Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на десети декември през двехиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
МАРИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 12953 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Й.С.К., М.С.П. и В.С.Г. срещу
решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 72203/2014г. на СРС, 26 с-в, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателите срещу Т.В.С. установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищците притежават правото на
собственост върху недвижим имот – ПИ, с площ от 1000 кв.м., находящ се в
землището на с. Бистрица, район Панчарево, СО, с идентификатор по кадастралната
карта 0423.6938.2200 и са присъдени разноски съобразно изхода на спора. С решение
от 21.06.2018г. по гр.д. № 72203/2014г. на СРС, 26 с-в е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 25.08.2017г., като след думите „с
идентификатор по кадастралната карта 0423.6938.2200“, да се чете – на основание
възстановено право на собственост, като наследници на С.И.К., както и на
основание давностно владение през периода 2000г. – 2014г“.
Въззивниците – ищци обжалват решението изцяло като
неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и нарушение
на съдопроизводствените правила. Поддържат, че са собственици на процесния имот
на основание реституция по ЗСПЗЗ съгласно решение № 10735.5/12.06.2000г. на ПК „Панчарево“,
което е валиден и законосъобразен административен акт, породил предвиденото в
закона конститутивно действие. Твърдят, че правото на собственост на техния
наследодател не е било оспорено от ответницата, поради което съдът няма
правомощия да осъществява косвен съдебен контрол върху неговата
законосъобразност досежно удостовереното
материално право на наследодателя им. Излагат съображения, че решението на ПК от
2000г. е постановено при условията на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и с него се изменя
предходно решение № 491.7/05.09.95г., с което е възстановено правото на
собственост върху нива от 2. 400 дка в м. „Калугерско ливаде“. Отделно излагат съображения,
че ответницата не е доказала правото на собственост на праводателя на
продавачите по договора за покупко –продажба, с който тя се легитимира като
собственик на процесния имот. Сочат, че решението на ПК, въз основа на което
праводателите на ответницата се легитимират като собственици, е нищожно. По
отношение на евентуалното придобивно основание поддържат, че по делото е
доказано оригинерно придобиване от показанията на разпитаните техни свидетели Н.и
И.. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения
установителен иск, с присъждане на разноски.
Въззиваемата – ответник Т.В.С. е депозирала писмен отговор, с който оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че ищците не са доказали активната
материалноправна легитимация, тъй като решението на ПК, с което се легитимират
като собственици, е нищожно поради незаконен състав по арг. от чл. 60, ал. 4
ППЗСПЗЗ, поради липса на подпис на секретар. Отделно сочи, че решението не е
придружено със скица, поради което не е породило целения с него конститутивен
ефект. Твърди, че е доказала правото си на собственост върху процесния имот въз
основа на представения от нея нотариален акт за покупко-продажба на имота, а нейните праводатели са
собственици на имота на основание решение № 10578.1/22.08.95г. на ПК Панчарево,
което е валидно и породило конститутивен ефект. Поддържа, че оспорването на
решението на ПК, издадено в полза на нейните праводатели, е изцяло
неоснователно и недоказано, тъй като същото предхожда решението на ищците от
2000г. и не са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за
постановяването му. Оспорва доводите в жалбата, че решението от 2000 г. в полза
на ищците е издадено въз основа на предходно решение, тъй като конститутивният
ефект на решението е настъпил именно с издаденото на основание чл. 18д, ал. 4
ППЗСПЗЗ решение през 2000г. Твърди, че дори съдът да не приеме тези доводи,
ответницата е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС , тъй като
е придобила имота чрез валидна възмездна сделка
и във всички случаи е придобила правото на собственост, с изтичането на
5 години от извършване на продажбата. Оспорва евентуалния иск на ищците досежно
претендираното от тях право на собственост на основание придобивна давност,
като поддържат, че не е доказана осъществявана фактическа власт от ангажираните
от ищците гласни доказателства. Твърди, че показанията на свидетелите Г.и С., преценени в
съвкупност със заключението на вещото
лице, доказват осъществявано от нея владение. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. При преценка правилността на първоинстанционното решение,
съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното: Решението е правилно като краен резултат.
Предявени са обективно евентуално съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на недвижим имот с площ
от 1 000 кв.м., находящ се в землището на с. Бистрица, с идентификатор съобразно одобрената кадастрална
карта № 04234.6938.2200, при съседи по кадастрална карта: имоти №
04234.6938.268; № 04234.6938.124; № 04234.6938.91 и № 04234.6938.381, на
основание реституция по ЗЗСПЗЗ с влязло в сила решение № 10735.5/12.06.2000г.
на ПК „Панчарево“, евентуално на основание придобивна давност за периода от
2000г. до предявяване на исковата молба през 2014г.
По главния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Ищците се легитимират с представеното решение №
10735.5/12.06.2000г. на ПК „Панчарево“, с което на наследниците на Й.С. К. е възстановено правото на собственост
върху затревена нива от 1.000 дка, м. Клено, имот № 015263 по картата на
землището. Решението е издадено на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и въз
основа на решение № 664/25.12.1992г., като последното не е представено по
делото.
Ответницата се легитимира по правоизключващото й възражение
за право на собственост с договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №
195, нот. дело № 19320/95г. на нотариус Г., с който е закупила процесния имот,
индивидуализиран като реална част от 1100 кв.м от неурегулирано дворно място,
цялото с площ от 2 400 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 2143, съгласно
кад. лист № Г-11-2-Г по неодобрен кад. план от 1995г., находящо се в землището
на с. Бистрица, м. Калугерово ливаде. Продавачите по договора са се
легитимирали като собственици с констативен нот. акт № 159, дело № 4172/95г.,
издаден на основание решение № 10578.1/22.08.95г. на ПК Панчарево, с което на
наследниците на В.Г.Г.е възстановено правото на собственост върху имота от 2 400
дка, индивидуализиран като имот № 201 от масив 300 по картата на землището.
Решение № 10578.1/22.08.95г. на ПК „Панчарево“ е издадено на основание чл. 18д,
ал. 4 ППЗСПЗЗ, въз основа на решение № 491.7/05.09.94г. на ПК Панчарево.
От заключенията на приетите основно и допълнително заключение на СТЕ се установява,
че процесният имот, възстановен през 2000г. на ищците, описан като имот 015263
по КВС, в качеството им на наследници С.И.К., е идентичен с част от
възстановения през 1995г. в полза на наследниците на В.Г.Г.имот, целият с площ
от 2 400 кв.м., представляващ имот пл. № 22000 по кад. план от 1980г. Ответницата е закупила
част от възстановения на наследниците на
В.Г.Г.имот пл. № 2143, целият с площ от 2400 кв.м., идентичен с ПИ 201 от масив
300, която част от 1100 кв.м. по нот. акт, през 1996г. е нанесена като имот пл.
№ 2200, с графична площ от 1000 кв.м., а
по цифров модел – 992 кв.м. и е идентична с възстановения на ищците ПИ №
015263 по КВС през 2000 г.
При така изложеното следва, че с предявената искова
молба ищците заявяват спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, който е следвало да бъде разрешен в отделно исково производство и само
на това основание материалноправната им легитимация по делото не е налице. При
наличие на две позитивни решения в полза на различни наследодатели, е налице
спор досежно правото на собственост върху процесния имот към релевантния минал
момент на обобществяването, който не може да бъде решен в настоящото
производство. Поради това настоящият съд не може да решава спора относно
идентификацията на имота, с оглед идентичността му с документите за собственост
на различните наследодатели, респ. да установява техните материални права към
момента на колективизацията, поради което и всички възражения в тази връзка са
неоснователни.
Ето защо настоящият исков съд може само да прецени кое
от двете позитивни решения на ПК „Панчарево“ следва да бъде зачетено, с оглед
въведената конкуренция на права, респ. с оглед разпределението на
доказателствената тежест в процеса, следва да се прецени дали представеното от
ищците решение на органа по поземлена собственост е валидно и породило целения
конститувен ефект и е противопоставимо на ответницата, в качеството й на
последващ приобретател на имота от други реституирани по ЗСПЗЗ собственици. Следва
да се отбележи, че възражението на ответницата
за нищожност на решението на ПК от 2000г., поради постановяването му от
незаконен състав, е неоснователно, тъй като ответникът по иск за собственост,
основан на земеделска реституция, може да оспорва възникналото реституционно
право на ищеца, но само във връзка със своите противопоставими права,
възникнали в периода след обобществяването на имота. Ответникът – последващ приобретател не може да възразява, че лицето, на което е
възстановена собствеността, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на
имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г.
по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС, както и практика на ВКС, формирана по реда на
чл. 290 ГПК /отм/ – напр. решение № 331/27.03.2012г. на ВКС по гр. д. №
298/2011 г., II г. о., ГК.
В конкретния казус обаче е основателно възражението на
ответницата за нищожност на решението на
ПК от 2000г. в полза на ищците, на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Решението
в полза на ищците е второ по ред за същия имот, след постановеното в полза на
праводателите на ответницата също позитивно решение на ПК от 1995г., без да се
твърди и доказва през 2000г. да са били налице предпоставките на чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ за изменение на първоначалното решение на ПК от 1995г. досежно същия имот
– в същия смисъл определение № 176/21.03.2016г. по гр.д. № 323/2016г. на ВКС, І
ГО, постановено по реда на чл. 288 ГПК. В цитираната съдебна практика е прието,
че когато се касае за неразрешен спор за материално право по смисъла на чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, в производството по петиторна защита на вещното право на
собственост следва да бъде зачетено първото по време решение на ПК, а в случая
имотът е реституиран първо на наследниците на В.Г.с решението от 22.08.95г. на
ПК „Панчарево“, постановено на основание чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ, придружено със
скица. Ето защо към този момент е настъпил конститутивния ефект на решението на
органа по поземлена собственост и извършеното впоследствие разпореждане от
наследниците на В.Г.в полза на ответницата, преди постановяване на решението в полза
на ищците, е породило целения вещнотранслативен ефект.
Извън горното, наследниците на В.Г.са се снабдили с
констативен нотариален акт, чиято материална доказателствена сила не е
опровергана по делото, поради което и с оглед поредност на вписване на актовете
за собственост – нотариален акт от
1995г. и вписано решение на ПК от 2000г., конкуренцията на права също следва да
бъде разрешена с оглед първия по време акт.
Следва да се отбележи, че ищците, в съответствие с
носената от тях доказателствена тежест, не доказват по делото настъпил конститутивен
ефект на постановеното в тяхна полза решение, поради липса на представена скица
към него, издадена към този момент. Неоснователни са поддържаните в жалбата
доводи, че решението е постановено при условията на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ и с
него се изменя предходно решение № 491.7/05.09.95г., с което е възстановено
правото на собственост върху нива от 2. 400 дка в м. „Калугерско ливаде. С
последното решение е признато реституционното право на наследниците на В.Г., а
решението за признаване реституционното право на наследниците на С. К. е от 1992г.,
но не е представено по делото. Независимо от това, с оглед горните съображения
за разрешаване на спора по въведената конкурниця на права, липсата му е без
значение за крайни извод.
Предвид неоснователността на главния
иск, следва да се разгледа евентуалния иск за признаване правото на собственост
на основание придобивна давност:
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ ищците
принципно могат да се позовават на давност след постановяване на решението на
ПК от 2000г. , тъй като е налице изтекъл 10 –годишен давностен срок преди
завеждане на делото през 2014г., считано от възстановяване на собствеността.
С оглед горните изводи за липса на
настъпил конституевн ефект на решението на органа по поземлена собственост,
съдът намира, че ищците не могат да установят и оригинерно придобиване,
поради липса на обособен обект на
правото на собственост, както е описан в исковата молба, спрямо който да тече
давността. Отделно съдът намира, че в случая не е налице както обективния, така и субективния елемент на
владението по смисъла на чл. 68 ЗС. Разпитаните по делото свидетели на ищците И.и
Н. не установяват пълно и главно осъществявана от ищците фактическа власт върху
имота, отделно св. И.няма преки непрекъснати впечатления от имота. Отделно
показанията на свидетелите на ответницата кореспондират с представените по
делото писмени доказателства за промяна на предназначението на терена, част от
който е процесния имот, св. Г.има непосредствени впечатления от имота, поради
което съдът кредитира показанията на свидетелите на ответницата. Но дори да се
приеме за доказан обективния елемент на
владението /което не е направено по делото/, с оглед гореизложеното за липса на
индивидуализиран обект на правото на собственост и неразрешен спор за
материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в отделно производство, следва, че
ищците следва да установят и намерение за своене, демонстрирано спрямо формално
действителния собственик на имота по нотариален акт Т.С.. Такива доказателства
не са ангажирани по делото, а свидетелите на ищците изрично заявяват, че не
познават ответницата. Ето защо по делото не е налице визирания състав на чл.
79, ал. 2 ЗС за оригинерно придобиване на имота от ищците, на основание
придобивна давност за периода 2000г. – 2014г.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения
евентуален иск също е неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата,
която претендира и доказва разноски в размер на 600 лв. /заплатено по банков
път адвокатско възнаграждение/, които следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 72203/2014г. на
СРС, 26 с-в, поправено с решение от 21.06.2018г. по гр.д. № 72203/2014г. на
СРС, 26 с-в.
ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН ********** и В.С.Г.,
ЕГН **********, да заплатят на Т.В.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата 600 лв. – разноски за СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.08.2017г. по гр.д. № 72203/2014г. на СРС,
26 с-в, поправено с решение от 21.06.2018г. по гр.д. № 72203/2014г. на СРС, 26
с-в. ОСЪЖДА Й.С.К., М.С.П. и В.С.Г.,
да заплатят на Т.В.С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв. –
разноски за СГС.