Определение по дело №1182/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

                                      

 

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 260487                                      14.04.2021 г.                                        ***

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен

състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния съдебен състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                    АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1182 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и сл.

Образувано по частна жалба от В.И.П. от ***, действащ чрез адв. П.П., срещу определение  № 260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г. на Старозагорски районен съд, с което производството по делото е прекратено, а исковата молба е върната на основание чл.130 от ГПК.

    Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, т.к. предявеният от него иск е с правно основание по чл.57 от СК за определяне на наемна цена, която съпругът, комуто е било предоставено ползването на семейното жилище, да заплаща на другия съпруг, който иск е осъдителен, макар и самото производство да представлява спорна съдебна администрация.

    Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

     След запознаване със становището на страната и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

     Първоинстанционното производство е било образувано пред Старозагорски районен съд по искова молба от В.И.П. от *** срещу Ж.П. ***.

Изложени са твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, с което ползването на семейното жилище е било предоставено на Ж.П.П. заедно с родените от брака две малолетни деца, като не е била определена наемна цена за ползването на припадащата се на В.И.П. идеална част от имота.

Заявен е петитум да бъде осъдена ответницата да заплаща на ищеца занапред, считано от датата на предявяване на иска до навършването на пълнолетие на детето П.В.П., ежемесечен наем в размер на 75 лв. месечно.

     С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявеният осъдителен иск е недопустим, т.к. не се касае до иск по чл.124, ал.2 от ГПК, а до такъв, с който се претендира изпълнение на повтарящо се задължение, зависещо от бъдещото поведение на ответника.

     При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално - легитимирана страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

     Разгледана по същество същата се преценява за неоснователна по следните съображения:

     Чл.57, ал.1 от СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл.56, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от СК, възниква наемно правоотношение.

     По реда на чл.57, ал.2 от СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развода.

     Безспорно утвърдено в съдебната практика е разбирането, че размерът на дължимия наем може да бъде определен и в последващо развода самостоятелно производство, което има характера на спорна съдебна администрация.

     В това производство ищецът може да поиска от съда определянето на наемна цена, но не може да претендира осъждането на ответника да я заплаща за в бъдеще, до настъпването на причина, водеща до погасяване на задължението, т.к. осъдителен иск е недопустим.

     Това е така, т.к. по реда на чл.124, ал.2 от ГПК може да се предяви иск за повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на решението, но не и относно изпълнението на такива задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните. /виж опр.№ 441/14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 352/2012 г. на ІV-то г.о. на ВКС, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение/

     В настоящият случай с петитума на исковата си молба ищецът изрично е заявил искане за осъждането на ответницата да му заплаща занапред наем, а не за определянето на наемна цена, а съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

     Неоснователно е твърдението в частната жалба, че в случаите на чл.57 от СК искът  винаги е осъдителен, т.к. в това съдебно производство, представляващо спорна съдебна администрация, се разглежда молба за администриране на гражданско-правни отношения, в частност за определяне на наем, и не следва да бъде постановяван осъдителен диспозитив.

     С оглед на това следва, че първоинстанционният съд е бил сезиран с недопустим осъдителен иск, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

            

    Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1, пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА определение № 260528/18.02.2021 г. по гр.д. № 703/2021 г. на Старозагорски районен съд.

 

    Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател В.И.П..

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                                                           

 

                                                                                                               2/