Решение по дело №426/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 516
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20237050700426
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2023г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

         ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска

в присъствието на прокурора Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева кас. адм. нак. дело № 426/2023г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

 

 

Образувано е по касационна жалба на “Т.Б.“ ООД гр.Варна гр.Варна против Решение № 92/18.01.2023г., постановено по НАХД № 4817/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 654990-F667836/12.08.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., на основание чл.185 ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700лв., като размера й е намален на 500лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на съдопроизводствените правила, по съображения изложени в жалбата; неправилен е извода на съда, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН; съдът не е изложил мотиви по голяма част от възраженията в жалбата. Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на “Т.Б.“ ООД против Наказателно постановление № 654990-F667836/12.08.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“.

За да постанови решението си, първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 06.07.2020г. служители към ТД на НАП – Варна извършили проверка в търговски обект по смисъла на & 1, т.41 от ДР ЗДДС – ресторант "Ж.", находящ се в гр.Варна, бул. "***" № ***, стопанисван от "Т.Б." ЕООД, ЕИК ***.По време на проверката проверяващите установили, че разчетната касова наличност от монтираното в обекта ФУ модел "DATES DP-150 " с рег. № 4455183/29.11.2021г. с ИН на ФУ DT745940 и ИН на ФП 02843934, съгласно дневен финансов отчет № 0025002/06.07.2022г. е в размер на 311.23лв. Служебно въведени пари в касата няма. Установената, чрез преброяване и изготвяне на опис на паричните средства, фактическа наличност в касата на фискалното устройство ФУ е в размер на 408.70лв. Проверяващите установили разлика между разчетената от ФУ и фактическата наличност е в размер на 97.47лв. Сумата от 97.47лв. представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на фискалното устройство чрез функцията "служебно въведени" суми в момента на извършването и с точност до минута. Фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени/изведени суми". Извършената проверка била обективирана в ПИП Кд 184, сер. АА № 0059674/03.07.2022г. Представляващ дружеството бил поканен да се яви в ТД НАП –Варна. На 14.07.2022г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN № F667836/14.07.2022г. срещу "Т.Б." ЕООД, ЕИК ***., в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. АУАН бил надлежно връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, не постъпили по преписката и впоследствие. На 12.08.2022г. въз основа на акта било издадено НП № 654990-F667836/12.08.2022г, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС размер, а именно 700лв.

За да измени наказателното постановление, ВРС е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за установено извършването на нарушението. Счел е, че правилно е определена санкционната норма, както и че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно.

При изяснена фактическа обстановка, която се споделя и от настоящия състав правилно съдът е приел, че констатациите установени в акта и преповторени в НП са верни. Действително при извършената проверка е установена разлика в касовата наличност, която дружеството не е коригирало с операциите служебно въведени и служебно изведени суми. От показанията на актосъставителя се установява, че е извършено нарушението, за което с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, а именно че е налице разлика между установената фактическа касова наличност и така разчетената от фискалното устройство. В тази връзка, законосъобразен е изводът на районния съд, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин, че „Т.Б.“ ООД  е извършило вмененото му нарушение. Тъй като производството е от административно-наказателен характер, АУАН няма доказателствена сила, тоест посоченото в акта не се счита за доказано и в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по безспорен начин, че констатираното нарушение е извършено от посочения нарушител. В настоящия случай с оглед показанията на длъжностните лица, извършили проверката и установяването на твърдяното нарушение, административно-наказващият орган е доказал по безспорен и категоричен начин, че е осъществен състава на санкционираното нарушение.

В разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 са регламентирани два начина за регистриране на промяната на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ, извън случаите на продажби. Тези два начина са алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост от това дали фискалното устройство притежава или не притежава операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.

Не са налице процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. В тази насока районният съд е изследвал същите и правилно е приел, че е налице законосъобразно наказателно постановление. Посочването на санкционната норма на чл.185,ал.1 от ЗДДС е само във връзка с определения размер на наказанието, като основанието за налагане на имуществената санкция е това на чл.185,ал.2 от ЗДДС. От описанието на нарушението, както в АУАН така и в НП става достатъчно ясно за кое конкретно нарушение е наложена имуществената санкция, а основанието за налагането й е ясно посочено в НП.

От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни административни нарушения, тъй като. неговата обществена опасност е никаква или незначителна. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е изолирано и случайно. С оглед останалите обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, АНО е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с извършването на деянието и условията на икономическа действителност.

    Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

От процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, следва на  ответника да се присъди ю.к.възнаграждение в размер на 80лв. която следва да се заплати от жалбоподателя.

По изложените по-горе съображения, съдът

 

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/18.01.2023г., постановено по НАХД № 4817/2022г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Т.Б.“ООД, ЕИК *** гр.Варна, бул.“***“ № *** вх.* ет.*  ап.*, представлявано от И. М. Х. да заплати на НАП сумата от 80лв./осемдесет/, представляваща ю.к.възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване. 

 

  

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                          2.