Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Н., 04.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 272 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят С.М.В. *** оспорва издаденото НП, с което е санкциониран за нарушения на ЗДвП, като твърди, че е съзнавал забраната за спиране на автомобила на посоченото място поради наличието на знак Б-27, но т.к било необходимо качването в автомобила на *** му, която била инвалид с 92% инвалидност спрял за кратко. Спирането се налагало, т.к трябвало да откара *** си до болницата, т.к й било станало лошо, и била инвалид с чужда помощ.
Жалбоподателят сочи, че от нарушението му не са възникнали вредни последици или затруднения за другите участници в движението. Твърди, че същото е маловажно.
Предвид на посочените нарушения, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като незаконосъобразно поради нарушаване на материалният закон.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, конкретно, че на 12.06.2018 г. около 11,05 часа в гр. Н., на ул. „***“ до сградата на Районния съд, е спрял за престой, управлявания от него л.а „Опел Астра” с рег. № ***, собственост на водача, в зоната на действие на пътен знак В-27 (забранени са престоят и паркирането).
В акта са посочени нарушените норми - чл. 6, т.1 от ЗДвП. В акта, жалбоподателят е посочил възраженията си по установеното нарушение, а именно, че органите на реда са извършили проверката по време на качване на инвалид с 92% инвалидност.
В НП е посочен вида и размера на наказанието за нарушението, определени по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставянето на акт № 449/18 с бл.№ Д436008/12.06.2018 и НП № 17-0307-000443/28.06.2018 г. на Началника на РУ „Полиция“ Н. не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят С.М.В. *** е правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за правоуправление за посочените в чл. 150а, ал.2 от ЗДвП категории –В АМ В1. Това обстоятелство се установява от приложената по делото справка за нарушител/водач, приложена по делото.
На 12.06.2018 г., служителите на РУ на МВР Н., П.С., Я. В.и Ж.Г. били дежурни, когато видели на ул. „***“ до сградата на Районния съд, че е спрял за престой, л.а „Опел Астра” с рег. № ***, с водач С.М.В. ***, чиято собственост е МПС-то, в зоната на действие на пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“. Проверяващите С. и В.отишли до водача на автомобила, който в този момент бил сам, представили се на водача, както и му казали, че са оборудвани с камери и микрофони и му посочили, че е извършил нарушение, като е спрял на място, където е забранено спирането.
На водачът била разяснена възожността за установеното нарушение да му се състави фиш, но той отказал и пожелал да му бъде съставен акт.
Когато актосъставителят започнал да пише акта пристигнала ***та на водача, която се развикала и заявила, че била инвалид и колата е спряла заради нея. Жената пристигнала от съседната улица от страната на училището. Към момента на установяване на нарушението, жената не е била в автомобила и не е слизала или качвала в него. Същата видимо се движела самостоятелно, вървяла доста добре с бърза крачка и нямала вид на лице с увреждания, в т.ч двигателни увреждания.
На жалбоподателят бил съставен акт, който му бил предявен и той го подписал.
В акта жалбоподателят е посочил, че органите на реда са извършили проверката по време на качване на инвалид с 92% инвалидност. Санкционирането на нарушителите става избирателно.
По делото е приложено копие от решение на ТЕЛК № 0058 от 005-210113, с което на лицето Р.С.С.е призната 92% степен на увреждане и чужда помощ, като решението е пожизнено.
Съдът намира, че безспорно установено по делото е, че жалбоподателят като водач на лек автомобил е осъществявал престой на превозното средство, по смисъла на чл. 93, ал.1 от ЗДвП, т.к лекият автомобил е бил спрян за ограничено време, в присъствието на водача, като това е било поради необходимостта от изчакване на *** му за да се качи в автомобила. В резултат на това водачът е нарушил забраната за престой и паркиране от дясната страна на ул. „***“, на поставения съгл. чл. 49, ал.1 от ППЗДвП до сградата на районния съд пътен знак В27 „забранени са престоят и паркирането“. Действието на този пътен знак, е регламентирано в чл. 47, ал.3 от ППЗДвП и съгласно
чл. 50, ал.1 от ППЗДвП действието на въведаната с този пътен знак забрана важи до следващото кръстовище или до знак, който я отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Съгласно чл. 50, ал.2, т.3 от ППЗДвП, забраната въведена с пътен знак В27 не се отнася пътни превозни средства, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. Съгласно тази разпоредба действието на забраната на знак В27 отпада ако ППС обслужва лице, притежаващо документ за инвалидност. По делото е служебно известно, че лицето посочено в решението на ТЕЛК е *** на жалбоподателя, т.к същата е била и дългогодишен съдебен служител в РС Н.. Самият автомобил на жалбоподателят не е бил оборудван съгласно изискванията на чл. 18, т.7 от ППЗДвП със съответен опознавателен знак. Съгласно тази разпоредба опознавателен знак „Инвалид“ - се поставя на челната страница на картата, която се издава на инвалиди за ползване на улеснения при движение с моторни превозни средства, когато те са водачи или пътници. Картата се поставя в долния десен ъгъл на предното стъкло на превозното средство и се сваля, когато то не обслужва притежателя на документа. В настоящия случай лицето, което е инвалид е било пътник. Ситуацията описана от проверяващите и приета от съда за установена е възможно да се е реализирала при действително осъществен превоз на пътник с определена по съответния ред степен на инвалидност и право на чужда помощ, който преди момента на проверката е бил слязъл от автомобила, след което се е върнал в него, но категорични доказателства в тази насока липсват. Поради това, че съгласно чл. 300 от НПК присъдата или решението не могат да почиват на предположения, а на безспорно установени факти, съдът приема, че жалбоподателят не доказва, че автомобилът, който е управлявал притежава характеристиките, изискуеми по закон за да се счита, че е автомобил, обслужващ лице, притежаващ документ за инвалидност по смисъла на чл. 18, т.7 от ППЗДвП. От това следва, че предвиденото изключение от забраната на знак В27 по чл. 50, ал.2, т.3 от ППЗДвП не е налице и нарушението на знака е съставомерно.
От гореизложеното, съдът намира, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, като не е
съобразил своето поведение с пътния знак, забраняващ престоя и паркирането,
пътен знак В27, намиращ се на ул. „***“ и важащ в пътния участък, където се е
намирал, непосредствено до сградата на съда.
Съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение следва да се квалифицира като
маловажно, по следните причини: на първо място от деянието на жалбоподателя не
са настъпили вредни последици, т.к той не е застрашил или затруднил движението
на останалите МПС-та, нито е предизвикал пътен инцидент. На следващо място,
видно от справката за нарушител това е първо нарушение на водача, който до
момента няма налагани наказания за други нарушения на ЗДвП. Престоят на водача
е бил за кратко време докато изчаква и се качи в автомобила *** му, която
според всички събрани доказателства се е намирала в близост и при появата на
проверяващите пристигнала до автомобила. Поведението на пътника е било проява
на неуважение към органите на властта, извършващи проверката, но поведението на
водача на МПС-то по показанията на свидетелите е било в рамките на дължимото
уважение и респект към закона.
Съдът намира, че са налице и обективни фактори довели до извършването на нарушението. Ноторно известен факт е, че непосредствено пред пътният знак В27 е поставен друг пътен знак, Д17 "Пешеходна пътека", който е поставен съгл. чл. 55, ал.7 от ППЗДвП, от двете страни на двете страни на пътя, но по за срещуположната посока на движението, в резултат на което този знак е обърнат с обратната си страна (гръб) спрямо посоката на движение на автомобила на жалбоподателя по ул. „***“. Лицето на този пътен знак се намира от лявата страна на пътното платно за движение по същата улица в обратна на посоката на движение и спиране на жалбоподателя. Този пътен знак Д17 е поставен на пилон на височина по – високо от тази на знак В27, но въпреки това затруднява възприемането на забранителния знак. С това е нарушен чл. 40, ал.1 от ППЗДвП, изискващ поставянето на пътните знаци да бъде от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. На следващо място поставянето на пътния знак В27 непосредствено след знак Д17 (на разстояние не повече от 1м.) и непосредствено на кръстовище, на което има пешеходна пътека е пречка за възприемането му, т.к вниманието на водачите на МПС-та е насочено към предпазване на пешеходците и възприемането на знак В27 остава скрито зад стоящия пред него знак със специално предписание. Двата знака са на разстояние, което не позволява възприемането на стоящия след знак Д17, пътен знак В27 достатъчно добре от участващите в движението водачи на МПС-та. Всичко това става причина за чести почти ежедневни нарушения на забраната на знак В27 и санкционирането на множество водачи на МПС-та. В района на РС Н. няма предвидени от общината места за паркиране на автомобили на лицата, потърсили правни услуги и съдействие от публичните институции, настанени в сградата на съдебната палата – районен съд, районна прокуратура, Агенция по вписванията и пр. и това поражда необходимостта от търсенето на възможности за паркиране и престой на уличното платно по ул. „***“, което е често пъти невъзможно, поради ограниченията на пътните знаци и маркировка, т.к по улицата, непосредствено след сградата на съда се намира детска градина и има пешеходна пътека, която препятства спирането, паркирането и престоя преди нея.
Съдът счита, че при поставянето на пътен знак В27 не са спазени изискванията на чл. 40, ал.1, 3, 4 и 6 от ППЗДвП, т.к намиращия се пред него знак Д17 и клоните на дървото, под което е поставен, го закриват и пречат знакът да бъде лесно разпознаван и своевременно възприеман от участниците в движението, като водачите на МПС-та не са в състояние да изпълнят действията изисквани от него, вместо да бъдат поставени на един пилон един под друг, така че да бъдат добре възприемани от всички водачи на МПС-та.
Не са спазени изискванията на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, конкретно на чл. 12, ал.1, т.3, чл. 13, ал.1 и ал.2, т.1, чл. 15, ал.1.
При цялостната преценка за наличието на маловажност на деянието, в съответствие с критериите на чл. 93, т. 9 от НК, и на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че деянието осъществено от жалбоподателя е маловажно. Възприетия от теорията практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не изключва извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. Относно обществената опасност на дееца, съдът намира, че са налице по делото доказателства, че той не е нарушавал до момента изискваният за безопасност на движението и няма констатирани други нарушения на ЗДвП.
В този смисъл наложеното с НП наказание на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв., макар и да отговаря изцяло на посоченото в закона се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, т.к деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не следва да се санкционира, а нарушителят следва само да се предупреди, съгл. чл. 28, б. „а” от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съдът намира, че едно предупреждение към жалбоподателят би изиграло предупредителна и възпитателна роля не само към него, но и към останалите членове на обществото, в частност и към купувача на оръжието, да спазват законите в страната, поради което съставения акт следва да се счита като писмено предупреждение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН.
Съдът намира, че след влизане в сила на решението по делото, препис от него следва да се изпрати на Кмета на Община Н., като отговорен по смисъла на чл. 17, т.3 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, за предприемане на действия за подобряване на сигнализацията на пътя по ул. „***“ в участъка след кръстовището с ул. „Цар освободител“ и конкретно относно пътен знак В27 в съответствие с изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление НП № 17-0307-000443/28.06.2018 г. на Началника на РУ „Полиция“ Н., с което за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН на С.М.В. с ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева).
На основание чл. 28, б.”а” от ЗАНН, Акта № 449/18 с бл.№ Д436008/12.06.2018 г., ДА СЕ СЧИТА за писмено предупреждение по на С.М.В. с ЕГН ********** ***, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
След влизане в сила на решението по делото, препис от него и експертизата по делото да се изпратят на Община Н. за предприемане на действия за подобряване на сигнализацията на пътя по ул. „***“ в участъка след кръстовището с ул. „***“, в т.ч и относно пътен знак В27 в съответствие с изискванията на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова