РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Пловдив, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В.Б.“ ЕООД против Решение №
237/ 09.08.2024 г. по гр. д. № 1710 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Стара
Загора, с което са отхвърлени следните предявени против „Т.т.т.“ ЕООД
обективно съединени искове:
по чл. 108 ЗС по отношение на следните движими вещи: Щил/ Stiel с
размер 3,00 м., 50 бр., 14, 40 кг.; Щил/ Stiel с размер 2,50 м., 35 бр., 12,10 кг.;
Щил/ Stiel с размер 2,00 м., 78 бр., 9,90 кг.; Ригел/ Riegel с размер 2,50 м., 214
бр., 8,50 кг.; Ригел/ Riegel с размер 0.75 м., 153 бр., 3,00 кг.; Диагонал/
Diagonale с размер 2,50 м., 33 бр., 11,20 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2,00
м., 7 бр., 10.10 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 1,50 м., 34 бр., 9,20 кг.; Бокс, 8
бр., 42,10 кг.; Гита Бокс 1 бр., 85,00 кг.; Белега 32 Plettac с размер 282.50 м., 73
бр., 17,80 кг.; Белега 32 Plettac с размер 2.00 м., 1 бр., 14,80 кг.; Белега 24
Plettac е размер 2.50 м., 34 бр., 18,40 кг.; Анкер тръба с планка 33 бр., 2.90 кг.;
Клани Alu-SL В64 mit Leiter с размер 2,50 м., 12 бр., 25,50 кг.;
иск за заплащане равностойността, съответно стойността на
повредените/ унищожените елементи, в случай, че се установи, че част от и
/или целия скеле материал е повреден или унищожен.
иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода от
14.04.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 22 461, 48 евро /18 месеца х 1 247,86
евро на месец/, представляващи средната пазарна цена на наема, който „В.Б.“
1
ЕООД би получавало за скеле материала, от владението на който е лишен.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение по съображения, които съдът ще
обсъди в съобразителната част на решението. Иска да се отмени решението,
като се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият „Т.т.т.“ ЕООД чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Третото лице – помагач на ответника „Т.к.“ ЕООД чрез пълномощника
си също оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
„В.Б.“ ЕООД е предявило против „Т.т.т.“ ЕООД три обективно
съединени иска: главен иск по чл. 108 ЗС относно описаните в исковата молба
движими вещи, евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за паричната
равностойност на вещите и кумулативно съединен иск по чл. 73 ЗС за
обезщетение за времето, през което ответникът неоснователно е владял
вещите. В тази връзка следва да се подчертае, че съдът не е съобразен от
посочения от ищеца вид на съединяване на исковете, а следва сам да определи
характера на същото в зависимост от обстоятелството дали правата, предмет
на исковете, могат да съществуват едновременно или се изключват. Взаимно
изключващи се са правото да се възстанови владението на движимите вещи с
правото да се получи тяхната парична равностойност, докато правото на
собственост и правото да се получи обезщетение за времето, през което
собственикът е лишен неоснователно от възможността да ги ползва, могат да
съществуват едновременно, поради което съединяването при тях е
кумулативно, а не евентуално, както е приел окръжния съд.
Предмет на предявения ревандикационен иск са движими вещи (скеле
елементи), а именно Щил/ Stiel с размер 3,00 м., 50 бр., 14, 40 кг.; Щил/ Stiel с
размер 2,50 м., 35 бр., 12,10 кг.; Щил/ Stiel с размер 2,00 м., 78 бр., 9,90 кг.;
Ригел/ Riegel с размер 2,50 м., 214 бр., 8,50 кг.; Ригел/ Riegel с размер 0.75 м.,
153 бр., 3,00 кг.; Диагонал/ Diagonale с размер 2,50 м., 33 бр., 11,20 кг.;
Диагонал/ Diagonale с размер 2,00 м., 7 бр., 10.10 кг.; Диагонал/ Diagonale с
размер 1,50 м., 34 бр., 9,20 кг.; Бокс, 8 бр., 42,10 кг.; Гита Бокс 1 бр., 85,00 кг.;
Белега 32 Plettac с размер 282.50 м., 73 бр., 17,80 кг.; Белега 32 Plettac с размер
2.00 м., 1 бр., 14,80 кг.; Белега 24 Plettac е размер 2.50 м., 34 бр., 18,40 кг.;
Анкер тръба с планка 33 бр., 2.90 кг.; Клани Alu-SL В64 mit Leiter с размер
2,50 м., 12 бр., 25,50 кг., за които не е спорно, се намират във владение на
ответника „Т.т.т.“ ЕООД.
2
Предявеният иск се основава на твърденията, че ищецът развива дейност
в страната, състояща се в доставка и монтаж на скеле конструкции за нуждите
на промишлени обекти. Процесните вещи е закупило от Г. и П., които освен по
производител се отличават и по определени белези – вид на материала, набити
номера, специфично боядисване на материала. В резултата на извършена
инвентаризация били констатирани значителни липси на скеле материал, за
което било образувано ДП ***/ 2019 г. на ОД на МВР – Пловдив. В рамките на
досъдебното производство материалът бил открит в склад на ответното
дружество в гр. Р..
Между страните е налице спор относно собствеността на процесния
скеле материал, като ответникът поддържа, че същият никога не е бил
притежание на ищеца, както и че е придобил собствеността върху него при
условията на чл. 78, ал. 1 ЗС, т. е. без да знае, че праводателят му не е
собственик. По делото не е спорно, че процесните вещи се намират във
владение на ответното дружество в стопанисван от него склад в гр. Р..
Следователно за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже при условията на главно и пълно доказване, че е придобил
собствеността на процесния скелематериал, както и че спрямо ответникът не
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ЗС за придобиването му на
посоченото основание.
Предмет на иска са вещи, родовоопределени по своя характер, които се
използват за изграждане на т. нар. строително скеле, чиито общи белези са
вид, размер, тегло и производител. В настоящия случай от събраните по
делото писмени доказателства по категоричен начин се установи, че ищецът
„В.Б.“ ЕООД, чиято основна дейност е доставка, монтаж и демонтаж на скеле
конструкции, е придобил скеле материал, идентичен с описания в исковата
молба, а именно:
Щил (вертикал) 3. 00 м., 2. 50 м., 2. 00 м. - Фактура********/ 20.01.2014
г. (л. 629), Фактура №*******/ 10.07.2016 г. (л. 600);
Ригел (хоризонтал) с размер 2,50 м., 0. 75 м. – Фактура № *******/
30.05.2016 г. (л. 579), Фактура № *******/ 15.02.2017 г. (л. 548), Фактура №
******/ 15.02.2017 г. (л. 551) и Фактура №*******/ 10.07.2016 г. (л. 600);
Диагонал 2. 50 м., 2,00 м., 1. 50 м. – Фактура № *******/ 11.08.2016 г. (л.
587), Фактура № ******/ 04.04.2017 г. (л. 663), Фактура № *******/01.07.2016
г. (л. 595), Фактура № *******/ 19.04.2016 г. (л. 597) и Фактура № ******/
15.02.2017 г. (л. 551);
Бокс палета – Фактура № ******** от 20.01.2014 г. (л. 629);
Гита Бокс – ******** от 20.01.2014 г. (л. 629);
Белега 32 Плетак (пътека или площадка) 2. 50 м., 2. 00 м. – Фактура №
********* от 19.02.2015 г., (л. 8), Фактура № ******* от 05.02.2015 г. (л. 16, )
Фактура № *****/ 22.02.2015 г. (л. 632) и Фактура № **** 25.08.2015 г. (л.
642);
Белега 24 Плетак – Фактура ****** от 20.01.2014 г. (л. 629);
Анкер тръба с планка – Фактура № *******/ 22.04.2014 г. (л. 703)
Клапи Alu-SL В64 mit Leiter (алуминиеви клапи със стълба) 2,50 м. –
Фактура № *******/ 21.02.2017 г. (л. 555), Фактура № ******/ 21.11.2016 г. (л.
3
545), Фактура № *******/ 19.04.2016 г. (л. 597).
Посочените материали ищецът е предоставял за ползване на различни
обекти в страната - „М.С.“ АД – гр. С., „А.Б.“ АД – гр. П., „М.М.и.“ ЕАД – гр.
Р.. Установи се също така, че по повод констатирани липси на скелеоборудване
на 01.07.2019 г. е образувано ДП № ***/ 2019 г. на ОД на МВР - Пловдив за
престъпление по чл. 194 НК, извършено на неустановена дата през 2018 г. в гр.
С.. Впоследствие досъдебното производство е преобразувано в сл. д. №**/
2021 г. на ОСО при ОП – Пловдив, по което към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
извършено в периода 23.01.2017 г. – 28.04.2017 г. е привлечена П.К. И.. С
одобрено от РС – П. споразумение от 05.03.2020 г. П.К. И. е призната за
виновна за извършено в гр. П. в периода м. декември 2017 г. – м. юни 2018 г.
престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2, вр. ал. 3, вр. ал. НК по отношение на
метално монтажно скеле, собственост на „В.-с.“ ЕООД.
От заключението на приетата по реда на чл. 207 ГПК комплексна
съдебно – техническа и химическа експертиза (л. 406) се установява, че
производителите на скелеелементите: Scafom – rux, Plettac, ADLTRAD и SMN,
от скелематериала, намиращ се във владение на ответника, описани в
Протокол за опис от 02.12.2021 г. по изп. д. № 4565 2021 г. на ЧСИ № *** Г.И.,
съвпадат с производителите на елементите, съхранявани от „В.Б.“ ЕООД в
склад в ТЕЦ „М.И.*“ в гр. Р.. Наред с общите родовоопределящи белези е
налице допълнителен признак – наличие на специално оцветяване, положено
от ищеца, позволяващо да се отличат притежаваните от него скелематериали
от други подобни, тъй като, видно от посоченото по – горе заключение,
краищата на елементите на скелематериала, находящи се при ответника, както
и на елементите от скелематериала, съхраняван от „В.Б.“ ЕООД, са оцветени с
един и същ цвят – RAL 6027 и 4005, с идентичен химичен състав. Посочените
обстоятелства – придобиването на същите по вид и размер скелематериали,
съвпадението на производителите на елементите, находящи се при ищеца и на
тези, находящи се при ответника, и най – накрая наличието на идентична
цветова маркировка -, преценени в своята взаимовръзка, налагат единствения
възможен извод, че ищецът „В.Б.“ ЕООД е придобил собствеността върху
процесните елементи.
От своя страна ответникът „Т.т.т.“ ЕООД се легитимира като собственик
на основание чл. 78, ал. 1 ЗС въз основа на покупко – продажба от „Т.к.“
ЕООД, обективирана във Фактура № **********/ 04.11.2018 г. (л. 288), който
от своя страна я е закупило от „Е.Н.к.“ ЕООД с Фактура **********/
25.09.2017 г. (л. 726). Осъществяването на фактическия състав на чл. 78, ал. 1
ЗС представлява оригинерен способ за придобиване на собственост върху
движими вещи, който наред с установяване на фактическа власт въз основа на
възмездно придобивно основание изисква приобритателят да е добросъвестен,
т. е. да не знае, че лицето, което му прехвърля собствеността, не е собственик
на въпросната движима вещ. Оборването на презумпцията за добросъвестност
по чл. 70, ал. 3 ЗС, приложима и в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗС, е в тежест на
ищеца, като в тази насока - относно наличието на знание у управителния
орган ответника „Т.т.т.“ ЕООД, че продавачът „Т.к.“ ЕООД не е собственик на
продадените му материали не се събраха доказателства.
Становището на ищеца, че обективираните в посочените фактури
4
покупко – продажби са симулативни (привидни) е неоснователно.
Симулативност е налице, когато въпреки обективираното съгласие страните не
желаят да се породят присъщите на правната сделка правни последици. Когато
продажбата е обективирана в първичен счетоводен документ, каквато е
фактурата, индиция за валидността на сделката е отразяването й в
счетоводството на търговците и предаване на стоките. В случая от приетата по
делото комплексно съдебно – компютърна и съдебно – счетоводна експертиза
(л. 952) установява, че издадените по повод процесните елементи фактури са
отразени в счетоводството на страните по сделките, включени са в дневника за
покупко – продажби за съответния месец и е начислен дължимия ДДС,
респективно данъчен кредит. Обстоятелството, че нито едно от трите
дружества не е отразило в своите счетоводни регистри или складова програма
елементите, описани в придружаващите фактурите приемо – предавателни
протоколи, не може да обоснове извод за привидност на осъществените
покупко – продажби, доколкото предметът на сделките, както е описан във
фактурите (скеле), е отразен в съответните счетоводни сметки.
За приложението на чл. 78, ал. 1 ЗС от значение е единствено дали
спрямо ответникът са се осъществили визираните в текста на закона
предпоставки за оригинерно придобиване на собствеността върху процесните
елементи – установяване на фактическа власт въз основа на възмездно и
валидно придобивно основание, като обстоятелството по какъв начин
продавачът „Т.к.“ ЕООД е получил фактическата власт върху тях е
правноирелевантно. В този смисъл липсата на данни лицето Г.И.И. в какво
качество е подписал протокола за скеле към Факура № **********/ 25.09.2017
г., както и неистинността на касовите бонове съгласно Писмо вх. № 2079/
13.02.2024 т. на НАП (л. 844) към фактурите, легитимиращи „Е.Н.к.“ ЕООД
като собственик на процесните елементи, не са от естество да доведат до
извод за недействителност и в частност за привидност на обективираната във
Фактура № **********/ 04.11.2018 г. покупко –продажба, на която се позовава
ответното дружество.
Не са налице и предпоставките на чл. 78, ал. 2 ЗС за ревандикация на
процесните движими вещи. Докато в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ЗС
собствеността преминава върху приобритателя автоматично с осъществяване
на съответния възмезден придобивен способ и предаване на вещта, то в
случаите, когато вещта е предмет на кражба или е изгубена, собственикът
запазва собствеността до изтичане на тригодишен период от окрадването,
респ. загубването, през който може да я ревандикира от добросъвестния
владелец. Приложното поле на посочената разпоредба е ограничено само
случаите, когато вещта е предмет на кражба (престъпление по чл. 194 НК) или
е изгубена. Текстът на чл. 78, ал. 2 ЗС няма приложение по отношение на
обсебените вещи (в т. см. Решение № 1703 от 4.VI.1960 г. по гр. д. № 2339/60
г., I г. о.). В посоченото решение е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 е от
изключителен характер и тя не може да се тълкува разширително, като
законът изчерпателно е изброил случаите, при които собственикът на вещта
може да я ревандикира. Собственикът на вещта при обсебването (подобно на
измамата и злоупотребата на доверие) сам е предал вещта на друго лице,
което впоследствие по престъпен начин се е разпоредило с нея.
В настоящия случай се установи, че по повод на подадения от ищеца
5
сигнал за констатирани липси е образувано ДП № ***/ 2019 г. на ОД на МВР -
Пловдив първоначално за престъпление по чл. 194 НК, извършено на
неустановена дата през 2018 г. в гр. С., като впоследствие е преобразувано в
сл. д. №**/ 2021 г. на ОСО при ОП – Пловдив, по което е привлечен обвиняем
за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
т. е. за квалифициран състав на обсебване. Доколкото липсват категорични
данни процесните вещи да са предмет на кражба, то спрямо ищеца „Т.т.т.“
ЕООД не са налице предвидените в чл. 78, ал. 2 ЗС предпоставки за
ревандикирането им от ответника, поради което предявеният се явява
неоснователен. Независимо от отхвърлянето на исковата претенция за
ревандикация поради придобиване на вещта от ответника при условията на чл.
78, ал. 1 ЗС, собственикът, чиято вещ е отнета чрез обсебване, може да търси
обезщетение от извършителя на престъпното деяния при условията на чл. 45
ЗЗД.
С оглед констатацията, че ищецът не е собственик на процесните вещи,
неоснователни се явяват предявения като евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за
заплащане на паричната им равностойност, както и кумулативно предявения
иск по чл. 73 ЗС за заплащане на обезщетение за времето, през което
неоснователно е лишен от ползването им, тъй като предпоставка за
уважаването им е принадлежността на правото на собственост на ищеца. По
изложените съображения въззивната инстанция намира обжалваното
решение, което са отхвърлени предявените искове, за правилно като краен
резултат, поради което следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят „В.Б.“
ЕООД следва да заплати на въззиваемия „Т.т.т.“ ЕООД направените във
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 4505 лв. съгласно
Фактура №************/ 15.10.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач „Т.к.“ ЕООД не
следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 237/ 09.08.2024 г. по гр. д. № 1710 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „В.Б.“ ЕООД да заплати на „Т.т.т.“ ЕООД разноски за
въззивното производство в размер на 4505 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника „Т.к.“ ЕООД.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7