение по дело №648/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 73
Дата: 23 март 2022 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20213001000648
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000648 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Анг. Г. С., чрез адв. Д.К., против решение № 14 от
20.07.2021 г., постановено по т. д. № 90/2020 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с
което е отхвърлен предявеният от Анг. Г. С. срещу „Евро бул“ ООД, „Хънт-
Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ и постоянния синдик на „Хънт-Консултинг“
ООД /в несъстоятелност/, иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за вземане на
„Евро бул“ ООД от „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/, в размер на 32 200
лв., представляващо неизплатен остатък по договори за паричен заем от 28.08.2015 г.,
11.04.2016 г. и 20.06.2017 г., което е включено в Списъка на приети вземания,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и одобрено с Определение № 220 от
04.08.2020 г. по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, постановено по т. д. № 60/2020 г. по описа на
Шуменския окръжен съд и осъжда Анг. Г. С. да заплати на „Евро бул“ ООД сумата от
1 700 лв., представляваща направените разноски в производството по делото пред
първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и осъжда Анг. Г. С. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в
размер на 322 лв.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на решението
поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е
достигнал до извод, че между „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ и „Евро
1
бул“ ООД са налице облигационни отношения, възникнали в резултат на валидно
сключени три договора за паричен заем, въз основа на които „Евро бул“ ООД е
предоставило в заем парични суми в общ размер на 84 200 лв. Намира за неправилно
приетото от първоинстанционния съд, че от заключението на ССЕ се потвърждава
реалното получаване на сумите от заемополучателя. Прави възражение относно извода
на същия, че поемането на изрично задължение за връщане на заемната сума от страна
на заемополучателя не е необходимо да бъде изрично посочено в договора за заем.
Счита, че в нарушение на общото правило по чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, Шуменския окръжен съд е приел, че е налице пълно
доказване на елементите от фактическия състав на процесните договори за заем.
Твърди, че не са обсъдени всички доказателства по делото, които са релевантни за
спорното право. Счита, че първоинстанционният съд не е установил действително
правното състояние на спорното право към момента на даване ход на устните
състезания. Излага подробно доводи за съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС, при
липса на писмени доказателства, установяващи реалното предаване на заемните суми,
неправилно е прието, че са налице валидни договори за паричен заем. Цитира практика
на ВКС в подкрепа на твърденията си. Моли за отмяна изцяло на атакуваното решение.
Претендира разноски за двете инстанции.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Евро бул“
ООД, чрез адв. В.П., в който се релевират доводи за правилността на обжалваното
решение. Счита депозираната въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че цитираната
съдебна практика не може да доведе до различен правен извод на съда в настоящото
производство, доколкото са налице безспорни и категорични доказателства за реалното
предаване на сумата, както и че същата е предадена в заем. Инвокира подробни доводи
за доказаност на валидно облигационно отношение между „Евро бул“ ООД и „Хънт-
Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/. Намира за безспорно доказан от назначената по
делото ССЕ размера на непогасените задължения на „Хънт-Консултинг“ ООД /в
несъстоятелност/ към „Евро бул“ ООД. Моли за отхвърляне на депозираната жалба
като неоснователна. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от синдика на „Хънт-
Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В о. с. з. на 08.02.2022 г. въззивникът не се явява и не се представлява.
2
В същото о. с. з. въззиваемото дружество „Евро бул“ ООД не се явява и не се
представлява. Съдът докладва постъпила молба с вх. № 758/07.02.2022 г. от същото, с
която поддържа становището си изразено в отговора на въззивната жалба, която счита
за неоснователна. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В о. с. з. въззиваемото „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ и синдикът
на същото, редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ,
предявен от Анг. Г. С. за установяване несъществуването на вземанията на „Евро бул“
ООД в общ размер на 32 200 лв., приети в производството по несъстоятелност на
„Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/. Ищецът излага твърдения, че в
качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност е
подал възражение срещу приетите от синдика вземания на „Евро бул“ ООД на
стойност 32 200 лв., представляващи неизплатен остатък по договори за заем. Сочи, че
с определение № 220 от 04.08.2020 г., постановено по т. д. № 60/2019 г. на Шуменския
окръжен съд, така подаденото възражение е било оставено без уважение, поради което
предявява иска по чл. 694 от ТЗ. Намира, че претенцията на „Евро бул“ ООД спрямо
„Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ е неоснователна, тъй като няма
доказателства за възникване на облигационни отношения между дружеството кредитор
и несъстоятелния длъжник по представените три договора за заем, чрез реално
предаване на заетите суми, съответно с поето от длъжника задължение заеманите суми
да бъдат върнати на заемодателя.
Ответниците „Евро бул“ ООД и синдикът на „Хънт-Консултинг“ ООД /в
несъстоятелност/ излагат подробни доводи за неоснователност на предявения иск.
Твърденията, изложени от ответните страни са, че вземането на кредитора „Евро бул“
ООД произтича от валидно сключени договори за заем, като сумите по тях са
предадени на дружеството, налице са съответните счетоводни записвания в
счетоводната книга на „Хънт- Консултинг“ ЕООД /в несъстоятелност/, както и
извлечения от банковите сметки на дружеството длъжник, като представят
доказателства в тази връзка. Сочи се, че след настъпването на уговорените между
страните падежи, са налице невърнати суми по договорите, възлизащи общо на 32 200
лв.
Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към
доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено,
че въз основа на подадена молба на основание чл. 626, ал. 1 от ТЗ, с решение № 62 от
3
09.12.2019 г., постановено по т. д. № 60/2019 г. на Шуменския окръжен съд е открито
производство по несъстоятелност на „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/, на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
От служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството, е видно,
че на 24.02.2020 г. е публикуван списък на приетите вземания предявени в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ. Под № 4 синдикът е включил в списъка кредитора „Евро бул“ ООД с
вземане в размер на 32 200 лв. с основание неизплатен остатък по договори за заем.
Във връзка с така приетото вземане, предявено на 07.01.2020 г., е депозирано
възражение от Анг. Г. С.. Същото е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение № 220 от 04.08.2020 г. по т. д. № 60/2019 г. на
Шуменския окръжен съд.
Въззивната инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за
допустимост на иска по чл. 694 от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: кредиторът е
измежду страните, на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна
процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 3,
т. 1 от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 17.08.2020 г., т. е. подадена в срока
по чл. 694 от ТЗ и от кредитор с признато вземане – следователно, страна с възникнала
формално активна процесуална легитимация, би могла да достигне до правния извод за
допустимост на развилото се пред Шуменския окръжен съд производство и да се
произнесе по съществото на правния спор.
Безспорно в производството е сключването на три договора за паричен заем,
предоставен на „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ от „Евро бул“ ООД - на
28.08.2015 г. за сумата от 40 000 лв.; на 11.04.2016 г. за сумата от 9 200 лв. и на
20.06.2017 г. за сумата от 35 000 лв. Договорите са сключени при наличието на еднакво
уговорени срок /5 години/ и условия между страните.
От представените писмени доказателства и от ССЕ, назначена в
първоинстанционното производство, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по
делото и неоспорена от страните, се установява, че трите договора за заем са надлежно
осчетоводени. Вещото лице сочи, че начинът на осчетоводяването им съответства на
нормативната уредба. Това заключение на вещото лице дава основание на настоящата
инстанция да приеме, че няма нарушения във връзка с липса на водене и/или
неправилно водене на счетоводната отчетност на „Евро бул“ ООД и „Хънт-
Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/. Търговските книги и на двете дружества са
заведени редовно, като същото важи и за записванията в тях. От заключението по ССЕ
се установява, че банковите разплащания при трите договора за заем, посочени в
исковата молба, са отразени хронологично в движението на счетоводни сметки 503
„Разплащателна сметка“ на основание внесени или получените суми по банков път.
4
Получените по банковата сметка на дружеството длъжник парични средства по
предоставените процесни заеми увеличават паричната наличност на дружеството и се
осчетоводяват чрез дебитиране на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“ и
същевременно се увеличава задлъжнялостта на дружеството, която се осчетоводява
чрез кредитирането на счетоводна сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“.
Предоставените от банковата сметка на „Евро бул“ ООД парични средства за
предоставени заеми увеличават вземанията на дружеството, което се осчетоводява чрез
дебитиране на счетоводна сметка 262 „Получени дългосрочни заеми“ и същевременно
намаляват паричната наличност на дружеството, което се осчетоводява чрез
кредитиране на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка“. Установява се, че
размерът на непогасените задължения на „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/
към „Евро бул“ ООД възлиза на 32 200 лв.
Гореизложената фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна
инстанция да направи следните правни изводи:
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1
от ТЗ за установяване несъществуване на вземането на „Евро бул“ ООД прието в
производството по несъстоятелността на „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/
в размер на 32 200 лв., представляващо неизплатен остатък по договори за заем,
представени по делото.
Спорен в производството е въпросът относно дължимостта на сумата от 32 200
лв., доколкото заетите по договорите суми са реално предадени и заемополучателят
„Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ е поел задължение за връщането им.
Настоящият съдебен състав, съобрази, че по повод на безспорно установените
облигационни правоотношения между страните, приложение намира чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, уреждащ договора за заем. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че
договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав
включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет.
Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо - съгласие
на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и
второ - предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
По отношение на твърденията на въззивната страна, че в представените три
процесни договора за заем липсва като елемент на ФС поемане на изрично задължение
за връщане на заемната сума от страна на заемополучателя, настоящият съдебен състав
приема, че същото не е основателно. Видно от текста, който е идентичен и в трите
договора за заем, в раздел „ Срок и условия“ е посочено изрично връщането на заетите
суми в определен срок като е дадена възможност за връщане на заетата сума на части.
Неоспореното частично възстановяване на заетите суми са още едно доказателство за
5
неоснователността на посоченото от въззивника възражение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода, че
между въззиваемите „Хънт–консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ и „Евро бул“ ООД са
възникнали облигационни отношения, в резултат на валидно сключени три договора за
паричен заем, по силата на които „Евро бул“ ООД е предоставило в заем на „Хънт–
консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ парични суми в общ размер на 84 200 лв. От
представените извлечения на банковите сметки на дружеството „Хънт-Консултинг“ /в
несъстоятелност/ се установява, че посочените суми в трите договора за заем са били
получени от същото, като вносител на сумите е „Евро бул“ ООД /л. 34-37/, с посочено
основание „договор за паричен заем“. С оглед установената редовност на водените
търговски книги, на основание чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ТЗ, записванията в тях
следва да се приемат за доказателство за предоставените на дружеството от „Евро бул“
ООД парични суми. Не се спори, че е налице частично изпълнение по трите договора
за заем, като след приспадане на погасената част от задълженията по тях, дружеството
дължи на кредитора си „Евро бул“ ООД сума в размер на 32 200 лв., в който смисъл е и
т. 3 от заключението на вещото лице. С оглед на липсата на доказателства за
погасяване задълженията изцяло, произтичащи от тях, съдът намира за установено
съществуването на процесното вземане в размер на 32 200 лв., което обосновава
неоснователността на предявения установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3,
т. 1 от ТЗ.
Предвид горното, първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ разноски се
дължат в полза на въззиваемите „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ и „Евро
бул“ ООД. „Хънт-Консултинг“ ООД /в несъстоятелност/ не претендира заплащането
на съдебно-деловодни разноски, поради което ако такива са сторени остават в тежест
на страната. В полза на „Евро бул“ ООД следва да се заплати сумата от 1 700 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, при представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за направата им.
Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното
задължение на съда да следи за внасянето на държавните такси по делата /чл. 6 от
ЗДТ/, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 161 лв., следва да бъде
заплатена от Анг. Г. С., в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския апелативен съд, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Водим от горното, съдът

6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 20.07.2021 г. на Шуменския окръжен съд,
постановено по т. д. № 90/2020 г.
ОСЪЖДА Анг. Г. С., ЕГН: ********** да заплати на „Евро бул“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ж.к. Индустриален, ул.
„Плана“ № 10 сумата от 1 700 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Анг. Г. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд, държавна такса за
въззивното производство в размер на 161 лв., на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по
реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7