№ 383
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Х.а
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100500539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Р. ИВ. ХР., чрез процесуален представител
адв. З.М., въззивна жалба срещу Решение № 216/16.11.2021 г., постановено по гр. дело №
396/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, с което жалбоподателят е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие изразяващо се в психически тормоз спрямо С.
Ж. Г.; е осъден да заплати в полза на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в
размер на 600 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Девня глоба в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 25 лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното решение по съображения, че същото
е постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и, че същото е необосновано.
В депозирания отговор на въззивната жалба от С. Ж. Г. се излага становище, че
същата е бланкетна. Отправя се искане за отхвърлянето и като неоснователна и
́
потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивника адв.М. поддържа искането си за отмяна на обжалваното решение, по
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са извършени действия,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие. Заявява, че доверителят
съжалява за стореното и вярва в правосъдната система. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание
по делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
1
Производството пред Районен съд – Девня е образувано по молба от С. Ж. Г. за
постановяване на мярка по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН за защита за защита от домашно насилие по
отношение на Р.И. Г.. Молителката излага твърдения,че с ответника са живеели на
съпружески начала до края на 2020г., след което се разделили поради упражняван системен
психически тормоз от страна на Г. , нанасяне на обиди с нецензурни думи.Твърди също, че
въпреки фактическата им раздяла изблиците на агресивно поведение от страна на ответника
продължили , чрез отправяне на заплахи по телефона и чрез съобщения. Молителката
основава искането си на твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от
ответника на 20.03.2021г., чрез изпратени две кратки текстови съобщения с обидно
съдържание на мобилния телефон. Счита, че същите не са провокирани и представляват
осъществено психическо насилие спрямо нея, което тя иска да бъде спряно. Претендира
издаването на заповед за защита срещу ответника, в която да наложи мярка по чл. 5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, като същият бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие,
представляващо психически тормоз.
Ответникът не подава писмен отговор. В проведеното първо съдебно заседание по
делото пред РС- Девня оспорва молбата като неоснователна и недоказана.
Молбата, инициирала производството пред Районен съд - Девня е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл.3,
т.2, предл. II от ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, определен с нормата на чл.10, ал.1
от ЗЗДН.
На основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателства по делото е приложена
изискуемата декларация от молителката С.Г. за осъществено спрямо нея домашно насилие, с
твърдения идентични с описаните в молбата, въз основа на която е образувано съдебното
производство
Между страните не е спорен факта, че на 21.03.2021 г. от Р. ИВ. ХР. е изпратил
кратките текстови съобщения, и съответно, че същите са получени от С.Ж. Г. на ползвания
от нея мобилен телефон. В този смисъл са и изявленията на процесуалният представител на
въззивника в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция,
че последният съжалява за извършеното, като оспорва единствено, че действията му
представляват домашно насилие.
Посоченият факт на получаване на изпратените от Х. СМС-и се доказва още от
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. И. и М.
Я., които следва да бъдат кредитирани изцяло по правилото на чл. 172 от ГПК като
последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен
материал по делото. При преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност се достига
до еднозначния и безпротиворечив извод, че на посочената в молбата датата 21.03.2021 г.
С.Г. е получила на мобилния си телефон обидни и нецензурни съобщения, изпратени от
Р.Х.. След прочитането им тя се разплакала, а в продължение на два дена след това била
леко разстроена.
Конкретното съдържанието на изпратените съобщения се установява от
осъществените при първоинстанционното разглеждане на делото огледи на притежавания от
молителката и ответника мобилни телефони. При извършения прочит на текста на
получените СМС-и, освен пълна идентичност между тези, изпратени от Х. и получени от Г.,
се установява, че съдържанието им изцяло съответства и на посоченото в молбата за защита
и приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а именно: „Защо не говориш с
мен ма проста курво”, „Проста курво не ми затварай телефона да не идвам при теб, че ще ти
натроша кокалите”, „Ще те направя крива и щастлива”,„Защо не говориш с мен ма проста
курво ” „Не ме пренебрегвай” и -„Веселин не е добре, но сана”, и „Не ти се чукай няма
проблеми”
Освен обидно и оскърбително, съдържанието на изпратените от въззивника Х.
съобщения съдържат и пряка заплаха за здравето, физическата неприкосновеност и телесен
интегритет на молителката. Заплашителните съобщения с текст: „…да не идвам при теб, че
2
ще ти натроша кокалите“ и „ще те направя крива и щастлива“ по същността си биха могли
да предизвикат обоснован страх от непосредствена агресия спрямо Г., и наред с другите
обиди представляват действия на осъществено психическо и емоционално насилие по
отношение на молителката.
С оглед на горното съдът приема, за доказан факта, че на 21.03.2021г. въззивникът е
извършил спрямо въззиваемата домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Макар
изпращането не заплашителни и обидни текстови съобщения по интензитет на засягане на
личността на пострадалата да не се отличава със завишени неблагоприятни последици
спрямо други хипотези на домашно насилие, действията на Х. надхвърлят рамките на
допустимото поведение и по същността си обуславят основателността на искането за
предприемане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Конкретните негативни
изменения, които са настъпили в неимуществената сфера на молителката са ирелевантни за
това дали следва да се прибегне до превантивното и превъзпитателно действие на защитата
по ЗЗДН, а същото се налага за да се защити личността и от последващи такива действия,
́
нарушаващи нормативно установени забрани.
С оглед установената форма на домашно насилие, постановената мярка по чл.5, ал.1,
т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на такова и
наложената глоба съответстват на осъщественото спрямо молителката психическо
посегателство. Същите са изцяло насочени към постигане на възпитателния ефект и са
достатъчни въззивникът да преустанови и да не допуска занапред поведение, с което да
обижда и застрашава Г..
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
валидно, допустимо и правилно.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивното производство в размер
на 25 лева.
Искането на процесуалния представител на въззиваемата за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв е недоказано, тъй като не е
представен договор за безплатна правна помощ, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216/16.11.2021 г., постановено по гр. дело № 396/2021
г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА Р.И. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Варна, държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3