Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2393
гр. Пловдив, 15.12.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и участието на прокурора Здравена Янева, като
разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 2417 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Д.С.Б., чрез адв. С.П., против Решение № 1593 от 02.08.2022 г., постановено по
АНД № 2887/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ наказателен състав, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4698719, издаден от ОД на МВР, с
който на Д.С.Б. с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че така
постановеното решение е незаконосъобразно, като от изложените доводи може да се
направи извод за неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли решението и
електронния фиш да бъдат отменени. Претендира
и разноски.
Ответникът ОД на МВР Пловдив
оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, счита, че
решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По
същество:
Установено
е от фактическа страна, че на 02.04.2021 г. в 18:35 ч. на Републикански път
II-64, км. 49 + 800, посока с. Труд, при ограничение на скоростта с пътен знак
В26 от 60 км/ч МПС лек автомобил „МЕРЦЕДЕС МЛ 420 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. № *** се
е движил със скорост от 87 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 27
км/ч и това е установено с ATCC CORDON – M2 № MD
1196. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч.
За
да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че по безспорен начин е
установено, че процесният автомобил се е движил в зоната на действие на
забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това
обстоятелство се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото
доказателства – справка от БИМ, протокол от проверка на БИМ, писмо от ОПУ –
Пловдив и приложена схема за разположението на пътен знак В26.
По
отношение на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено,
че същият е правилно определен съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 2, т.
3 от ЗДвП, като размерът на глобата е императивно определен, което изключва
всякаква възможност за преценка от наказващия орган.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и
обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е
издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати
нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
и съответно, че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които
да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган.
Настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд
поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са
изложени точни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения
електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на
електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания
доказателствен материал.
Неправилно
е становището на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че било налице
валидно ограничение на скоростта със знак В26, като в тази връзка излага
съображения за нарушена процедура по поставянето на пътния знак. Следва да се
има предвид в тази насока, че в рамките на производството пред съда е била извършена
проверка и установено категорично обстоятелството, че към датата на
установеното нарушение на мястото, където е било засечено движение на
автомобила на жалбоподателя е действало ограничението на поставения пътен знак
В26 – 60 км/час, като този знак реално е съществувал на мястото, описано в
писмото от ОПУ –Пловдив, доколкото е бил поставен при спазване на правилата на
Наредба №1/17.01.2001 и Наредба за специално ползване на пътищата. За
съставомерността на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП,
респективно за реализиране административнонаказателната отговорност на субекта
на нарушението, е от значение установяването на факта на наличието на реално
поставен пътен знак, който ограничава скоростта за движение и движение на
автомобил със скорост над максимално допустимата такава, означена със знака и в
обхвата на действие на същия. И това произтича от общото задължение на водачите
да съобразяват своето поведение с пътните знаци, при което не е налице
предоставено правомощие на водачите да извършват предварителна оценка дали
законосъобразно, или не, е бил поставен съответен знак и в тази насока дали да
съобразят, или не, поведението си с него. Поставянето на пътни знаци се
обуславя от ред административни процедури, които следва да са приключили с
издаване на окончателен административен акт. Законосъобразността на същия
обаче, не може да е предмет на обсъждане в настоящото производство, което е
специфично такова и относимо само към въпросите, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача. В заключение, следва да се
посочи, че при въведено ограничение с пътен знак за водачите съществува
задължението да се съобразят с него, като ако същите считат, че този знак е
незаконосъобразно поставен, това не отменя автоматично задължението, а те имат
отделен път на защита, който обаче е извън рамките на настоящото производство.
На
второ място, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с
недоказаност на нарушението, предвид несъмено установените факти относно
мястото на осъществено движение с превишена скорост. Следва да се има предвид,
че в мотивите към обжалвания съдебен акт ясно е отразено, че нарушението е
засечено на посочения път II-64 на км. 49+800 метра, а знакът В26, въвеждащ
ограничение от 60 км/час е бил позициониран на км. 49+860 м., от което, въз
основа и на събраните във възивното производство писмени доказателства и от
АПИ, съдът е направил и обоснован извод, че засеченото движение на автомобила
на посочения километър е било в зоната на действие на ограничаващия скоростта
пътен знак. Изведените от страна на жалбоподателя изчисления в касационната
жалба относно километъра, на който било разположено техническото средство
съгласно отразяването на това обстоятелство в приетия от първоинстанционния съд
протокол по чл. 10 от посочената специална Наредба № 8121з-532 от 2015 г., не
променят изводите относно мястото на извършване на нарушението. Изрично в
протокола е посочено, че мястото на контрол е именно км 49+800 м. на
Републикански път II-64, като обстоятелството, че техническото средство е
записано в протокола да е било на 150 метра от пътния знак, ограничаващ
скоростта до 60 км/час и поставен на км. 49+860 м., не сочи на противоречие
относно мястото на осъществения контрол, каквото се твърди от страна на жалбоподателя
и не определя различно място на извършване на нарушението. Тук следва да се има
предвид, че е налице разлика между понятията място на контрол и разстояние до
пътен знак, въвеждащ ограничение, посочени неслучайно в различни графи в
протокола, като мястото на контрол е това място, където АТСС извършва
съответното заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на
техническото средство с камера. Контролираната от техническото средство
/видео-радарна система/ зона не е мястото, на което са поставени радарът и
камерата на системата, а ограниченият участък от пътя, където са насочени
същите за осъществяване контрол и съответно заснемане на нарушения. В тази
насока от значение е не дали самата камера е разположена в зоната на действие
на пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са били
такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния
знак В26. В протокола за използване на АТСС, на който се позовава и
жалбоподателят при излагане на своите възражения, изрично е отбелязано, че АТСС
е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис на
удостоверилия го полицейски служител. В тази насока и не е налице твърдяното
противоречие от страна на жалбоподателя, като отразеното по електронния фиш
място на заснемане на въпросния автомобил, съвпада изцяло с посоченото в
протокола от използване на АТСС място на осъществен контрол, което действително
е различно от мястото на самото физическо позициониране на техническото
средство, но е мястото, на което техническото средство е било настроено да
извършва заснемане – контролирана зона и то категорично е в обхвата на действие
на ограничаващия скоростта пътен знак. Неоснователни са и конкретните
възражения, изложени в хода на съдебното заседание, относно наличието на
доказателства за това, че техническото средство било разположено на различно от
описаното в протокола място, предвид заснет друг пътен знак на снимката, който
според жалбоподателя се намирал на съвсем други километри от пътя. В тази
връзка, твърденията на жалбоподателя не са подкрепени с каквито и да било
доказателства, като липсват такива, от които да се направи изобщо извод относно
това, че соченият от него знак е наличен и че се намира именно на мястото,
което същият е описал, а и от снимковия материал в действителност не е видно
какъв по вид пътен знак е попаднал в полезрението на камерата. Неоснователно е
възражението относно липсата на обвръзка между представената снимка на
автомобила и протокола за използване на АТСС, предвид липсата на отразени в
протокола номера на първо и последно статични изображения и липсата на номер на
изображението на самата фотоснимка. Действително е налице липса на описан реквизит
по протокола, но последното не съставлява съществено нарушение на процедурата
по установяване на нарушението, защото е видно от съдържанието на снимката на
автомобила, че в същата е отразен номера на техническото средство, което е
извършило заснемането, съвпадащ с номера, отразен в протокола, както и на
датата, мястото, локацията и часовия диапазон на осъщественото заснемане, което
категорично обвързва това изображение с осъществяваната с описаното в протокола
техническо средство работа на датата 02.04.2021 г. Тоест, налице е пълно
съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и тези по снимката на автомобила.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1593 от 02.08.2022 г., постановено по АНД № 2887/2022 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХI н. с.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,***
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.