О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260487 14.04.2021 г. ***
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен
състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1182 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и сл.
Образувано по частна жалба от В.И.П. от ***, действащ
чрез адв. П.П., срещу определение №
260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г.
на Старозагорски районен съд, с което производството по делото е прекратено, а
исковата молба е върната на основание чл.130 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен
акт е неправилен и незаконосъобразен, т.к. предявеният от него иск е с правно
основание по чл.57 от СК за определяне на наемна цена, която съпругът, комуто е
било предоставено ползването на семейното жилище, да заплаща на другия съпруг,
който иск е осъдителен, макар и самото производство да представлява спорна
съдебна администрация.
Претендира се отмяна
на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След
запознаване със становището на страната и материалите по делото съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е било
образувано пред Старозагорски районен съд по искова молба от В.И.П. от ***
срещу Ж.П. ***.
Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи,
чийто брак е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което ползването
на семейното жилище е било предоставено на Ж.П.П. заедно с родените от брака
две малолетни деца, като не е била определена наемна цена за ползването на припадащата
се на В.И.П. идеална част от имота.
Заявен е петитум да бъде осъдена ответницата да заплаща на
ищеца занапред, считано от датата на предявяване на иска до навършването на
пълнолетие на детето П.В.П., ежемесечен наем в размер на 75 лв. месечно.
С обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, т.к. не се касае до
иск по чл.124, ал.2 от ГПК, а до такъв, с който се претендира изпълнение на
повтарящо се задължение, зависещо от бъдещото поведение на ответника.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена
е от процесуално - легитимирана страна, в предвидения от закона срок, срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се преценява за
неоснователна по следните съображения:
Чл.57, ал.1 от СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от СК,
възниква наемно правоотношение.
По реда на
чл.57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на
наема с решението за развода.
Безспорно
утвърдено в съдебната практика е разбирането, че размерът на дължимия наем може
да бъде определен и в последващо развода самостоятелно производство, което има
характера на спорна съдебна администрация.
В това производство ищецът може да поиска от
съда определянето на наемна цена, но не може да претендира осъждането на
ответника да я заплаща за в бъдеще, до настъпването на причина, водеща до
погасяване на задължението, т.к. осъдителен иск е недопустим.
Това е така,
т.к. по реда на чл.124, ал.2 от ГПК може да се предяви иск за повтарящи се
задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, но не и
относно изпълнението на такива задължения, възникването на които зависи от
волята и действията на една от страните. /виж опр.№ 441/14.06.2012 г. по
ч.гр.д.№ 352/2012 г. на ІV-то г.о. на ВКС, което е посочено и в мотивите на
обжалваното определение/
В настоящият
случай с петитума на исковата си молба ищецът изрично е заявил искане за
осъждането на ответницата да му заплаща занапред наем, а не за определянето на
наемна цена, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Неоснователно е твърдението в частната
жалба, че в случаите на чл.57 от СК искът винаги е осъдителен, т.к. в това съдебно
производство, представляващо спорна съдебна администрация, се разглежда молба
за администриране на гражданско-правни отношения, в частност за определяне на
наем, и не следва да бъде постановяван осъдителен диспозитив.
С оглед на това следва, че
първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустим осъдителен иск, поради което
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1, пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г.
на Старозагорски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на частния жалбоподател В.И.П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/