№ 249
гр. Пазарджик, 09.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева
Гражданско дело № 20225200100676 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За ищеца „У.Б.“АД се явява адв.В. и адв.Г., упълномощени да го
представляват.
Ответникът С. Т. Ш., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв.Д., упълномощен да го представлява.
Явява се вещо лице Л. Я.-Т., редовно призована.
Адв.В.: Да се даде ход на делото.
Адв.Г.: Да се даде ход на делото.
Адв.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.В.: Не, не сме подготвили допълнителни писмени доказателства за
представяне, тъй като ние комуникирахме с вещото лице и в експертизата е
видно, че тя е работила само въз основа на материалите по делото, което
включва извлечението от сметката на ответника, приложена към исковата
молба. Може би г-жа Т. ще може да поясни повече за материалите, по които е
работила.
Съдът намира, че ще следва да се изслуша допуснатата по делото СИЕ,
затова
1
О П Р Е Д Е Л И :
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
В.Л. Л. Г. Я.-Т. - 58 г., българка, българска гражданка, висше
образование, неосъждана, без служебни и родствени отношения със страните
по делото. Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Пристъпи се към изслушване на вещото лице Я.-Т.:
В.Л. Я.-Т. - Представила съм писмено заключение, което поддържам.
В.Л. Я.-Т.: В деня, в който представих заключението получих
информация от ищеца, че в хода на съдебно заседание са поставени два
допълнителни уточняващи въпроса, които изрично не съм посочила в
поставени задачи. Отговори на тези въпроси обаче са дадени в заключението,
макар и не формулирани и изведени на отделен ред. Считам, че в
съдържанието на заключението има отговори на тези въпроси, които са
формулирани като допълнителни и ще дам пояснение.
За процесния период ответникът се е разпореждал със средствата, които
са били налични по неговата лична разплащателна сметка съгласно неговата
воля. Той определено е работил с тази разплащателна сметка и в този смисъл
средствата са изразходвани, в резултат на което салдото в деня на закриване
на сметката е само 3.91лв. С тази сума също той се е разпоредил като е
изтеглил в брой на каса в банката и след това сметката е закрита.
Информацията се съдържа в извлечението, в което се вижда всяко
разпоредително действие. Всяко едно действие, което той е извършил е било
законосъобразно, позволено и той си го е извършил, защото тези средства са
били налични по неговата лична разплащателна сметка. Той не е имал през
това време някаква забрана или ограничение да разходва средствата си.
Аз съм работила по това, което е по делото, както и представеното
извлечение. На мен ми беше представено извлечение по разплащателната
сметка „он лайн“ от мениджъра на „Картов център“. То касае
разплащателната сметка. От друга дата е генерирано. Това, което ми беше
изпратено по електронен път като файл към момента съвпада със суми и дати
с това, което е на хартия по делото. Има извлечение, което е за процесния
период от началото на тези операции до закриването. Има го по делото на
2
хартиен носител. Файловете, всички конкретни, по които съм отговаряла на
въпросите, оригиналния им формат е нечетим за нас. Той трябва да се
преведе чрез банкова операционна система за обработка на картовите
плащания, свързани с тези файлове и в резултат на тази обработка с картовата
система на банката вече се извеждат тези записи, които намират отражение в
банковото извлечение от разплащателната сметка. Оригиналните, като
некомпютърни специалисти в картовите разплащания ние няма как да ги
разчетем, те са в друг формат и то е обяснимо.
Ако вие сте се хванали на сървъра би трябвало да имате и преводач, да
има съответен софтуер, който да го разчете.
За първите транзакции са категорично така. Първите Борика присъжда,
генерира този уникален авторизационен код, кредитно нареждане, както се
казва. Борика го създава този код. Те не са преводи, те са съобщения. Втората
част е реалният превод. Борика получава съобщения от Visa.
Съдът указва на пълномощникът на ответника, че при изслушване на
вещото лице има право да постави въпроси, целящи вещото лице да разясни
изложеното в писменото заключение, или- да направи оспорвания във връзка
със заключението така, както процесуалните норми му дават право.
В.Л. Я.-Т.: Картата на ответника има отношение при извършване на
цялата банкова операция, защото този незабавен превод се извършва от
картовия оператор Visa. Това е организацията, която обслужва картовите
разплащания, но зад тези картови разплащания стоят разплащателни сметки и
затова има отношение, защото това е на практика основния идентификатор на
клиента на банката - неговата карта и не случайно Visa кореспондира по
повод тези картови разплащания с националния картов оператор, който е
Борика.
Ако нямате карта, а имате ай бан няма да може да бъде наредена такава
операция, защото няма как картовия оператор да извършва плащания,
преводи, няма да стане през картовите оператори националния или
международния Visa или Мастер.
Адв.В.: Противопоставям се на начина, по който адв.Д. поставя въпроси
към вещото лице. Адв.Д. имаше възможност да постави тези въпроси при
допускане на съдебно счетоводната експертиза. Въпросите, които той поставя
не касаят анализа и изложението на експертизата. Такъв въпрос няма
3
поставен към експертизата и това, което прави той в момента е да поставя
допълнителни въпроси към вещото лице, които не са били поставени
своевременно в съответния процесуален срок. Мисля, че не е редно по този
начин да се допускат тези въпроси. Това ми е възражението.
Съдът счита, че до този момент поставените въпроси могат да бъдат
възприети като такива, които дават възможност на вещото лице да разясни
част от констатациите и крайните експертни изводи, които са направени в
писменото заключение, поради което предоставя възможност на адв.Д. да
продължи с въпросите.
В.л.Я.-Т.: Аз отговорих на въпроса. Ако не притежава карта, не би
могъл да получи превод по разплащателната сметка.
Връзката е ясна. Първо не може да има карта без сметка. Не може да
има сметка без карта и да се извърши операция по този начин – чрез ползване
услугите на картов оператор. Когато ние работим чрез карти ние ползваме
други канали за операциите. Крайният резултат отново касае
разплащателната сметка, но това е един съвсем различен канал и клиента от
Украйна, контрагента той няма как да извърши превод на пост терминал без
да има карта получателя. Visa и Борика обслужват картовите разплащания, но
самите карти - това е измисленото средство в банковата система.
От банкомат също не можем да преведем пари, ако отсрещния
получателя няма карта. Не можем да преведем по банкова сметка, към която
няма карта. Посттерминалите са пак външни периферни устройства за
ползване на тази картова система. И двата вида устройства са за ползване на
карта. Не можем да преведем, да се разпоредим в полза на получателя, ако
към сметката няма карта.
По принцип въпроса е неотносим към предмета на делото, защото ние
имаме две различни категории - физическо лице и юридическо лице. Няма
връзка с казуса, защото считам, че ролите на търговеца и физическото лице -
клиент на банката са съвсем различни роли, съответно има различни
механизми, различни форми. Ако някой нарежда към търговец с карта,
търговеца трябва да получи тези суми по карта. Тази карта е виртуална.
Банките имат съвсем различен способ да обработват тези плащания. Считам,
че последния въпрос няма връзка с казуса и аз бих могла да обясня по
принцип, когато някой плаща към търговец със своята карта, но това е съвсем
4
различен процес, който касае юридическите лица и не е свързан в случая.
Не може да се осъществи превод от пост терминал, ако получателят
физическо лице няма карта.
Адв.Д.: Озадачен съм, защото доверителят ми е физическо лице -
търговец в качеството на самоосигуряващото се лице и затова съм озадачен. В
този смисъл в съС.ие ли е да договори с банката взаимоотношения в смисъла
на търговско дружество, което се занимава с търговия и да може да получава
плащания без да му е издадена пластика т.е. карта към неговата сметка?
Адв.Г.: Противопоставям се на този въпрос, защото фактите по делото
са, че такава карта е издадена. Какво е могъл да договори или не, е въпрос
извън предмета на делото.
Адв.Д.: Ние не спорим, че е имало карта разплащателен инструмент.
Изначално спорим за това, че на база на притежаваната от доверителя ми
карта, той е получавал плащания през Visa и в тази връзка разпитвам вещото
лице, тъй като вещото лице категорично направи разграничение, а в
действителност доверителят ми е особена категория, което е известно на съда.
Вещото лице каза: „Има едни други начини, по които търговците могат да
получават средства по сметките си без да има пластика издадена, а там има
едни договорки за виртуална карта“.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА въпрос към вещото лице дали ответника в качеството на
самоосигуряващо се физическо лице е можел да договори с банката условия,
при които е можел да ползва банкова сметка без карта, тъй като по делото
няма спор, че сметката, по която са извършени процесните преводи е такава,
към която е имало издадена дебитна карта.
В.л.Я.-Т.: По делото има документ копие на документ за закриване на
сметката и за предаване на картата. На въпроса на адв. Д. откъде имам
информация за факти по делото като това, че картата е унищожена заявявам
след като си припомних отговорите в т.10, че не съм казала и нямам спомен
да съм посочила в заключението, че картата е унищожена. Има документ за
закриване на сметката, приложен по делото.
От документите - искане за закриване разбрах, че е закрита сметката.
5
Факт е, че това е софтуерен продукт, който е за обработка на картовите
разплащания в банката. Софтуерния продукт обработва операциите и
автоматизирано отразява резултатите от тази обработка, но върху всеки
софтуерен продукт има нужда от администратори, защото всеки един
софтуерен продукт предмет на човешката дейност и създаден от човешката
дейност има нужда и от администриране. Потвърждавам. Това е
информацията. Това е технологията.
Това не е предмет на моята задача. Нямам предмет задача да правя
проверка одит на поддръжката и управлението на софтуерния продукт на
банката. Това са едни изключително специализирани действия, които не може
един икономист, за какъвто аз съм се вписала като вещо лице да направя
такава адекватна проверка одит дали всяка операция е минала чисто
автоматизирано или е минала на друг режим. Аз нямам тази компетентност.
Файловете са в друг формат. Не мога да ги получа и да ги разчета. Не съм
извършила такава проверка, тъй като нямам такава задача. Така действат
системите в банката. Аз съм бивш банков директор. Аз съм направи ла
извода, защото принципа е такъв. Един от способите, който се използва при
извършване на експертизата е анкета. В процеса на работа по това заключение
аз изключително много комуникирах мениджър картови разплащания на
банката на ищеца. Принципните ми знания са в резултат от моят
професионален опит предишен, но конкретно за извършването на тази
експертиза категорично съм провела много обстойна анкета с мениджъра, че
е компетентното длъжностно лице, което може да даде отговор на моите
въпроси.
Информацията е в резултат от анкетата с мениджър картови
разплащания на банката. Файловете са нечетими за нас.
Ние говорим за една операция за едно плащане, което има два етапа -
първи етап предварително плащане и втори етап окончателно завършване на
транзакцията. Ние казваме, че още при първоначалния етап Борика при
обработката на файл от Visa генерира авторизационния код, който е уникален
за картата и за деня и точно това са трите показателя, по които втората част,
вторият етап трябва да завърши по съответния ред т.е. да закрие разчета на
банката, защото веднъж банката от този разчет е дала сметката. Затова и тука
има една процесна грешка - няма „флага“, защото имаме останалите три
6
критерия - авторизационният код, датата и картовата сметка. Съвпадение,
така работи системата, като в самата инструкция, ръководство на Visa за
въвеждане на този вид плащане също има много добре разписани тези етапи.
Също има технологично как се случват нещата и затова, тъй като имаме
съвпадение на трите характеристики на този превод уникален авторизационен
код, имаме дата, която идва от Visa, имаме номера на картата, която също
идва от Visa и минава през Борика. Информацията, която съм записала най-
горе на стр.11 в заключението за конкретните транзакции и въпросния код на
Visa в съобщенията я имам от мениджър картови разплащания в банката. Не
съм правила проверка в Борика, тъй като не е поставена такава задача.
И по имейл кореспондирахме и разговаряхме, така че в тази
комуникация по имейл и устно съм получила тази информация, която съм
записала, а дали в конкретния файл оригиналния има или няма „флаг“ само
компютърен специалист, който може да разчита тези файлове може да
отговори. Борика например, но аз не мога. Извън моята компетенция е да
проверя дали такъв „флаг“ е имало. Необходима е друга компетентност.
Адв.Г.: Моля да се приеме заключението.
Адв.В.: Моля да се приеме заключението.
Адв.Д.:Госпожо председател, категорично се противопоставям. Много
рядко чета толкова грамотно написана експертиза. Много ми хареса: ясно,
кратко и точно и да, адмирации към вещото лице, но с оглед днес дадените
уточнения от страна на вещото лице дотолкова, доколкото заключението ако
бъде прието от доверителят ми, това означава, че той се съгласява с тези
констатации, а самите констатации на вещото лице колкото и компетентно да
са направени, те са направени на база на абсолютно негодна информация за
анализ, и то такава, която я няма по делото т.е. основното заключение на
вещото лице е на база на устно обяснение на служител на ищеца, които ги
нямаме никъде нито на документ, нито на файл, нито някой го е разпитвал. В
крайна сметка категоричността на заключението, за да може да обвърже
всички параметри по конкретна транзакция се обосновават частично на устни
твърдения на служител на ищеца, защото така трябва. Затова считам, че
колкото и годно да е направено едно заключение, то не може да бъде прието,
когато е изготвено на база на негодни данни и в тази връзка считам, че към
настоящия момент това заключение така, както вещото лице категорично днес
7
честно и почтено заяви, че е стигнало до тези изводи след активна
комуникация незнайно с какво съдържание, но с категорични изводи на база
на твърдения устни. Е тука вече ме изгубихте. Според мен не може съда да
приеме това заключение към този момент. Ако за в бъдеще нещо се случи,
отложите приемането, ако дойдат някакви доказателства потвърждение на
информацията, изнесена от вещото лице, тогава бих си променил
становището, но на този етап категорично възразявам да бъде прието. Аз
имам доказателствени искания, но те ще бъдат обосновани на база на това
дали вие ще приемете заключението или нещо друго ще се произнесете.
Адв.Г.: Молим заключението да бъде прието.
Съдът счита, че заключението на вещото лице следва да бъде прието
като неговата оценка от страна на съда ще бъде извършена в съответствие на
разпоредбата на чл.202 от ГПК при постановяване на решението по делото. За
да приеме заключението съдът счита, че то е достатъчно пълно и ясно, а
основания за възлагане на повторно заключение по въпроса, свързан с
получена информация от служител на ищцовото дружество, съдът не намира
за необходимо да са налице в случая, защото категорично вещото лице заяви,
че е нужна друга компетентност, извън неговата, за да установи от обективна
страна дали така нареченият „флаг“ е бил поставен или е липсвал по
отношение на процесните транзакции. Ето защо, както беше казано вече,
всички изводи на вещото лице, включително в тази част на заключението, ще
бъдат преценявани и оценявани от съда в съответствие с разпоредбата на
чл.202 от ГПК.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещо лице Л. Я.-Т. и определя
възнаграждение съгласно представената справка-декларация в размер на
842,40лв., 450лв. от които да се изплатят от внесения предварителен депозит,
а разликата в размер на 392,40лв. да бъде внесена от ищцовото дружество по
съответната сметка на ОС-Пазарджик, след довнасяне на сумата да се изплати
на вещото лице.
Адв.В.: Аз считам, че отговорите на така поставените допълнителни
въпроси от съда по мое искане в предходното съдебно заседание
8
действително се съдържат в цялостния анализ на заключението, изготвено от
вещото лице, поради което не държим да се изготви допълнително
заключение, в което да има изведени отделно отговори на тези въпроси.
Нямаме други искания.
Адв.Г.: Нямаме други искания.
Адв.Д.: Все още не е изпълнено задължението на ищцовата страна да
представи доказателства, касателно определението на съда от предходно
заседание, доколкото разбрахме в днешното съдебно заседание нямам идея
под каква форма ищецът ще го представи, защото се оказа че вещото лице си
е говорило по телефона с мениджър картови разплащания и от този разговор е
достигнало до изводи. В тази връзка, ако съдът разпореди или отмени
разпореденото вече, което да изпълни, ако позволите да допълня с едни
въпроси към ищеца и молба към съда да задължи ищцовото дружество,
доколкото ищцовото дружество притежава софтуер, който да чете тези
нечетими съобщения и твърденията на мениджър касови разплащания
очевидно са на база на някакви данни, които той е предал на вещото лице, то
е с оглед на това, че в заключението на вещото лице на база на някакви
разговори, водени с мениджъра ще е хубаво да задължите ищеца да вземе да
представи в писмен вид данните, които той е възпроизвел, за да може да ги
твърди и вещото лице и да ги приеме на добра воля. Хубаво ще е освен ищеца
и ние да можем да се запознаем, за да можем да реагираме, защото към
настоящия момент колкото и грамотно да е написано заключението, то се
базира частично и твърденията ги няма. Не знам как да реагирам на прието
заключение на база на устен разговор с ищеца. Искането е ищецът да
отговори разполага ли с данни относно информация, касателно процесните
преводи , която информация в декриптиран вид съответно мениджър картови
разплащания е по някакъв начин възпроизвел по телефона на вещото лице.
Ако отговорът е „да“, да приложат тази информация, за да можем и ние да се
запознаем, ако отговорът е „не“, тогава да не ги прилагат.
Адв.Г.: Ние считаме, че вещото лице е работило върху информация,
както то самото каза, част от която е криптирана. Информацията за
въпросните „флагове“ е информация, която отговаря на тези характеристики,
9
т.е. тя е криптирана. Вещото лице е изготвило заключение на база
документална проверка на материалите по делото и на информация от
служителите в банката. Ако ответникът желае ние да представим криптирана
информация, считам, че това няма как да се получи и не би улеснило съдът и
поради това считам, че искането да представим информация, доколкото
разбрах за тези „флагове“, за неоснователно. Информацията в декриптиран
вид се отразява в самите извлечения по разплащателните сметки.
Адв.Д.: Госпожо председател, съдът се е произнесъл като е допуснал да
уточним въпроси към оператора, който е посредник на тези уникални кодове,
а именно Борика. Проблемът е че в консултациите си с Борика по телефона
установихме, че въпреки огромния размер в Борика тези транзакции са малко
повече. Борика като оператор води всичките в случая, ако ищеца не ни
посочи конкретните референции, по които референции съответно твърдят
доверителят ми да е получавал плащания, референции, по които съответно
банката да е получавала плащания, референции, които вървят задължително с
реалните разплащания Борика не са в съС.ие от огромния обем от
информация да го извлекат, но потвърдиха, че при посочване на конкретните
референции нямат никакъв проблем съответно да потвърдят или отрекат
наличието на такива движения, за да може трето лице да потвърди
твърденията на банката. Искането ми е същото. За да можем да го изпълним
технически оказа се, че в този 5 дневен срок ние не можем да зададем такива
въпроси, защото не можем да ги конкретизираме. Ако не ги конкретизираме,
отговорът ще е лаконичен от Борика: „Не може да ви се отговори“. Искането
в момента е относно тези твърдения от ищеца разплащания да ни представят
референтни номера, които касаят реалното разплащане, за да можем да
попитаме Борика съответно под тези референтни номера за какви
разплащания става въпрос, през каква система са минали, има ли такива и как
са се осъществили. Става дума за референтни номера.
Адв.Г.: Моля да попитате ответника дали колона последна от
извлеченията от разплащателната сметка номер на транзакция отговаря на
това, което има предвид под „референция“ и ако не, какво има той предвид
под „референция“. Какво е нормативното основание?
Адв.Д.: Тъй като това, което е представено от ищеца е извлечение от
10
системата на ищеца и тука са посочени едни номера, в които пише № на
транзакция, номер при кого т.е. уникален, даден от Борика или този в
системата на банката. В крайна сметка, ако ищецът не уточни дали се касае за
референцията, дадена от Борика по транзакцията или се касае за
осчетоводяване под някакъв номер ние няма как да кажем на Борика тези
номера говорят ли ви нещо. Не ни пречи и това да направим, но въпроса е, че
аз вече го консултирах. Вътрешно банковото счетоводство то си работи.
Софтуера на банката си е работа на банката. Без тези номера сме и затова не
съм си изпълнил задължението.
Адв.Г.: Госпожо председател, не можем да вземем становище дали
нашият доверител знае тези референтни номера, които както самият колега
каза са референтни номера при Борика. Колегата имаше възможност да
получи от Борика информация със съдебно удостоверение, ако така или иначе
сметнете, че задължението му да изпълни указанията на съда не е изпълнено
поради причини, за които той не отговаря, нека колегата да формулира точно
и ясно какво иска да представим и ние ще вземем становище дали този
референтен номер е известен на банката или той се генерира от Борика и не е
известен на търговските банки. В момента не можем да дадем отговор на този
въпрос и моля да ни дадете възможност да изразим становище по този
технически въпрос, и тъй като ни се струва, че Борика не съобщава на
търговските банки референтните номера и мисля, че друг е процесуалния ред,
по който колегата може да достигне до тези референтни номера.
Адв.Д.:Госпожо председател, тогава би следвало понеже са
доказателства представени от ищеца, ищецът да вземе да уточни това, което е
представил какво е т.е. да вземе да уточни номер на транзакция какво
означава т.е. номер на транзакцията на банката, това е някакъв номер на
транзакция къде, от кого? Ищецът да вземе да отговори що за номер на
транзакция е това, тъй като останалото е непълна информация и тя не може да
се ползва.
Адв.В.: Уважаеми окръжен съдия, в заключението на вещото лице се
съдържаше много ясно информация за всяка една операция и връзката между
тях и това, че двете файлови съобщения и пътят, по който се случва
операцията чрез тях се генерират в Борика. Ясно бяха посочени трите
11
елемента от операциите. Може би по тях Борика би могла да разпознае
операциите, но колегата очевидно не е поставил въпросите към Борика така,
всъщност той не е формулирал никакви към съдебното удостоверение, което
да му бъде издадено. Номер на транзакциите, посочен в извлечението от
сметка, приложена към исковата молба е уникален номер на всяка една
операция, която се случва по сметка на клиента и доколкото ми позволяват
моите знания да идентифицирам и да кажа считам, че това е номер на
операцията, генериран от банката.
Адв.Д.: Колегата направи уточнение, за това, което искахме на база на
тяхната информация, че това е вътрешно банков номер. Искането е банката да
уточни референтните номера на транзакцията, които са генерирани от Борика,
касателно захранване на сметката на моят доверител и те са ни необходими, за
да можем да проверим информацията дадена от банката, която ние надлежно
сме оспорили като достоверност, въпреки изменението в ГПК, така че да
можем да проверим твърденията на ищцовата страна верни ли са или не са
т.е. дали наистина съществуват такива транзакции по начина, по който
ищецът твърди, защото очевидно след току що направеното уточнение, от
това, което ищецът е приложил, че е изцяло генерирано от самият ищец.
Адв.Г.: С оглед крайната цел на ответника да провери отново дали
транзакциите са били извършени или не считам, че цялото искане, което води
към тази цел е неоснователно, защото съдът прие съдебно икономическата
експертиза, изградена върху материалите по делото с определени изводи в
нея. Ако ответникът желае да направи някакви други процесуални искания
добре, но всъщност крайната му цел е да се провери нещо, по което вещото
лице вече изложи своето заключение.
Съдът счита, че няма основание да задължава процесуалните
представители или страната-ищец да представят информацията, за която
става дума в изявлението на адв.Д., доколкото свърза това негово искане с
изпълнение в бъдеще на задължението му да представи писмена молба, която
да даде възможност за събиране на доказателства, допуснато под условие по
реда на чл.192 от ГПК.
В съдебното заседание проведено на 07.03.2023г., видно от протокол
№138 на стр.24 съдът е изложил съображенията си, с които уважава искането
да бъде задължено трето неучастващо лице Борика да представи намиращите
12
се у него документи, въпреки че страната към този момент не е била
изпълнила императивното условие на чл.192 от ГПК да направи искането с
писмена молба. Все пак съдът е дал възможност на ответната страна в кратък
срок /5 дневен/ да представи такава молба, но в изтеклия срок нито до
настоящия момент писмена молба, в която да е формулирано конкретното
искане по чл.192 от ГПК, не е представена. Излагат се причини от страна на
пълномощника на ответника, поради които това не е сторено свързани с
непълнота на информацията, която би била необходима на Борика, за да
изпълни задължението си като трето лице.
Съдът счита, че така изложените причини не могат да послужат като
основание за продължаване на срока, нито могат да послужат като основание
да се игнорира изпълнението на изискването на чл.192 всяка страна, която
иска да бъде задължено трето неучастващо лице да представи намиращи се у
нея документи да направи това искане с писмена молба с препис от молбата,
която да се изпрати на третото лице. Ето защо съдът счита, че за да спази
стриктно процесуалните норми, определящи реда и начина за събиране на
доказателства, чрез ангажиране на трето неучастващо лице, ще следва да
отмени определението за допускане да бъде задължено третото неучастващо
лице „Борика“ да представи намиращи се у него документи.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението постановено в съдебно заседание на
07.03.23г., с което дпусна да бъде задължено трето неучастващо лице Борика
да представи намиращи се у него документи.
Адв.Г.: Нямаме искания.
Адв.Д.: Моля да допуснете съдебно-техническа експертиза. В днешното
съдебно заседание с оглед изявлението на днес изслушаното вещо лице, което
на част от въпросите не отговори с обяснението, че касае техническо
заключение на компютърен специалист. В тази връзка ще ви моля да
допуснете техническа експертиза на специалист информационни технологии,
който да има компетентността, познавайки софтуерите за между банкови
разплащания да направи проверка на място при ищеца относно начина на
работа на компютърната система. Да направи проверка, както при ищцовото
дружество на място относно наличието на всички параметри за
13
осчетоводяване на твърдяното плащане от страна на ищеца налични в
електронната система, съответно анализ на начина на работа на тази
електронна система и възможността същата да допуска грешки, анализ на
налични грешки идентични на настоящия казус за уточняване процента на
достоверност на информацията в тази система, както и да сравни данните от
компютърната система, касателно процесните транзакции със съобщенията от
Борика, начина, по който те са декриптирани при ищеца и наличието на
такива съобщения и транзакции в третото неучастващо лице именно Борика,
което обаче е администратор на електронната между банкова система и да
отговори на въпроса от техническа гледна точка съществувал ли е проблем
при обработката на данните от страна на Борика, касателно изпратените
съобщения по системата Visa до Борика относно процесните плащания,
обработката на данни от Борика към банката и обработката на тези данни в
банката, касателно разплащанията на доверителя ми. Ако е имало проблем в
коя част на системата и на коя система, на кой етап на движение на
информацията през компютърната система, за да се стигне до извода, че
компютърната система безспорно трябва да направи транзакция към
доверителя ми, но на база на информация, която е частична, непълна или
невярна, изпратена от Борика, касателно въпросния „флаг“, който коментира
днес вещото лице.
Моля да допуснете техническа експертиза с вещо лице компетентността
относно компютърни технологии и касателно банкови разплащания и
банкови системи, което да отговори от техническа гледна точка на въпрос в
ищцовото дружество компютърната система и софтуерът към него
обработвала ли е информация относно процесните разплащания към
доверителят ми, ако е обработвала информация в какъв вид тази информация
е стигнала в системата, системата в какъв режим е обработвала и най-вече
налична ли е информация, която да води компютърната система за това дали
да направи ново разплащане или да извърши клиринг така, както го е
обяснило вещото лице, а именно в информацията съдържа ли се отбелязване
назовано от вещото лице днес като „ флаг“, ако отговорът на
вещото лице е положителен т.е. съдържа се такава информация относно
клиринг, има ли грешка в системата и какво е основанието за тази грешка.
Ако не се съдържа информация наречена „флаг“, то тогава да направи
проверка при изпращача, а именно Борика в компютърната система,
14
касателно същите тези нареждания, за да разбере при изпращача
информацията идентична ли е с тази предоставена от ищеца относно
наличието на отбелязване – „флаг“ или има разлика, за да може от чисто
техническа гледна точка вещото лице да отговори на единствения въпрос,
касателно претенцията по пълнота на разплащанията, а именно от къде е
дошла грешката по твърдяното заверяване на сметката на доверителя ми,
вместо да бъде извършен клиринг на вече дебитираната сметка на доверителя
относно кюпа на банката или кюповата сметка на банката. Това е въпросното
искане,което отправяме към съда, защото не мога да допусна съдът да се
произнася на база на едно икономическо заключение, изготвено на база на
твърденията на ищеца и устна справка със служител на ищеца. Това вече
надхвърля всички възможност на ГПК и по мое мнение - възможността да
защитя доверителя ми.
Адв.Г.: Считаме искането за техническа експретиза за изцяло
неотносимо, защото доказателствените искания трябва да бъдат свързани с
доказване на обстоятелствата, за които страната носи доказателствена тежест.
Според доклада по чл.146, ал.1 от ГПК ответникът трябва да докаже, че
сумата, за която се води спора е получена на законно основание. В това
доказателствено искане не се сочи твърдяно от ответника правно основание за
получаване и задържане на сумата. Такова основание не се сочи изобщо в
неговата позиция, дори напротив - в заключението в поставената задача се
говори изрично за сумата, която е постъпила по банковата сметка на неговия
доверител, поради това смятам, че като цяло доказателственото искане е
неотносимо и като такова не следва да бъде допускано. То не е свързано с
нито едно твърдение за правно основание, на което ответника е получил
въпросната сума.
Адв. В.: Присъединявам се към изявлението на колегата.
Адв.Д.: Изначално искът ищецът го е завел, твърдейки собствена
грешка. С днес приетото заключение се оказва, че няма такава грешка при
ищеца по твърдение на самият ищец т.е. автоматична компютърна система в
автоматичен режим просто е изпълнила, изпратила като криптирани файлове
от мрежовия оператор. Ако ищецът смята, че на него не му е необходимо да
разбере как компютърната му система хем е направила грешка, хем не е
направила грешка, си е право на ищцовата страна. Ние си държим да разберем
15
в крайна сметка от всички неща, които твърди ищеца кое е вярно.
Реплика на адв.Г.: Чл.55, ал.1 от ЗЗД говори за наличие или отсъствие
на правно основание за получаване на сумата. Грешката не е елемент от
фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Ответникът е длъжен да посочи
правно основание за получаване на сумата. Ищецът е длъжен да докаже
плащането, поради което потвърждаваме неотносимостта на искането за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на
пълномощника на ответника, доколкото след подробното формулиране на
задачите и на аргументите за установяване на кои факти се прави това искане,
убеждението на съда е, че ответната страна цели да установи в детайли, в
пълнота, ако се касае за техническа /софтуерна/ грешка откъде точно е дошла
тази грешка, при твърдяното от ищеца повторно извършване на едни и същи
банкови операции. А при твърдение за извършване на повторните операции
без правно основание, действително, като взе предвид възраженията на
ответника, съдът разпредели в негова тежест да установи законно основание
за повторното получаване на едни и същи суми, които се дублират като
размер в процесните две групи преводи.
Съдът счита, че исканата експертиза няма да допринесе за установяване
на фактите, на които ответникът основава своите възражения. В последна
сметка целта на настоящото производство не е да установи какви са
техническите или други причини за допускане на грешки при осчетоводяване
на банкови операции, ако такива грешки са допуснати. Колкото до
обстоятелствата, на които ищецът основава своите искове в настоящия
процес, следва да се има в предвид, че страната се възползва от възможността
за изготвяне и изслушване на счетоводна експертиза, която както
многократно стана ясно в мотивите за приемането на заключението, съдът ще
оценява съобразно разпоредбата на чл.202 от ГПК. По изложените
съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощникът на ответника
за назначаване на вещо лице с посочената от него компетентност, което да
отговори на въпросите, подробно формулирани по-горе от адв.Д..
Адв.Г.: Нямаме други искания.
16
Адв.В.: Нямаме други искания.
Адв.Д.: Нямаме други искания.
Съдът прие, че делото е изяснено от фактическа страна за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.В.: Уважаеми окръжен съдия, считаме, че видно от събраните в
хода на процеса доказателства исковата молба е доказана, както по основание,
така и по размер. Съобразно разпределението на доказателствената тежест
установено бе в процеса представянето два пъти на парични средства по един
превод. Считаме, че исковата молба е основателна и моля да я уважите така,
както сме предявили исковите претенции. Молим да ни предоставите срок за
писмени бележки. Молим да ни присъдите сторените в процеса разноски, за
което представяме подробен списък с приложени доказателства. Молим да
ни присъдите и пълния размер на възнаграждението за вещото лице за
изготвената съдебно икономическа експертиза, за което ще доплатим веднага
след приключване на съдебното заседание.
Адв.Г.: Присъединявам се към казаното от колегата.
Адв.Д.: Госпожо председател, в настоящото производство ищецът не
доказа нито едно твърдение. Ищецът в исковата си молба твърдеше, че
вследствие на направени деветдесет и няколко грешки без правно основание
е заверил сметката на доверителя ми и доверителят ми се е ползвал от тези
средства, с което ищецът се е обеднил, а доверителят ми се е обогатил. За
целта ищецът трябваше да докаже всяко свое твърдение, а именно
обедняването си, обогатяването на доверителят ми без правно основание и
съществен елемент - наличието на грешка, поради която ищецът съответно е
заверил сметката на доверителят ми. Не споделям становището, че грешката
не е съществен елемент, елемент от предмета на доказване, доколкото
ищцовото дружество твърди наличието на такива грешки, но има поне три
основания самостоятелно, с които следва да отхвърлите претенцията на
ищеца. Първо ищецът твърдеше грешка. Оказва се обаче с оглед днес
дадената информация от вещото лице, а ние държим да се ползваме от това
твърдение на служител на ищецът - мениджър картови операции, който точно
и ясно е формулирал, че грешка в банката няма. Каквото е наредила Борика,
17
такова е изпълнила компютърната система на банката т.е. Борика е изпратила
съобщения, които банката е изпълнила. Това е правното основание в
междукюповите разплащания. Оттам нататък ищецът трябваше да докаже, че
се е обеднил с тези средства. В действителност не се спори, че на доверителят
ми са превеждани десетки пъти средства от международен контрагент, в
случая Украйна, но с оглед на уточненията, които направи ищеца, че се касае
именно за реалните разплащания, които реални разплащания е следвало да са
част от клиринга на банката, а не да заверяват сметката на доверителя ми, но
както стана ясно днес всъщност това твърдение не се потвърди т.е сметката на
доверителя ми е заверена на база на разпореждания, минали през мрежовата
система, които банката е изпълнила дословно. Не стана ясно как точно се е
обеднила банката, доколкото въпросния иск е заведен, касателно повторните
разплащания. Банката не претендира дебитирането на сметката на доверителя
ми при съобщенията от Visa. Според банката тези съобщения и тези
дебитирания на сметката са направени отделно. Ние считаме, че всъщност
дебитирането на сметката на доверителят ми с реалните разплащания са
направени редовно, касателно дадената от банката информация, че така в
действителност така е разпоредил контрагента чрез мрежовия оператор. В
случая няма данни, че доверителят ми се е обогатил без правно основание.
Доверителят ми твърди, че не се е обогатявал без правни основания, а е
получавал плащания от международния контрагент, което се видя от
икономическата експертиза. В действителност, ако е имало проблем между
банката, мрежовия оператор и администраторите на системата Visa и
наличието на някакъв проблем при наредителя, то очевидно банката това не
го е отразила. Няма по делото данни банката по някакъв начин да е реагирала
в продължение на половин година на начина на работа на системата, което
означава, че твърдението за захранване на сметката на доверителя ми без
правно основание е голословно. Няма такива данни по делото. Цялата
претенция на ищцовото дружество се опира на твърдения, обосноваващи се
със счетоводно извлечение от собствената им система, която собствена
система извлечението е дадено по начин, по който не може да бъде
проверяван, с оглед изявленията на процесуалните представители днес, тъй
като в него се включват непълни номера, изхождащи от системата на Visa и
пълен номер, изхождащ от самата банкова система т.е. като пълно главно
доказване на ищеца трябваше да стане пределно ясно на всички, че по
18
някакъв начин без правно основание ищецът е дебитирал доверителят ми, но
се оказа, че всъщност ищецът няма такова действие и затова ще ви моля да
отхвърлите претенцията на ищцовото дружество като недоказана с оглед и на
факт, че дори и днес приетото заключение на практика беше изготвено на
основание негодни доказателствени средства т.е. извлеченията на банката не
могат да служат като безспорно, обвързващо доказателство за доверителят ми
с оглед оспорването на същите от страна на доверителя ми и най-вече
частично с оглед на това, че днес приетото заключение се обосноваваше на
единия от критериите си информация, дадена по телефон, което е новост в
моята скромна практика. Затова считам, че не може съдът да кредитира
включително заключението на вещото лице, но пък с удоволствие ще се
ползваме от изявлението на менажера картови разплащания на ищеца т.е нито
един от параметрите ищцовото дружество не доказа очевидно заради
предоверяване на това, че е най-голямата банка, че всъщност каквото напише
е вярно и каквото твърди трябва всички да се съгласяват. Считам, че
настоящият съдебен състав от чисто правна страна би следвало да приеме
нашите изводи и нашата правна позиция и да отхвърли главния иск и
претенциите за лихва и разноски. Ще моля съда да ни присъди разноските
така, както са сторени съобразно договор за правна помощ. Нямам
възражения за прекомерност с оглед коректно изписаното в Списък на
разноските на ищеца.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА двуседмичен срок на пълномощниците на ищеца за представяне
на писмени бележки.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе със съдебен акт в законен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:35
часа.
19
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
20