№ 1349
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501752 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 53582/17.07.2023г. от Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес
**** срещу решение №2345/27.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110102143 на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за
установено по отношение на въззивника, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, сумата от 8922.96 лв., представляваща главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 448.33 лв., представляваща договорна лихва за периода 17.09.2020
г. до 02.03.2021 г., сумата от 22,32 лв. – лихвена надбавка за забава,
начислена за периода от 02.03.2020 г. до 23.03.2021 г. и сумата от 17.35 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.03.2021 г. до
31.03.2021 г., за които е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично
1
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
клаузите за изменение на базовия лихвен процент са нищожни. Същите
предвиждат едностранно изменение на базовия лихвен процент. Клаузите не
са формулирани на ясен и разбираем език, не е посочена методиката на
изчисляване. Това ги прави неравноправни и противоречащи на Закона за
защита на потребителите. Във връзка с тези оплаквания е направен анализ на
чл.143 и чл.144, ал.1, т.1 от Закона за защита на потребителите, цитирана е
съдебна практика.
На следващо място се посочва, че неправилно е прието от районния съд,
че е установено получаването и усвояването на кредитната сума, както и, че е
обявена предсрочна изискуемост по договора за кредит.
Въззивникът е въвел оплаквания, че съдът не се е произнесъл по
направеното възражение за нищожност на клаузите на договора за кредит,
поради противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Банка ДСК" АД, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност
на атакуваното решение. Клаузите за лихвения процент и неговото изменение
са действителни. Не са налице твърдяните пороци, в това число и
неравноправност. Направен е подробен анализ на правната уредба и е
посочена съдебна практика.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
2
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Банка ДСК” АД срещу Д. Т. А. искове с
правно основание чл.422 от ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 8922.96
лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 498.95лв., представляваща договорна лихва за
периода 17.09.2020 г. до 02.03.2021г., сумата от 36.97лв. – лихвена надбавка
за забава, начислена за периода от 02.03.2020г. до 23.03.2021 г., сумата от
17.35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
24.03.2021г. до 31.03.2021г., сумата от 120.00лв., извършени разходи за
изискуем кредит, за които е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. №
4625/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
В исковата молба се твърди се, че е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 30.06.2016г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е
предоставила на Д. Т. А. кредит в размер на 12800.00лв., която сума е
следвало да върне на 120 месечни погасителни вноски, при преференциална
възнаградителна лихва от 9.7 %, формирана от стойността на шест месечен
Софибор 0.594% и надбавка 9.106 пункта, приложима при изпълнение на
условията на „ДСК Партньори“, подробно описани в Приложение №2.
Съгласно условията за ползване на преференциалния лихвен процент трябва
да са изпълнени следните кумулативни условия: да има открита
разплащателна сметка в банката и кредитополучателят да превежда трудовото
си възнаграждение, кредитния оборот или пенсия по разплащателната сметка,
като това условие се счита за изпълнено при наличие на кредитен оборот по –
голям или равен на 50% от средно месечния доход, удостоверен или получен
по сметката в банката, но не по – малко от погасителната вноска по кредита
увеличена със средствата за издръжката на член от семейството.
При нарушаване на условията кредитополучателят губи право да ползва
3
преференциалния лихвен процент и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличение на надбавката. Максималният лихвен процент,
който може да се достигне е 6 месечен Софибор и фиксирана надбавка от
12.856%.
Договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Т. А. Т..
Кредитът бил усвоен по посочената в договора разплащателна сметка.
Поради неплащане на 5 месечни вноски за периода 17.09.2020г. до
17.01.2021г. банката е отправила изявление до ответника, другия
кредитополучател Б.М. и до поръчителя Т. Т. за обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем. Ответникът е получил поканата чрез ЧСИ по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
С подаване на исковата молба банката отново отправя покана за
изпълнение и изявление за предсрочна изискуемост.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от ответника Д. Т. А. в срока по чл.131 от
ГПК чрез назначения им особен представител, в който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Оспорва сключването на договор за кредит с посочените параметри и
неговото усвояване.
Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22
от Закона за потребителския кредит. Нарушени са разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.11, 12 от Закона за потребителския кредит.
Прави се възражението за неравноправност и противоречие с добрите
нрави за ГЛП, ГПР, неустойки и разходи по кредита.
Оспорва се обстоятелството да е обявен предсрочна изискуемост по
кредита.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
Решение №2345/27.06.2023г., постановено по гр. дело
№20223110102143 на Варненския районен съд, в частта, в която са
отхвърлени исковете за приемане за установено по отношение на ответника,
че дължи сумата за разликата над 448.33лв. до пълния предявен размер от
498.95лв., договорна лихва за периода 03.03.2021г. до 23.03.2021г., както и за
сумата от 120.00лв., сторени разходи за изискуем кредит е влязло в законна
4
сила.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016г., по силата на който
„Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Т. А. и Б.М. М. кредит в размер на
12800.00лв., която сума е следвало да бъде върната на 120 месечни
погасителни вноски, при преференциална възнаградителна лихва от 9.7 %,
формирана от стойността на шест месечен Софибор 0.594% и надбавка 9.106
пункта, приложима при изпълнение на условията на „ДСК Партньори“.
Съгласно условията за ползване на преференциалния лихвен процент трябва
да са изпълнени следните кумулативни условия: да има открита
разплащателна сметка в банката и кредитополучателят да превежда трудовото
си възнаграждение, кредитния оборот или пенсия по разплащателната сметка,
като това условие се счита за изпълнено при наличие на кредитен оборот по –
голям или равен на 50% от средно месечния доход, удостоверен или получен
по сметката в банката, но не по – малко от погасителната вноска по кредита
увеличена със средствата за издръжката на член от семейството.
При нарушаване на условията кредитополучателят губи право да ползва
преференциалния лихвен процент и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличение на надбавката. Максималният лихвен процент,
който може да се достигне е 6 месечен Софибор и фиксирана надбавка от
12.856%.
В чл.9 е посочено, че ГПР се равнява на 11.14 %.
Договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Т. А. Т..
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че кредитът е усвоен по разплащателна сметка, поради което съдът приема, че
е сключен процесния договор.
По делото не е проведено успешно доказване, че подписите положени в
договора кредит не са на въззивника А., няма и оплакване във въззивната
жалба.
5
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция
приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответниците,
като физически лица се явяват потребители на основание §13, т. 1 от Закона
за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-
9 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В
чл.9 и в погасителния план е посочен годишния процент на разходите, който е
в размер на 11.14%, начина на формирането му, ведно с описаните
допускания, съгласно чл.11, ал.1, т.10.
Погасителния план е подписан от страните и същият съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи, което
е в съответствие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит не
страда от цялостна недействителност на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит.
За определяне на размера на дължимите главница, договорни и
наказателни лихви съдът намира, че следва да се произнесе по направените
възражения за неравноправност, както и по въпросите за които следи
6
служебно. Основателността на тези възражения ще доведе до друг размер на
главници, лихви и такси, който пък ще намери отражение при погасяване на
задълженията по реда на чл.76, ал.1 и 2 от ЗЗД.
По въпроса за наличието на неравноправни клаузи, настоящият състав
констатира следното:
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като в
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които
такава уговорка може да е неравноправна. В чл. 146 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия.
В процесният договор в чл.8, в приложение №2, както и в общите
условия в чл.7.1, чл.7.2, чл.7.3, чл.7. 4 са разписани размера на променливия
лихвен процент, как е формиран, условията за неговото изменение. Клаузите
не са индивидуално договорени, но същите не страдат от порок противоречие
със закона, в частност на Закона за защита на потребителите поради
неравноправност.
От анализа на съдържанието на клаузите съдът намира, че същите са на
ясен и разбираем език. Подробно е разписано, че променливия лихвен
процент се състои от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка.
Клаузите ясно разясняват, че промяната на лихвения процент по договора се
влияе от промяната на референтния лихвен процент /означен още като
Софибор, Юробор или др. индекс/. Включена е и информация към кои дати
се отчита изменението на референтния лихвен процент и кога се актуализира
лихвения процент по договора и при какви условия. Клаузите уреждат и
случаите, когато ползвания референтен лихвен процент вече не се прилага
или се е променил съществено, с какъв и при какви критерии се замества с
друг, за да включи като компонента на лихвения процент по договора.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че клаузата, която
7
определя размера на договорната лихва от 9.7% е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Уговорения размер на възнаградителна лихва е на годишна база и не
надхвърля размера на законната лихва, който е 10%, който също е на годишна
база.
Не може да се счете и, че уговореният максимален лихвен процент в
чл.8 от договора в размер на 12.856% също противоречи на добрите нрави.
Този процент се прилага само ако кредитополучателите спрат да отговарят на
условията за преференциалния лихвен процент от 9.7%. В случай, че отново
започнат да изпълняват същите на основание чл.10 от Приложение №2 към
договора. Условията не са неизпълними, а именно - открита разплащателна
сметка в банката и превод на трудово възнаграждение. С поставянето на
условията банката балансирала риска от неплащане и не е поставила
кредитополучателите в неизгодна позиция.
В допълнение следва да се посочи, че от заключението по съдебно
счетоводната експертиза се установява, че банката не се е възползвала от
клаузата да прилага максимален лихвен процент. Напротив дори и при
нарушение на условието да се превежда работна заплата от страна на
кредитополучателите банката е прилагала най – висок лихвен процент от
10.769%.
На следващо място клаузата по 19.2 от общите условия, която
предвижда, че главницата и договорната лихва при тяхното просрочение се
олихвяват с 10% е в пълно съответствие с нормата на чл.33 от Закона за
потребителския кредит, тъй като процентът е равен на законната лихва върху
невърната част. В тази връзка клаузата не е нищожна поради противоречие
със закона. Същата не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави.
Сам законодателят е определил справедливата санкция за забава на
потребител по договор за потребителски кредит в чл.33 от Закона за
потребителския кредит, което изключва противоречие с добрите нрави.
Предвид горните мотиви съдът намира, че следва бъдат приложени като
действителни клаузите за договорни и наказателни лихви.
Падежът на задълженията по договора за кредит е настъпил.
Ищец се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото
8
волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Необходимо е и да е налице и обективният факт на неплащане на главница и
лихви по кредита, съгласно чл.20.1 от Общите условия.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че е налице просрочие на 5 вноски.
Волеизявлението за предсрочна изискуемост е изпратено на въззивника
чрез ЧСИ, връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и направено отново с
исковата молба, поради което с получаването й от особения представител на
въззивниците е реализиран пълния фактически състав, и е настъпила
предсрочната изискуемост на цялото задължение.
Няма оплакване във въззивната жалба, че неправилно е определен
дължимия размер на главница от 8922.96 лв., договорна лихва от 448.33 лв. за
периода 17.09.2020г. до 02.03.2021г., лихвена надбавка от 22.32 лв. периода
от 02.03.2020 г. до 23.03.2021 г., обезщетение за забава от 17.35 лв., за
периода 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове
следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер, като
първоинстанционния акт постановил същият резултат подлежи на
потвърждаване.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 450.00лв., депозит за особен представител и 300.00лв. ,
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2345/27.06.2023г., постановено по гр.
дело №20223110102143 на Варненския районен съд, в частта, с която е
прието за установено по отношение на Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес
****, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 8922.96 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от
9
30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 448.33 лв., представляваща договорна лихва за
периода 17.09.2020 г. до 02.03.2021 г., сумата от 22.32 лв. – лихвена надбавка
за забава, начислена за периода от 02.03.2020 г. до 23.03.2021г. и сумата от
17.35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
24.03.2021 г. до 31.03.2021 г., за които е издадена Заповед № **** г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 4625/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.
ОСЪЖДА Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
"БАНКА ДСК" АД, ЕИК: *********, със съдебен адрес за призоваване: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик" №92 сумата от 750.00лв./седемстотин и
петдесет лева /, представляваща съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10